Накратко за Лъва:

След като засегнахме въпроса с тракийския херос и продължаващият да живее и до днес култ към него, ние не можем да пропуснем и друга една, енигма един вид, в нашата история, а именно защо лъва е бил толкова разпространен като символика в България и откъде идва тази странна почит към него.

Впечатление още прави, че лъва още фигурира и в символиката на още други европейски страни, най-ярки примери за които можем да дадем далечна Англия, Франция, части на Италия като Венеция например и разбира се България. Също още откриваме и фигури и статуи на лъвове от старо време още и в Германия.

Пещерен лъв, праисторическо изкуство, 35,000 г.пр.Хр., Тюбинген, Германия

Ние още намираме лъва и сред нашите земи в няколко различни епохи.

Лъв откриваме и в Панагюрското съкровище под формата на дръжка.

Лъвът от Нотиция Дигнитатум /Notitia dignitatum/-IV-V в., изобразяващ гербовете на съюзните на Рим народи. Впечатление прави тракийският лъв, който показва твърде големи сходства с българският лъв от т.нар., Първо и Второ българско царство.

Берелеф на лъв от Стара Загора, IX-X век.

Цар Симеон I Велики, с изобразени златни лъвове на гърдите си.

Цар Калоян с изобразен златен крилат лъв на гърдите си.

Фрагмент на Калоян – на изображението е изрисуван лъв

Същият лъв, който показахме се открива носен на гърдите си от българските владетели и на материални артефакти от средновековна България.

Каменни релефи

Балканският, ако можем така да го наречем, лъв се открива и в болшинството български гербове от старо време.

Част от стари гербове на България и такива свързани с България.

Древен артефакт на лъв.

Знае се още, че в старите български столици е имало Мраморни паметници на лъвове.

Мраморен паметник на лъв от Беломорска Тракия, тогава в пределите на България, от времето на Цар Симеон I Велики.

Самият лъв се явява още в древната символика на нашите земи.

Лъвска глава – на снимката Николай Овчаров държащ скулптура на лъвска глава от Източните Родопи, датирана към II-I в.пр.Хр.

Изследователите правят и паралели с „Илияда” и Троянската война, а някои дори твърдят, че в ритуалните жертвоприношения, в които са се жертвали големи диви животни, трябва да се отнесат към жертвоприношения на лъвове.

Самата символика на лъва като див и опасен звяр, но и символ на храброст, мощ и благородие са добре известни на балканските популации, част от които са свързвали лъва в култа си за плодородие, добавя Овчаров.

Тази лъвска глава впрочем е идентифицирана като тракийска.

По-рано ние отбелязахме големите прилики в герба на тракийските-федерати на Рим и българския средновековен лъв и гербове. Това впрочем ние приемаме като една закономерна приемственост и традиция, предавана от предците на старите българи към самите тях.

Но откъде идва тази почит към лъва?

Дали е от персийските или други азиатски скулптури на крилати лъвове, чрез които ни изкарват иранци?

Ако беше така, то и Венеция би трябвало да е персийска страна.

Според нас не може да става и дума за внасяне на лъва от персийци по балканите по ред причини, на първо място, както обичам да цитирам Херодот – „Няма друг народ като персите, който да взаимства толкова много от други народи.”/Her. I. 135/

Впрочем в своята История (История, VII-125) Херодот отбелязва съществуването на лъвове на балканите и дори локализира точните им местообиталища.

Но не в това е същността, по-скоро става въпрос за много по-интересна история. На второ място ние видяхме, че има сходство и оттам предположихме и приемственост от тракийския лъв към българския лъв. Но по-интересното идва от отговора на въпросът – защо лъвът е толкова добре познат на Балканите, а и в Европа?

На този въпрос отдавна е отговорено, но за жалост мнозинството от моите сънародници, а и други европейски събратя, не са или информирани за него,или по стечение на обстоятелствата оставят в неведение за този отговор.

Т.нар. Балкански Лев, който е силно залегнал в българското съзнание всъщност е бил реално животно обитавало Европа (централна и източна, включително и Балканския полуостров), познато ни с името Европейски Лъв или още Panthera leo europaea/Panthera leo tartarica. Този братовчед и подвид на другите видове лъвове е обитавал земите ни от дълбока древност, като дори е просъществувал до I-II век по нашите земи.
Според някои османски сведения пък, последното семейство от вида на европейския лъв е било избито по време на лов от някой си османски султан в българските планини нейде в периода XV-XVIII век. Тази история е наистина интересна, но непотвърдена, единствено някои османски извори бегло, между другото я споменават. По-важното обаче е, че лъвът е бил реално, а не митично за нашите земи животно.

Скелет на P.splaea – Пещерен европейски, евразийски и балкански лъв, в националния исторически музей във Виена, Австрия. Пещерния европейски лъв се отличавал от другите лъвове с петниста окраска. Населявал е територии от Южна Европа и Балканите до исторически времена. Обитавал Пиренейския полуостров, Южна Франция, Италия и Балканите до Северна Гърция.

Т.нар., пещерен лъв, впрочем е и бил използван от римляните в техните боеве много преди да започнат да внасят лъвове от Африка. Негови останки са открити в пещери от много страни, включително и от България.

Възстановка на пещерния лъв

Още повече, че ние откриваме и лъва в стенни и артефактни рисунки още от древността.

Стенна рисунка на хора в бой с пещерния лъв от северна Гърция.

Впечатление прави силната прилика, както у древните рисунки и скулптури на лъва, тъй и на неговите възстановки и трако-българския лев изобразяван по мраморни паметници, скални релефи и държавно-племенни гербове.

В такъв случай, ние не можем да говорим за внасяне на лъва като символика при българите от Персия или някъде другаде като само и единствено митично и символично същество, а трябва да го отнесем към старото предание и традиция на автохтонните предци на българите от далечното минало.

И щом това е така, то ние не трябва да пропуснем и друг важен момент, а именно – защо и как лъва се е появил в сакралната мистика у нашите прадеди?

Впечатление прави, че в множество скални релефи, изображения, паметници и плочици,срещани както при Тракийския Херос, тъй и у Мадарския Конник, лъва е представен като дивия звяр, вечен противник на конника закрилник.

Това ни навежда на мисълта и предположението, че в дълбока древност, когато Panthera leo europaea/европейския или още пещерния лъв свободно е бродил из земите ни, то той е представлявал едва ли не една екзистенциална опасност и олицетворение на смъртта за нашите предци. Навярно и първите конници от земите ни са започнали да ловуват лъвовете, първоначално за защита на поселищата си, а после в знак на сила, храброст и мощ, атрибути които още и допринасят за формирането на старите трако-фригийски и скитски култове към лъва като символ на достойнство и мощ, мотиви, които откриваме и в старите български столици.

Така че смело можем да заявим, че лъва в даден момент от опасност се е превърнал в символ на достойнство и мощ, който подобно на Хероса е претърпял трансформация за да достигне до нас в полу-легендарния си образ на Левът Балкански.

Прочее може да се каже още и че най-ранния прототип на Тракийския Херос може да се свърже именно с освобождението на населението от угрозата на лъвовете, които са бродили земите ни с хилядолетия.

Лъв, грифон или барс?

Тази добавка към частта за лъва е наложителна имайки предвид някои мнения, че българският лъв трябва да се отнесе към азиатския барс, или към азиатските култури почитащи грифонът (лъв-орел).

Считайки всичко, което посочихме дотук като историческото присъствие на лъва по нашите земи в частност, неговата адаптация към гербовата система на Римската империя и по-късната му употреба от българските държави, ние сме по-склонни да приемем, че тук не се касае за почит към барсът, а към европейският лъв. Колкото до приликата на балканският и в частност българският лъв с барсът, ние считаме да посочим техните визуални прилики – както се знае европейският пещерен или балкански лъв се е отличавал с петниста окраска и нетолкова дълга козина, която при изобразяването му върху древните артефакти, би могло да обърка съвременния изследовател.

Разбира се не можем да подминем и някои други артефакти, като например грифонът по нашите земи, обикновено свързван с българите.

Някои считат грифонът за чисто азиатски (ирано-персийски) мотив, други за тракийски, трети за трако-азиатски, а четвърти го свързват единствено към българите.

Имайки предвид, че грифонът като символ е бил широкоразпространен в миналото сред култури както от Азия така и от Европа, по-главно първо в Шумер, после сред персийската цивилизация, а оттам и към Европа, главно при траките и скитите, то ние мислим, че най-правдоподобно би било да приемем, че грифонът е един универсален символ на множество човешки култури, който преминава от една култура в друга, заема определена част от техните митологии и бит. 

Крилатият лъв, още и грифонът се срещат както вече пояснихме в много части на древния свят и се среща сред материалните артефакти на шумери, перси, скити, траки, българи и пр. Главно по нашите земи и в близост до тях (в техния ареал) грифон се среща по материалн артефакти от с.Луковит, с.Борово, Долна Козница и други. Това ще рече, че ако трябва да определим народностната и културна принадлежност на българите единствено по този символ (криалтия лъв, грифонът) то ние ще трябва да пренесем българите едновременно към средите на шумери, перси, скити, траки и всички други, които употребяват до една или друга степен грифонът в своята митологична символика. Това, което може обаче да ни каже употребата на грифонът сред българите е, че те са били една от онези култури, които в древно време са приели грифонът, по една или друга причина, към своята митология, а въпросът за отнасянето на тяхната принадлежност само по този символ трябва да се преразгледа и да се насочи към георграфски и културно най-близките им народи и цивилизации.

Здравей, Виталиане. За българският лъв съм чел на много места. Систематизирал си материала. Като малък сечудих защо валутата ни лев идва от лъв, като по нашите земи няма лъвове. Преди много години е имало.Сега върви разгорещен спор да се откажим ли от лева и да приемем еврото или не. Аз избягвам политическите спорове и пререкания. Днес реших да погледна в блога и прочета при някои от моите любими.
Поздрави!

Благодаря много!
Радвам се да видя,че влизаш от време на време.
Поздрави и ти желая само успехи в бъдещите начинания!