Накратко и специално за Тракийския Херос, Мадарския Конник, Св. Георги, Крали Марко и Българският конник:

Причина за поместване на тази, иначе предварително непланувана точка бяха няколко съществени неща, които като съм преглеждал през годините ми направиха особено впечатление.

На първо място това бе, защо докато при другите православни, като например украинци, беларуси и руснаци, а и арменци, християнството се изпълнява по един, трудно забележим, но определено различен от този на балканци начин? Също и защо католиците на север и запад не изпитват тази особена почит към конника, днес възприет под названието св. Георги, като тази у балканските народи? Защо точно ние – българите, а и другите балкански народи, в това число дори и българите мохамедани, изпитваме толкова дълбока почит към св. Георги? В тази връзка трябва да отбележим и една особеност присъща само на нашия народ (с някои изключения сред съседни нам страни), а именно защо точно тук, противно на християнството на запад, то балканското християнство, ако можем така да го наречем, с всичките си особености, обичаи, обред и празници, стъпва, почива и се изгражда върху предхристиянски древни обичаи?

На второ място, а то е неразривно свързано с гореописаното – защо именно в нашият народ съществуват обичаи, които активно прославят коня и ездата – като например Тодоровден?

На трето място, защо и самата предхристиянска и християнска символика при нас е толкова идентична?

И накрая, но разбира се, не на последно място по важност, същинската причина за поместването на тази част тук, беше едно забележително откритие, направено през 80-те години на ХХ век във Виница, Македония.
Там бидоха открити керамични икони, на които е изобразен конник (св. Георги?) и, изписано с латински букви името “BOLGAR”(БОЛГАР). Датировката на тази плочица е спорна, според едни се касае за периода на III-IV век, а според други за периода на IV-V век. И в двата случая обаче, откритието е с монументално значение.

И тъй като вече предоставихме тази плочица, съдържаща ценна и интересна информация касаеща нашето изследване, то ние ще започнем анализа си от нея.

Датировката, както вече казахме, е някъде между III и V век, което означава, че БОЛГАР – българи(те) са присъствали на балканите – и по-точно у Македония още тогава.

Впечатление обаче прави нещо друго, ако се загледаме в дясната й част, ние виждаме конник вдигнал ръка, навярно държащ копие (или друг вид оръжие), в бой.

Според А. Мошев, участник в експедициите по разкопките на платото в македонския град, тази плочица се свързва с Ахил, където е отбелязан и другия конник. Дебатът, който това откритие започна бе за това дали става въпрос за свети Ахилий, към когото българите имат култ, или към Ахил от Троянската война. Позовавайки се на Йоан Малала и Йоан Екзарх, някои изследователи, включително и такива участвали на място в експедициите от находката, твърдят, че се касае за войнът Ахил, който предвождал мирмидонци, сега наричани българи. Тук има и един друг момент, тъй като тази плочица е от един ранен християнски период, когато иконите все още не са канонизирани, едни твърдят, че не се касае за изобразен светец, а за войнът Ахил. Други пък смятат, че това е прототип на иконите. Каквато и да е истината, фактът че тази плочица съдържа името Болгар, с датировка от III-V век е показателен. Самите изследователи на плочицата коментират, че тя дава нова светлина върху историята на българите и тя (историята) трябва да бъде преразгледана от нова перспектива.

Това според нас несъмнено е отражение на старото вярване в героят конник, познат още и като Тракийски Херос. А щом това е така, то какво можем да кажем за Хероса?

На помощ ще „извикаме” познанията на един талантлив траколог – Георги Баласчев и един фолклорист – Евгений Теодоров.

Георги Баласчев, автор на – „Старо-тракийски светилища и божества в Мезек, Глава Панега, Мадара, Царичина и другаде и тяхното значение, 1933”.

Евгений Теодоров, автор на – „Древнотракийско наследство в българския фолклор, 1972”.

Говорейки за тракийския херос, неговите изследователи не могат да не обърнат внимание и на Мадарския конник. По тази причина Г. Баласчев пише –

„От събраните пък материали при разкопките в Мадара изглежда, че тук е имало по-голямо трако-римско селище, защото освен намерените няколко оброчни плочи на тракийския конник, тук е намерен още и един мраморен релеф на Дионис, една плоча с изображение на Херакла, а също и надпис, в който се споменува за светилище на нимфите, каквото сигурно е съществувало под голямата пещера, близо до изворите.”

Впрочем от разкопките и изследванията край Мадара са не само открити, но и публикувани снимиите на тези интересни артефакти, един от които, както бе цитирано, е плоча с релеф на тракийския конник.

Баласчев допълва – „Тъй че и селището Мадара може да се счита за много важно тракийско-гетско средище. К. Иречек като разправя за Мадара пише: ‘Намираме се в земята на гетите, които в трети в.пр.Хр. захванали да се преселват оттатък Дунава в Трансилвания.”

Впрочем, тези земи, а именно земите от ареала на Мадара, Малка Скития (Добруджа), Бесарабия и други в тези географски ширини, по-главно части от Румъния, Молдова и Украйна, често стават свидетели на едно преплитане между мизи, гети, скити.

*Карта обозначаваща Мизия до р. Днестър. По сведения на Клавдий Птолемей.*

Това е доста интересно сведение, тъй като ни дава контекст за събития и извори, които ще прегледаме по-късно. По-интересното във връзка с конника тук е,че разполагаме както с писмените извори на проучвалите го, така и със снимков материал. Например можем да дадем следния цитат от Баласчев, подкрепен от снимков и схематичен материал.

-„От сведенията обаче на F. Sarre се учим, че култът на един тракийски бог, изобразен като конник, е бил твърде разпространен в Мала Азия и е преминал от древността в средновековието във фигурата на св. Георги…Тъй че, тия групи с релефи на тракийския конник, открити в гореспоменатите местности, установяват, че култът към тракийският бог-конник е бил твърде много разпространен в някогашните населени с траки области в Мала Азия. Релефите до с.Зекерия, на югозапад от Кония (Iconium – бълг. Име на местността е доста показателно – бел.моя) и на югоизток от поселището Sparta, или както конярите го наричат Испарта, са изваяни на скалната стена и представляват известният нам тип на конника бог в ход, и то в естествена големина: 1.70 м. вис., и 0.42 м.шир.”

Фотоснимка на конника от Мала Азия

Схематично представяне на конника от Мала Азия

-„От всичко изложено дотук може да се заключи, че у старите траки е съществувал религиозен обичай, който налага на почитателите на някое тяхно божество да изваят неговия образ в естествена големина заедно с атрибутите му върху недостижими скали, ако има такива наблизо до светилището му, издигнато в негова чест. Тъй че, според нас, до с. Зекерия ще да е имало в тракийско време светилище на бога Арес, комуто траките поднасяли своето моление. Светилища ще да е имало, без съмнение, и там, дето се намират скални релефи на конника бог-херой. А тъй като светилище се намери при разкопките и до с. Мадара, произхождащо от трако-римско време, то въз основа на всичко гореизказано, трябва да приемем,че Мадарският скален релеф представлява поганско трако-гетско божество, подобно на ония конни божества, изваяни върху скалите на Зекерия, и пр (…) В такъв случай Мадарската сцена на ловното божество трябва да се счита, като религиозно-обредна сцена на старите траки, към които в религиозно и езиково отношение се причисляват и гетите и пеонците и македоняните и даките, а навярно и илирите в чийто език изобулства старотракийски елементи (…) От всичко дотук изложено смело може да се каже, че на с. Мадара и нейната околност трябва да се гледа като на света земя на тракогетските племена.” /Г. Баласчев; Старо-тракийски светилища и божества в Мезек, Глава Панега, Мадара, Царичина и другаде и тяхното значение, 1933/

Тракийския херос пронизващ звяр (лъв)

В такъв случай, ние можем да заключим, че самият Мадарски конник е преданието за стария тракийски херос, който е бил почитан, и в когото са вярвали местните жители не само на ареала на Мадара, но и много по-далеч из балканския полуостров и Мала Азия. Тук е редно да отбележим някои по-съществени неща. На първо място си струва да се спомене, че има дебат около идентичността на хората построили самия Мадарски конник. Едни считат, че той е строен от траки, преди идването на българите, а други смятат, че е строен от българите по техни някакви вярвания. Тук ние изказваме мнението, че не споделяме гореизложените две хипотези – т.е. че стари траки са построили самият Мадарски конник, и че българите са го сторили поради някакви азиатски вярвания. Тук ние по-скоро застъпваме една трета теза, а именно, че Мадарския конник е строен от българи, по време на т.нар. Първо Българско Царство, но защото те са почитали същия този тракийски херос, който е представлявал част от тяхна предхристиянска религия. Това показва една дъщерна приемственост с образа и култа на Тракийския Херос. На самият конник има няколко надписа, които са от различни епохи, т.е. от времето на Тервел, Крум, Омуртаг и прочее. Това, което ние смятаме, базирано на гореизложеното е,че тези българи са изваяли в цял ръст образа на своя Херос – на бога, който са почитали в близост и до светилището посветено на него, което е открито там. Самият мадарски конник показва и огромни прилики с тракийския херос, неслучайно е това, че ок. 90% от иконостаса на тракийския херос се припокрива с този на Мадарския конник.

Мадарски Конник

Схематично представяне на изображенията от скалния релеф от Мадара

Впечатление прави това, че конникът, изобразен край Мадара държи копие, с което пронизва див звяр (в случая лъв), а зад него има куче в бяг. Прочее, подобен е и мотивът при другите конници изобразяващи Тракийския Херос.

Тракийския херос потъпкващ/в битка с лъв

Друго изображение на Хероса в битка с див звяр

Впечатление прави, че в доста от случаите, както при Мадарския Конник, тъй и при Тракийския Херос, присъства дивия звяр, който бива пронизан от конника-герой, а плътно до него, или в битка наравно с него е кучето. Другото нещо, което прави впечатление е и самата поза на Хероса и неговия кон и тази на конника от Мадара – те са почти (в други случаи напълно) идентични. Именно това ни навежда да твърдим, че българите от старо време са почитали Тракийския Херос, изобразен още и в релефа от Мадара, строен в периода на предхристиянска България.

Впечатление прави една, за жалост, слабо известна публикация на Иван Велков в „Известия на българския археологически Институт”, т.XIV,1940-1942 г., където са обнародвани изображения и описания на Тракийския Херос от времето на владетеля Омуртаг.

Впрочем Тракийския Херос и Мадарския Конник откриват своето продължение в иконо-изписването на св. Георги.

Съпоставка на икона на Св. Георги с Мадарския Конник

Че свети Георги в своето изобразяване в иконите е продължение на Тракийския Херос и намира своите паралели, като продължител и у Мадарския Конник, красноречиво е обяснил Евгений Теодоров с труда си – „Древнотракийско наследство в българския фолклор, 1972”.

Фолклористът Теодоров не пропуска да отбележи, че в ранните образи на самия светец Георги (наравно с още някои други воини светци) е без кон, в изправена поза с меч или копие и опрян в земята щит. Той прочее пояснява, че късната адаптация на св. Георги е в директна връзка с култа към Тракийския херос. Тук ще си позволим да цитираме Е. Теодоров, защото смятаме, че неговите писания са от изключителна важност.

А именно, във връзка с преданията и вярванията около св. Георги, той пише:

„В Дадиановия разказ за св. Георги от IV-V в., запазен в няколко по-късни преработки, са се промъкнали някои чудеса на св. Гоерги чийто характер ни отвежда към кръга от представи, свързани с образа на тракийския прадед закрилник. Ако св. Георги е съществувал, той е бил според църквата военно лие и следователно през живота си не е имал никакво отношение към зеленината, земеделието, животновъдството и към лекуването. Но ето, че св. Георги се явява тук дарител на зеленина: така светецът сяда на основана на колоната и тя изведнъж пуща корени, покарват й филизи и дървото излиза през покрива (…) Св. Георги се явява и дарител на вода: Понеже възкресените (от него) молят да бъдат кръстени, св. Георги удря с юмрук по земята, бликва вода и ги кръщава.”

Св. Георги се явява и закрилник от разни природни бедствия и стихии, а и като оплодител на лозята и пазител на стадата. Теодоров тук прави и едно интересно предположение, което ние бегло изказахме по-рано, а именно, че култът към него се отнася към V  век, което Теодоров отнася не към светецът от Кападокия, а към Херосът.

„Късната поява на култа на св. Георги може да се обясни само с някакъв продължителен процес в утвърждаването на този култ. А такъв процес в никакъв случай не би могъл да се допусне като плод на едно вътрешно развитие в средите на християнската църква. То се е наложило отвън (…) трябва да се мисли за едно тракийско влияние.”

Той впрочем свързва това явление с големите сходства в изображенията на Хероса и на Светеца.

„В светлината на установеното дотук относно разностранната връзка между култа на тракийския конник и култа на св. Георги получава особено значение вече фактът за голямото сходство в изображенията на св. Георги и на хероса. Това обстоятелство е отбелязано още от първия изследовател на тракийския конник, който пише: ‘сходството между изображенията на тракийския конник и на св. Георги е очебийно.’ Поради това сходство някъде някои релефи са били смятани от народа за икони на св. Георги и почитани като такива.”

От всичко гореизложено, нам се изяснява, че св. Георги, поне в сегашния си образ на конник, е „наследник” на Тракийското божество, което е изобразявано като конник. Не са малко изследователите, които говорят за приемственост на култа на Тракийския Херос (в това число и Мадарския Конник) и на св. Георги, който още е и почитан като освободител на роби. Това е и едно от съответствията показващи приемственост и с един друг персонаж от балканската и българската митология – Крали Марко.

*Редно е тук да вмъкнем и една скобка, където според предания от Хасковско, на св. Георги са придадени и приписани божествени сили и качества. Той „отключва” небето и се излива вода. „В заключение можем да изтъкнем, че св. Георги е един от юнаците в българския фолклор и най-добър юнак.”/СбНУ, XXXV,60/ Той още търпи и развитие, в по-късен стадий, той започва да бори змии, юди, змейове и дракони.*

Крали Марко с летящия си кон

Крали Марко, в колективното народно съзнание, е един почти легендарен персонаж, притежаващ свръх сили и явяващ се закрилник на хората. Той се бие със самовили, змейове, турци и прочее. Но народния образ за защитникът конник не отговаря на историческия персонаж от Македонско Марко Мърнявчевич, или Марко Кралевич (Крале Марко и пр.).

Историческият персонаж, върху който е паднала тежестта да стане митологизирания закрилник, Марко, не участва в подобни геройства, каквито се приписват на неговия легендарен персонаж. Историческата личност дори е турски васал.
Дали има конкретна причина митичния конник Марко да се свързва с историческия Марко не знаем, но знаем друго – Крали Марко – митичният герой е доразвитата еволюция и приемник на Тракийския Херос и Св. Георги в мрачните години на османското завоевание.

Пример за тази приемственост ние откриваме в една от народните песни записана от братя Миладинови (Български народни песни събрани от братя Миладинови, 1861.), за която Е. Теодоров споделя: „Но всеки, който е разглеждал песните за св. Георги и е бил запознат с българските юнашки песни, не е могъл да не забележи,че някои мотиви и моменти се срещат и в едните, и в другите (…) хвърля се на очи, че и Крали Марко, подобно на св. Георги се явява дарител на вода. Характерна за това отношение е една народна песен (Сб. Миладинови, 8), която е дадена в сборника като великденска. В тази песен гората е останала без вода, защото ‘стара самовила’ е събрала водата, и ‘изнесла навръх планината’, където продава ‘един бардак вода’ за ‘очи’, но Крали Марко убива самовилата и освобождава водата.”

В Чирпанско пък са записани песни и предания, в които Крали Марко побеждава татари и бошнаци и освобождава „три синджира роби”, или царска дъщеря.

Очевидно е,че тук става въпрос повече за митологизирания от народа закрилник яхнал своя кон, отколкото за каквито и да е било исторически персонажи. Този народен закрилник на кон, който виждаме още на плочицата от Македонско (с надпис БОЛГАР) е преминал през много олицетворения, адаптации и еволюции. Бил е наричан с много имена – Арес, Тракийски Херос, Конникът защитник, Св. Георги, Крали Марко и пр.

Най-добре това е изказано от самият фолклорист Евгений Теодоров –

„Въз основа на казаното дотук може да се приеме, че образа на юнака конник в българския фолклор е изграден върху старинния образ на героия конник, в чиито жили тече тракийска кръв и който поради историческата конкретизация, която, смятам, е основен закон в развитието на българския юнашки епос, е преминал през различни превъплащения. Най-значителното от тях е Крали Марко.”/Е. Теодоров; Древнотракийско наследство в българския фолклор, 1972/

Тук, преди всичко трябва да отбележим, че много от изследвалите този въпрос считат, че Крали Марко трябва да значи – Цар, или Крал Конник, водейки паралели с името Марко традиционно давано на верния помощник магарето, а в някои случаи и на коне. Дали това е така, ние няма да коментираме, но си струва да се отбележи, че това показва една връзка на митичното с всекидневното в една сложна симбиоза на колективна памет, митология изградена с хилядолетие и нейните връзки с бита на обикновения човек.

В тази връзка трябва да посочим и един доста показателен факт. В части от България, българите мохамедани почитат конника, в случая Св. Георги наравно с християните и го тачат повече от байряма.

Интересно е също да посочим, че конникът е почитан и в ареала на северните траки и дори скитите.

Конник от I-II век, Крим

В тази връзка, ние не можем да не направим паралел между дълбоко закодираната почит към Хероса конник и начина на живот и погребални обреди у предците ни – конен народ почитащ коня (Тодоровден) и дори принасящ го в сакрална жертва в гроба на покойния човек.

Както А. Мошев, в своя труд споделя, има няколко места из България, където релефи на Хероса все още съществуват (с. Брестник, Пловдивско. Размери на находката – 1.60м.), а други са унищожени. Той още пише и за откритието на археолог Атанас Милчев в Плиска, където край южната порта е открита статуя на Тракийския Херос, същото е открито и при източната порта (А. Мошев; BOLGAR Тайните на нашия произход, 2015, с.24-25)

Самата тема за Хероса и конника, а и кучето, което в повечето пъти е негов неразделен спътник, може да бъде изнесена и в още по-широк и задълбочен вид, но не това е целта на настоящето изследване.

Мислим изложихме достатъчно от тази тема и най-същественото, с което мислим и да я приключим.