Накратко за Змея:

Змея, още и Змей Горянин, змията, в някои случаи змиицата и прочее, е друг един древен мотив в нашия фолклор, наравно с халата и ламята.

Обикновено змея е в някоя пещера и охранява голямо съкровище, или е на високо място където е отвлякъл хубавата мома, в трети случаи той обитава дърво, което пуска златна ябълка, която Юнакът трябва, или се опитва да откъсне след стълкновение със страшния за всички змей.

Мотивът за змея откриваме в множество култури из цял свят, някъде той е хидра, другаде е дракон, на трети места е змия, какъвто е и случая с библейския змей от Битие и Апокалипсиса.

Тази част относно змея ще бъде разгледана от по-различна гледна точка. Няма да се фокусираме толкова върху частни обичаи и култове, колкото до всеобщите архетипи свързани с този тъй митичен и чудноват, но и реален змей.

На първо място е редно да отбележим, че самият змей има една особена традиция поне тук по нашите земи. Той, подобно на Хероса и Лъва търпи промени, особено с появата на култа към Свети Георги.

Виждаме, че в древността Хероса се бие главно с див звяр (лъв), с някои малки изключения където той потъпква змей. С идването на християнството обаче и трансформацията на Хероса в Св. Георги и Лъва бива изцяло заменен със змей.

Това е във връзка две особени неща. На първо място това е една предхристиянска символика за змея, който е еднакво мъдър, но и лош и също християнската символика на змея и лукавия.

Впечатление правят тези артефакти, на които Тракийския Херос стои до дърво със оплетен в него змей, сякаш говорят или се готвят за битка.

По този въпрос е писал небезизвестният канадски клиничен психолог и професор Джордан Питърсън в книгата си „Отвъд Реда: Още 12 Правила за Живота. Противоотрова срещу Хаоса, 2021”/ Jordan B. Peterson; Beyond Order: 12 More Rules for Life, 2021/ - където той отделя специално внимание на общо споделяните и универсални за всички човешки култури от хилядолетия насам вярвания и архетипи. Един подобен архетип според него е и змеят, който има две същности – метафизична – на един страшен и могъщ змей, пазещ съкровище и на реалния физически змей пазещ знание.

Там той прави паралел между типичните за множество фолклорни групи митология около древен змей, или дракон, който представлява дадена архетипна и вечно присъстваща трудност, борба в живота, която трябва да бъде преборена в името на пазената зад нея съкровищница.

Той прави и още един паралел между библейското грехопадение и змеят пазещ мъдрост. Той тълкува Светото Писание като метафора от еволюционна гледна точка, която свързва с първия древен и коварен враг на човечеството – змията – змията, или змея, които в древността са отворили очите на човека за скритите опасности по този свят и едно извечно и вечно присъстващо напомняне, че смъртта дебне от всеки ъгъл.

Впрочем ние намираме и едно на пръв поглед случайно сходство между библейския забранен плод и змея, дал на човека познанието и умението да различава добро от зло и фолклорния мотив при българите за змея бранещ златната ябълка, чиято стойност е неизмерима – подобно на умението да разграничиш добро от зло.

Особено интересно е да се спомене, че както Дж. Питърсън (2021), така и други психолози са установили, че най-разпространената фобия, т.е. страх на света е този от змии и влечуги. Този страх е и закодиран в българските предания и фолклор, особено там където се споменава за змея отвлякъл момата, или за заспалата на полето мома, която я ухапва змия, или се настанява в пазвата или устата й, всяко едно от тях водещо до или заробването на момата, или до неизлечима болест и смърт.

Ако разгледаме тези три неща, а именно – най-масовата фобия от змии/влечуги, юнакът борещ се за златната ябълка и заробената, или разболяла се фатално мома вследствие на срещата й със змия или змей, от философска гледна точка, ние можем да стигнем до първопричината на появата на тези и сходни на тях архетипни вярвания.

А) Най-разпространената фобия:

Говорейки за най-разпространения страх – този от змии и влечуги, ние не можем да не говорим за двата негови първоизточника – Еволюцията и Сътворението.

От еволюционна гледна точка би могло да се каже, че в една пра-древност най-коварен и голям наш враг, а и може би най-древен такъв е бил влечугото. То впрочем изобщо е и най-големия враг на бозайника до ден днешен.

Както Дж. Питърсън споделя, много е вероятно, когато още homo sapiens се е оформял, змията да е била неговото проклятие, което се е промъквало в дома му, в станът му, по полята му и е сеела смърт, злокобна носителка на разрухата и скръбта. Но той още казва, че тя е и носителка на знание – знанието кое е добро и зло, която е отворила очите на човека за суровата действителност на нашия свят и жестоката реалност на живота ни, които са се закодирали в нашето колективно подсъзнание, страх предаван от поколение на поколение чрез генетичната памет, страх който е жив и днес и вероятно никога няма да умре.

От библейска гледна точка, той прави подобно заключение, но добавя и това, че всяко съкровище (в случая да опознаеш добро и зло) си има цена, която в Библията се явява смърт. На пръв поглед в това няма логика, но ако се замислим то това е най-логичното нещо – познавайки двете страни на света и живота, ние разбираме за ужаса на съществуванието, което убива невинността и наивността ни, донася и мисълта за смъртта в съзнанието ни и така се явява и носителя на смъртта в буквален и преносен смисъл.

Б) Юнакът борещ се за златната ябълка:

В българският епос се е запазил и споменът за безстрашният юнак, който е решен да открадне златната ябълка от страховитият й пазител – змея. В тази легенда са закодирани и преплетени, според нас, много различни митове, вярвания и основни архетипи.

На първо място е извечния архетип вълнувал човечеството откакто ни има на този свят – архетипа за смелия герой, който трябва да пребори най-голямото зло под небето за да се сдобие и с най-голямото богатство.

На второ място ние виждаме сходна с библейската символика за защитения плод на едно единствено по рода си дърво.

И на трето място е змеят, който обратно на библейската история, не иска да сподели плода с човеците.

В тази връзка си струва и да кажем, че това е един далечен отзвук от съдбата на библейските първочовеци и по тази логика представлява завръщането на човека към дървото на живота, чийто плод юнакът трябва да открадне.

В тази история, юнакът къде чрез хитрост, къде чрез сила и храброст, надвива вековния змей, освобождава селото от неговото робство и за награда взима златната ябълка, която представлява и най-голямото въобразимо богатство.

В този ред на мисли, ако следваме логиката на този архетип, ние можем да изложим две предположения за появата на тази легенда.

Предположение No 1:

Историята разказва за съдбата на вечния и постоянно прераждащ се герой, който има за цел да вземе най-великото съкровище на света. За тази цел той трябва да победи най-голямото зло на този свят и да освободи света от неговото робство, което тук считаме е смъртта, а съкровището (златната ябълка) – вечния живот и благоденствие.

Предположение No 2:

Историята е отново базирана на извечния архетип за вечния герой, но преразказва пра-древни събития от бита на нашите предци, които са живели сред диви зверове и коварни змейове (змии). В случая героят е колективното олицетворение на поколения човеци борили се с най-древния си враг влечугото за да извоюват своето място под слънцето. В случая, змея в легендата е колективния образ на непознатото, което само чрез победа над него човек може да извоюва и свободата си, която тук е представена под формата на златната ябълка.

В) заробената и разболяла се фатално мома:

Наративът за заробената, отвлечена от змея мома е друг един мотив от българския фолклор. Той представя красотата, а и живота, защото традиционно жената се свързва с чудото на живота – раждането, върху които е извършено покушение от зла сила с користни цели. По-интересното обаче е, че за разлика от приказките на запад, където принцесата чака да бъде спасена от рицар на бял кон, то в българския фолклор момата има силата да се спаси сама. Прочее тя може и да реши да не се спаси и да залюби змея. В тази връзка са възможни множество интерпретации, но ние избираме да се спрем само върху една от тях. Тази история може да се тълкува по следния начин – змея представлява болест и по-точно нравствена болест, грях, който отнема свободата на жертвата си, която ако не реши да се освободи ще остане завинаги робиня. Или още живот в грях и пр. Това ние извеждаме от фактът, че традиционно се вярва в това, че билки и храни обикновено използвани при лечение са и антидотът, ако може така да го наречем, против иначе вездесъщите сили на змея.

Друг наратив пък е този за момата заспала, или вършееща на полето, която е пресрещната от змия (змей), която, в случай че момата спи, заспива в устата или пазвата й, или я ухапва. В момента, в който момата се събужда нея я обзема шок, разболява се неизлечимо и в крайна сметка умира. Според нас това е един специфичен за всяко време и епоха архетип на отрудената селска жена/мома, която не може да си вземе почивка под угрозата от нападение на коварната змия, която е тормозила човечеството от зората на времето.

В общи линии, който и наратив да погледнем, ние виждаме един общ и универсален мотив, в който змеят и, или змията представляват смъртта, тази която отнема живота, който пък е представен в образа на момата жертва.

Змеят в световната, пра-балканската и българската митология

Змеят или драконът присъстват както в митологията и символиката на множество древни култури, така и в съвременни такива, чиито най-ярки примери са от Европа и Азия. Тук е редно да поясним, че в някои случаи змеят или драконът се припокрива (по символика) с грифонът, какъвто е и случая с някои статуи из централна и западна Европа.

Древните култури, при които присъства змеят, или неговите разновидности като ламята, змията и пр. са трако-елинската култура, китайската култура, египетската култура и индийската култура.

При едните самият змей, или дракон е на почит, докато при други змеят е съпътстващ елемнт към даденото божество. Като самата змия, змей, дракон и пр. имат различни характеристики. При едни те са зла сила, при други са сила на доброто и защитата, а при трети са по-скоро неутрално настроени към човечеството. При други култури тя е олицетворение на мъдростта и, или лукавостта. Такъв е случая с християнството, където змея е олицетворение на лукавия, но в същото време е и пример за подражание в пътя на мъдростта.

Мислим бегло да ги разгледаме.

В случая с древните египтяни ние виждаме, че змията има две същности. Едната е злата, която е заплаха за човека и той трябва да се бори с нея, докато другата е олицетворение на божествена сила, която гради, съхранява, помага, а в някои случаи и руши. Нейната символика се намира и по фараонските артефакти.

При индийците змиите се явяват спътници на Вишну, като в някои части на Непал те служат като свещена декорация на някои манастири. Може да се предположи тогава, че змията е повече символ на божественото в тази култура.

Китайският дракон е може би най-разпространения и разпознаваем символ на тази древна цивилизация в цял свят. Той е олицетворение на природните сили и е обект на почитание в китайската митология.

При траките, или трако-елините змейовете се явяват спътници на Сабазий или Дионис, имайки предвид че тези две имена се отнасят за характеристиките и същността на едно и също божество. В своята същност заобиколения от интегралните за него части – змиите, Сабазий се явява двойната същност на вселената, нещо което по времето на елинистичната епоха е добре изразено с крилатата змия. Тази двойнственост при Сабазий се явява в кръговрата на живота – мъртвата и живата материя, които са основоположните елементи на вселенското съществувание.

Интересно е да се посочи един бюст, намиращ се в Рим, който е озаглавен „Зевз-Сабазий” и се свързва с божеството Сабазий-Дионис. Впечатление правят главно две неща – на първо място се показва неговата връзка с трако-елинската митология за божествата Зевз и Сабазий или Дионис, от което можем да потвърдим мнението, че траките и елините, макар и различни народи, са имали доста допирни точки що се отнася до митология. Другото, което прави впечатление е орнаментиката, с която е украсен „Зевз-Сабазий”. Той има една много специфична шапка, или шлем, които силно напомнят на гето-скитската „наклонена” шапка – нещо, което поражда определени догадки и аналогии.

В българският фолклор змеят има няколко разновидности, а те са змей, змеица, ламя, хала, като всяка от тези разновидности има своите характеристики. Както вече пояснихме, някои от тях включват отвличането и залюбването на моми, от които се раждат момчета змейчета и пр., както и охраняването на златната ябълка. Змеят обаче има и други качества, в някои случаи той е строг тиранин на селото, от чиито жители изисква данък или ще извърши злина, в други случаи той е защитник на дома и селото, борещ се с халата, ламята и природните стихии. Той има различни превъплащения – може да има човешки облик, или този на някое друго животно (най-често мечка).

Халата традиционно се свързва с природните стихии.

В този смисъл е редно да кажем, че змеят в българският фолклор не е еднозначен герой, а многопластов персонаж, който в зависимост от края и други специфики е добър защитник, или зъл противник, тиранин или любовник. Змея и разновидните му също притежават и свръхестествени сили, като например власт над природата, над земята и хората, но не са непобедими – те имат своите слабости (главно билки), мотиф който е уникален за много малко световни култури, в чието число влиза и България, в чийто фолклор няма противник, обстоятелство и опасност, които да не могат да бъдат избегнати, победени и променени. Змеят със всичките си качества, характеристики, образи и специфики заема голямо и важно място в българския фолклор и митология.

Българският фолклор може да се каже, че е приел в себе си извечната истина на несломимия човешки дух и разум, които винаги намират начин да променят настоящето си и да се справят с всяка преграда по пътя им. В това си отношение българският фолклор изразява един дълбоко залегнал в същността на човешкото битие мотиф за движещата сила на историята, която се крие в човешката душа и дух, които имат божествено начало.

Съвременните конспиративни теории

Говорейки за змейове, дракони и други подобни рептили и влечуги, ние не можем да отминем една реалност на нашата съвременност. Това е конспиративната теория за умеещите да променят външния си вид рептили, които успешно са се инфилтрирали в човешкото общество и неговата власт, тайно направлявайки съдбата на целия вид в името на своите користни, но потайни цели.

Поместването на тази част тук не е с цел да анализираме валидността на подобни конспиративни теории и да ги оборваме, а по-скоро да анализираме защо подобни теории въобще съществуват.

В своята същност тази конспиративна теория изразява нещо залегнало дълбоко в нашето колективно съзнание като вид, нещо което е било с нас още от зората на времето и „живее” с нас, в нашия т.нар. “lizard brain” наречен в България „триединен мозък” или „рептилски мозък” е най-древната част от нашия мозък, която е отговорна за едни от най-базовите ни нужди и инстинкти. Това е част от т.нар. амигдала, която служи като детектор за опасност. С времето тази част на мозъка е изпаднала в частична летаргия един вид, поради липсата на необходимост с оглед на социалната и технологична еволюция, която човечеството е претърпяло. Това обаче със сигурност не означава, че е тотално изчезнала. Напротив, тази част на мозъка е все така активна и нейното влияние се усеща най-вече в критични ситуации, срещи с непознатото или в ситуации когато ние изпитваме нелогични и необосновани страхове.

Мнозина (J. Peterson, 2021) са убедени, че именно тази част от нашия мозък е отговорна за много от нашите общностни формирования и колективни поведения. Тя също е отговорна и за появата на множество конспиративни теории, най-ярък пример за които е именно теорията за скритите, но живеещи сред нас рептили, които са се издигнали до най-висшите ешелони на нашето общество. Този страх е най-логично обясним чрез огледа на най-древната и първична фобия сред цялото колективно човечество –тази от влечугите, от рептилите. Но тук има и още нещо. Доказан факт е, че едно от най-ужасяващите неща в световен мащаб сред хората е нещото, което изглежда като нас, държи се като нас, но не е едно от нас. Тоест нещо, в повечето случаи от историята характеризирано като дух или демон, а от по-ново време като друго същество, което е способно да имитира нашия външен вид, да имитира и нашето поведение, но да притежава нещо, което го отличава и прави присъствието му проблем за нашите сетива. Тези два фактора обединени с третия фактор – страхът от непознатото пораждат състояния, които отдавна не са били изпитвани от обикновения човек и именно в такава ситуация нашият „рептилски мозък” се активира в пълна сила и поражда всичко останало – като например, най-висшия пример за колективно поведение базирано на страхове – появата на множество конспиративни теории, към които спада и тази свързана с рептилите (множество, но не и всички конспиративни теории).

Тези конспиративни теории, макар и развлекателни и повод за добра шега сред разумните хора, са още и обект на интерес на тези, които искат да разберат по-подробно как работи колективната човешка психология. Тъй например ние можем да видим от този тип конспиративна теория, която както повечето други, са плод на манипулация, измама и неуспешен опит за ПР акция, показват нещо доста показателно за закодираните в нашето колективно съзнание първобитни инстинкти.

Това е така защото именно тази конспиративна теория засяга няколко особено важни от реолигозно-еволюционна гледна точка неща. Те са както следва:

-Страхът от влечугите и люспестите;

-Неудобството, което се чувства към съществата, които изглеждат като нас, но не са от нашия вид;

-Опасенията, че нещо различно от нас живее сред нас;

-Податливостта към конспирация;

-Първобитните инстинкти за нещо по-висше и може би опасно, което е над нас;

Всички тези неща сочат към едно единствено нещо, а именно към най-древната фобия сред колективната човешка психика – тази към змията, към влечугото, които са представлявали една истинска опасност за нашите далечни предци като вид. Същото може да се каже и към религиозния паралел – нещо, което е изключително потайно и лукаво, което е олицетворение и въплъщение на грехът, на неговия баща падналият ангел, което притежава силата да заблуждава и отдалечава от праведния и вечния живот.

Във всичко това има логика и научно обосновани закономерности, пример за които можем да дадем мутацията на нашите гени. Отдавна е установено от биолози и психолози, че нашите гени се менят многократно в рамките на нашия живот. Това се случва по ред причини, но част от които са именно следните – личните преживявания. Учените твърдят, че определени преживявания в живота на даден човек се закодират дълбоко в неговия ген и тези преживявания се прехвърлят по биологичен начин на неговото поколение, което ги носи закодирани в своите гени и това е било факт откакто има човешки вид по земята. Това прочее обяснява и много от сходствата в човешките култури, предания и, разбира се, най-разпространената фобия. Това е и един от отговорите не защо се появяват, а защо се разрастват и благоденстват такива видове конспиративни теории.

Разбира се има още много неща, които бихме могли да кажем за връзката на биологията и психологията с развитието на човешкото въображение, култура, цивилизация и в последствие подобните конспиративни теории, но не мислим да продължаваме тази тема. Мислим изказахме най-главното в това отношение и, че е време да продължим нататък с други неща.