-Погледни се - млад образован в чужбина мъж с връзки, добре изглеждащ, интелигентен и способен. Какво търсиш тук? Защо не остана там (нездрав блясък в очите) и не си уреди живота? Развивай се далече оттук, устрой си щастлив и богат живот на британските острови! Защо се върна и започна работа в България? Не е ли глупаво това?

-Добре, нека съм глупак! Да, образован съм в далечния Албион, имам връзки там, дори имах и нещо повече с една местна.

 - Не си ли се замислял - Аз или другите? (Визира България).

--Обмислях го веднъж.

-И?

-Резултатът е налице - тук съм, пред теб съм.

-Значи избра България...Не съжаляваш ли?

-Не. Бих избирал България отново и отново.
В даден момент от живота си човек трябва да направи избор - без значение дали го иска или не - е, аз своя избор го направих.

-Добре, но все още не разбирам - защо?

-България, моята - нашата родина има нужда от повече мъже, хора като мен, които да я издигнат, които да й помогнат, които да й се посветят.

-Но аз не познавам друг като теб. Доколкото ми е известно ти си единственият човек, когото познавам направил този избор. Само един си - сам си.

-Нека бъда един. Нека бъда първият, който да поведе останалите, първият който да покаже пътят. И най-голямото пътешествие започва с една единствена малка крачка. За мен пътя е ясен - само напред. Не се боя от премеждията на съдбата. Не се боя и от своите противници. Напротив - те трябва да се боят от мен. Свикнал съм да бъда в неизгодната позиция, но имам навикът да побеждавам (жест с ръка във V-образна форма на пръстите).

-Но не е ли това егоистично? 
Загърбваш хората, които са те обичали там далеч и следваш патриотизма си, загърбваш живота, който си можел да имаш в богата страна с тази местната. Ами тя?

-Тя е добре. Ще си намери друг, който да не е тъй обременен като мен. Веднъж се замислих над същите неща, които ти сега ми казваш - е, аз го проумях, проумей го и ти - има неща много по-големи, много по-значими и много по-велики от нас самите. Моят живот, моето щастие и моето благоденствие са нищо пред страданията на моята Родина. Аз избрах нея и й се посветих - през огън и лед, през адът, та чак до смъртта си, аз съм неин служител. Аз, ти и който и да било друг сме нищо повече от инструменти за благоденствието на нашата родина.

В нашия живот ние трябва да се водим само и единствено от този принцип - кое е добро за Родината?

Ако нещо е добро за България значи е добро и за нас.

Ако нещо, което е добро за България, но е лошо за нас самите, то тогава правим и работим за това, което е добро за България.

Ако нещо, което е лошо за България,но добро за нас самите, то нека се отречем от личното си добруване и да изтръгнем България от дупката и катастрофата - да я извисим и да работим за нейното добруване.

Ние сме нищо в сравнение с Родината - тя е вечна, тя е всичко - всичко и всичко,което имаме и всичко, за което си струва да живеем, дори и да умрем.

Свят, в който я няма България не ми е нужен. Свят без България в огън да гори!

Да живее България!

***

И какво в крайна сметка е човека и какво е родината ми?

"Човек, който не знае и не прави нищо добро за Отечеството си, той е подобен на едно безсловесно животно, което живее на света само и само да се прехрани." - Г.С. Раковски.

Колкото и надарен да е човек, каквито и качества да притежава той, ако ги използва единствено за своя угода, то той е нищо по-различно от едно безразлично животно, отрекло се от своя дълг към неща по-големи от самия него.

Ако човек не се е посветил в името на по-възвишена кауза, която да устрои общи бъднини, то той е безполезен.

И въпреки неприкосновената същност и значимост на отделният индивид, то той сам и без цел - градивна - в живота си няма да постигне нищо освен да захлеби себе си ден за ден и няма да постигне нищо значимо нито за себе си, нито за родината си.

А какво е нашата родина? Родината е безопасност, наследство, дом и бъдеще. Тя е нещото, което градим за идни дни без нас. Нещо, което да се завещае като кауза и смисъл на живота. Родината е кауза и идея, тя е дух и е дом, родината е история, богатство и бъдеще. Без нея няма нас. Родината е всичко и за нея всичко си заслужава.

Ако търсиш смисъл на живота - работи за родината.

България е нещото събиращо целия колективен опит, дух и бит на своите чада и тя има своя цел и мисия на света. Има нещо специално и мистериозно в нея. Дори и да не знаем какво е, то него го има. Колкото трагично, толкова и велико!

Реки от кръв, хилядолетия труд, милиони предци за да се изгради туй що не гасне - България - и за да ни има нас. Нямаме право нито пред себе си, нито пред предците си, нито пред наследниците си и нито пред Родината си да извършваме най-голямото предателство от всички - това да изоставим родината си в нейния час на най-голяма нужда!

Изтървем ли България, изтървали сме всичко - Николай Хайтов.

Тук сме "французи". "канадци", "немци", "испанци", "италианци". . За мое учудване, "американците" повечето са си все-още в САЩ. През последните 20 г. само няколко ми се зачитат в България- но ето, след страшната криза с "Ковида" и терористично-ваксинационните "мерки" се завърнах и се чувствам добре, макар и не изцяло "полезен". Много сме- опитни сме-опасни сме понеже няма с какво да ни излъжат.

му гледахме сеира половин година, вместо да го обесим на първия стълб за осветление по Цариградско шосе на входа на София.
Хайтов е велик мъж.