Здравей читателю, днес се обръщам към теб с призив за помощ на родината и със послание.

Досега не съм видял някой друг да направи това, което днес аз ще направя, поне не и в блог.бг, но нека това не бъде спънка към нашата цел. Нека помогнем на родината макар и скромно, но от сърце.

С мнозина тук сме имали своите "срещи" из блог.бг, с едни сме били противници, с други съмишленици, с трети дори и приятели, а с четвърти просто познайници по виртуално име когато наминат да прочетат писанията ми. Това, което ни обединява обаче е каузата - всички сме водени от любовта си към родината и затова, вместо всеки сам да гради нещо, или да спорим и издребняваме, аз предлагам - веднъж поне да обединим усилия в един общ труд за България.

Какъв е той ще Ви кажа във втората част на тази публикация (малко по-надолу), тъй като искам, на първо място, да окуража обезкуражените, да им вдъхна глътка надежда и да им покажа, че не всичко е загубено.

I. България е жива:

България никак не е загинала или е трайно победена. България е жива и признак за което е нейното съвременно, модерно възраждане. То е бавен, но необратим процес, който тече вече с години. Сред безбройните ми обиколки из страната, по краища, които дори не подозирах, че съществуват, аз открих надежда. Главен признак, за което беше, че българина вече не търси спасение от друг или отвън, нито в НАТО, нито и в Русия, нито пък и в ЕС или пък в САЩ, Българина осъзна своята значимост като субект на съдбата си и че дори в богата чужбина не е по-добре от нашата родина. Друг нагледен признак за това съвременно българско възраждане е връщането към културата, традициите и свързаната с тях естетика. В последните години се увеличава броят на хората, които се връщат към корените си, формират се клубове и движения на културна и родолюбива основа, а мнозина също загърбиха охолния живот в чужбина и се върнаха в България и то не само в България и градовете й, но и по селата, където и възнамеряват да изградят бъдещето си. Най-вълнуващ и трогващ показател за мен обаче се яви в отявлената показност на възраждаща се България - строително-културния аспект. Цяла Тракия, Родопа и Балканът бидоха осеяни с монументални паметници на вярата - кръстове по 9-15 метра високи, във всяко село, във всяка област, във всеки регион, в една голяма част от страната. Друг признак бе и съграждането на Историяеския Парк с всичките си забележителности и културни мероприятия. Какво да кажем пък за все по-разрастващите се родолюбиви издателски къщи и предприемачества!?
 А общестявените настроения? Все повече младежки, семейни и културни организации биват създавани с родолюбиви цели. Все повече млади българи - момчета и момичета вече действат подбудени от родолюбиви чувства и стават военни, полицаи, юристи и дейци на културата.

Какво да кажем пък за политиката?

Може и не всички да се съгласите с мен, но поне се замислете - въпреки малкия брой активно гласуващи става все по-ясно, че вотът на избирателя все повече се води от патриотичния ориентир, отколкото от битовизма. Все повече родолюбиви каузи и политики биват изисквани от гражданите към техните парламентарни избраници и един показател за това е фактът, че вече доказани продажници не получават възможността да съставят правителство толкова дълго време. Това е само отзвук от избухналия порив на патриотизъм у българина. Друг показател е все по-голямото и нарастващо присъствие на патриотизъм в политиката, феномен който допреди няколко години не съществуваше. Ако Ви е нужно доказателство, то проверете настроенията на българите що се отнасяше до ветото на България към С.Македония за ЕС. Безпрецедентен консенсус в българското общество изцяло и очевидно основан на патриотична основа и за правото дело.

Обърнете и внимание на две други неща - А) Вижте какви книги започват да се издават и кои каква популярност имат - множеството са книги писани от патриоти на патриотична основа и за България; Б) Вижте и кои неща най-много се харесват, одобряват и получават най-голяма популярност в социалните мрежи - тези свързани с България и доброто в нея. От това може да се предположи, дори и твърди, че на мода днес в България е тя самата и всичко българско. Дори тук в блог.бг съм забелязал (обърнете внимание и Вие) най-популярните блогове и публикации са тези обсъждащи България и тези с патриотична насоченост.

Катализатор и безпрецедентен показател за възраждащия се и твърд консервативен дух на българското общество бе обаче невижданото досега обединение на всички религии и етноси в страната през заветната 2018 г., когато християни, мюсюлмани и юдеи, българи, арменци, турци и евреи се обединиха в общата борба срещу диверсията на днешния свят в лицето на твърдия отпор срещу т.нар. "Истанбулска конвенция" и заложените в нея деградивни идеологии и политики.

Твърдо можем да заявим, че България се възражда, нейното съвременно възраждане, подобно на историческото си възраждане е един необратим процес, който набира и ще продължи да набира скорост и сила. България е жива. Тя е силна!

Както беше отбелязано преди много години: На балканите могат да се случат много хубави неща ако България го поиска. Както в една своя предишна статия обясних, България е призвана към величие, на нея принадлежи бъдещето на балканите (https://vitalian4v.blog.bg/politika/2022/09/24/bylgariia-takava-kakvato-triabva-da-byde-otnovo-velika.1835763), И вероятно за това България бива обсипвана с негативна и анти-българска пропаганда, както у нас, така и по света. Това е и най-вероятната причина в България да се налива толкова много ресурс в различни подривни НПО организации, чужди фондации и подривни пети колони. Не случайно всички главни български медии и телекоми в страната са собственост на чужденци и лансират селективен негативизъм за да сломят духа на обществото, да го дезинформират и тотално деморализират страната. А продажните политици са само пионки на чужди агенти с чужди интереси. Това никак не е случайно. Никоя велика сила не би положила толкова усилия в покоряването на някоя случайна и слаба страна. Подобна политика се прилага срещу един силен и способен противник какъвто се явява България, дори и в нейната най-ниска точка. Аз вярвам в съдбата, вярвам още и че историята на една държава и един народ определят и характера им и бъдещето им. България и българите са доказали своята устойчивост. Трябва ли въобще да даваме примери?

Крум страшни бе в най-неизгодно положение, пред тотален крах след Никифоровото настъпление,но в най-критичният момент и най-тъмен час на България, той обърна вълните на войната и съкруши вездесъщия василевс, спаси България от гибел и отвори пътят й към експанзия и величие. По-рано царувалият Телериг в дни на политическа нестабилност, вътрешни междуособици и двор пълен с ромейски агенти и шпиони, той чрез хитрост победи тази пета колона и зла хидра, стабилизира страната и я изведе от блатото. Предците ни от по-старо време въставали, или воювали срещу Рим принудиха боговете му-императори да потрепнат в захлас от куража ни и от страх от силата ни. Ами Симеона Велики? Славен цар, покорил ромеите! Самуил, който води полувековна война - тотална война с врага до степен, в която българоубиеца трябваше в отчаянието си да прибегне до най-отчаяните мерки за да съкруши България... Братята Асеневци? Нашите възрожденци и националреволюционери, в дни на мрак и робство не се отчаяха и изведоха народа ни от ямата към свободата. Нашия народ оцеля и се съхрани цели пет века под робство черно и накрая победи! Такъв народ не се руши! И по-лоши, по-тежки дни е имала България!

България воюва с всички велики сили на историята и света. Римската империя падна. Византия падна. Османската империя падна. Руската империя падна. Британската империя падна. Френската империя падна. Съветския съюз също падна. Югославия и тя. Едно нещо обаче остана. България остана, гордо преживяла и надживяла всички тези, които се опитваха да я поробят и победят. И днес още е така. България ще остане и след днешните си врагове. Гордо ще ги победи и надживее. България не е слаба. Тя е силна. Иска се само малко смелост, кураж, достойнство... иска се само да повярваш.

Никой не би правил толкова много манипулации, полагал толкова много усилия, ангажирал толкова много хора и хабил толкова много ресурс срещу една страна ако тя е слаба, а народът й недоказан.

България обаче е страна доказала себе си и военно и политически и културно - всячески. Качествата на народа ни, обстоятелствата на страната ни и историята ни, правят нас и родината не просто изключително важни от стратегически и геополитически съображения, но и една спяща сила в процес на пробуждане.

Нашите противници не са непобедими. Това виждаме вече всекидневно от доста време насам. Способите, механизмите и интригите им вече нямат своето някогашно влияние. Дори когато тровят обществото ни с нихилизъм и апатия, е нужна само една окуражителна дума за да върне надеждата в хората, а те вече я имат. Както победихме, преживяхме и надживяхме старите си душмани, така и ще сторим със съвремените си душмани.

България се възражда и ще победи.
България е жива и ще я бъде.
България е силна и ще се разбере.

***

II. Призивът:

Драги читателю, след това си встъпление, аз бих искал да те помоля да се включиш в народополезното дело, което авторът на тази статия е поел от няколко месеца насам. Става дума, за макар и скромно културно окуражаване и просветление, но полезно дело с политико-историческа, културно-просветна насоченост. Това, което се иска от решилите да помогнат е не с пари, а с информация и сътрудничество.

Нека обясня за какво става въпрос.

В продължение на шест месеца събирам, преглеждам, анализирам и систематизирам информация относно детайлната история на България, но не като сухи факти и предположения, а през призмата на обосновани причинно-следствени логически връзки.

Времевия период от интерес на този труд е огромен - от III век (и дори по-рано) до XXI век, като главен фокус и преобладаваща тема е Македония и връзката й с България. Този труд има за цел да изследва кои са българите (местен за тези земи народ или новодошъл завоевател); откога българите и респективно техните предци обитават Македония; имало ли е българска държава там отпреди Кубер и каква връзка имат тези местни с тези българи на Кубер от една страна и каква е връзката и отношенията на балканските българи с тези на българите от държавата на Аспарух (ако въобще той е основал нова такава); Българския характер на Македония през средновековието, през ромейското владичество, през Второто Българско Царство, по времето на турското робство, през следосвобожденската епоха, под сръбска и гръцка окупация, в годините между световните войни, по времето на социализма и в наши дни.

Дотук авторът е събрал източници и литература от древни, средновековни и нови автори като, но не и ограничени до: Херодот, Страбон, Прокоп, Прокопий, Марцелин, Зонара, Манасиева Хроника, Монемвасийска хроника, "Охридската легенда", Анастасий Библиотекар, Теофановци, Никифор, Григор Велев, Пламен Павлов, Ганчо Ценов, А. Чилингиров, А. Иширков, Георги Войников и други. 

Всяка информация и източник свързани с темата на изследването в който и да е било период от това време (III век или по-рано до XXI век) е добре дошло.

Когато целият този труд бъде приключен, резултатът ще бъде обнародван както тук на части, така и цялостно другаде из интернет пространството, а когато дойде и сгоден момент - издаден в книга.

Всеки заинтересован може да се свърже с мен на лично съобщение тук в блог.бг, а ако е нужно след това, там ще предоставя и други възможни алтернативи и платформи за комуникация.

Благодаря Ви за вниманието!

Да живее България!

Идеята е чудесна и бих могъл да се включа с моята разработка за точните датировки на владетелските царувания от проблемния за България VIII век.

Ще се радвам да си сътрудничим.

Здравей, приятелю. Добре написано и се присъединявам към идеята това да стане. България обикновено е побеждавала и са нея са се съобразявали. Сега я докарахме дотам, че ние да се съобразяваме и да гледаме да угодим на другите. Аз се старая поне да възвелича и издигна българския дух в моите теми, дори и понякога да прееувеличавам малко, в рамките на допустимото.
Поздрави!

Източник, който можеш да вземеш за разглеждане "Книга праведного" ("Книга на праведния"). Споменава се в Библията, но е апокриф. Цитат от там, Глава 10: "10. И дети Тугарма(Tugarma) – десять племен, и их это имена:
Буцар(Buzar), Парцунак (Parzunac), Балгар(Balgar), Еликан(Elicanum),
Рагбиб(Ragbib), Тарки(Tarki), Бид (Bid), Зебук(Zebuc), Онгал(Ongal) и
Тилмаз(Tilmaz); все эти распространились и поселились на севере и
построили себе города.
11. И назвали они города свои по собственным именам своим. Они – те, кто
обитают при реках Хитла(Hithlah) и Италак(Italac) до сего дня.
12. Но племена Анголи(Angoli), Балгар и Парцунак обитают при великой реке
Дубни(Dubnee); и названия городов их – также по собственным именам их.
13. И дети Иавана – ионимы(Javanim), которые живут в земле
Макдония(Makdonia), и дети Мадаира(Medaiare) это орелумы(Orelum), которые
живут в земле Курсон(Curson), и дети Тувала это те, кто живут в земле
Тускана(Tuskanah) при реке Пашиа(Pashiah)."

Искрено благодаря!