Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.07.2023 14:39 - Бъдещето принадлежи на мултикултурния глобализъм и джендърите - разкрива доклад на ЮНЕСКО
Автор: vitalian4v Категория: Политика   
Прочетен: 2484 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Доклад на ЮНЕСКО разкрива идеологическа инфилтрация с цел политическа пропаганда. Трансджендъризма, анти-белия расизъм и мултикултурализмът са бъдещето на човечеството.

Тази статия е логическото продължение на започналата преди четири месеца поредица, в която разгледахме вредните проводници на деморализация, дезинформация и агитация в родината ни България и срещу целокупната бяла раса.

Поредицата продължи три месеца с фокус върху различни, но интегрални аспекти от въпросните идеологии и политики, и техните основополагащи философии, активисти и чужди агенти. Респективно, ние разнищихме тези неща в периода Март – Април – Май.

В поредицата от десет (10!) поредни публикации ние не само разгледахме фундаменталните устои и вярвания на дадените идеологии, но и ги изобличихме използвайки исторически и социален (социо-политически) контекст, научни данни и логика.

*ВАЖНО: За контекст виж самата поредица:

1. България колонизира Антарктида? Българите са колониални шовинисти? – твърди български учен към БАН (22.03.2023) - https://vitalian4v.blog.bg/politika/2023/03/22/bylgariia-kolonizira-antarktida-bylgarite-sa-kolonialni-shov.1860969

2. България колонизира Антарктида? Българите са колониални шовинисти? – твърди български учен към БАН – Част Втора (22.03.2023)- https://vitalian4v.blog.bg/politika/2023/03/22/bylgariia-kolonizira-antarktida-bylgarite-sa-kolonialni-shov.1860971

3. Войната срещу България (29.03.2023)- https://vitalian4v.blog.bg/politika/2023/03/29/voinata-sreshtu-bylgariia.1861895

4. Проводници на българофобията. Пълзящата диверсия срещу България (02.04.2023)- https://vitalian4v.blog.bg/politika/2023/04/02/provodnici-na-bylgarofobiiata-pylziashtata-diversiia-sreshtu.1862475

5. Глобалният нео-либерален картел и неговите метастази срещу България и Европа. Битката срещу бялата раса (09.04.2023)- https://vitalian4v.blog.bg/politika/2023/04/09/globalniiat-neo-liberalen-kartel-i-negovite-metastazi-sresht.1863409

6. Войната срещу бялата раса. Лъжите в политиката, академията и историята (17.04.2023) - https://vitalian4v.blog.bg/politika/2023/04/17/voinata-sreshtu-bialata-rasa-lyjite-v-politikata-akademiiata.1864505

7. I.Вредите от нео-либералната глобализация. Анти-човешките философии и разложението на човешките общества (30.04.2023)- https://vitalian4v.blog.bg/politika/2023/04/30/i-vredite-ot-neo-liberalnata-globalizaciia-anti-choveshkite-.1866250

8. II.Вредите от нео-либералната глобализация. Анти-човешките философии и разложението на човешките общества: Демографска криза & Икономическата разруха (02.05.2023)- https://vitalian4v.blog.bg/politika/2023/05/02/ii-vredite-ot-neo-liberalnata-globalizaciia-antichoveshkite-.1866458

9. III.Вредите от нео-либералната глобализация. Анти-човешките философии и разложението на човешките общества: Отравянето и Избиването на Човечеството (03.05.2023)- https://vitalian4v.blog.bg/politika/2023/05/03/iii-vredite-ot-neo-liberalnata-globalizaciia-antichoveshkite.1866561

10. Лицемерна Либералност. Нео-либерална индоктринация & либералният фашизъм (04.05.2023)- https://vitalian4v.blog.bg/politika/2023/05/04/licemerna-liberalnost-neo-liberalna-indoktrinaciia-amp-liber.1866703

В тази поредица ние изобличихме вредите им. Всичко това ни води единствено към момента на „забиването” последния „пирон” в „ковчега” на потъващия нео-либерален кораб, а именно официалното признание на дадените идеолози, в лицето на доклад представен и публикуван от ЮНЕСКО.

Целта на този доклад, по стара нео-либерална „традиция” не е за да направи безобидни предложения, които да останат без съответните последствия, а индиректното заявление за това, което вече е предприето.

В тази част ние ще разгледаме обстойно един доклад публикуван към Дигиталната Библиотека на ЮНЕСКО от 2022 година, който прави препратка и към вече прочулата се “Agenda 2030” за която отдавна събирам информация, и за която все някога ще посветя цяла поредица.

Това обаче ще се случи друг път.

Сега е време да се заемем с въпросният доклад озаглавен:

“UNESCO: Digital Library UNESCO Global Independent Expert Group on the Universities and the 2030 Agenda – Knowledge driven actions: Transforming higher education for global sustainability; English, 2022; Parr; Adrian; et al.”

*Използвани части по страници: стр. 21, 22, 23, 32, 34, 44, 45, 46, 53, 68, 71*

Важно е да уточня, че тук ние няма да прилагаме (цели) откъси, цитати и материали директно взети от въпросния доклад, а ще направим коментар и анализ на съдържанието му. Това се прави по следното просто съображение – спестяване на време и място. Все пак обаче, линк водещ директно към доклада ще бъде предоставен, тъй щото всеки да може да го прегледа, прочете и анализира за себе си. За тези искащи да сверят информацията базирана на анализ, философска интерпретация и политически контекст от следващите редове на тази публикация, могат да се насочат към точните места от които е иззета информацията: стр. 21,22,23,32,34,44,45,46,53,68,71.

*ЛИНК КЪМ ДОКЛАДА: https://unesdoc.unesco.org/ark:/48223/pf0000380519

Този доклад се фокусира върху социо-културните, политическите и идеологическите, образователните и властовите аспекти и механизми на съвременното общество. Той предлага определени „реформи”, промени и „нововъведения” особено в областта на образованието, която област авторите на този доклад виждат като „врата” или „таран” за проникването на нови индивиди „заредени” с „ново знание” които да оказват влияние върху обществото и политическата му ориентация.

Авторите излагат редица цели, механизми, времеви периоди и идеи за тази „трансформация” като обръщат особено внимание на идеята за „разнообразие” (diversification) на образователната система и полагането на нови значения на думите, смислите и употребата им.

В общи линии този доклад си поставя амбициозната цел да убеди всички ни и да създаде „глобална матрица” която да бъде единствен хегемон на мисълта и социалния живот на човечеството. Матрица която да генерира и отхранва свои отроци, които да поддържат кръга на самовъзпроизвеждане на тази матрица затворен и функциониращ вечно.

Това предложение представено под формата на доклад по своето същество е показното желание и открит напън на наднационалната клика със своите идеологии за създаването на един нов ред, която да заема най-фундаменталната позиция в обществения ни живот – образованието, генерирането на научно познание и мониторинг на властовите лостове. По този начин това би представлявало своего рода узурпация над мисълта, институцията на мисълта,властта и живота изобщо.

И преди да преминем към съществената част, отново е твърде наложително да направим следното пояснение – общоприета, макар и неофициална практика е подобни доклади от глобални мащаби в определени наднационални институции да не се приемат като пожелателно мислене, предложение за действие в начален етап, или пък като една от многото възможности пред света.

Базирайки се на исторически и политически обоснованата реалност на нашия век, съчетана с идеологическите мотивации и вече явните политически практики, ние със сигурност можем да твърдим, че подобни доклади са нищо повече от социален инженеринг (и неговото подсилване), оправдание и опит за легитимация чрез пожелателни, ефимерни и лицемерни лицеприятни и утопични блудкави постулати и терминология за вече предприети политики.

Това бидейки казано е време да започнем прегледа си над по-съществената част и извадки от този доклад.

Ще анализираме и коментираме следните глави:

Стр.21:  Answering the Call: Our Responsibility as Higher Education Institutions;

Стр.22: Educating the centennial generation;

Стр.23: Centering Knowledge on sustainability, inclusion and equity;

Стр.32: Moving from agreement to action;

Стр.34: Higher education institutions in society;

Стр.44: Diversity and uniformity in higher education;

Стр.45: Going beyond mainstream knowledge;

Стр.46: From different ways of knowing to knowing through difference;

Стр.53: Decolonising the curriculum;

Стр.68: Educational Resources;

Стр.71: Interactions with private business sector;

Превод, анализ и коментар:

Стр.21: Answering the Call: Our Responsibility as Higher Education Institutions – Откликване на повикването: Нашата отговорност като висши учебни заведения:

*Ляволиберална реторика*

Цитат:

Да зачитаме животът включва да зачитаме неговото качество, а това означава да се застъпим за минималните социални стандарти за всички и в последствие за равното преразпределение на възможности, ресурси и услуги. Зачитането на устойчивият начин на живот ще изисква свързване и съюзяване с други (групи) от обществото, борещи се за същите цели. Тези „други” включват онези борещи се с нищетата и които създават решения за проблеми, които макар и местни, имат своите ефекти върху всички ни. Традиционни общества* и етнически малцинства, и други групи, подложени на дискриминация, или забранявани такива (като джендъри, хора с увреждания и др.**) трябва да бъдат включени сред тези съюзници (…) В някои случаи, силните позиции в подкрепа на устойчивостта и ценностите ѝ*** може да включват и университетите и други висши учебни заведения за интервенции**** на местно ниво и, половия род между други, за да демонстрират усилията на новите подходи и решения, както и за да влияят върху местните реалности*****”.

-Новолевите и неолиберални политики често си служат с реториката на „социалната справедливост” като форма на демагогия за легитимиране на скритите си цели.

Често тази реторика включва неизпълними идеи, или такива изпълними само чрез тирания политики, като „равното преразпределение на възможности, ресурси и услуги”. Това е така защото за да има равно преразпределение на каквито и да било блага, то трябва да има един „преразпределител” който, подобно на арбитър, еднолично да решава кой какво и колко ще получи, както и начинът по който да го получи, при какви условия и кога. Следователно тази идея предразполага обществото към тотална зависимост и арбитражната еднолична власт и преценка на някой незнайно как избран за арбитър субект.

Това още предполага и насилствено изземане на блага от едни и преразпределянето им към други, което повдига редица притеснения и съмнения – кои ще бъдат таргетирани като цели за изземане? Как ще им бъдат иззети благата? Какво ще се случи с дадените групи след изземането на благата им? Тук виждаме повторение на стара комунистическа практика, където класовата борба и преразпределението на блага, в наши дни и в този случай – възможности, услуги и ресурси – служи за обозначаване на политическия, идеологически, икономически и класов противник като цел за грабеж замаскирана като справедливо изземане на общественополезни блага и тяхното преразпределяне по съмнителни начини от съмнителни институции или индивиди със съмнителни и притеснителни цели.

Това още напомня и за нацистките репресии и „санкции” от германския бойкот срещу еврейските стоки, когато евреите на територията на нацистка Германия биват таргетирани като обществени врагове, благата им изземани или забранени за разпространение.

*-„Традиционни общества…” – Тук трябва да се въведе контекст за не-американската и по-конкретно българската аудитория.

Често, в англоезичните и пост-колониални общества на бившите колониални империи, под терминът „традиционно общество” се разбира не едно нормално общество следващо някакви традиции, а местните туземци някога колонизирани от разните европейски колонизатори. Тоест, под този и подобните му термини, се разбира не хомогенно, традиционно общество без оглед на раса и националност, а се разбира обществото на колонизираните хора (като американските индианци, австралийските и африканските туземци и пр.).

Същото може да се отнесе и до терминът „изконни/местни жители” според англо-американското разбиране – жителите на дадена територия преди нейното колонизиране, тоест нищо общо с нормалното, в това число и нашето собствено схващане за този термин.

**-„…джендъри, хора с увреждания и други…”- На първо място трябва да се каже, че това е само отражение на истинската западна либерална дискриминация към хората с увреждания и перманентно залегналите и тесногръди предразсъдъци на иначе либералният и освободен от подобни „тежести” западняк. Това там е факт. Не това обаче е значението на „хора с увреждания” тук – тук става въпрос за такива самообявили се за хора с увреждания, което е част от ЛГБТИ „общността” – т.е.още едно сексуално извращение. Справка: „Проводници на българофобията. Пълзящата диверсия срещу България” (https://vitalian4v.blog.bg/politika/2023/04/02/provodnici-na-bylgarofobiiata-pylziashtata-diversiia-sreshtu.1862475)

Друго съществено нещо тук е и прозиращата вече идеология на Маркузе – политиките и институциите трябва да се съюзят със всякакви, често маргинални малцинства като джендърите и др.

***-„…устойчивостта и ценностите ѝ…”- По принцип  никъде не се упоменават въпросните „ценности”, за тях се „хвърлят” само празни откъм съдържание, подвеждащи и пропагандни фрази като „справедливост, равенство, права, свобода” и други, без да се определи до каква степен тези неща са това, за което претендират – досущ като ефимерните и въображаеми, но не дефинирани „евроатлантически ценности”.

****-„Университетите и други висши учебни заведения за интервенции…” – Тук се загатва за крайната цел на предложените в този доклад политики за академична инфилтрация и в последствие налагането на определен начин на мислене базиран върху идеологически мотивирани философии и политики върху обществото.

*****-„…върху местните реалности.”- На първо място трябва да отбележим, че под „местни” тук се разбират и двете измерения на този термин – местни откъм значение на населено място и регион, и местни откъм значение на местни за цели народи, тоест държави.

На второ място това е потвърждение на идеята за идеологически мотивирано влияние върху обществото, и на последно място, то показва и целите – промяна на социо-културната обстановка на „местно” ниво – регионално и държавно.

Стр. 22: Educating the centennial generation – Образоването на поколението на сегашния век:

*Поставя се силен акцент върху левите нео-либерални философии на нео-марксизма и Франкфуртската школа през цялата тази част*

Цитат:

-„Образованието играе ключова роля в повечето висши учебни заведения*. За да спомогнат „Agenda 2030” и отвъд нея (дейности), висшите учебни заведения трябва да вземат предвид фактът, че проблемите свързани с устойчивостта и социалната справедливост** са комплексни и изискват мултидисциплинарни или междудисциплинарни подходи, тъй като нито една дисциплина, сама по себе си, не е способна да обгърне, разбере и разреши тези комплексни проблеми.

Това означава, че образователните програми трябва да бъдат преработени с подходи, които надхвърлят дисциплините и обучават студентите да работят заедно с хора имащи експертизи в други сфери.

В духа на всичко казано за създаването/изграждането на етични принципи изрично присъщи за всички висши учебни заведения и дейността им, образователните програми трябва да включват ценности изрично определени от (тази) етика, включително и тези свързани с отхранването (или отглеждането- бел.моя) на устойчив начин на живот***, и обучавани застъпници за устойчивостта и справедливостта****. Този процес трябва да бъде обсъждан, критикуван и за предпочитане одобрен и възприет (напълно) от студентите.

Целта за създаване на студенти като граждани с глобални и локални отговорности трябва да бъде споделено (действие) както от факултетите, така и от самите студенти.

Предметните области свързани с “Agenda 2030” като например междукултурното (мултикултурно) разбиране, джендърското (полово-трансджендъризъм-бел.моя) равноправие, човешките права, социалната справедливост, и разбира се, устойчивостта, трябва да присъстват във всички (и различни) образователни програми, като присъствието им да бъде изрично в образователните цели*****. Академичната сфера, висшите учебни заведения и преподавателите трябва да бъдат известени за важността на тези предмети и области и, ако е нужно, да бъдат обучени в инкорпорирането (включването) им в учебния материал.

!§! Познанието за екологичните и обществени проблеми, както и развитието (и създаването) на социална и гражданска отговорност и възприемането на ценности и принципи, е най-лесно и добре постижимо когато студените директно се ангажират с тези проблеми в учебния си процес и като се съсредоточат върху съвременни социални предизвикателства и обществена трансформация чрез мултидисциплинарни проекти, извършвани на местно (локално) ниво.!§!

В много части на сета висшите учебни заведения са избирателни и по-затворени (в подбора си) като оставят цели сектори от местното и национално население заради дискриминацията (и отнемането на права от) определени групи (например физическо здраве, етнос или пол -!тук пол е използван в анг.форма “gender”, което не е еквивалент за биологичен пол – “sex”, а в контекста на избираем, социален пол, т.е. става дума за трансджендъризъм!) извън нея (системата). Все пак, разнообразието на възгледите със студенти, които да са индикаторът за разнообразието (етническо) на държавата или регионът, в които тези институции оперират, подсилва и обогатява диалога (!бележка – не, не го прави- това превръща държавата в бойно поле като САЩ, Британия, Франция и др.), дебатите и в търсенето на общи проблеми.

Предизвикателство е да съумеем да представим различни (или разнообразни) сектори на обществото във всяка от нашите институции. Все пак обаче, това има огромна приложимост към възможностите за генериране на решения за социалните проблеми в обстановката на висшите учебни заведения.

Важността от подсилване на взаимовръзката между проучване и образование е следователно проблем, който става все по-осезаем и важен в процеса на доближаване към целите на ‘Agenda 2030’.

Поколението на сегашният век, вече включено във висшите учебни заведения, изглежда е все по-заинтересовано и наясно с устойчивостта и проблемите около нея, и са обезпокоени за бъдещето (си) поради директния ефект на тези проблеми върху перспективите на живота им. Университетите, и в по-широк смисъл висшите учебни заведения, трябва да приемат загрижеността и мотивацията (на студените си) сериозно. Това е една, но не и единствената причина, която да започне инициативи за взимане на решения и всякакъв друг тип инициативи, и да отгледа и подхрани възможността на студените да взимат решения за извънкласните си занимания, които да следват стриктна рамка, определена от съответните висши учебни заведения”.

*-„Образованието играе ключова роля в повечето висши учебни заведения…” – изречението, несъмнено целенасочено структурирано по този начин има за цел да покаже, че въпреки първостепенната си роля, образованието не е единствената цел на учебните заведения. Тоест, то трябва да се използва като инструмент за целите на въпросните „адженди”.

**-„социална справедливост” – тук се използва лицемерно, демагогия. Контекстът тук е повече обвързан с идеологическото разбиране за социална справедливост от нео-марксически , нео-либерален и пост-модерен тип – отмъщение, преразпределяне (насилствено) на блага, сегрегация на досегашният доминантен от доскорошния подчинен – т.е. народът ще бъде поробен от малцинствата, законът подчинен на престъпността, благочестието низвергнато от пошлостта, богатия, средната класа и нормалния работещ ограбени и експлоатирани от социални паразит и отрепка.

***-„…ценности изрично определени от (тази) етика, включително и тези свързани с отхранването на устойчив начин на живот…” – Определените „ценности” са манифесто, догма и наставление за съвременния пост-модерен, нео-либерален свят, които имат за цел да „инженират” обществото във визията на една нова, мрачна и пагубна идеология.

Тези ценности са т.нар. „евроатлантически ценности” както са познати в България (но не и на запад). Те трябва да „отхранят”, да „отгледат”, съградят един такъв начин на живот, който устойчиво да бъде в сферата на влияние на самите тези „ценности” и идеология.

****-„…обучаващи застъпници за устойчивостта и справедливостта”- замаскирано у украсено с красиви и блудкави термини като „устойчивост” и „справедливост”, този доклад по същество призовава за буквално създаване и програмиране на академична индоктринация, чиито жертви да бъдат върли застъпници и апологети на тази идеология и режим – устойчивост на (определената от дадената идеология като съдържание) справедливост, която да диктува животите и реалността на държавите и народите.

*****-„Предметните области свързани с ‘Agenda 2030’, като например междукултурното (мултикултурно_ разбиране, денждърското (полово-трансджендъризъм-бел.моя) равноправие, човешките права, социална справедливост и, разбира се, устойчивостта, трябва да присъстват във всички (и различни) образователни програми, като присъствието им да бъде изрично в образователните цели” – Посочват се новите направления, които трябва да бъдат вкарани в образователната система – мултикултурализъм, трансджендъризъм (не половото равенство, иначе авторите биха използвали правилния за биологията термин “sex”. а не джендър, както правят тук), вече обсъдената социална справедливост и нейната устойчивост. Човешките права е друга една ефимерност използвана от съвременната демагогия, зад чиято завеса се крие привилегироването на маргинални и опасни етнически, обществени, идеологически и сексуални малцинства – социални паразити, цигани, педофили, зоофили, нео-комунисти, нео-фашисти, фетишисти, невменяеми и други. Присъствието им трябва да бъде „изрично”, тоест задължително и необезпокоявано във всяка сфера на образованието и зададените му идеологически и политически цели.

!§! – Тук в прав текст е казано и посочено, че още от влизането си във ВУЗ студентите трябва да бъдат въведени в идеологическите примки чрез съответните способи, тъй щото да могат, след време, да оказват социо-културно и политическо влияние на местно ниво – най-близо до обществеността и несъмнено най-интимно с народа.

! – Отново – „В много части на света ВУЗ-овете са избирателни (селективни) и по-затворени (в подборът си) като оставят цели сектори от местното и националното население заради дискриминацията (и отнемането на правата от) определени групи (например физическо здраве, етнос или пол)” – „пол” тук не е обозначен със специфичния за биологията на английски термин “sex”, а със специфичният за сексуалността идеологически термин „джендър” (gender) – т.е. става дума за налагане на трансджендъризъм.

*Важно уточнение е, че терминът „джендър” в английския език се използва за род и фунцкия. Тъй например биологичния пол на даден човек може да бъде жена, но социалната ѝ роля (т.е. нейният джендър) да бъде мъжки. Това се пренася и в сексуалността, откъдето идва и терминът „транс-джендър” – човек който преминава „преход” (transition) от един род/пол/социална функция в друга – от мъж в жена и от жена в мъж, без оглед и без зачитане на биологичните фактори. Тази особеност във философското и лингвистично разбиране сред англоезичната общност е умело експлоатирана от пост-модерни психоаналитици, активисти и идеолози при съставянето на съвременните схващания за тези термини и тежестта, която носят със себе си.*

Тази част, къде директно, къде индиректно, заявява че въпросните „етични ценности” по същество идеологическа догматика, трябва да бъдат изучени и „критикувани” от студентите. Както обаче многократно вече видяхме, критичността в тази определена част на „политическата популация”* е винаги насочена навън – разглежда постулатите на политическата си религия и ги отправя, като мерило за реални или фиктивни, погрешни или целенасочени атаки и възприети грехове към отсрещната, идеологически несъвместимата и противоположна страна. По правило, в авторитетни документи като това проучване, винаги писани на английски език, използваната терминология има двойно значение – от невинното „би трябвало”, „за предпочитане”, „идеално би било” и други, като в контекстът на следното изречение – „Този процес трябва да бъде обсъждан, критикуван и за предпочитане одобрен и възприет (напълно) от студентите” – смисловото изписване е пожелателно, привидно добронамерено, в духа на глобалният, англосаксонски доминиран, нео-либерален свят, съчетано с дипломатичната същност на английския език, способността му да каже грозното замаскирано по привидно красив начин, тези пожелателни, насърчителни и съветнически слова, структурирани като препоръка, са всъщност настояване, заповед, замаскирани зад англоезична лицемерна дипломатичност.

*Политическа популация – под този термин, в този му контекст, ние възприемаме група от политически обвързани, било чрез сантименти, материални или културни интереси, или зависимости групи от хора, които могат да се явяват активисти, дейци, ядро, привърженици, гласоподаватели или всичко в едно, които се групират около една политическа идеология и нейният ред и съответни политики и политически партии. В случая става въпрос за тези „абонирани” за идеите на нео-марксизма, новолевите идеи и движения, левия либерализъм, нео-либерализма, пост-модернизма и пр.*

Още отрано докладът към ЮНЕСКО полага постулатите на своите цели, изразени в следното изречение – „Целта за създаване на студенти като граждани с глобални и локални отговорности трябва да бъде споделено (действие) както от факултетите, така и от самите студенти.” – което само по себе си предполага фактическата глобализация и локализация (в едно) на съответната доктрина, обладаване на интелектуалната, административна, образователна и дипломатическа власт на човека.

Стр.23: Centering knowledge on sustainability, inclusion and equity – Съсредоточаване на знанието върху устойчивостта, приобщаването и справедливостта (справедливото преразпределение):

Бълнуване, надута реч и проповед относно щетите върху климата с ясно изразени очертания и наративи от „спиритуалните” вярвания на движенията от тип “New Age” – „Нова Епоха” – квазидуховни и псевдонаучни „верски” доктрини.

Принизява човека до нивото на животните и издига животните до нивото на човека.

Промотира снижаване стандартите и качеството на образователната система (и институции) за да имат достъп до тях (ВУЗ-овете) всякакви неквалифицирани и отпаднали от училище елементи. Единственият евентуален и подлежащ на дебат позитив от този доклад и респективно част, е идеята за по-широк достъп на хора до образование и по-ранен старт. Това обаче те виждат със снижаването стандартите и качеството на това образование, което би довело до ръст на ангажираните и респективно, чисто статистически спад в нивата на необразованите (т.е. образование без образование). Имайки предвид фактите, че говорят за въвеждане на идеологически и политически обособени и мотивирани елементи, предмети и практики в образователната система, то можем да кажем, че цялата тази идея спада в сферата на академичната индоктринация, политизация на образованието и идеологическата инфилтрация в системата.

Стр.32: Moving from agreement to action – Преминаване от споразумение към действие:

В общи линии тази част промотира радикални размествания в академичното мислене (и практика) тъй щото академичността да бъде пригодена за новите идеологии предложени от самия доклад. Също така тази част предлага действия с цел промени в съществуващите културни норми.

Стр.34: Higher education institutions in Society – Висшите учебни заведения в обществото:

Промотира идеята, че образователните институции трябва да приемат и приложат заложените от този доклад ценности (джендър идеология, мултикултурализъм, постмодерната ляво-лоиберална социална справедливост тип “SJW” и други). Този доклад също загатва за финансиране от частния сектор към определени сфери в образователната система и материал. Това повдига някои въпроси като например – дали образователната система ще остане чиста и академична, или ще бъде корумпирана от частни, обществени, идеологически и политически интереси?

Стр.44: Diversity and Uniformity in higher education – Разнообразие и еднаквост във висшето образование:

*Една интересна, но и противоречаща на самата си идеология черта на нео-либерализма е че в своето преследване на различното и разнообразието, той уеднаквява всичко и унищожава уникалността на културите, обществата и пр.*

- Разглеждат националната държава като мултиетническа и мултикултурна, вместо като обединение на хора от един (или сходен) етнос, обща култура, история, произход и език. Промотират идеята, че европейските (бели) нации са потисници за (разните) малцинства, дори и в други континенти, въпреки че в глобален мащаб бялата раса е малцинство – числено превъзхождана от азиатци и негри. Виждат всички европейци като (съществено) зли колониалисти, които (насилствено) са наложили вижданията си върху по-малки и (някак си) равноправни и дори по-развити от тях култури (!?), въпреки че това е историческа неистина. Похвалват (от една страна) образователната система, докато в същото време (от друга страна) я критикуват. Промотират разнообразността ѝ с малцинства, техните виждания и външни (чужди) норми. По същество тази част налага една академична дискриминация, промотира анти-бял, псевдонаучен фаворитизъм на гърба на белите нации. Още, те предлагат подмяна в научната методология под формата на нови „методи за научно изследване” – „методи” базирани на „културните” възприятия на малцинствата.

Прокарва се и идеята за премахването първостепенния статут на официалния, майчин език на белите нации от институциите и замяната му с езиците на разните (в много от случаите несъществуващи, или пренебрежимо малки) малцинства. Тази идея се прокарва в името на по-голямото и силно „приобщаване” на маргинални и етнически малцинства. Твърдят че това е някакъв (мним) нов „научен метод” – “diverse knowledge” (разнообразно знание) – въпреки че не предоставят никакви данни в подкрепа на това твърдение – обръщат сериозно внимание на критиката си към бялата раса, белите национални държави, култури, езици и най-вече устройство на институциите…в белите национални държави.

Стр.45: Going beyond mainstream knowledge – Надхвърляне на основното/официално (мейнстрийм) познание:

Постулат за пост-модерен образователен модел където преподаването и обучението са с по-високи заслуги, но всичко е равно и уеднаквено, заради различните култури и идеологически догматични схващания. Наблюдава се известна доза противоречие в тази част. По същество тази част предлага познанието (научно, философско, религиозно) да бъде заместено от просто „знание” – в смисъл- да знаеш нещо и то да е еднакво по тежест с реалното научно познание, което може да доведе до големи щети и провали в академичната среда, културата и обществото.

Стр.46: From different ways of knowing to knowing through difference – От различни начини за познание към познание чрез различие:

-Тази част е изцяло базирана на амалгамация от виждания на пост-модерният нео-марскизъм и нео-либералната идеология зародила се от философските течения възникнали във Франкфуртската школа.

Промотира се цялостна промяна в образователния процес, който да лиши от „вродената им бяла привилегия” белите хора в угода на разните етнически, религиозни, сексуални  и други малцинства.

Тази част отделя време (отново) в промотирането на една много опасна, но в същото време фундаментално невярна идея, а именно че всички бели нации потискат някакви мними „местни” етноси и техните вярвания. Това може да е вярно за САЩ, които са „майката” на подобен тип мислене, но това не важи за останалите (мнозинството) от белите нации.

Нима българите, или германците, или французите, или италианците, или унгарците или които и да било други потискат някакви (мними) „изконни” – „местни” популации?
Или именно тези (гореспоменати) нации са изконните, местни жители на земите си, които биват очерняни от този доклад (и респективно от тази вредна идеология), опитващ се да ги представи като зли тирани?

Авторите на този доклад, наедно с тези които са го проверили, тези които са го одобрили като правдоподобен и надежден източник, и онези които са го публикували трябва да са едно от следните неща:

1. Сериозно необразовани и заблудени за същността на формирането на европейските национални държави, техните отношения с въпросните малцинства, които (малцинства) са – А) имигранти и нашественици, установили се по тези земи в даден исторически период и/или Б) маргинални малцинствени групи, които обикновено са считани за девиантни от разни научни сфери – социални, политически, биологически и тн.

Или:

2. Те умишлено игнорират всички тези факти и фактори, и историческият и локален контекст за да могат да представят една картина, която перфектно се вписва в тяхната доктрина, която по този начин да оправдае и легитимира фундаментално сбърканите им твърдения, политики и идеологии.

Тази част, наедно с доста други секции от този доклад възлагат особен фокус върху привилегироването и овластяването на разни маргинални малцинства като хомосексуалисти, трансджендъри (в това число и „педосексуални” –т.е.педофили), тези с „идентичност на инвалиди/физически увредени” (хора, които се идентифицират като физически увредени, или такива които сами и доброволно се осакатяват), етнически малцинства, религиозни и още много други. И чрез промотирането на една образователна система, която е възприела тези „ценности” те се надяват да „образоват” днешните поколения тъй щото да се създаде един самовъзпроизвеждащ се кръг на идеологическа (и академична) индоктринация.

Стр.53: Decolonising the curriculum – Деколонизирането на учебната програма:

 Още от самото начало – от самото заглавие на тази част от доклада разбираме, че той е главно базиран на вече обсъжданата „критична расова теория”, която често си служи с употребата на език, който представя европейците и бялата раса в лоша светлина. Самата концепция за „деколонизирането на учебната програма” е доказателство за това. Презумпцията на тази идеология е че белите хора построили и изградили тези институции, положили научните основи, успешно администриращи учебната програма и образователната система, и тези които са изградили обществения ред и инфраструктура, са нищо повече от едни зли колониални експлоататори. Следователно, деколонизирайки собственото си творение, би означавало да се прокудят всички бели, или да се наложат политики които да навредят на бялото население в угода на не-бялото население. Този доклад изрично се съсредоточава върху САЩ, но напълно (и умишлено) игнорира следните неща:

1. САЩ и цялата му система са построени от (в голямата си част) цивилизовани бели заселници, тоест, ако те „деколонизират” всичко това, то това би означавало, че те (белите хора) трябва да разрушат собственото си творение – всичко което съществува и работи в САЩ, дори самата си държава;

2. „Деколонизирането” на САЩ (или в по-широк смисъл на Северна Америка) означава, че и негрите живеещи там трябва да разрушат всичко свое, да се откажат от правата и привилегиите си, и да се изнесат наедно с белите, но не към Европа, а към Африка. Това е така защото и черните са колонизатори в Америка – повечето като роби, други като свободни граждани, а някои дори като робовладелци (да, имало е и такива);

3. В крайна сметка обаче, САЩ и държавите изградени на колониална основа в миналото далеч не са всички и единствените страни на този свят. Именно затова, този доклад умишлено игнорира този факт и отбягва изконните бели европейци, като просто ги зачислява към графата на същите тези колониални заселници в Америка. По този начин този доклад промотира идеята, че изконните бели жители на Европа трябва да се откажат от своето и да капитулират правата си, тъй щото чужди и маргинални малцинства да могат да заемат мястото, правата и привилегиите им, и по възможност да се вкопчат в тях подобно на паразити.

Пи същество ние тук виждаме „критичната расова теория” наедно с „позитивния расизъм” и идеологиите на Франкфуртската школа и принципите на нео-марксисткият нео-либерализъм в действие.

Ето и някои извадки от тази част:

-„В този раздел сме публикували това (виждане), че чрез повишението и прилагането на повече холистични, приобщаващи прийоми за знаене във висшето образование – овластяване (и привилегироване – бел.моя) студентите с глобално разбиране/знание и с уважението/почитането на различният културен подход към решаването на проблеми и (разрешаването) на човешкото съществуване – са ключови за напредъка на (политиките на) ‘Agenda 2030’ и отвъд.”

-„Едно движение, което спомага напредъка на тези идеи е това за деколонизирането на учебната програма. Накратко, деколонизацията се свързва с децентрализирането на съществуващите колониални* форми за създаване (произвеждане) на познание във висшето образование, като това да осигури повече разнообразност при начините на знание, като те са почетени и вградени в учебните програми на висшето образование, практика и управление. Деколонизирането, съюзено с усилия за помирение са също свързани със сферите на колониализма – в миналото и настоящето – и това как са моделирали модерното висше образование и как това формиране не е било еднакво и равно полезно за всички, което е вредно за много популации, чиито гласове и перспективи за представителност не са били считани за достойни…

*-„колониален”, „колониално”, „колониалисти” и други такива са термини изрично използвани за обозначение на белите хора. Това е пост-модерна нео-либерална терминология, обоснована от тяхната идеология – нео-марксизъм: старата буржоазия в Марксизма вече се превръща в белите хора, а не средната класа и богатите. Старият пролетариат в Марксизма, вече не е работническата класа, а малцинствата.

Виждаме, от всичко приведено дотук, че този доклад промотира сегрегация, реваншизъм и един нов, анти-бял апартейд, който да отстрани от властови, влиятелни и по-високи обществени позиции представителите на една (бялата) раса. По същество това се явява академично „обоснован”, политически поддържан и идеологически мотивиран класов расизъм. Имайки предвид, че тези идеологии са базирани на марксизма и по-конкретно на нео-марксизма, но практиките са базирани на фашистки практики, то ние сме изправени пред цялата им същност – става въпрос за глобална химера изградена върху болшевико-фашистки принципи.

Смятаме за нужно да употребяваме терминът „класов расизъм” оттук нататък за обозначение целите и противниците на тази нео-либерална и пост-модерна идеология.

Защо обаче „класов расизъм” – на първо място защото е изрично анти-бяла, конкретизирала е своя основен опонент и „злодей” в лицето на колективната бяла раса, и по-конкретно на белите хора от европейски произход идеология. Промотира се дискриминация, насажда се омраза, и се прокарват идеи и политики в ущърб на една раса, което по същество е расизъм. На второ място е нео-марксисткия мироглед, през чиято призма се определя „вроденото зло” в този враг – както вече обсъдихме в статиите си „Глобалният нео-либерален картел и неговите метастази срещу България и Европа. Битката срещу бялата раса” (https://vitalian4v.blog.bg/politika/2023/04/09/globalniiat-neo-liberalen-kartel-i-negovite-metastazi-sresht.1863409) и „Войната срещу бялата раса. Лъжите в политиката, академията и историята” (https://vitalian4v.blog.bg/politika/2023/04/17/voinata-sreshtu-bialata-rasa-lyjite-v-politikata-akademiiata.1864505) е определен като имащ „вродена” и „узурпирана” „бяла привилегия” базирана единствено на неговото мнимо „расово превъзходство”, като по този начин позволява на белите хора и респективно нации да заемат привилегировани позиции в обществото и света, което води до социално и най-вече класово разделение – богатата буржоазия е олицетворена от злия бял колонизатор, а онеправдания и експлоатиран работник е олицетворен от колонизираното и поробено не-бяло малцинство. По същество тази философия прехвърля същинските марксистки определения, класификации и виждания за класовата борба и социални взаимоотношения към пост-модерните схващания на нео-марксизма – расата е социален конструкт създаден с цел придобиване на преднина от една (бялата) раса пред друга (черната) раса в класовата борба и надпревара. Именно затова ние определяме това схващане на критичната расова теория и нео-либерализма като „класов расизъм” – белите са експлоатиращата класа, не-белите са експлоатираната и онеправдана класа, чийто сблъсък трябва да завърши с унищожението на колонизаторската класа – т.е. белите хора. И тук комунизма се съединява с фашизмът – комунизма неутрализира и избива социални класи, докато фашизма прави същото с етноси, народи и раси – тук расата е идентифицирана с класата, следователно марксистките разбирания са приложени и изкуствено пригодени към фашистките схващания, от което се ражда и идеята за социален конструкт за расата като класова привилегия и последвала борба – работническата класа – пролетариатът са не-белите, които трябва да вземат в свои ръце, онова което буржоазията – бялата раса, им е взела (без значение доколко вярно и правилно е това).

Стр.68: Educational Resources – Образователни ресурси:

Тази кратка част обсъжда възможните алтернативи за финансирането на ВУЗ-овете и се опитва да обясни как правителството и НПО-та, или частни лица могат да финансират образователните институции. Обаче следващата част – Social impacts and feedback – Ефекти върху обществото и обратна връзка –дава противоположно (и противоречиво) обяснение и предложение. Там се твърди, че по този начин (т.е. този тип финансиране) ВУЗ-овете ще бъдат „по-независими”, игнорирайки съображението, че за да получават (частно) финансиране, то тези институции ще трябва да покрият дадени критерии и постигнат определени цели поставени им от въпросните финансови благодетели, като по този начин те (ВУЗ-овете) стават зависими и уязвими за определено вмешателство – и по същество инфилтрация, индоктринация и корупция (както вече сме виждали и преди).

Гореспоменатата част (Ефекти върху обществото и обратна връзка) надълго обяснява как тези идеологически инфилтрирани ВУЗ-ове ще трябва да работят в симбиоза с обществото и правителството, по същество самовъзпроизвеждане на поставените наративи и „ценности”. Ясно виждаме какво става тук.

Стр.71: Interactions with private business sector – Взаимодействия със сектора на частния бизнес:

-Тази част обсъжда различните начини по които частният сектор може да финансира и да си сътрудничи с образователната система – с уловката, че става въпрос не за сътрудничество в името на образованието, а в името на подготвяне на определени кадри за определени сектори в определени институции. Тази част също обръща внимание върху ефектите, които това сътрудничество може да има върху „неравенствата” и „зелената сделка” – което е директен индикатор за същността на този доклад и предложенията – те са идеологически и политически мотивирани, не са мотивирани от нуждата за реформа в академичните среди.

Следващата част – Interactions with civil society (Взаимодействия с гражданското общество) – предлага образователната система да бъде „демократизирана”* и променена. Предлагат се т.нар. „граждански не-университети” , проучвания, „експерти” и практики да бъдат вградени в системата. По същество това ще позволи всеки, който самоволно реши, претендира или твърди че има каквото и да било (мнимо) знание да бъде приет и третиран като меродавен, достоверен, влиятелен и равен на истинските учени източник. Спорно, но би могло да се каже,че подобно нещо, в някои хипотетични и ограничени ситуации може да бъде полезно, но не и в тази, не и в този му вид и контекст, и със сигурност не и под „покровителството” на тези индивиди, фондации и институции, които промотират горепосочените идеи. Това е така защото е очевидно, че този план е за да отвори вратите на властта и образованието за т.нар. лумпен пролетариат, индоктриниране и политически мотивираните активисти и тяхното войнство, тъй установявайки един ред базиран върху власт на тълпата.

*”Демократизирането на образователната система” – накланя мисълта ни именно на това – прехвърлянето на учебния материал и система от ръцете на доказани академици, школи, обективни факти и аполитичност в ръцете на политически мотивирани идеологически активисти, и в същото време инфилтрирането на висшите учебни заведения от неквалифицирани и неподготвени за тях индивиди (лумпен пролетариат), които да корумпират и разрушат престижа, стандартите и класата на образованието във въпросните ВУЗ-ове.

Източник: UNESCO: Digital Library – UNESCO Global Independent Expert Group on the Universities and the 2030 Agenda – Knowledge-driven actions: Transforming higher education for global sustainability; English, 2022; Parr; Adrian; et al., pp.21,22,23,32,34,44,45,46,53,68,71 - https://unesdoc.unesco.org/ark:/48223/pf0000380519

След като коментирахме главните опорни точки и идеи представени и промотирани в този доклад, и по същество предпоставки за легитимация на нов тип „настъпление” на нео-либералния глобализъм, изразен от ЮНЕСКО, ние трябва и да систематизираме наученото от този доклад.

На първо място ние виждаме, че предложените масови политики са във връзка с изпълнението на други, още по-мащабни цели, като вече прочулата се “Agenda 2030”. Тоест, може да се смята че този доклад е двустранен – равносметка и легитимация.

-Равносметка за постигнатото дотук, откъдето идват и твърде специфичните предложения за по-нататъшни действия.

-Легитимация чрез представянето по даден начин, в случая позитивен начин на политиките, които се провеждат и тези които ще се провеждат.

На второ място ние виждаме идеологически „заредената” философия и политика, които биват промотирани в този доклад, тоест ние виждаме идеологията, която стои зад всичко това.

Това е нео-марксисткия тип на нео-либерализма – борбата между потисници и потискани. Виждаме радикален троцкизъм в неговото Франкфуртско измерение – завземане властта, лостовете на влияние от най-нисшите прослойки на обществото, в случая разните сексуални, етнически, религиозни, расови, политически, икономически и идеологически малцинства.

Кратък пример за това можем да дадем следното сравнение:

*Знакът „-” тук се използва за да обозначи кои групи се ползват с определен фаворитизъм сред обсъдените идеологии, респективно, тези стоящи отдясно на „-” са тези които получават помощта на обсъжданите идеологии, а тези стоящи отляво на „-” са тези, които са възприети като препятствие, или като обект за завземане и премахване.

Работеща класа - Социален паразит (на държавна издръжка);

Средна класа - Социален паразит;

Бял християнин - Черен мюсюлманин (или друго не-християнско вероизповедание);

Християнин - Радикален атеист/антихрист;

Бял човек - Черно малцинство;

Хетеросексуален (нормален) - Хомосексуален (абнормален) + Транссексуален;

Традиция, норми, ценности & ред - деградация, хаос & анархия;

Хомо сапиенс (homo sapiens) - Трансхуманизъм (homo cyberneticus)

!Важно е да се отбележи,м че тези идеологии рядко са насочени срещу истински богатите, това се вижда още и от реториката, която твърди, че средната класа (наедно с още куп неща) била „бял конструкт” – т.е. измислица на белия човек с цел придобиване на привилегирована социална позиция, а и от самият факт, че подобни активисти и идеологии се радват на голяма (морална, медийна, материална, политическа и финансова) подкрепа сред влиятелни и богати личности, фондации и наднационални корпорации!

Третото нещо което разбираме е свързано с похватите и механизмите, с които тези цели и промени трябва да се извършат и постигнат.

Тези похвати и механизми могат да се систематизират накратко и със сигурност не в пълният им мащаб по следният начин:

1. Налагане на друго, различно от общоприетото, традиционно и обективно, в това число и собствено разбиране и значение за самото общество и спойката му като такава.

Пример за това е изменението в значението и разбирането за „традиционното общество: както вече посочихме.

По този начин се „зареждат” определени термини, сантименти, разбирания и реалности с идеологически мотивирани значения, по този начин изкривявайки разбирането и възприемането на тези ценности и термини – по един различен, специално модифициран начин – самите те, по този начин, стават обект на идейно-политическа модификация.

2. Прокарване на идеологически схващания за обществото, политиката и историята в академичната среда, като по този начин да се узурпира самата фабрика за генериране на знание и респективно неговото разпространение сред обществото и отвъд. Това по същество е силно идеологическо и политическо оръжие за влияние и контрол.

3. Поставят се съвсем различни от еволюционно-биологичните предпоставки и норми, морално-християнските и социални традиции, принципи и вярвания – псевдоценности и „норми”, които да изопачат и корумпират* предшестващите ги такива, като се основават на идеологическа мотивация. По същество това се явява извращаване (и то систематично) на човешкия мироглед и изкривяване на основните социални и исторически основи и спойки.

4. Промотиране и осъществяване на академична индоктринация чрез академична инфилтрация, в глобални, и с глобални мащаби, чиято цел е да се създаде кръговрат на самовъзпроизвеждане и влияние чрез индоктринация и „интервенции” върху всички нива и сфери на обществения живот.

5. Образователната система като средство към крайната, или крайните цели. Тя трябва да произвежда и надгражда господстващата идеология и нейните идеолози. Тя трябва да защитава и легитимира идеологически мотивираните политики и власт, и да ги защитава от евентуална критика.

6. Политиките на социо-културния нео-либерализъм продължават с академични средства и ресурс.

7.Адресира се и проблемът с подмяната – за да се узурпират лостовете за влияние, в конкретния случай образователната система, то тя трябва да бъде „демократизирана” – т.е. „прочистена” от всички пречки (условия, стандарти, изисквания, пр.) пред тази узурпация – чистка подобна на расово-етническата и религиозна подмяна в Европа – заместване, доброволно и мирно, или насилствено на изконните с новодошлите – заменяне на обективните с идеологически мотивираните – премахване на академиците за да дойдат активистите.

8. Прокарване на механизми за влияние и контрол над образователните институции чрез разни похвати за финансиране, които е повече от вероятно да предизвикат ситуации на конфликт на интереси – частни, идеологически, политически и обществени.

От всичко приведено дотук като превод, бележки към превода, коментари и информация, базирани на този доклад към ЮНЕСКО – наднационална организация с инструменти за влияние, съчетано с обективно наблюдаваните и осезаеми политико-идеологически настроения на съвременният нео-либерален „демократичен” свят, погледнати в контекстът на проблемите, противоречията и политиките обсъдени от нас в поредицата от статии посветени на масовата наднационална политическа конспирация, не можем да си затворим очите за случващото се, което е едно очевидно и непреодолимо обстоятелство на съвременният световен модел и статукво, и тяхното нежелание за позитивна всеобща промяна.

Този доклад недвусмислено показва намеренията и вече предприетите политики на наднационалните институции в сферата на образованието и социалния инженеринг.

Наличието, самопризнанието и промотирането на вече обсъждани от нас идеологии и философии в този доклад, само придават тежест на становището, че нищо от обсъдените в предишните десет (10) статии не е случайно и безобидно.

Виждаме че определени сфери, главно свързани с образованието и тези със значение откъм влияние сред обществото са главно в ръцете на „академии” които се явяват активисти и апологети на дадени идеологии, следват „препоръки” и план начертан от себеподобни тям лобисти, имащи достъп и влияние сред най-високите ешалони на човешките организации – наднационалните.

Анализирайки този доклад ние още откриваме,че въпросните, вече обсъдени, а някои и още необсъдени и прегледани активисти и агенти, и техните дейности и политики, не са случайни, нито локални а са координирани, целенасочени и системни политики на методичен социален инженеринг с определени цели, центрове на контрол, мониторинг и финансиране.
Анти-бялата, анти-християнската и анти-българската пропаганда е само част, но съществена част, от заличаването на националното самоопределение и чрез този акт проправянето на пътя за наднационалното господство.

Реториката за толерантност, мултикултурализъм, секуларизъм, който в огромната си част се явява целенасочено анти-християнски атеизъм съсредоточен в Европа, и потискането на националните суверинитети в името на „човешките права”, „равноправието”, „обединението” и прочее ефимерни лозунги за съединение, са нищо повече от демагогия за разединение и изтриване, разрушаване на социо-културните, историко-политическите и етно-религиозните и национални сплави и устои, които поддържат обществата сплотени, силни и им позволяват да оцелеят.

 С това се цели премахването на чувството за принадлежност, което от своя страна облагодетелства интересите за по-мащабен контрол над населението на множеството държави и народи, които както е в случая с повечето страни, не биха били склонни на такова дълбоко сътрудничество и съжителство по своя собствена воля с оглед на историческия контекст. Когато няма сплав, която да обединява хората в ощбество, а това е националната принадлежност, то тогава идва ред на други, изкуствено създадени обединяващи сплави като „глобални граждани” „евроатлантически ценности” и прочее,които са само параван за истинските цели и политики на въпросният „обединител”.

И както обстойно прегледахме в статията „II. Вредите от нео-либералната глобализация. Анти-човешките философии и разложението на човешките общества: Демографска криза & Икономическа разруха” (https://vitalian4v.blog.bg/politika/2023/05/02/ii-vredite-ot-neo-liberalnata-globalizaciia-antichoveshkite-.1866458), то това се явява в лицето на глобализацията, която пък не се явява един равностоен и справедлив обединител, а един покорител, който привежда под властта на силния глобален център останалите страни като свои сателити, васали и колонии, разпространявайки своите идеи и ценности към тях в обратен вид – подривен за „новозавладяната” територия. Тоест, тук става въпрос за контрол и влияние, а не за споделен и всеобщ просперитет. Материалните блага, които слабите центрове или периферни територии на глобализацията получават са почти нулеви, или несъизмерими с негативите като загуба на всякакъв вид суверинитет, аутсорсинг на национален интерес, демографски и икономически колапс и завземането на сърцата и умовете на местните „туземци” от вредни за тях самите чужди идеологии и политики замаскирани като нови ползотворни „ценности” и „практики”. От всичко това излиза,ч е глобализацята не е свобода и просперитет на глобално ниво, а контрол на глобално ниво, един екуменополис, който не би могъл да съществува ако свободите и правата на държавите и техните граждани зависеха от локален суверинитет. Не е и тайна, че глобализацията се стреми да установи нов световен ред, който, без да навлизаме в конспиративните теории които се отнасят за това (нов световен ред и други подобни винаги е имало), пропагандира като единствена и неизбежна съдба на човечеството, да владее над целия свят.

Правителство, ред, режим или каквато и да е организация и институция с такива мащаби и с такова огромно население, ресурс и разпространение, не би била възможна и способна да упражнява властта си ефективно, ако не бъде базирана на принципите на диктатурата, която прикрита зад ефимерна и лицемерна демокрация, пропагандираща и налагаща подривни за всякакви сепаративни действия и настроения политики, се стреми да подчини всеки аспект на човешкия живот в планетарен мащаб, и още по-важно – да задържи тази власт за неограничено време.

Поддържането на такава власт над огромна по численост популация и територии и политически мащаби е наистина непосилна без да се добави към уравнението и факторът на принудата и насилственото задържане, да се прибегне към механизмите на тоталитаризма – те могат да бъдат и в друга форма на насилие и принуда – мека сила, както вече и виждаме чрез опитите за узурпация на образованието, което по същество е завземане на човешкия ум и използването му срещу самия индивидуален суверинитет на гражданите, превръщайки ги от национални граждани в глобални феодални крепостници, заробени в една лъжлива свобода, в безкраен труд за една самовъзпроизвеждаща се глобална матрица, която си служи с всякакви идеологически похвати и политически инструменти за власт и влияние.

Очевидно е, от всичко изложено дотук, че ние си имаме работа не с изолиран случай и опит за някакъв „преврат” ако можем така да го наречем, в определена сфера от социо-политическия живот на човешките общества, а като систематична политика за изграждането на съвсем нов световен ред, чиито амбиции са много над тези, които са минали през историята досега – тук няма един, или национален център на уберменшен, нито полис на влияние, тук говорим за наднационален идеологически център заложил в основата си перманентното завземане на свободата и живота на човечеството в своя полза за неограничено време – нещо, което както вече казахме, е напълно невъзможно за постигане на доброволни и обективно информирани начала.




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vitalian4v
Категория: Политика
Прочетен: 374749
Постинги: 110
Коментари: 369
Гласове: 3294
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031