Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.05.2023 13:45 - Лицемерна либералност. Нео-либерална индоктринация & Либералният фашизъм
Автор: vitalian4v Категория: Политика   
Прочетен: 1216 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

В контекстът на широко обсъдените от нас теми в предходните девет (9!) статии посветени на вредите от неолиберализма и глобализма, се появява и нуждата да адресирам и начините на подмяна на значенията на думите и тяхната злоупотреба срещу народите на Европа и света.

Наложително е още и да адресирам огромното невежество сред една определена прослойка считаща себе си за либерална, а всъщност нямаща си и идея от историко-философските измерения и промени на либерализма.

Ще обсъдя и защо нео-либерализмът е определян от мнозина като либерален фашизъм и как се стига до това.

Тази статия е и отчасти породена заради един разговор, който проведох с един „виден” софийски нео-либерален пропагандатор и неговото протеже – няма да издавам кои са от човешко уважение към запазване на тяхната идентичност, нещо на което те не са способни.

Преди да започна обаче, ще насоча читателя към статиите си – „Краят на Цивилизацията” (https://vitalian4v.blog.bg/politika/2020/12/03/kraiat-na-civilizaciiata.1738133), „Идеологическо робуване” (https://vitalian4v.blog.bg/politika/2020/12/14/ideologichesko-robuvane.1739847) и „Провалът на либерализмът и консервативната революция” (https://vitalian4v.blog.bg/politika/2020/06/04/provalyt-na-liberalizmyt-i-konservativnata-revoliuciia.1713761), където подробно съм разяснил (нео)либералните процеси.

* * *

Мнозина смятат, че либералната идеология е свободният мироглед и тържествуването на личната свобода. И биха били прави, ако не живееха в XXI век, и ако условията бяха идеални.

Това е така, защото някои идеологии, в чието число влиза и либералната, са утопични идеологии, които могат да съществуват в най-чист вид единствено в един идеален свят лишен от демагогия, задкулисие, корупция, пропаганда и други вредителски фактори и елементи. Това поставя либерализма в положението на една утопична идеология в един неидеален и често жесток свят, който парадоксално тя (либералната идеология) не променя към по-добро, т.е. към утопичната си същност.

Либерализмът е една философия на идеализъм, за която са нужни невъзможни за съществуване естествени норми, в които да няма пропуски.

Тъй, подобно на незамърсената от своите разновидности демокрация, разчита на добрата воля, извисен морал и завидна далновидност на всички индивиди, за да може да работи така, както мнозина си го представят.

Това обаче не е така.

Твърде често се случва, а тое нормално да се случва, защото е закономерност, утопичните идеологии да се извращават и да стават ударна сила за тиранични режими, използващи утопичните постулати на своите идеологии за параван, зад който се крие реалността на тяхното тиранично извращение.

Това е и случаят с либералната идеология, която както бяхме обсъдили в статията си „Национализмът като антидот на глобализма” (https://vitalian4v.blog.bg/politika/2021/08/28/nacionalizmyt-kato-antidot-na-globalizma.1776915) е бил чист и полезен в миналото, тогава когато са се раждали националните държави и са се събаряли прогнилите и надживели самите себе си средновековни мулти-национални империи като Австро-Унгарската империя, Османската империя, Руската империя и до една или друга степен Британската империя. Този факт обаче не отменя корупцията на моралът, която деградира либерализма и го изврати в една тиранична идеология, позната днес като нео-либерализъм.

Гражданските и индивидуални свободи, които либерализма на миналото донесе в националните държави, се превърнаха в твърде голяма заплаха за нарастващият световен капитал, който трябваше да си осигури пазари, ресурси и доминация навсякъде. Нарастващото световно население, което бе откърмено от презумпцията за свобода и равенство, стана все по-трудно за контролиране в една система, която разчита на следването на отявлено недемократични политики. Именно и затова бе нужно да се направи нещо, което да отнеме тези свободи и да отвърне фокусът на хората от важните неща и процеси.

Затова се зародиха и корумпираните разновидности на демокрацията, които днес властват в т.нар. „свободен свят” – олигархия, корпоратокрация, криптокрация, плутокрация, демагогия и пр.

За да бъде подвластно на наднационалните интереси и политики, за световното население бе създадена една параванна демокрация, досущ по подобие на т.нар. „Потьомкински села”, в която „демокрация” изборите не служат за нищо освен за поредната доза демагогия без никаква промяна със смяната на една администрация с друга.

Изборите, а и политиците са държани от същите наднационални кръгове и, или изпълняват техните интереси без оглед на обществените настроения (Й. Начев, 2019).

За тази цел се употребява и „демократичната” пропаганда, която да внуши на народите, че те всъщност искат онова, което никак не желаят. Обикновено това се случва тогава когато правителството или правителството в сянка, е взело решение за провеждане на дадени политики, които са непопулярни сред обществото. Тогава се извършва специална психологическа операция (пропаганда) над населението, която да го убеди, че тези политики са всъщност реакция на външна заплаха и са били провокирани от някой (демонизиран) враг (Й. Начев, 2019).

Създаде се една искрено демонична демокрация, която чрез манипулация, демагогия и индоктринация заслепи една част от обществото, или накара другата част да повярва в заблудата, че от нея нищо не зависи. Това създаде „перфектното спокойствие”, от което една подобна диктатура се нуждае.

Наред с това се засили и затвърди и академичната пропаганда и индоктринация, които доведоха до небивал спад в интелектуалните възможности на населението, и го индоктринираха в своята идеология – процес, който създаде една огромна маса от лумпен пролетариат, който с невежеството си да поддържа тази прогнила система, явяващ се една манипулирана и манипулируема власт на тълпата. От другата страна пък, със своята академична индоктринация, тази система успя да създаде клетки за влияние и моделиране на общественото мнение, като по този начин създаде един цикъл на самовъзпроизвеждане на тази отровна система.

По този начин нео-либералната демокрация успя да завоюва своята (доскорошна) доминантна позиция в политиката и обществото.

А за да разсее и отвърне погледите на хората от очевидните нередности, тази идеология успешно си послужи с либералната демагогия и преекспонирането на личните права и свободи, които изврати в лични и субективни (претенции за) привилегии и слободия.

Тъй вече личните права и свободи бяха лишени от съпътстващите ги отговорности и ограничения, и заместени с безграничното извращение на слободията, която доведе до едно състояние на квази-анархичност на индивидуално и социално ниво, където никой не прави правилните неща, а това което си поиска – без последици, без отговорности.

Така се родиха и моралният и културен субективизъм, джендъризма и други сексуални и несексуални извращения, които насочиха фокусът единствено към личното, без оглед към общото о по-големите процеси.

Това съчетано с отявлената простотия и малоумие, което нео-либералните СМРРАД-ове* бълват денонощно, спомогна за установяването на един тоталитарен, основан на демагогия режим – хляб и зрелища.

*СМРРАД – Средства за Масова Реклама, Разврат, Агитация и Дезинформация.

И за да бъде максимално затвърдена тази система, то именно тези „свободи” и изява на девиантно поведение, извращения, дезориентация, психически отклонения и други инструменти на тази мащабна диверсия, бяха обявени за изконни човешки права, а премахването им от медицинските списъци на заболяванията и разстройствата – беше политически и идеологически мотивирано.

С тези си действия, тази „демократична” демагогия направи проявата на какъвто и да било здрав разум и критика невъзможни.

Мненията и словото станаха свобода и право само на тези, изразяващите „правилните” политически мнения, всички останали бяха заклеймени като лумпени, врагове на демокрацията и опасни конспиратори.

От това се надигна и практическият либерален фашизъм, където критиката в доста случаи е вече наказуема. От това също започна и терорът на социалният либерален фашизъм в лицето на „културата на отричането” (анг.: cancel culture).

Всяко „неправилно” мнение вече е обект на донос и санкции, като уволнение, глоби, присъда, социално порицание и пр. Либералите не само че не откриват проблем в това, но го и насърчават и използват.
image

Както и преди сме казвали тук – тази неолиберална демокрация е най-сегрегиращата, дискриминационна и идеологически тоталитарна система.

Всяко мнение и критика срещу нея биват санкционирани, а тези които изразяват противното ѝ мнение и критика към нея, биват заклеймени като обществен враг номер едно. Това създава небивало разделение в обществото, където системата цели да убеди всеки индивид на обществото, че въпросният „дисидент” не се бори срещу властта, системата и статуквото, а срещу всички обикновени граждани – лично.

Единственият безалтернативен път и мним „цивилизационен избор” (какъвто не е) е неолибералната и „демократична” глобализация.

Тази система успя да вмени на мнозина, че е пиедестал на свободата и правата, докато всъщност е една репресивна и тоталитарна система служеща си с параванна „демокрация” и демагогия.

Това доведе и една голяма част от „свободните” общества до пълно невежество, неспособни да осмислят по-големите процеси и да направят разлика между същинската свобода и политическият либерализъм.

Перфектни примери за това са и елитарните настроения на най-отявлените либерали и демократи от САЩ, ЕС и България.

Когато демократите загубиха изборите в САЩ, те отказаха да приемат демократичния избор на американците и протестираха срещу него, саботираха демократично избраната нова администрация, заклеймяваха инакомислещите като лумпени, заменим отпадък и други, призоваваха за „нов тип демокрация” и дори хвърляха обвинения за чуждо вмешателство (от страна на Русия) в американските избори (тази конспиративна теория вече се доказа като несъстоятелна).
image

Подобна бе и съдбата с референдума за напускане на ЕС в Обединеното кралство, където именно либералните демократи бяха против неговото провеждане и оспорваха резултатите. ЕС също се възпротиви и изля огромна пропагандна помия срещу BREXIT и британския народ.
image

В България именно евроатлантическите либерали и демократи в момента се противопоставят на провеждането на референдум за запазване на българския лев. Излива се всякаква пропаганда и обиди срещу целокупния български народ, а някои дори се обявиха и против самия референдум!

Изглежда, че единствените които отричат демокрацията и се възпротивяват на нейната най-върховна форма – изборите, и най-вече – референдумите, са именно либералите и демократите. Повече от показателно!
image
image
image
image
image

Тези хора, които са едно маргинално малцинство, но със силна медийна и финансова подкрепа от чужди агенти, мразят своята родина – която и да е тя – САЩ, Англия, Франция, България и др.

Това е така защото те са индоктринирани в неолибералните мантри на глобализма, които лъжливо твърдят, че една либерална демокрация не може без глобализация, и не може да съжителства с национализма и националната държава.
image
image

Тази пропагандна дезинформация вече я разобличихме в предишните си статии. Видяхме и до какво води подобна политическа версия. Причината за съществуването ѝ обаче, е следата-

-Глобализма се нуждае от пълна свобода на действие и експлоатация по цял свят, за него най-голяма пречка се явява националната държава, будните народи и тяхната суверенна воля. Именно затова се прави всичко възможно националното самосъзнание да бъде разрушено, а национализма да бъде дискредитиран.

Пропагандата е успяла да убеди мнозина, че те превъзхождат останалите, защото имат „правилните” и политкоректни, анти-национални мнения. Те обаче не осъзнават, че са продукт на психологическа пропагандна операция и манипулация в една съвсем недемократична обстановка – жертви на тоталната политическа демагогия, полезни идиоти за незаинтересовани от тях наднационални кръгове, които ще се отрекат от тях когато времето настъпи.

Очевидно е че с оглед на всичко казано тук и в предходните статии, неолибералната „демокрация” и глобализация са просто едни инструменти за влияние, покоряване, експлоатиране и унищожаване на нормалността, сплотеното общество и националните държави.

Това са вредни тоталитарни идеологии, базирани на човекомразка политическа демагогия, които е крайно време човечеството да отрече и остави в миналото.

Край…




Гласувай:
3



1. thekolobur - Поздрави
04.05.2023 15:37
Много добра и аналитична статия. Отразява напълно политическата и обществена реалност. Описаното тук, дълги години не искаха да приемат, но сами виждат, че е абсолютната истина... За това по-будните, които са го осъзнали по-рано, заслужават уважение, а тези, които са се присмивали и днес се правят на откриващи топлата вода (с леки изменения във философията), заслужават презрение.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vitalian4v
Категория: Политика
Прочетен: 374745
Постинги: 110
Коментари: 369
Гласове: 3294
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031