Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.05.2023 12:42 - II.Вредите от нео-либералната глобализация. Античовешките философии и разложението на човешките общества: Демографска криза & Икономическата разруха
Автор: vitalian4v Категория: Политика   
Прочетен: 551 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 02.05.2023 12:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Продължаваме темата от предходната статия: “I.Вредите от неолибералната глобализация. Античовешките философии и разложението на човешките общества” - https://vitalian4v.blog.bg/politika/2023/04/30/i-vredite-ot-neo-liberalnata-globalizaciia-anti-choveshkite-.1866250

Тук ще разгледаме друг проблем обвързан с измамата за състоянието на планетата и климатът – пренаселването на земята, човешкия фактор в нея и ефектите, които нео-либерализма и глобализма имат върху тези процеси.

Ако разглеждаме този наратив откъм философско-политическа гледна точка ние ще трябва да обсъдим и причините за тяхната употреба в политиката. Това е така защото идеята за пренаселване на земята не е подкрепена от емпирични данни, а е изцяло базирана на спекулативни хипотетични сценарии, които не са подкрепени от данни.

Нека разгледаме данните.

Според едно проучване публикувано към платформата Statista от 2021 година наименувано “Population distribution by five-year age group in China, 2021” пренаселването в една от най-многолюдните страни на света е нещо преходно.

Това е така защото, въпреки огромното си количество (1,411 млрд. души) китайския народ се състои от различни възрастови групи, които са в директна връзка с възпроизвеждането, откъдето могат да се направят и точни математически прогнози за бъдещето развитие на човешката популация.

Ето и данните:

-43,37% от китайците са на възраст между 45 и 94-годишна възраст, а ако броим тези, които са на по 40 (и) нагоре, то бройката отива към почти 50%.

Тези хора вече не могат да имат семейства. Тези, които са мнозинство са по-младите, но разликата не е абсолютна, а раждаемостта е само 0,03%, поради което е на 159-то място по раждаемост. Демографските процеси в Китай са силно проучени и е установено, че раждаемостта в страната пада, докато продължителността на живота се вдига.

Това означава, че рано или късно тези 1,411-1,412 млрд. души ще се стопят от само себе си (естествени процеси).

-В другата най-многолюдна страна Индия раждаемостта е 0,8% и се стопява с всяка следваща година (Statista: Age distribution in India 2011-2021). Като според данните разликата в количеството между млади (в детеродна възраст) и стари е минимална, т.е. те са почти равни по количество. С това темпо (0,8% раждаемост, спадаща с всяка изминала година) до 2027 година ще е 1,469 млрд. души, но това не може да е вечно, защото населението на индийците на възраст между 0-14-годишна възраст се понижава с всяка следваща година, което означава, че с това темпо младото население в страната ще стане малцинство в някой по-далечен времеви период.

-Единственият континент, който се радва на постоянно нарастваща раждаемост и население е Африка, като със сегашното си темпо ще достигне 2,489 млрд. души до 2050-та година (Statista: Forecast of the total population of Africa 2020-2050).

Ако проблемът е в пренаселването, то явно глобалните институции трябва да се насочат към действия в Африка, не белият свят.

Според WorldoMeter (population of Africa 2023) средната възраст е 19,7-годишна възраст, т.е. няма 20.

Действително страните в Африка, които имат най-голяма раждаемост са Конго, Чад, Замбия, Сомалия, Мали, Нигер и Буркина Фасо. Но не всички от тези страни имат особено голямо население – много от тези, които са с по-голямо население, също ще се стопят. Тоест в Африка също ще се намали населението по естествени причини в даден момент, но на по-късен етап.
image

Ако добавим към това и още няколко фактора от цял свят и биологично и морално естество, то ще можем да определим дали пренаселването на земята е наистина адекватна теза.

На първо място започвам с проблемът със застаряващото население. Той е приложим за почти всички краища на света, но е най-силно доловим в две многолюдни страни и континенти – Япония, Азия и Италия, Европа.

Нека първо кажем, че наистина тези два континента, Европа в по-голяма степен, страдат от проблемът със застаряващото население, но той има и други, по-дълбоки измерения и процеси.

В Япония този проблем се дели на две направления – едното е от възрастово естество, докато другият е от социално и морално естество.

Япония е една от страните с най-голям брой застаряващо население и това е осъзнат от правителството им факт. За Япония това е икономически, политически, демографски проблем. Рационализацията при японците е следната:

-Повече застаряващо население е равно на по-голяма тежест за данъкоплатците;

-Повече застаряващо население означава по-малко способни на работа хора, което представлява риск за икономиката и логистиката на институциите на страната;

-Повече застаряващо население означава спад в населението, което се явява проблем за страна като Япония, която разчита на своето население за всяка сфера на индивидуалния и обществен живот на страната;

-Повече застаряващо население означава по-малко ръст на раждаемостта и по-малко хора в детеродна възраст;

В това отношение трябва да засегнем и морално-социалното отношение в този проблем. То е от особена важност защото засяга именно млади индивиди в детеродна възраст.

-В Япония се наблюдава един особено тъжен феномен сред младите – самоубийството. Самоубийствата в Япония се превръщат в сериозен обществен проблем още през 70-те години на ХХ век, като те растат през времето, най-голям ръст виждат през последните 3-4 години (Storm, Stepahnie, 1999; Lewis, Leo, 2008; OECD data, 2020; Osaki, Tomohiro, 2020; Tanaka, Takanao & Okanoto, Shohei, 2021; Chambers, Andrew, 2010).

-Друг един проблем са „отшелническите” движения и феномени в японското общество. Наблюдава се както индивидуално, така и колективно оттегляне от обществото на стотици хиляди японски младежи. Някои от тях (и от двата пола) го правят в резултат загубата на смисъл в живота си, други са известни като „изгубеното поколение” породило се след либерализацията на корпоративния пазар в Япония, но с неформалните твърди норми на японското общество имащи ефект върху заетостта и етиката в тази сфера е довело до неочакван резултат – вместо да се получи прилив на свежа работна ръка и академичен потенциал, мнозина почувствали се отхвърлени (и нереализирани поради причини отвъд техния контрол, т.е. отхвърлени от обществото и нормите му) от системата, в която живеят се оттеглят в себе си – без контакти, без семейство, без деца. Третите са съставени изцяло от мъже, отказващи не само контакт с жени, но и контакт с хората изобщо. Така се ражда и феноменът на „дългите (или самотните) разходки”.

За някои от тези проблеми е „намерено” едно нестандартно „решение”. Японски учен към университета Йейл е разработил програма, която да „облекчи” обществото от „бремето” на все по-нарастващото застаряващо население. Според въпросният учен, „решението” се крие в задължителната евтаназия на индивиди достигнали определена възраст.
image

Въпросът който всички трябва да си зададем като общество и цивилизация е – кога настана времето когато някой друг започна да взима решения за това кога нашите родители, прародители и ние самите трябва да умрем? Кога започнаха други да решават за нас и нашия живот, но без същите решения за самите себе си? И това не е ли олицетворение на съвременното глобално политическо явления на некрополитика?

Това е само един от множеството показатели за низините, които нашето съвремие е достигнало чрез масовата пропаганда и страх причинен от нея. Подобни случаи има и с други професори и отделни индивиди, които подведени от безбройните пропагандни фалшификации, са взели перманентно решение за временни и дори несъществуващи проблеми.

-Друг един, по-скоро универсален проблем, е самоволното отричане от създаването на семейство сред индивиди в детеродна възраст.

Това означава, че множество демографски и социални фактори имат негативна роля в естествения прираст на населението.

За Италия в частност и Европа и западния свят в по-широк смисъл важат, до една или друга степен, всички фактори относно застаряващото население.

Тук бих искал да обърна внимание на деморализацията на обществата и биологичните фактори.

Да започнем с обществената деморализация.

-В наши дни, когато технологиите, с които разполагаме са на едно високо ниво, което предполага не само благополучие, но и една подкрепа имаща ролята на „буст” в демографско и морално отношение. Технологичният напредък и научен прогрес, които човечеството е достигнало днес би трябвало и да представляват неограничени възможности във всяко отношение, което от своя страна да доведе и до морално извисяване и неимоверно облекчаване за възпроизвеждането ни като вид.

На теория това е логично и би следвало да е точно така, но на практика не е. Историята е показала многократно, че една материално задоволена, изобилстваща от богатства, прогрес, лукс, леснота и технологично напреднала цивилизация, винаги деградира морално, духом, умствено и демографски.

Безпрецедентният социален, технологичен и научен прогрес (доколко е прогрес е спорна тема в доста отношения) доведе до морална разруха на народите, унищожаването на невидимите сакрални нишки на социо-културние спойки и сплотеност и небивал ръст в нивата на стрес, ментални разстройства, самоубийства, нихилизъм и тотална деморализация, които доведоха и до огромен спад в раждаемостта.

За пръв път в историята на човечеството, поколението с деца или в детеродна възраст не вярва, че идните поколения ще имат по-светло бъдеще и ще живеят по-добре от тях самите. Винаги в историята, по-старите поколения са били много по-обнадеждени за бъдещето и потомството си, което е индикатор за несломимата надежда, която те са имали. Това е и нещото, което днес липсва на младото поколение днес в глобален мащаб.

Мнозина не мислят, че могат да отглеждат деца поради ред причини – всички те породени от множество страхове.

Други са върли материалисти, паднали в капанът на феминизма, или на дивашкия глобален капитализъм промотиращи радикален индивидуализъм и отричането от създаването на ново поколение. Трети пък, не желаят да живеят, те са напълно отчаяни от живота и не желаят своето собствено рождение да се е случило, камо ли да желаят създаването на друго едно поколение. Четвърти са изгубили своите базови инстинкти, морал и ценности, споделяни от хиляди поколения преди тях. Те не приемат и не осъзнават важността на продължението на родът, нито считат тези сантименти за свещени. Те не считат своите (евентуални) деца за свещени, за нещо важно, нужно, значимо и полезно. Считат тези истини на реалността и живота за тежест и ненужен (генетичен) дълг към род, родина и вид.

Това е и простото обяснение за една голяма част от представителите на невъзпроизвеждащото се поколение в детеродна възраст. Моралният упадък, тотална деморализация на човешкия дух, са довели една голяма част от човечеството и по-конкретно Европа до състояние на нежелание за живот и нежелание за създаване, възпроизвеждане и продължаване на този живот.

И това не е универсален за всички времена процес. Този процес изглежда е валиден само за нашето съвремие.

Историческата справка показва, че хората независимо времевия период и ситуация – война, следвоенно поражение, миграция, бягство, катаклизъм, социален статут, материално положение и пр, всички са се стремили (и то успешно) към едно обединяващо всички им нещо – продължаването на родът.

Това само показва, че в миналото хората са притежавали нещо, което ние в съвремието си сме изгубили – надежда, вяра, любов, сила, борбеност и пр. Тези добродетели и дарове днес са заменени с омраза, страх, безверие, отчаяние, пораженчество и други. Това и обяснява по най-логичен начин духовните измерения на съвременният упадък и деморализация.

Те се дължат на множество фактори, някои от тях сме засегнали в статиите си дотук, други навярно ще засегнем в бъдеще, а трети може и никога да не обсъдим. Но най-важно за осмисляне е че загубата на вярата, надеждата, желанието за живот и борбеността, на усещането за дълг и сакралните невидими спойки, са фундаменталните фактори за едно живо, здраво, силно, стабилно, сплотено, здравословно – със светло бъдеще, общество. Тези неща са се изгубили за нас през технологичния напредък и научен подем, които ни дадоха удобство, но отнеха смисъла за живот. Превърнаха културите на народите в един универсален и безличен, стерилен буламач, а животите им в безсмислена конкуренция за непостижими цели по подобие на Сизиф и неговия камък.

* * *

Социални (и Поведенчески); Биологични (и физиологически) фактори:

*ВАЖНО: Много от тези фактори, техните характеристики и съответните им аспекти се припокриват в дадени моменти*

Тези фактори са от изключително значение за развитието на обществото и последиците им в репродуктивно отношение.

Тези фактори са повлияни от различни политически, идеологически, генетични и прочее промени, практики, процеси и фактори. Затова и ще ги разгледаме от респективните им сфери.

А) Социални фактори:

Социалните фактори имащи роля в спадът на раждаемостта са много и не са ограничени до която и да е сфера на обществения живот. Някои от тях са свързани с индустриализацията, други с урбанизацията, трети с образованието, четвърти с политико-идейните направления в обществото.

Според едно проучване от 2009 година – “Declining birth rate in Developed Countries: A radical policy re-think is required; G. Nagrund” факторите за спад в раждаемостта са икономически, лични, религиозни и морални. Според това проучване има взаимовръзка между абортите и раждаемостта в даденото общество. Личните убеждения и преследването на материално богатство и еманципация играят огромна роля за ниската раждаемост в богатите страни (всъщност в повечето страни). Колкото по-голяма е продължителността на живота в една страна, толкова по-малка раждаемост. Разбира се, тези фактори играят голяма роля за ниската раждаемост, но не са единствените.

Други такива фактори имащи голямо влияние над формирането на индивидуалния мироглед, който определя и решението – за или против възпроизвеждането са политико-идеологическите фактори на нашето съвремие

Тези фактори, които характеризират социалният аспект на раждаемостта са следните:

1. Глобализация; 2. Нео-либерализъм; 3. Феминизъм.

1. Глобализация:

Глобализацията и процесите свързани с нея водят до асиметрични резултати за различните страни и народи. В частност за България те са негативни, Виждаме, че благодарение на глобализацията, някои страни и по-конкретно центрове станаха водещи сили и фактори в икономическо и политическо отношение, докато други претърпяха, или претърпяват икономически, демографски, политически, жизнен и друг вид срив. Такъв е и случаят с България, която откакто пое по пътя на глобализацията изгуби своята индустриална мощ, политически интегритет и най-вече – навлезе в демографска криза, прерастваща в катастрофа – изглежда нео-либералният път и ориентация са „полезни” единствено за загубата на човешки ресурс.

Без значение дали одобряваме или критикуваме предишните модели в страната, респективно монархията и после социализма, то ние сме изправени пред фактите – в онези модели, в онзи строй, страната се е радвала на позитивен демографски прираст, в единия период преминала от ок. 3 милиона души до над 5 милиона души, а в другия до ок. 9 милиона души. Днес, „благодарение” на този нео-либерален глобализиран строй, страната ни търпи най-тежките си загуби – постоянно намаляване на населението и раждаемостта – от ок. 9 милиона души днес България е върната с близо 80 години назад в демографско отношение – малко над 6 милиона души. Цифрите са повече от показателни.
image

Това обаче не е процес валиден само за България.

В тази връзка трябва да обърна внимание на едно изследване от особена важност, което изследва взаимовръзката между глобализацията и раждаемостта, тяхната история и данните.

Изследването е мащабно, то разглежда множество предхождащи го изследвания, техните открития, създава хипотези, които тества чрез анализ на емпиричните данни и политиките на наднационалните институции.

Изследването е наименувано “Globalization and Contemporary Fertility Convergence, Soc Forces, 2017 (2018), Sep. 1; 96(1); 215-238, Arun S. Hendi”. Това изследване обхваща сферите на политиката, търговията, дипломацията, идеологиите, социологията и други релевантни фактори, като изгражда мост на взаимодействие и причинно-следствена връзка помежду им.

Изследването прави изключително важни открития и твърдения.

Тъй например то доказва следните неща:

·       Кооперацията между две и повече страни води до асиметрични демографски промени;

·       Кооперацията между множество страни (глобализация) води до генерално уеднаквяване на демографията им;

·       Кооперацията между страните е винаги в полза на по-силната страна, с осезаеми негативи за по-слабата страна;

·       Кооперацията между страните води до социо-културни промени навлезли чрез търговията и обмяната на информация помежду им;

·       Социо-културните промени причинени от търговията и обмяната на информация са в политико-идеологическа полза на по-силната и влиятелна страна, т.е. тя „изнася” своите виждания към другите страни;

·       Тези промени са подсилвани чрез похватите на т.нар. мека сила и социално инженерство;

·       Наднационалните глобалните институции и организации промотират политики за намаление на населението и неговия контрол;

·       Част от тези политики са феминизъм, индивидуална и друг вид не-национална (и анти-национална) еманципация и мултикултурализъм;

·       Страните участващи в такива организации показват асиметрични демографски процеси, главно състоящи се в спад на раждаемостта;

·       Страните в преход към свободен пазар и демокрация са най-силно ощетените в демографско отношение без проспекти за възстановяване от социо-икономическите шокове;

·       Тези фактори и промени водят до радикални социо-културни и политически промени имащи ефект върху демографския прираст и раждаемостта;

·       Националните елити имащи връзки с наднационалните елити са склонни към приемането на техните идеи и практики в името на развитието и личното облагодетелстване;

·       Наднационалните елити и техните съюзници в лицето на националните елити виждат в редуцирането на раждаемостта (и респективно населението) стъпка към прогресът, развитието и благоденствието;

·       Развитите и богати страни са с по-ниска раждаемост от бедните и развиващи се страни;

·       Раждаемостта спада при всеки вид на наднационална колаборация, но най-голям спад се среща в страни членки на ООН и ЮНЕСКО, чиито политики, идеи и директиви те следват

·       Голяма роля играят идейните промени вменени на дадено общество в резултат на глобализацията и чуждата инфилтрация;

Източници: Arun S. Hendi 2017, 2018; Guler, Guillen & Macpherson 2002; Torfason & Ingram, 2010; Wejnert, 2005; Kaufman & Patterson, 2005; Schofer & Meyer, 2005; Henisz, Zelner & Guillen, 2005; McNicoll, 1992; Hirscman, 1994l Notestein, 1945; Johnson-Hanks et al., 2011; Caldwell, 1976; Mauldin & Berelsan, 1978; Watkins, 1986, 1987; Cleland & Wilson, 1987; Mason, 1997 и други.

От всичко това става ясно, че прекомерната либерализация, отвореност към чужди продукти, идеи и влияние, и глобализация съчетана с „конформизъм” към политиките на наднационалните институции и организации, води до спад в раждаемостта и спад в населението на страните.

2. Нео-либерализъм:

Неолибералният фактор в спадът на раждаемостта се дели на няколко взаимосвързани сфери: социо-културна, социо-икономическа, социо-политическа, които ще разгледаме едновременно. Изключение юе направим само за съвременният феминизъм, който ще разгледаме индивидуално.

Ефектите на нео-либерализма върху раждаемостта са във връзка с неговата аморална и безгранична експанзия във всеки един аспект на човешкия живот. Нео-либералната философия и апологети вярват, че пазарите, конкуренцията, борбата за оцеляване и либерализацията (всеки неин вид) трябва да навлезе във всички сфери на живота – държавен, обществен, икономически, религиозен, научен, културен, политически и семеен – без изключение.

Тази агресивна и ненужна намеса и експанзия във всички сфери на шаният живот води до много негативи – от де-стабилизация, увеличаване на социалните рискове, морално разложение, през загубата на национален суверенитет и национална принадлежност, до социална дезорганизация, дисоциация, дислокация и разпад на семейството, като това води и до спад в раждаемостта – под нивата на допустимото.

Тези фактори са особено проблемни за страни като България, чиято икономика се превърна в изцяло зависима от услугите и „аутсорсинга”. Нео-либералните „ценности” доведоха до небивала имиграция, социален разпад, политическа корупция, морално разложение, държавно и национално разложение и спад в раждаемостта. „Благодарение” на този нео-либерален път България се превърна в една умираща страна, изчезваща нация и фактор със затихващи функции.

*Този процес не е необратим, но изисква радикални промени в политиката на страната с адекватни политики и подходи към съответните проблеми*

В тази връзка ще използвам един социологически анализ над съвременният икономически и политически нео-либерален модел, публикуван към Щатския университет на Юта – “For Love of Money: Has Neoliberalism Impacted Fertility? A Historical Comparison, Elizabeth A. Kiester, Dr. Christy Glass; Department of Sociology, 2010”.

Анализът изследва историята на нео-либералните политики и философия, и ефектите им над обществото чрез исторически анализ, емпирични изследвания и тестването на дадени хипотези.

Ще приведа най-важните и съществени части от този анализ, които са еднакво валидни както за България в частност, така и за света като цяло:

Цитирам:

Known as neoliberalism, an economic philosophy has spread throughout the world and may be contributing to total fertility rates that have fallen well below replacement value (…) These include increased social risks in the labor market as well as in the household.”

Извлечена информация & коментар:

-Нео-либерализмът оказва негативно влияние върху раждаемостта, чиито нива са паднали под т.нар. „заменяемите нива”;

-Факторите имащи роля в това са социални и семейни, по-точно социалните рискове на пазара на труда и в домакинството (и неговата финансова, икономическа, материална и семейна стабилност);

Цитирам:

No longer can they be classified as stay at home moms or business professionals. Instead, women are faced with juggling both titles. In 1975 47% of women with children under the age of 18 worked outside the home. By 2008, that number had risen to 71% (Gibbs, Fitzpatrick, Ford, Van Dyke, 2009).”

Извлечена информация & коментар:

-Жените вече не могат да са майки или работещи жени, вече трябва да са и двете, или да не са майки;

-В период на 33 години (от 1975 до 2008 г.) процентът на жените с деца под 18-годишна възраст, които са вече извън домът си и работят се е повишил и продължава да се повишава – респективно от 47% през 1975 до 71% през 2008 г., което е показател за следните неща:

-глобализацията води до нездравословна семейна среда;

-глобализацията води до отсъствието на един или двама от родителите от домът;

-глобализацията също принуждава и голям процент от хората да започнат работа преди завършването на училище;

-глобализацията налага конкурентното си състезание на всички сфери от човешкия живот, дори на децата;

-тъй например, глобализацията разбива семейството (семейното ядро/единица) и обвързва (трайно и перманентно) хората от все по-ранна възраст в примката си;

-това създава забавяне и отлагане в обвързването, бракът, раждаемостта и отглеждането на деца;

-това покачване – от 47% до 71% в рамките на 33 години е индикатор за една закономерност и един модел, тенденция на безпощаден глобален конкурентен капитализъм;

-този индикатор ни показва, че хората се превръщат (ако вече не са) в една суха и бездушна черупка, роб на постоянно разширяващият се и безспирен глобален финансов капитал;

-социална дислокация в невиждани досега мащаби в глобален план;

-разпад на социалните и семейни връзки и сплотеност (кохезия);

Цитирам:

“In addition, what was once considered a matter of equal rights and opportunities has became a necessity for maintaining a middle class lifestyle*. There are now 3.3 million married coules in which the wife is the sole earner. That is 2.4 million more than in 1970 (Gibbs et al., 2009: 29). It is thus unsurprising that the changing role of women in the labor market would impact the family unit as well (…) I contend that a shift in economic philosophy pursued by developed nations starting in the late 1970s and early 1980s has played a significant role in altering age at first marriage; postponed childbearing, fertility decline, and most notably, below replacement total fertility rates (…) Since the implementation of neoliberal policies in 1980, most advanced industrialized nations’ TFR have fallen well bellow the replacement value of 2.1 while allowing for only modest fertility recuperation since.”

Извлечена информация & коментар:

-*Поддържането на (стабилна) средна класа е запазаено само за центровете на глобално влияние. Тези центрове обаче, не обхващат целостта на страните, в които тези центрове се намират. Например, такива центрове (или поне най-влиятелните) са САЩ, ЕС и Китай. Все пак обаче, не всички от тях просперират по отношение на устойчивостта на средната класа. САЩ има няколко центъра на глобално влияние – Ню Йорк, Калифорния и други, които се опитват да поддържат на висок стандарт на всяка цена. Това обаче не важи за цялото население на страната.

ЕС експлоатира повечето от страните си членки в полза на наднационалният си елит, олигархия, (неизбирана) бюрокрация и (само) някои от главните си страни-членки като страните от Бенелюкс, Франция и Германия.

Китай пък има свои собствени вътрешни политики, с които се опитва да подсили социо-икономическия си стандарт и елемент в националния живот на страната с цел засилване и експанзия на глобалното си влияние.

-Виждаме, че фокусът над социалното равенство се е изместил встрани от социалното равенство на нацията в националната държава към поддържането и облагодетелстването на елитът, чрез едни елитарни политики и практики.

-Виждаме още, че за 39 години глобализацията е принудила ок. 2.4 милиона двойки да изоставят естествените си, биологично закодирани роли в името на оцеляването в тази (хищническа) система.

-Тази промяна принуждава жените да работят повече и да се възпроизвеждат по-малко, което оказва негативно влияние на раждаемостта.

-Съвременните нео-либерални, глобални политики са базирани на идеологии, а не на практическия опит и реалности. Тази идеология е възприета от развитите страни, което афектира раждаемостта, променя традиционните системи и норми, отрича биологичните фактори и радикално изменя социалните нишки, връзки и съюзи в името на безграничната алчност и експанзия на глобализма и преследването му на безспирния приток на глобален финансов капитал – по същество това се явява контрол на населението и социално инженерство.

-Приемането, налагането и изпълнението на нео-либералната идеология показва връзка между налагането на нео-либерализма и редуцираната раждаемост.

-Това е показателно в отношение на политическите корени на този проблем – този проблем се корени в нео-либерализмът и неговите идеологии и политики.

Цитирам:

This research is significant in that it addresses the rising concern of negative population growth that occurs with stagnate below replacement fertility. Policy makers struggle to create effective policies that can promote the necessary fertility rates to support rapidly aging populations and weak national economies* (…) Economic changes instituted in the late 1970s and early 1980s have impacted the way in which the state interacts with the market as well as how the market impacts employer-employee relationships and have brought about the retrenchment of the welfare state. The impact of market influence, specifically on women’s fertility decisions, has also become a subject of interest to sociologists, demographers, and economists alike. Particular topics pertaining to women’s labor market participation and fertility include maternal benefits (Ellingsaeter, 2009), unemployment and insecure labor contracts (Adsera, 2004), female labor market behavior (McNown, Rajbhandary, and Cigno, 2003), the wage penalty on motherhood (Budy and England, 2001; Gangl and Ziefle, 2009) and levels of female employment (Brewster and Rindfuss, 2000; Gibbs et al., 2009, Romeu Gordo, 2009).”

Извлечена информация & коментар:

-* „…слаби национални икономики” е в контекстът на бързо застаряващото население и отрицателният демографски прираст в нео-либералният глобализаторски процес и система/модел. Това трябва да се възприеме по следния начин: Нео-либерализма разлага нормите и моралът, което води до демографска стагнация, докато засилва глобалисткия процес, който от своя страна разрушава националните икономики и суверенитет, както и „изсмуква” човешкият ресурс от дадените страни – той (глобализмът) обезлюдява (провежда системна депопулация) нациите като разрушава благоденствието им, икономиката, индустрията и суверенитета, което води до демографски срив – което по същество създава омагьосан кръг от разруха и срив.

-изследването се съсредоточава върху негативните ефекти на нео-либералният глобализъм върху раждаемостта.

-политиците се затрудняват със създаването на политики и начини за справяне и поправяне на щетите нанесени на демографията – две причини : Първо, защото неолибералното статукво (естаблишмънт), което налага, но и използва похватите на глобализма афектира социо-културните, политическите и икономическите ресурси (и институции) и власт на различните нации, т.е. това статукво налагано чрез наднационални похвати и организации предотвратява, саботира и ограничава опитите и ресурсите за съставяне на адекватни политики на политиците за справяне с демографската криза.

Второ, защото политиците в своята цялост нямат волята и желанието да създават и упълномощят адекватни демографски политики – защото те (политиците) са корумпирани, заредени с нео-либерална идеология, чиито проводници те се явяват и проявяват силна зависимост към глобализма.

-Неолибералната идеология, политика и промени, които бидоха наложени в последните няколко десетилетия, доведоха до социо-културни изменения и социо-икономическа несигурност, които водят до промени в обществените връзки и изоставянето на моделът за „държавата на всеобщо благоденствие” и ползите от социалните политики в националната социална държава.

-тези изменения формират начините по които хората си взаимодействат с околната социална и пазарна среда и начините по които са афектирани от пазарът на труда. Това се отнася главно за жените в контекстът на раждаемостта и връзката между поведенческите и идейни промени по отношение на брака и създаването на семейство. Всичко това се явява сериозен обществен проблем.

-отричането от моделът на „държавата на всеобщо благоденствие” и социалните политики, които предоставяха социална сигурност, което доведе и до краят на важни механизми като майчинство (на запад) и други. Всичко това предотвратява възпроизвеждането, което играе централна роля в демографския срив.

-масовата безработица, несигурните работни места и отношения на пазара на труда, икономическата стагнация и др., също имат своя ефект върху раждаемостта като цяло (и при двата пола).

Цитирам:

In 1986, Ron Lesthaeghe and Dirk van de Kaa coined the term Second Demographic Transition (SDT), suggesting that populations displaying certain demographics trends would experience a predictable decline in fertility behavior (van de Kaa, 1987). These trends primarily focused on an increase in age at first marriage and the postponement of childbearing (Lesthaeghem 2010; van de Kaa, 1987). They viewed the start of these trends in the 1950*, encompassing revolutions in contraception, sexuality and gender. Each was perceived as a cultural shift. Fertility levels also began to decline in an apparent correlation with these culturally acceptable demographic changes**”.

Извлечена информация & коментар:

-* „Те виждат началото на тази тенденция (причинила спадът в раждаемостта) през 50-те години на ХХ век” – по същото време когато Франкфуртската школа започва да надгражда над марксистката идеология, която преработва в нео-марксизъм. По същество това проучване показва, че спадът в раждаемостта е обвързан с разпространението на пост-модернизма, нео-марксизма и нео-либерализма (джендъризъм, феминизъм, критични теории, социална справедливост, новолевите теории и перспективи, и други), тоест ние можем да обвиним тези идеологии като главни фактори и съучастници за спадът на раждаемостта.

-** „Нивата на раждаемост също започват да падат в привидна зависимост с тези културни и демографски промени” – това е по същество потвърждение на горното становище. Създаването и разпространението на пост-модерните, нео-марксистки и нео-либерални теории и политики започнаха процеси, които доведоха до спад в раждаемостта, а това потвърждава че спадът в раждаемостта е директно свързан с времевия период на появата и налагането на тези теории.

-Тези процеси доведоха до приоритизирането на егоцентризма и материализма над дълга и духовното.

-Тези процеси включват сексуалността и сексуалната либерализация, еманципация и перверзия, контрол над раждаемостта и населението чрез контрацептиви и тоталният морален разпад, сатанински хаос, които са джендъризма и другите подобни теориии. Всички тези идеологии промотират бездетен живот, разврат и деградация.

-Тези процеси принудиха хората да изоставят бракът, семейството и възпроизвеждането в името на илюзорна свобода, по същество слободия, и липсата на каквато и да било историческа орговорност.

-Социо-културните промени изглежда имат същата тежест като социо-икономическите промени и фактори.

Цитирам:

-“I contend that while fertility was declining prior to the spread of neoliberalism, it is specifically neoliberal mechanism that increase social risk and create a downward pressure on fertility. Such pressure has resulted in below replacement fertility in many countries around the world, reaching lowest low levels of 1.3 and below and with modest if any ability to recuperate (…) In doing so, he discusses his concern that fertility levels had reached lowest-low total fertility rates of 1.3 or below, that such low rates have been sustainable, and that so many countries would remain at below replacement fertility levels for such an extended period without signs of recuperation. Additionally he addresses critiques of the SDT as a European phenomena as he suggests similar trends can now be seen outside Western Europe* (Lesthaeghe, 2010; Lasthaeghe and Neidert, 2006). He notes the continuing trend of increasing age at marriage and postponement of childbearing around the world**. He reiterates a correlation of fertility decline with increases in individual autonomy, higher order needs, and the satisfaction of basic needs met through a welfare state***”.

Извлечена информация & коментар:

-* „…подобни тенденции вече могат да бъдат открити и отвъд западна Европа” – Разбира се, след колапсът на Социалистическият блок, западната деградация нахлу в останалата част на Европа по един особено враждебен, агресивен, вреден и деструктивен начин. Неадекватните за нашата социо-културна, политическа и икономическа обстановка и околна среда подходи и методи на налагане доведоха до големи щети за нашата цивилизация, култура и общество – беше им нанесен особено разрушителен удар във всяко отношение. Може да се каже, че самата смяна от единия модел към другия беше напълно неадекватна и неправилна. Имайки предвид, че тези промени дойдоха с една вълна от други подобни промени в социалистическия блок и от привидно вещи люде, то ние сме изправени само пред едно логическо заключение – тази пагубна промяна, направена неправилно и погрешно е целенасочена и умишлена, не и плод на неопитност и грешка.

-** „Той обръща внимание на продължаващите тенденции на вдигане възрастта на брака и отлагането на създаването на семейство и поколение по света” – Отлагането на брака, създаването на семейство и възпроизвеждането водят до спад в раждаемостта, демографския прираст и (дори) демографски колапс/срив.

-*** „Той натъртва върху връзката между спадът в раждаемостта с увеличаването на личната свобода, автономия и разкрепостеност” – върлия индивидуализъм, егоцентризъм, материализъм и кариеризъм сочат за една идеологическа индоктринация, културна подмяна и загуба на морални и верски устои. Всички тези стълбове и опорни точки на модерното общество са сочени като негативи за човешкият живот във всяко отношение – те доведоха до морално разложение, икономическа стагнация, демографски срив и разрухата на националното.

-И докато спад в раждаемостта е бил наблюдаван преди неолиберализма, то именно след неговото налагане и неговите механизми са довели до сериозни и големи социални рискове и проблеми, които причиняват демографския колапс.

-Тези фактори доведоха не само до спад в раждаемостта, но и до такъв срив, който причини необратими демографски щети.

Цитирам:

Becker and Barro (1988) suggest that as long as current economic circumstances are beneficial, having children is a rational decision. The assumption of rational choice is inherently dangerous in that it dismisses free agency of individual actors (…) This argument is controversial at best as markets are not always predictable, which I contend is also due to the absence of thought given to fee agency. It would suggest that those with more money have more to offer and would have more children of which there is no evidence. Quite the contrary. Those with more money often have fewer children as to provide a higher quality of life for a few then spreading it out over many. Additionally, if this theory holds true, fertility rates would fluctuate with economic highs and lows. Yet historical trends show declining fertility over the past six decades (…) John C. Caldwell (1997) provides a critique of fertility transition theorists by suggesting that observable declines were inevitable and could have been predicted. ‘Demographic pressure was interwined with ideas, ideologies, and organized assistance’(Caldwell, 1997: 809). In other words, Caldwell is suggesting that declining fertility trends are man made even if they are considered unintended consequences (…) Lastly, they foresee a possible increase in nationalism due to shrinking population size and power.”

Извлечена информация & коментар:

-Рационализирането на възпроизвеждането игнорира други фактори, като например свободната воля, което е считано за опасност.

-Липсата на взимане предвид свободната воля, води до редица социо-културни и икономически грешки.

-Пазарите са непредвидими и нестабилни за положителен демографски прираст.

-Установено е че финансовото и материално богатство са индикатори за по-малко раждаемост, което означава че идеята за положителна връзка между богатство и висока раждаемост е напълно грешна.

-Раждаемостта няма директна връзка и зависимост с флуктуацията на пазарите. Историческите тенденции показват, че раждаемостта е спадала постоянно в последните 6 десетилетия независимо пазарите.

-Сегашната ниска раждаемост е считана за човешко творение и е била невъзможна за предотвратяване, би следвало да е била предсказана.

-Фактори за ниска раждаемост са изключително идеологически.

-Установено е че демографският срив води до повишаване на национализмът, което само сочи към фактът, че национализмът е естествено явление и процес, което служи като народна имунна система – колективен социо-етнически и национален протекционизъм – вроден еволюционен инстинкт.

Цитирам:

 Subsequent research then presents compelling arguments that levels of unemployment availability of social security measures, industrial shifts from manufacturing to services* and inequality of wages, demand for female labor, and percentage of workforce that is female all contribute to whether or not a woman is likely to consider having children and how many.”

Извлечена информация & коментар:

-* „…индустриалните промени от производството към услугите…” – точен и ясен показател за това, че загубата на индустриална мощ, тоест производството и базирането на цялата икономика върху сектора на услугите води до икономически спад, социални рискове и нестабилност, и демографски срив.

Това е положението с България – икономическата ѝ мощ бе унищожена, а населението изсмукано и „аутсорснато” към страните от ЕС. Цялата икономика на страната е оставена на произвола на съдбата, да оцелява някак си в базираната на услугите икономика. Всичко това доведе до икономически и демографски срив.

-Неолибералният „естаблишмънт” и неговите глобални измерения водят до масова безработица, несигурност на работното място, липса на социална сигурност, икономическа промяна към услугите, повече работни часове, завишени стресови нива и стресови фактори, по-малко време, енергия, желание и възможности за възпроизвеждане – всичко това води до спад в раждаемостта.

-Неолибералната глобализация е отговорна за демографската криза.

Всичко това се потвърждава и от едни от заключителните становища на този анализ.

Цитирам:

Changing industries, declining wagers, privatization, deregulation, increasing globalization, and decreased social insurance tip the scale and risk (…) Society will have to re-evaluate their priorities as a population before market shapes women’s decisions on its own (…) It would appear that fertility is no longer determined by the love of a child, but for the money needed to survive in a neoliberal economy”.

-Постоянно променящите се индустрии и то в един непредвидим, спонтанен и бърз темп, прескачайки от сфера в сфера, с пропадащи бизнеси, асимилация, фалити и разрушаването на производството и преминаването към пост-индустриално общество и икономика води до силна нестабилност и обществена несигурност като цяло.

-Премахването на регулациите и протекциите от пазарите води до несигурност за работническата и средна класа и прави възможна корпоративната експлоатация, което оказва влияние върху обществото и раждаемостта.

-Растящата глобализация също води до влошаване качеството и безопасността на работното място и на живота като цяло. Създава сериозни социални и политически противоречия и проблеми, които имат негативен ефект върху обществата и възприятията на индивидите и в последствие раждаемостта.

-Обществото ще трябва да преосмисли своите приоритети и да се фокусира върху хората и проблемите на населението, а не върху пазарите преди те да са станали доминантния и водещ фактор в демографията, което вече е показало да има негативни ефекти върху раждаемостта.

-Неолибералният „естаблишмънт” е формирал и изкривил обществото в една материалистична и мотивирана единствено от парите мерзост, лишена от всякакви сантименти, чувства и човечност. Родителският инстикт е в процес на унищожение.

Анализът отделя и известно внимание върху неолибералните политики по демографска подмяна на населението чрез импортирането на чуждоземни групи в европейските страни в опит да „поправи” демографските щети. Няма да навлизаме в дълги и задълбочени цитати и анализи, тъй като вече отделихме достатъчно време на тях. Ще кажем само, че анализът установява, че тези неолиберални практики водят до неочаквани от естаблишмънта последици, а именно социална дестабилизация, несигурност и обществено недоволство с осезаем ръст в националистическите сантименти.

От всичко казано дотук, излиза че нео-либерализмът и глобализацията носят най-големите негативи за демографията, икономиката, културата и обществото на белите страни. Постоянно разрастващата се глобализация има много негативни последици за огромната част от света – неща, които мнозинството космополитни жители не желаят да признаят пред себе си.

Глобализма води до обезлюдяването на цели региони и държави, културен, обществен, морален, демографски, държавен и икономически упадък. Безработица, мизерия, експлоатация, корупция, хаос, робство и потисничество.
image

На този етап е почти невъзможно да се направи една цялостна оценка на щетите от глобализацията, имайки предвид бързите темпове не нейното развитие и разширяване. Това, което можем да твърдим със сигурност обаче, е че по наличните данни и наблюдения изнесени дотук, то ефектите на глобализма са изключително негативни.

* * *

Отправям своите благодарности към Филип Конов, който помогна за съставянето на тази статия с част от източниците и данните използвани тук, и тяхната интерпретация.

Също бих искал да му благодаря за подаръкът, който реши да направи на този блог и неговите читатели, предоставям и линк към неговата страница за модерно изкуство “BULGARWAVE”.
image

https://www.facebook.com/bulgarwave

Следва продължение…




Гласувай:
1



1. thekolobur - Поздрави
04.05.2023 15:53
Много добра и аналитична статия. Отразява напълно политическата и обществена реалност. Описаното тук, дълги години не искаха да приемат, но сами виждат, че е абсолютната истина... За това по-будните, които са го осъзнали по-рано, заслужават уважение, а тези, които са се присмивали и днес се правят на откриващи топлата вода (с леки изменения във философията), заслужават презрение.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vitalian4v
Категория: Политика
Прочетен: 374731
Постинги: 110
Коментари: 369
Гласове: 3294
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031