Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04.2023 14:01 - Войната срещу бялата раса. Лъжите в политиката, академията и историята.
Автор: vitalian4v Категория: Политика   
Прочетен: 3995 Коментари: 1 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

В тази статия искам да обърна внимание на три специфични движения и да ги разконспирирам. Ще обсъдя три движения, но две идеологии – две от движенията спадат към една и съща идеология. Тези движения и идеологии вече ги засегнах в предишните статии, тук искам да ги разгледам по-обстойно. Две движения са  базирани на расистка анти-бяла идеология, другото е базирано на анти-човешка идеология.

Става въпрос за „академичното” направление, което вече придоби облик на движение – Критична расова теория (КРТ) и по-конкретно движението за „расова справедливост” и Black Lives Matter (BLM), което е агресивно идеологическо движение. Третото е общо събирателно за всички екологистки движения и тяхната анти-човешка философия.

Подобни движения са главно от нео-марксистки философски тип и са интегрална част от нео-либералната идеология за социо-културна радикализация. Често се свързват и то с основание с движението за „Социална справедливност” или както са известни в САЩ – „Воини за социална справедливост” – “Social Justice Warriors”(SJW). Както обясних в предната статия, в това движение-конгломерат, влизат и ЛГБТИ+ организацията, която настоява за признаването на множество полове базирани на личната идентификация и сексуална (дез)ориентация. В това число влизат и „бойловърите” и други. Не това е важното обаче, тук ще се фокусирам върху, може би, най-опасната част на SJW конгломератът.

Това е основаното на КРТ течение за „расова справедливост”, което обикновено е съставено от черни расисти, бели предатели на бялата раса и такива незнайни безлични опорни стълбове и кръгове на политиките за „позитивен” или още познат като „обратен” расизъм – където системно, институционално и социално белите хора биват дискриминирани безнаказано и със „скритата” подкрепа на системата от черни расисти или други не-бели или анти-бели елементи.

В тази връзка бе измислен и терминът “white privilege”-„бяла привилегия” – идеологически инструмент за насаждане на омраза срещу белите хора и особено срещу белите християни.

В една своя работа Robert S. Chong (1996) към университета в Сиатъл – Seattle University School of Law Digital Commons, наименувана –“Reverse Racism: Affirmative Action, the Family, and the Dream that is America” – авторът излага анти-бял расизъм и казва, че цялото зло и социална несправедливост и неравенство идват от „бялото върховенство” (white supremacy) и от него произтича всичко останало – трансфобия, хомофобия, расизъм, дискриминация и други.

Тази идеологическа догма кореспондира с останалите апологети на „критичната расова теория” където (в NEA – National Education Association – Асоциация на професори, академици, работници, студенти и други – организация с над 3 милиона членска маса) се казва, че белите хора са привилегировани дори когато не са (?) само защото са бели:

*цитирам*

-“Privilege – a set of advantages systematically conferred on a particular person or group of people. White people are racially privileged even when they are economically underprivileged. Privilege and oppression go hand-in-hand. They are two sides of the same power relationship and both sides of the equation must be understood and addressed. People can be disadvantaged by one identity and privileged by another.
See ‘intersectionality’ and ‘white supremacy’
”.

Превод:

Привилегия – набор от предимства, систематично предоставяни на определено лице или група от хора. Белите хора са расово привилегировани дори когато са иконмически непривилегировани. Привилегията и потисничеството вървят ръка за ръка. Те са двете страни на същата властова взаимовръзка и двете страни от уравнението трябва да бъдат адресирани и разбрани. Хората могат да бъдат ощетени от една идентичност и привелигировани от друга. Виж ‘интерсекционалност’ и ‘бяла върховност”.

На първо място трябва да посоча фактът, че организация с над 3 милиона души членска маса се е събрала за да измисли нещо толкова противоречиво. Следейки нео-либералният глобалистки лагер от години ми прави впечатление следното нещо – в своето сляпо следване на идеологическите постулати, точно по Оруелски, апологетите и авангардът на този лагер стига до абсурдни противоречия не само с реалността, но и със самите себе си. Интелектуалният интегритет и критичност отдавна са изхвърлени зад борда на потъващият нео-либерален кораб.

Тук искам да отбележа, че с оглед на цялата SJW истерия, нео-либерална инфилтрация в академичната сфера и глобалистка пропаганда, не мога да се съглася с твърдението, че белите хора са системно привилегировани.

Примери, за което мога да дам следните неща:

1. От личен опит зная, че чернокожите са академично привилегировани. Преди години когато все още учех в западноевропейски университет, аз и моите бели колеги бяхме дискриминирани по расова принадлежност от институцията, в която учехме. Всички практики, командировки, възможности за заетост към следваната специалност и други бяха давани на цветнокожите. Тук не говорим за стандарти и заслуги. В самите официални университетски покани, писма и заповеди изрично се поясняваше, че те не са насочени към хора принадлежащи към бялата раса. Това е повсеместен процес на запад.

2. Черната привилегированост във висшите учебни заведения в България. Не е тайна, че България има програми и проекти, които са насочени към африканските негри, които им предоставят безплатно образование в нашите университети. Всички знаем, че въпросните негри никога няма да останат в България и да й помогнат с придобитите знания и умения усвоени на наш гръб.

3. Белите заселници в Република Южна Африка са систематично дискриминирани.

Тук ще разделя аргументацията си на две части – А) личен опит с контакт с бели бежанци от РЮА и Б) данни.

А) Личен контакт с бели бежанци от Република Южна Африка:

През годините на престоя ми в далечният и мрачен Албион аз се запознах и сприятелих с много хора от цял свят.

Един такъв беше Д. (няма да разкривам самоличността му), той ми сподели че е избягал заедно със семейството си от РЮА в Обединеното кралство преди години защото поминъка, живота и правата и свободите на белите в РЮА са били отнети и застрашени. Самият той е потомък на англо-холандски заселници в РЮА, което е улеснило бягството му в Обединеното Кралство. Той ми сподели, че бялото население на РЮА, въпреки че е държавотворческото там, днес е подложено на анти-бял институционален расизъм и социален черен расизъм.

Б) Данни & Информация:

Множество агенции – неправителствени и международни, новинарски и социални мрежи сочат за анти-бял расизъм както на битово и социално ниво, така и на институционално и политическо ниво.

Множество чернокожи – от обикновени граждани през полицаи, та дори до политици призовават за геноцид срещу бялото малцинство.

Тъй например, според едно проучване от 2016 година (Ngwenya, Gwen, 2016-01-07; Racist black South Africans who kept their jobs? The Mail & Guardian) е установило, че в своето болшинство расизмът в Южна Африка е насочен от черни срещу бели, и че медиите и институциите умишлено прикриват или омаловажават расистките посегателства срещу бялото население.

Проучването на Shain, Milton (August, 2017) “Racial and Populist Nationalism in South Africa: the Global Nexusl The Journal of the Helen Suzman Foundation 80” е установило, че Южна Африка страда от черен екстремизъм и националистически расизъм, който сегрегира не-черните малцинства в страната – социално, икономически, академично и политически.

Едно друго изследване –“Lekalake, Riorisang, Nkomo, Sibusiso (2016-04-20_ South Africans generally tolerant but repeat racial discrimination by employers and courts – The Institute for Justice and Reconciliation, 84:1”- открива, че въпреки толерантността в повечето местности на страната, мнозина бели са дискриминирани от чернокожите на работното си място и в съдебните институции.

В тази връзка едно друго проучване “Brink, Eugene; Mau;der, Connie (2017) How the response to black and white differs – solidarity. Politicsweb.” Установява не само, че черният расизъм срещу белите не се споменава в медиите, но и че белите жертви е много по-вероятно да получат още повече омраза, а не солидарност от тази, която черните жертви биха получили сред Южноафриканското общество. То също установява, ч публиката и съда са много по-милостиви и благосклонни към черните расисти и престъпници, отколкото към ощетените бели жертви и бели престъпници.

Разследващи журналисти в своя доклад наименуван “Blacks more racist than whites IOL News, 2018-04-29” са открили, че чернокожите използващи социалните мрежи са обвързани с групи и призиви за насилие срещу бялото население. Журналистите още изнасят и самите призиви – те главно са за убиването на белите хора, в това число и убиването на бели деца, изнасилването на бели жени и накрая прогонването на всички бели от Южна Африка. Институциите не желаят да заемат позиция срещу черния расизъм, което по същество го насърчава – твърдят журналистите.

Една южноафриканска медия обнародва призив на член на южноафриканското правителство, който призовава черните да се надигнат и да избият, одерат живи и изгорят всички бели в страната (Khumalo in firing line over white genocide. Cape Times, 2018-04-03). Въпросният член на правителството не е бил санкциониран от съда.

Друг случай на видна личност да призовава за насилие над белите идва от 2018 година, където един от лидерите на една от етно-политическите фракции в Южна Африка призовава за черно обединение срещу белите – „Ние сме 45 милиона, а те 5 милиона, можем да ги избием за две седмици” – “EFF Councilor ‘loves’ his white friends and would not never call for their genocide, 2018” – медиите изразяват мнение, че е възможна и фалшификация на изказването, но до този момент това не е доказано.

Два други източника сигнализират за нещо още по-жестоко.

“F.F Plus gunning for SANDF Major, after racist rant – SA Breaking News, 2018-03-30” и “Victory against racism, Saturday Star, 2018” обнародват новината за бруталното убийство на 76 годишен бял професор през 2018 година, след което високопоставен служител на реда коментира в социалните мрежи, че жертвата е трябвало да бъде обезобразена чрез ослепяване и отрязване на езика. До този момент черният расист не е санкциониран по никакъв начин.

“UCT: Kill All Whites T-Shirt is hate speech, News24, 2018” съобщава за студентски призиви, постери и тениски призоваващи за избиването на всички бели в РЮА.

“Friedman, Daniel – White existence is a crime says BLF spokesperson. The Citizen, 2018” - съобщава за изказването на говорител на политическо движение в РЮА, че самото съществуване на белия човек е престъпление. Има още много примери.

Расизма в Южна Африка е на високо ниво и е изключително насочен срещу белите хора. Докато в градовете на страната расизма е „ограничен” до индивидуални убийства, призиви за геноцид над белите, дискриминация и прочее, то в провинцията нещата са много по-зловещи. Черни расистки банди атакуват т.нар. „фермери”– бели заселници в провинцията, избиват ги и заграбват земите и имуществото им.
image
image
image
image
image

Продължавайки нататък с недоразумението на „бялата привилегия” посочвам следното изказване – „Белите хора са привилегировани дори когато са икономически непривилегировани.”

Твърдението е абсурдно. Как ще бъде привилегирован някой ако не е привилегирован? Дали става дума за икономическа привилегированост или за друг тип непривилегированост, то ние стигаме до заключението, че привилегии базирани на расов признак не съществуват. Единствените причини да се говори за „бяла привилегия” са идеологическите пристрастия на дадените политически активисти, целящи да наложат анти-белия расизъм на институциално ниво и личните комплекси за малоценност и непълноценност на въпросните теоретици, апологети и активисти на КРС. Ако това е така, а то всъщност е така, то логичното заключение е следното:

-Недемократичните задкулисни сили виждат в белите страни и раса една заплаха и пречка за целите на тоталния глобализъм;

И

-Личната завист на не-белите елементи и комплексите им за малоценност породени от фактът, че са родени в раса, която не е допринесла нищо за развитието на човечеството;

* * *

Тези противоречия и недоразумения само показват вредната пропаганда и дейност, които се извършват против желанието и добруването на нашите общества и страни. Тези теории и идеологически схващания служат само и единствено за обосноваването, оправданието и легитимирането на „обратния расизъм”, който служи като ударен инструмент на мултикултурната глобалистка диверсия срещу европейската цивилизация.

Нео-марксистките нео-либерали отричат съществуването на „обратния” или „позитивния” расизъм, но са повече от доволни когато той е практикуван. Тази практика не е от вчера, или от няколко години. Тя е стара и има своите примери навсякъде.

На запад се изразява в ощетяването на белите хора откъм възможности за работа, образование, политика и други, както и в безнаказаните посегателства и дехуманизация срещу белите, или всички, които не са част от радикалните движения на черните расисти и нео-либералния пост-модернизъм и техния лагер.

В България „обратният” расизъм също има прояви. Те са в безнаказаното погазване на законите, нормите, моралът и свободите на българите от циганите и противоконституционните политически формирования на малцинствени групи базирани на етническа основа – основно сред циганските НПО-та и турските политически формирования (доколко българските турци са същински турци,а не потурчени българи е друг въпрос).

Това не е всичко обаче. Още от времето на социализма се прилага практиката на „обратния” расизъм по отношение на образование, работа и привилегии. Интегрираните турци и цигани са получавали фаворитизъм пред еднакво квалифицираните българи в образователно и работно отношение. Разликата между този „обратен” расизъм от миналото и този от съвремието е, че се е прилагал сред напълно интегрираните групи на дадените малцинства с цел тяхната тотална асимилация. Тоест, тогава поне е имало някаква обоснована цел, а постигането й е било чрез по-умерени практики и политики.

Съвременният „обратен” расизъм няма никаква обществено полезна цел. Той се изразява в привилегироването на циганите от разни НПО-та, спонсорирани от международни фондации и европроемкти, които са безусловно в ущърб на българите. Днешният „обратен” расизъм цели единствено да дестабилизира страната разрушавайки етническия мир, радикализирането на маргиналните и неинтегрируеми малцинства и привличането на техните симпатии, които да се явят като един стабилен нео-феодален електорат. Днешният „обратен” расизъм поражда социо-културна дезорганизация сред дръжавотворческия народ и неговият интелектуален, културен и политически геноцид. Твърде показателно в тази посока е отношението на (окупираната ни) държава към демографската катастрофа и етно-културните „особености” и проблеми.

Тъй например институциите узурпирани от морално и финансово корумпирани агенти на чужди и вредни идеологии, следвайки „евроатлантическите нео-либерални” директиви, подхождат към този проблем по най-неадекватният и погрешен начин. Те се фокусират върху неадекватни стратегии за интегриране в опит да „подготвят” малцинствата за тяхното евентуално „наследяване” на държавата от българите, без да осъзнават, или осъзнато следвайки идеята за обезлюдяване на тази стратегически важна територия. Те не се фокусират върху доминантният народ и култура и тяхното съхранение и размножаване, а се фокусират върху едно маргинално и тотално неспособно на нищо малцинство.

Мисля целта тук е ясна – дезорганизация на обществото и държавата. България се намира на ключово място в географията и една силна нация и държава биха представлявали проблем за глобалния картел, или всеки, който иска да контролира региона. Следователно се прави всичко възможно за да се предотврати засилването на нацията и държавата и тяхното субективно, българско, суверенно влияние и воля.

Тъй като темата е от особена важност, то ще я разгледам много по-подробно в специално посветена за това статия. Сега ще се насоча към главният „виновник” за съвременният „обратен” расизъм – „Критичната расова теория”.

Апологетите на критичната расова теория твърдят, че това е една безпристрастна и мултидисциплинарна академична наука, която се опитва да хвърли нов критичен поглед над човешкото общество и историята на човешките взаимоотношения. Marisa (2021) и Kahn (2021) са едни от академичните апологети на тази теория и твърдят, че „критичността” на тази теория е изцяло академична и е ограничена до сферите на критичното мислене и критичните теории, т.е. тя е класически пример за академична критичност, не и критика и обвинения срещу хора и групи.

Практиката, а и парадоксално самата теория на Критичната расова теория опровергават това твърдение.
image
image
image

Критичната расова теория и нейните апологети раждат и вече обсъдените концепции за „бяла привилегия” и „бяла върховност”, те са и „отците” на идеята за изплащането на репарации към чернокожите – финансови, институционални, властови – от всички бели.

Теорията по своето същество е нео-марксистка и пост-модерна. От една страна тя заема концепции от предхождащи я теории като марксизъм и преработва главните наративи за своя полза. По този начин създава едно квази-партизанско течение сред обществото подклаждащо радикалната реторика и залегналия в основата й расов, социо-културен радикализъм, реваншизъм и черен шовинизъм.

КРТ заема марксическата концепция за класова борба и изопачава изначалните комунистически идеи със свои собствени – вече доминиращата и експлоатираща буржоазия не са заможните, а белите хора, които имат вроден грях и привилегии базирани на мнимата им върховност, докато бедният, отруден и експлоатиран работнически пролетариат вече е не-бялото, чернокожо и цветнокожо репресирано систематически малцинство, което е специално третирано от злият бял човек с цел печалба и власт.

Това е и социо-културното нео-марксистко направление в КРТ.

Пост-модерното направление в тази теория е базирането й на псевдонаучност и неправилното преекспониране на дадени факти чрез полуистини, агитация и лъжи.

Това се явява в лицето на следната концепция:

Расата като биологично понятие не съществува. Няма човешки раси. Расата е социален конструкт, т.е. измислица на доминантния бял човек, който определя кои са бели и черни в зависимост техния социален статут с цел манипулация, експлоатация и печалба.

Аргументите, ако можем да ги наречем такива, в полза на КРТ са два – нео-марксисткият и пост-модерният.
image

Аргументите вече ги изложихме:

А) Расата е социален конструкт с цел доминация;

И

Б) Полуистината, която бива неправилно преекспонирана е генетичният факт, че според генетична гледна точка расите не са от особено значение, то е съсредоточено върху главните преобладаващи генетични типове и групи в дадени популации и региони.

Това е така, генетиката въобще не се заминава с расите, а с генетичните популации и по този начин е способна да определи даден човек към коя раса спада, но този факт бива неправилно тълкуван с пропагандна цел.

Известен факт е, че генетиката е установила разликата в генетичните типове и групи, които преобладават в различните раси, тоест генетиката е успяла да установи кои и колко генетични типа и групи съществуват и формират, или са се формирали в различните раси. Този факт е игнорират от нео-либералните апологети на КРТ, защото той установява генетичните различния, обособяващи част от расовите различия. Генетиката проследява формирането, разделението, разпространението и принадлежността на дадени гени и генетични групи и популации в дадени региони и популации.

От тази (генетична) гледна точка ние можем косвено да говорим за съвременните раси по това кои и какви гени преобладават в тях. Тъй например сред народите от Европа и близкия изток (които са от т.нар. кавказоидна, т.е. европеидна раса) преобладават следните хаплогрупи според Европедия: H, I, J, K, T, U, V, W и Х, изключение прави хг Х2а, която се среща сред индианците.

Според “African mitochondrial haplogroup L7” най-разпространената хг сред африканците е L2 и нейните разновидности.

Докато според “Inferring human history in East Asia from Y-chromosomes” най-често срещната и разпространена хг в Азия е О-М175.

Разбира се, тези данни не изчерпват генетичното разнообразие в Африка и Азия, но са достатъчни за да покажат, че съществува зависимост и директна наследствена връзка на дадени популации от същия регион, което и косвено обуславя тяхната съвременна расова принадлежност, въпреки че генетиката, която спомага за установяването етническата и расова принадлежност не възлага главният си фокус върху расите (Е. Делев, 2017).

От всичко казано дотук ние трябва да разберем, че от генетична гледна точка съществува зависимост и директна наследствена връзка които обуславят съществуването на расите, или поне на преобладаващите генетични различия в тях.

Този факт обаче бива неправилно изопачаван по идеологически и политически причини от съвременният пост-модерен и нео-либерален „естаблишмънт”. Той вместо да се придържа към обективните генетични факти казва една полуистина – генетиката опровергава съществуването на расите, игнорирайки и друг един съществен факт, а именно – расите са сравнително ново еволюционно явление в човешката история – те се появяват преди около 110,000 +/- 34,000 години. В тази връзка едно изследване от 1982 година проследява появата на трите основни направления – негроиди, кавказоиди(европеиди) и монголоиди, изследването е публикувано към Националния Център по Биотехнология и Информация (National Library of Medicine, National Center for Biotechnology Information – Evolution of Human races at the gene level; M. Nei. Prog ClinBiol Res; 1982).

Изследването проучва човешката еволюция и появата на расите, техните отношения и разпространение от генетична гледна точка.

То е установило, че първоначално Негроидната раса се е отделила от европеидо-монголоидната раса някъде преди 110000-34000 години, а европеидо-монголоидната раса се е разделила, респективно на европеидна и монголоидна раса някъде преди 41 и 15 хиляди години (те се явяват и най-близки една до друга).

Проучването още установява, че Европеидните популации в своята цялост са близки едни до други, докато при популациите от Африка и Азия се наблюдава раздалеченост. Тоест, въпреки че генетиката само косвено засяга въпроса за расите, тя потвърждава тяхното обективно съществуване и е способна да проследи наследствената връзка, както на отделни индивиди и популации, така и на цели народи.

Ето защо е важно да не пропускаме подробностите и да не оставяме пространство за своеволно тълкуване и преиначаване на фактите в пропагандни полуистини.

Други изследвания, като например тези на Rosenberg et al, 2002 и Burechard et al, 2003 успяват да надградят предишното ни знание.

Rosenberg (2002) установява, че сред изследваните популации могат да се извлекат данни, които да посочат тяхната прародина и популациите, от които изследваните групи са дошли, които са респективно пет – три от тях кореспондират с концепцията за раса, а другите две спадат към едната или другата раса. В своето изследване Buchard (2003) установява, че методите на този тип изследвания са способни да идентифицират дадени популации и да ги отнесат до съответните региони и респективно раси, но той добавя, че самият ген на хората, независимо расата е в голямата си част сходен. От този факт идва и схващането, че расите като такива не съществуват, защото апологетите на тази теория възприемат схващането, че трябва да има твърде големи „разделителни линии” в самото човешко ДНК за да говорим за различни раси. Това по-скоро прилича не на изследване върху расите, а на изследване върху различни човешки видове, вероятно по примера на еволюцията на homo erectus и homo sapiens. Тоест игнорират се онези различия, които са еволюционно обосновани за различните расови характеристики. Тук по-скоро са валидни анализите на различните географски популации, които показват някои интересни неща:

А) Анализът на човешкият геном показва адаптивна, регионална и скорошна еволюция;

Б) Расовите характеристики и проследяването им, респективно и тяхната промяна са индикатор за еволюция в параметрите на дадени географски и климатични условия;

В) Тази еволюция и съответно разделение на расите са послужили за вродени еволюционни инстинкти за групова сплотеност и принадлежност (Wilson, 1975; Fortney, 1977, Times, 2014). Самите биологични характеристики и тяхното количество кореспондират с тази теория (Templeton, 2013).

Chris Smaje (1997) в изследването си “Not just a social construct: Theorising Race and Ethnicity” твърди, че расите имат две призми – биологична по наследствена и физическа характеристики и социална по йерархията на човешкото развитие.

Прочее този втори наратив е нещо изключително резервирано за американците от двете Америки – там няма точни определения за бели, черни, червени и пр., там те са по-скоро базирани на самоопределение, класова принадлежност и не толкова добре структурирана рамка за расово  разделение (Templeton, 2013). Това виждане е подкрепено и от едно изследователско есе наименувано – “Difference between a biological and a social view of race” където са зададени строгите биологически параметри характеризиращи расите и социалният им статут. В тази връзка са и антропологично обособените типове в различните раси. Някога са били квалифицирани като отделни раси, днес те са квалифицирани при едни като „подраси”, а при други, вероятно и по-правилно, като антропологични типове в дадената раса. Това е прекрасно онагледено със съпоставките на различните антропологични и расови признаци и топове сред различните популации.
image
image
image
image
image
image
image
image

В едно научно списание “Discover” са отбелязани някои проучвания, които сочат към един интересен процес, а именно:

А) От появата на човечеството, до ден днешен не е имало съществена еволюционна промяна;

Б) В своята същност, човешкият мозък все още е във видът, в който е бил през Каменната епоха;

В) Различните човешки раси показват наченки на състояща се в момента еволюция в различни направления, т.е. човешките раси постепенно еволюират към различни видове (They Don’t Make Homo Sapiens Like They Used to, 2009).

Проучванията са направени от учени към университетите на Юта и Уисконсин. Те твърдят, че идеята за антропологично сходство между нас и хората от миналото са валидни, но генетично еволюираме с невиждани в историята на другите видове темпове. Тоест, тези темпове на генетична еволюция предвещава и промени в костната структура на расите в бъдеще. Учените дават примери между различните раси където се наблюдава различен тип на промяна във физиологическо отношение.

В своя труд от 2014 година “A Troublesome Inheritance: Genes, Race and Human History” авторът Николас Уейд доказва, че 15% от човешкия геном постепенно мутира от появата на човека, което само затвърждава тезата, че еволюцията на човека е бърза, скорошна и продължава и до ден днешен, което обособява и разликите в мутациите и бъдещите еволюции в различни направления при различните раси.

Ако расите като биологично понятие не съществуваха, то едва ли генетиците и биолозите биха могли да направят следните неща:

А) Да определят към коя раса е принадлежал приживе даденият индивиди;

Б) Различията в гените между различните раси и съответните мутации, които обособяват и антропологичният им облик;

В) Да проучват настоящите еволюционни промени на различните раси и да определят в някакви рамки бъдещият им облик;

В тази връзка ще посоча и някои от сферите, които изучавах лично в университета – криминология, в това число и криминалистика и социология.

Тъй например тези сфери, обединени в един кохерентен наратив са способни да дадат една доста обективна картина върху ролята на етно-културната и биологична принадлежност на индивидите в престъпността.

Изначално тези направления тръгват от работите на италианският учен Ломброзо и социалните изследователи от миналото, а с течение на времето тези теории са надградени и с емпирична аргументация. Не мисля да навлизам в скучна предистория, а да се насоча към най-новите открития.

В своя труд изследващ взаимовръзката между расовата принадлежност и престъпността, Edwin S. Rubenstein (1999) “The Color of Crime” стига чрез емпирични данни до заключението, че расата е по-добър индикатор за престъпността от бедността. Неговата работа е преработвана и надграждана с нова информация два пъти – 2005 и последно 2016 година.

Главните открития са базирани на двете главни гледни точки – биологична и социологична и чрез изследването на теорията и практиката и емпиричните данни, този труд открива следното:

1. Доказателствата сочат към фактът, че полицейският расизъм играе минимална роля в арестите. Жертвите и очевидците, които са били интервюирани от институциите посочват, че полицейските арести на агресивни и опасни рецидиви кореспондира с расовите различия на престъпниците в извършването на насилствени престъпления. Т.е. расата играе роля във вида на извършеното престъпление.

2. Насилствените и не-насилствените престъпления в САЩ са в постепенен спад от 1993 насам. Те имат рязко повишаване през 2015 година, което се свързва с премахването на голяма част от бюджета за обществения ред и сигурност, премахването на полицията от различни сфери на обществения живот и ограничаването на полицейските правомощия. Тези, които настояваха за ограничението на полицейските правомощия и дейност бяха именно организациите на чернокожите.

3. Процентът на престъпност между различните раси показва ниска престъпност сред азиатци и бели, докато тази при чернокожите е твърде висока – във всички възрастови групи.

4. През 2013 е установено, че черните са 6 пъти по-склонни от не-черните да извършват убийства и 12 пъти по-склонни да убият някой от друга раса и етнос.

5. През същата година, от 660 хиляди престъпници, 85% са чернокожи, което означава, че те са 27 пъти по-склонни да извършват престъпление като цяло и да ощетят бял човек отколкото обратното.

Данните продължават и в градска среда и взаимоотношенията между полицията и различните раси. В заключение може да се каже, че расата играе голяма роля в предпоставките и предразположенията за престъпност.

В тази връзка е особено важно да видим и каква е позицията на социологията към този въпрос. В едно вторично изследване* извършено над първични изследвания** показва, че според 87 социологически проучвания, етническото разнообразия намалява сплотеността в една група и дори намалява участието на хората в граждански и обществени дейности. Проучването е от 2020 година и е наименувано Ethnic Diversity and Social Trust: A Narrative and Meta-Analytical Review; Annual Review of Political Science, Vol. 23:441-465; Peter Thisted Dinesen, Merlin Schaeffer and Kim Mannemar Sonderskov; University of Copenhagen.

*Вторично изследване е изследване, което анализира вече готови изследвания, т.е. първични изследвания. То си поставя различни от първичните изследователски въпроси и се опитва да достигне до други изводи от тези в първичното изследване, чрез анализът на информацията в първичното изследване.

**Първично изследване е изследване, което се фокусира върху първичните източници – хора, артефакти и други, чрез директна ангажираност и действие с тях. Поставят се определени цели и изследователски въпроси с цел верификация на дадена теза – данните определят дали тезата е потвърдена или не.

Това вторично изследване открива единодушие сред първичните изследвания, че мултикултурализмът води до разпад в доверието между отделните индивиди и цели групи – в селото, общността, кварталът, градът и страната като цяло. Разликите във външния вид, културните особености, езиковата бариера и много други фактори водят до социално недоверие и първи наченки на социална дезорганизация. Главните открития са следните:

1. Средно статистически социалното доверие е ниско в среди където живеят множество етноси, т.е. мултикултурни и расово разнообразни.

2. Негативното взаимоотношение между етническото разнообразие и социалното доверие се отнася до всякакви видове доверие с различна степен и сила между тях. Най-негативен ефект се усеща в близките общности и генералното доверие между групите.

В тази връзка е редно да се спомене и мащабното изследване на американският социален учен Робърт Путнам от 2007 година проведено сред 30 хиляди души наименувано: Bowling With Our Own; E Pluribus Unum: Diversity and Community in the Twenty-First Century The 2006 Johan Skytte Prize Lecture”, което установява, че етническото, културното и расовото разнообразие носят особени негативи на обществото. Това и още други проучвания показват, че хората от дадена група са много по-спокойни и благосклонни към хора от същата група, което както вече беше показано по-рано, кореспондира с еволюционният племенен инстинкт.

* * *

Следователно, едни от най-силните опорни точки на Критичната расова теория отпадат, а именно:

-Идеята, че расите са социален конструкт е полуистина с цел идеологическа индоктринация – научно доказан факт.

-Идеята, че белите хора са привилегировани систематично, използвайки привилегията и статута си за да потискат не-белите е невярна и пропагандна с цел радикализацията на малцинствените групи и разрушаването на общественият и етнически мир – обективен и доказуем факт.

-Системният и институционален расизъм е пропаганден мит – обективен и доказуем факт.

-Твърдението, че Критичната расова теория е „изключително академична и не цели критика на дадени групи” е невярно – КРТ е расистка, анти-бяла, псевдонаучна „дисциплина”, чиято цел е да легитимира дадена идеология и нейните расистки политики.

Критичната расова теория е черна, анти-бяла, расистка идеология на черен шовинизъм и анти-бял реваншизъм. Това обаче не пречи на нео-либералите да я преподават по училищата и така да вменяват грехове на белите деца, а на черните да дават „легитимни” оправдания и причини за радикален расистки реваншизъм.
image

Това е твърде показателно за извратената система, в която живеем, или поне това, което глобалният наднационален картел желае да направи.

Днешната демокрация е една пропагандна демагогия и плутокрация, която перфектно отговаря на думите на американският автор Уилям Блум:

“Propaganda is to a democracy what violence is to a dictatorship”

„Пропагандата за демокрацията е това, което е насилието за диктатурата”

В тази демокрация, пропагандата е от жизненоважно значение за съществуването на наднационалното статукво. Без нея нищо от това, което е днес не би било такова. Чрез нея демокрацията се превръща в най-жестоката тирания. Защото в една диктатура опозицията е обявена за държавен враг и всички знаят, че тази опозиция не се бори срещу обикновения човек, а срещу властта. В агитиращата и пропагандна демагогия, каквато е днешната демокрация, опозицията не е държавен враг – тя е обществен враг, тя е опасна за всички – колективно и индивидуално, тъй създавайки едно от най-огромните разделение между хората на най-фундаментално ниво!

Именно тази недемократична „демократична” пропаганда е виновна за налагането на подобни вредни заблуди, радикализация и разделение.

В следващата статия ще продължа със споменатата в началото анти-човешка идеология на „екологистките” движения.

Искам да благодаря на един свой съратник, добър приятел и голям патриот Филип Конов, който спомогна за съставянето на тази статия с информация и насоки в архивите на някои от обсъдените изследвания.

https://l.facebook.com/l.php?u=https%3A%2F%2Finstagram.com%2Fkonovphilip%3Figshid%3DYmMyMTA2M2Y%253D%26fbclid%3DIwAR1abCJKvcFP2lGc0F9DJjTNCyWAkxf6xBCOVgzr3qDy8U2wEnXZyOt1ZNs&h=AT3cP8Fqte7D8N9AmdmviPQUCf7lC8tYnaROrg4Kbsr-RenYfO3K_7ptRwlno2lDjigknXt8mKb_eIYa_d3YjZ9rhovxfisQxJBozN6lkAmjOGD5My6J5lK22EMGF1UkQmPq_Q

Следва продължение…




Гласувай:
4



1. dobrodan - Като човек, имал възможност да общува с
17.04.2023 15:39
представители на всички раси, то твърдя, че:
Най-добра в мисленето и изобретяването е бялата раса.
Най-добра в обучението и стриктността при работата си е жълтата раса.
Черната раса може да тича, скача и да го вади уж голям, па мек. Мозъкът там не е много на почит.
Тия, които са решили, че расите са равностойни, нека знаят, че смъртта на последния бял мъж ще бъде началото на тяхната собствена смърт.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vitalian4v
Категория: Политика
Прочетен: 374734
Постинги: 110
Коментари: 369
Гласове: 3294
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031