След като разгледах по-главните организации и изяви на родните нео-либерали е вече време да говоря и за самите международни течения и философии, които се явяват в основата на всичко, което описах дотук.

Една от интегралните части на съвременният нео-либерализъм се базира именно на новите леви идеи изразени от апологетите на нео-марксизма, които са директно и неразривно свързани с идеите на философът от Франкфуртската школа Херберт Маркузе, за когото вече съм говорил и преди.

В сбит вид той твърди, че лявата идея трябва да инфилтрира академичната общност, да приложи тактиките на социалния и политически активизъм и най-вече да открие нов пролетариат, който да използва за целите си. Това той твърди защото по онова време (50-те и 60-те години на ХХ век) работническата класа, която традиционно е била най-нисшата класа в обществото и твърд електорат на левите идеи, вече е била обуржоазена и замогнала – икономически и социално. Следователно тя вече е станала един ненадежден съюзник на лявата идея и световната лява революция. Именно по тези причини Маркузе твърди, че лявата идея трябва да се обърне към друга социална група. Тя трябва да се опре на силата и помощта на разните малцинства чрез идеологическа агитация и радикализация. Тези малцинства са етнически, расови, религиозни, класови, сексуални, политически, икономически и други, които по-късно ще се превърнат в ядрото и авангардът на съвременният нео-либерализъм и в последствие на световната лява революция. В резултат от предложенията и философиите на Херберт Маркузе, другите философи на пост-модерната епоха и влиянието на Франкфуртската школа, се развиват различни направления както в социалните наука, така и в хуманитарните и дори клиничните среди.

Тъй например ние виждаме едно „заемане” от страна на нео-либерализма на философиите на видни психоаналитици, теоретици на сексуалността, поведението и същността на субективната реалност. Нео-либерализма заема тези страни с особен интерес към идеята за водещата сексуалност в човешкото поведение и същност. През призмата на пост-модернизма по-старите философии биват преработени и „надградени” с нео-либерална и пост-модерна идеология, които от своя страна издигнаха егоцентризма, девиацията и желанието (в лицето на хедонизма и нихилизма), които доведоха до нещата, които виждаме днес.

Главните постулати на съвременният свят са изключително базирани на пост-модерните философии, които диктуват липсата на всичко обективно. Целият човешки живот по тази логика се фокусира върху субективното – личното желание, личната нужда, личното извращение, личната истина, субективните преживявания над обективните факти, което и диктува липсата на истина. Пост-истината, която е рожба на това мислене диктува, че всичко което се случва е нищо друго от въпрос на гледна точка и тази субективност трябва да има по-голяма тежест от обективната реалност и факти, които съставят и единната обективна истина.

Именно и това е една от главните причини, поради които виждаме как целият обществен и държавен живот на редица народи по света биват престроявани. Личното и субективното диктува общото и обективното.

Именно затова и виждаме крах на вековни сантименти и стожери като вярност, добродетел, визия, обективност – към семейство и родина, към настоящето и бъдещето, към същността и причините на света и неговите проблеми.

Няма да бъде преувеличено тогава ако кажа, че пост-модернизмът, който е неразделна част от глобалният нео-либерализъм е отговорен за моралното и интелектуално падение на човешкия вид.

Главните му наративи като пост-истина, субективизъм и прочее са нещата „родили” другите идеологии и техните движения се явяват като симптоми на едно болно общество, на една отровна идеология и философия, на една умираща цивилизация.

Говорейки за тези постулати на съвременния пост-модернизъм и нео-либерализъм то намирам за нужно да ги обсъдя и дискредитирам.

Ще се фокусирам върху най-висшата форма на субективизма и релативизма – моралният субективизъм и релативизъм и културния релативизъм.

1. Морален Субективизъм

Дефиницията, която центъра по етика (The Ethics Centre) дава е следната:

“Moral relativism is the idea that there are no absolute rules to determine whether something is right or wrong.”

„Моралният релативизъм е идеята, че няма абсолютни правила, които да определят дали дадено нещо е правилно или грешно.”

Тоест, по тази логика не съществува нито една обективна морална реалност, нито една обективна реалност като такава. Едно нещо може да бъде добро за едни и зло за други, но без нужната морална рамка за дефиниция на доброто и правилното и разделението им от злото и грешното, то ние оставаме в една „сива зона” лишена от критичност, добродетел, обективна преценка и морал, тъй като ние навлизаме в една „морална безтегловност”, която може да бъде субективно изопачена според нуждите на която и да било страна.

Тази идея разрушава моралното и междучовешко равновесие спойващи човешкото общество и култура и поддържащи невидимите общностни нишки, които сплотяват хората и формират техните общности и народи. Моралният еквилибриум е и една от най-значимите, ако не и единствената способна на това сила, която обединява общностите на дадената култура в народ и формира този народ в нация.

Отричането на изрично определена морална рамка, която служи като първо неписана традиция, а после писан закон, ние отваряме врата от проблеми, която никога не бихме могли напълно да затворим.

Ако се лишим от правото и възможността си на преценка и разграничение от правилно и неправилно, ние ще трябва да се отречем от способността си на критичност и отсъждане.

Ако загърбим моралните рамки и ги заменим с любов към субективността и моралния релативизъм ние бихме се лишили от най-върховната си способност като вид. Бихме се отрекли от онова, което ни прави човеци и най-висшето творение на този свят – способността да създаваме, да прехвърляме абстрактното, което не съществува никъде другаде освен в мислите ни в реалното. Бихме се лишили от способността си да творим. Не бихме могли да се учим като вид и индивиди, не бихме могли да създаваме и да се стремим към нещо по-добро и по-висше, защото без морални рамки самите определения и термини за правилно и неправилно, които са интегрални за нашето развитие като индивиди, общност и вид, биха станали ненужни и биха престанали да съществуват.

Субективността на моралният релативизъм (или субективизъм) води и до абсурдни и патови ситуации, но такива от международно значение.

За да онагледя по най-добрия начин ще дам следния пример:

-Всички евреи са зли и трябва да бъдат ликвидирани!

Оборете твърдението.

Можете да го оборите само през призмата на моралните рамки, но не и чрез моралния релативизъм. Ето защо:

Твърдението само по себе си е неутрално за всички с изключение на евреите срещу които е насочено. Все пак те са зли, нали? Защо трябва да търпим тиранията на злата еврейска клика, която държи и манипулира световните финанси и праща всички ни на заколение в своя угода? Един интелигентен и искрено вярващ в това нацист (в днешно време трудно се откриват такива) би направил и една добра и издържана аргументация в подкрепа на това твърдение.

Според него това е истината и единствения начин за справяне с проблема. При липсата на морални рамки той може да си създаде свои оправдания и причини, които да придадат валидност, правдоподобност и легитимация на такова твърдение и няма кой да му каже, че не е правилно. Все пак по какви стандарти ще определим правилно или неправилно е това твърдение щом няма морални рамки?

Страданието на евреите не би могло да послужи като аргумент тук защото изисква морален компас, а при моралния релативизъм такъв липсва.

Дори ако някой направи още такава добра контра-аргументация срещу въображаемия нацист, то това няма да го спре, нито да спечели симпатиите на неутралното множество защото няма моралност, към която да апелира.

Аргументацията на нацистът си остава все тъй валидна – те са врагове и ние трябва да ги унищожим!

Приемайки моралния релативизъм ние се отричаме от способността си да определяме не само кое е правилно и неправилно на индивидуално ниво, но и от способността си да определяме кое е правилно и неправилно в глобален мащаб. По този начин ние се отричаме от възможността да предотвратим катастрофални трагедии.

Моралният субективизъм и релативизъм не издържа историческата, практическата, моралната и логическата проверка. Следователно той трябва да бъде низвергнат.

2. Културен релативизъм

Дефинициите на културния релативизъм варират според източниците, които използваме, които са често повлияни от субективни (!) настроения. Все пак обаче, има общи граници, към които различните дефиниции се придържат.

В общи линии културния релативизъм представлява схващането, че всички култури са съществено различни, но без универсален морален компас, който да отсъди за моралността и стойността им. Различните култури по тази логика са еднакво значими, полезни и морални и не бива да бъдат съдени и разграничавани.

Тъй като културния релативизъм е силно повлиян от моралния субективизъм, то различните културни практики типични за различните култури и особено в случаите когато са неморални, вредни, нездравословни и дори безполезни, не биват съдени като такива, а третирани като еднакво валидни и стойностни като всички останали, дори и техните полезни противоположности. За такива се употребява терминът „културни особености”.

Културния релативизъм е диаметралната противоположност на културния универсализъм.

Докато при културния релативизъм различните култури са третирани като равни и не биват съдени, то при културния универсализъм различните култури биват разглеждани през призмата на ценностният, морален, концептуален и поведенчески анализ, от което се водят заключения и отсъждани респективните йерархии на културите. По същество културният универсализъм най-много се доближава до реалността чрез схващането си, което може да бъде побрано в следното обективно заключение – някои култури са по-добри от други култури.

Подобно на моралния субективизъм и културния релативизъм поражда редица социо-културни проблеми.

Един от основните проблеми с културния релативизъм идва точно от отричането му за обективна преценка за стойността, добротата, моралността и ползата, които различните култури съдържат и предлагат на света. Това води до отричане на всички морални принципи и етичност, отричане на универсалната истина и обективните факти. Културния релативизъм по този начин омаловажава и премахва нуждата от невидимите обществени и културни спойки, обективността на моралните факти и легитимността на моралното отсъждане за правилно и неправилно – добро и зло- полезно и вредно.

От това виждаме, че културният релативизъм и моралният субективизъм са неразривно свързани и зависими един от друг.

-Културният релативизъм създава общество изцяло изградено от лични и субективни предубеждения и пристрастия;

-Културният релативизъм ще атомизира обществото и ще предизвика непоправимо разделение от различните „културни особености” и „морални практики” на различните индивиди и общности. Невидимата спойка държаща обществото и нацията единни ще бъде разрушена;

-Културният релативизъм би довел до пълна анархия и хаос защото всички членове на обществото ще следват свои собствени „ценности” без да се съобразяват с „ценностите” на другите. Законите (ако въобще ги има в този ред) ще бъдат системно показвани, а хора и групи ощетявани защото няма определена морална рамка и кодекс, които да определят кое е допустимо и кое е недопустимо;

-Културният релативизъм ще доведе до унищожаването на обективността и универсалната истина. Всяко лично преживяване и прищявка, всяко субективно убеждение и извращения ще бъдат еднакво валидни на обективните факти и това ще доведе до краят на истината, прогресът, науката и интелигенцията;

-Културният релативизъм ще доведе до перманентна стагнация на цялото човечество. Никой няма да може, или няма да бъде допуснат да извърши какъвто и да било обективно полезен личен и обществен прогрес. Това, наедно с края на интелигенцията и научността ще доведе до нови тъмни векове;

Виждайки до како водят моралният субективизъм и културният релативизъм, ние можем да твърдим че те са едни зависещи един от друг инструменти на пост-модерният нео-либерализъм.

И ако все още някои не е направим връзката то ще му помогна:

А) Моралният субективизъм отрича обективната истина и стойността на моралните ценности и рамки, няма добро и зло.

Б) Културният релативизъм отрича стойността и ползата на различните култури и ги приобщава към безличието на еднаквостта – напълно равни, няма истина и морал, които да отсъдят кои култури са обективно по-висши, по-добри, по-стойностни, по-смислени и по-полезни;

Следователно, съществуването на културите и човека е безсмислено и лишено от обективна причина и оправдание за своето съществуване и стойност, което означава че по същество моралния и културен релативизъм са мизантропски и нихилистични по своето същество доктрини. Те промотират нихилизъм на масово – глобално ниво чрез демагогията за утопичен аморален хедонизъм.

*Как хедонизма и нихилизма са всъщност едно и също нещо и водят до същите резултати виж статията: „Краят на цивилизацията”*

Всички тези вярвания и философии пораждат като първопричини и симптомите на нашето западащо общество, като идеологиите на културния и морален либерализъм, расовите теории, класовата радикализация и другите движения на тази основа.

Говорейки за симптомите на тази болест мисля е редно да ги посоча.

Това са „академичните” и политико-партизански идеологии и движения, които водят своето начало от САЩ и бившите колониални империи от западна Европа.

3. Критична Расова Теория (КРТ)

Това е „мулти-дисциплинарен метод” за изследване използван от социологията и „академиците” на гражданските права и техните активисти. КРТ анализира расата като социално-културен конструкт, т.е. нещо измислено, а не като биологично и антропологично понятие и факт, което е определено и използвано от закона и политиката с цел доминация на белия човек над черния. КРТ се фокусира върху расизма и наративите за „расова справедливост”, тази теория също така повлиява и някои течения, които с течение на обстоятелствата доведе до определени академични промени на запад където расата като реалност вече се отрича (доста противоречиво ако се замислим).

Критичната расова теория още се разделя и на други подгрупи като еврейска критична расова теория, черна критична расова теория, критичен расов феминизъм, количествена критична расова теория, критична расова теория на (хората с) увреждания и други.

В това число влиза идеологията на „бялата привилегия” и „белия шовинизъм”, които твърдят, че белият човек е съществено зъл шовинист и колонизатор, който е основал цялото си съществувание и култура върху експлоатацията на черните. А „бялата привилегия” твърди, че белият човек се радва на някаква мнима привилегия пред закона и сред обществото не защото е по-успешен, законопослушен и цивилизован, а защото е бял и всичко друго произтича от фактът, че е бял.

4. Новолевите идеологии

Това е цял клъстър от политически и социални философии и движения, които се стремят към радикалната промяна на обществото и културата. В тях влизат следните идеологии – движения за граждански и политически права, екологизъм, феминизъм, гей права, трансджендъризъм, движенията за декриминализирането на наркотиците и други.

Всички тези идеологии, подобно на повечето идеологии и движения от лагера на пост-модернизмът, нео-либерализмът и нео-марксизмът са многополярни и често биват силно радикализирани.

5. Други движения и по-специфични идеологии

Тъй като темата е изцяло в рамките на нео-марксизмът, пост-модернизмът и нео-либерализмът, ще се фокусирам върху движения и идеологии от тази сфера.

А) BLM: Black Lives Matter (Черните Животи Имат Значение):

BLM е американско гражданско движение за права и свободи на чернокожите. То води идеологическото си начало от терористични организации като “Black Liberation Army (BLA)” – „Армията за черното освобождение” – расистка и крайно националистическа терористична организация базирана на черния шовинизъм и анти-белия расизъм.

*Лого на „Армията за черно освобождение”, тя се свързва с движенията на т.нар. „черна сила” – расистка и шовинистка идеологема на черния расизъм.*

*Лого на „Черна Сила”, прави впечатление че е широко използван символ от множество нео-либерални и анархични движения от соросоиден тип.*

 

Базира се на марксистко-ленинистките похвати и идеологии. Състои се главно от бивши членове на “Black Panthers Party (BPP)”- „Партията на черните пантери”, която е също терористична организация пропагандирала война на чернокожото американско население срещу бялото население и САЩ.

*Логото на „черните пантери”, те също спадат към теченията на „черната сила”.*

Те са били в партньорство със сепаратистката организация “Republic of New Afrika (RNA)” – „Република Нова Африка”, която по съществото си е колонизаторското въжделение на черните шовинисти в САЩ за установяване на черна етноцентристка държава.

*Знаме на републиката на новата Африка.*

*Териториални претенции на република Нова Африка според учредителния конгрес. Впечатление прави, че това са щатите от бившата Американска робовладелска конфедерация и е невъзможно да не се замислим дали не става въпрос за расов реваншизъм и въжделение на черните расисти за притежание на бели роби?*

Тези организации извършват множество похищения, терористични атаки и убийства сред цивилното население и полицията на САЩ. Занимават се още с наркотрафик, обири, изнудване и нападения над затвори с цел освобождението на свои заловени членове.

Централна фигура в тези движения, по-късно превърнала се и в идеологическия родител на BLM е Асата Шакур (родена като JoAnne Deborah Byron). Към момента тя е в неизвестност след като избягва от затвор в САЩ. Предполага се, че се укрива в Куба. Тя е осъдена за редица убийства, включително и на държавни служители, терористична дейност и пропаганда. Към момента е сред най-издирваните рецидиви според ФБР.

BLM по своето същество към ден днешен е нищо друго освен една замаскирана зад демагогията на права, свободи, равенство и желание за край на расисткото потисничество черна шовинистка, расистка и квази-терористична организация.

Те изискват репарации от всички бели хора за черното робство, изискват привилегии в публичните, частните, държавните и академичните среди и сфери, изискват и усилено се борят под чадъра на „социалната справедливост” за черното превъзходство над белите.

И не, BLM не е резервиран само до границите на САЩ. BLM има клетки и активисти и в Европа – Великобритания, Франция, Германия, дори и в България.

Преди няколко години активисти на BLM протестираха по улиците на София срещу „българския расизъм” защото нещо се е случило в САЩ!?

Интересно какво потисничество изпитват негрите в България, които се броят на пръстите на ръката, дошли тук за да учат напълно безплатно в нашите университети на гърба на българските данъкоплатци?

Те са подкрепени и от заблудени и българофобски настроени бели нео-либерални елементи. Скоро BLM в България ще се обърне към циганите за помощ.

Б) Antifa

Antifa е „Антифашисткото” движение на пост-модерният свят. Тва движение е изцяло изградено на нео-марксистка основа и е силно анархично.

Официално движението няма посочена централа или водеща фигура, но на практика е добре организирано движение с развита мрежа от комуникация, йерархия и навързани клетки. Антифа има клетки в САЩ, Великобритания, Германия, Австралия и други, дори в България.

Движението се свързва с бунтове в САЩ, особено тези отпреди няколко години където дори призоваха за сепаратизъм и бе обявено за терористична организация от множество публични фигури, губернатори и дори от бившият президент Тръмп. Официалното вписване на движението като терористична организация тепърва предстои.

Антифа не е лишена от ирония и противоречия. Тъй например движението се определя като „антифашистко”, но се занимава и с дейност извън рамките на фашизма и антифашизма.

То се обявява против расизма като си служи с „обратен расизъм” – расизъм срещу бялата раса.

Обявява се против потисничеството като подкрепя насилственото налагане на ЛГБТИ+ „ценностите” над обществото и особено по училищата.

Антифа е известна с погромите си над обществени сгради, частни имоти, заведения, похищения срещу хора, които не споделят вижданията им, тормоз над по-видни техни опоненти, публично изгаряне на книги и разрушаването на паметници и инфраструктура.

Иронията с антифашистите на Антифа е че методите им са изключително фашистки. Те не приемат чуждото мнение и гледна точка. Те целенасочено се стремят към разрушаването на всичко, което не е на тяхна страна. Те са силно радикализирани в каузата си и усилено се опитват да радикализират останалите. Те си служат с репресия, насилие, пропаганда и манипулация. Те виждат всички, които са против тях, дори тези които са неутрални, но не и част от тях като врагове, съществено зли, част от кликата, която управлява света и като по-нисши от себе си. Така че да, антифашистите на Антифа са всъщност най-големите фашисти на пост-модерният нео-либерален свят.

Още по-ироничното е, че Антифа, която вярва че някакви мними фашисти управляват света са именно част от този глобален „естаблишмънт” и са негов ударен инструмент сред обществото. Те буквално служат на наднационалната мизантропска клика.

Особено показателно за тяхната делюзия е обстоятелството, че българската антифа е в същия лагер, който доминира политиката на страната – нео-либералният пост-модерен модел. Което автоматично дисквалифицира претенциите им за анти-естаблишмънт и ги вкарва в графата на неофициални бухалки на агресивният глобализъм. И за да е пълна иронията и противоречието, но и лицемерието на това движение, те са част от лагера, който е твърдо против социалистическото минало на България и премахва паметниците на истински антифашисти.

Българската Антифа апелира и използва етническите малцинства като „набухвател” за техните „мероприятия”. Важно е това да се уточни защото тази опасна вредителска организация вече започва да си служи с маргинални, престъпни, агресивни и неинтегрируеми малцинства за своята цел – т.е. не е изключено да се опитват да създадат етническо напрежение.

Тук е интересно да се посочи, че са създадени безброй цигански НПО-организации, често с подкрепата на чужди, или нео-либерални фондации. Искам да обърнете особено внимание и на символиката.

С какво са горди несъществуващите роми, а всъщност цигани не е ясно. Може би с престъпността си и ниското си културно и интелектуално ниво и стандарт на живот? Със сигурност става въпрос за изкуствен опит за създаване на един черен-цигански анти-бял, анти-български расизъм. За циганите ще говоря друг път – с данни.

*Доколко в България е имало фашизъм и доколко зъл или добър е той и доколко съветските войски са „освободителни” и доколко зъл или добър е бил комунизма са съвсем други въпроси, които нямам намерение да коментирам*

В) ЛГБТИ+ „обществото”

Говорейки за движението само нарекло се „общество” ЛГБТИ ние трябва да направим следното разграничаване в понятията. То традиционно се свързва с хомосексуалността, но неговата цел не е да „освободи” хомосексуалистите от иначе несъществуващия „хетеросексуален гнет”, а да промотира, наложи и извиси хомосексуализма в обществото и политиката. Тоест тук става въпрос не за един обикновен индивид, който е ощетен с различна сексуална (дез)ориентация, а става въпрос за агресивен и деспотичен хомосексуализъм. Тоест разграничаваме хомосексуалността на отделните индивиди от агресивната социо-културна и политическа кампания на хомосексуализмът като идеология.

ЛГБТИ движението и идеологията му са директно свързани с вече обсъдените тук философии на моралния субективизъм и културен релативизъм.

Тъй като моралът е каквото индивидът реши, че е и културата е това, което индивидът или групичката му решат, то следователно няма пречки пред налагането на личните извращения, фетиши и ексхибиционизъм над останалите. Главните цели на това движение са елиминирането на обективния християнски морален кодекс, разрушението на националната държава, разбиването на обществените и междучовешки спойки като култура и семейство и налагането на културен нео-либерализъм и хомосексуализъм над всичко и всички.

По същество ЛГБТИ движението се отрича от свободата и се обвързва със слободията и пропагандира содомия и сатанизъм.

За това съм писал в следните статии, които препоръчвам на читателят да прочете:

-1. Нещо Ново: Консерватизъм или либерастия?;

https://vitalian4v.blog.bg/politika/2019/02/04/neshto-novo-konservatizym-ili-liberastiia.1644626

-2. Джендърите атакуват!;

https://vitalian4v.blog.bg/politika/2019/02/28/djendyrite-atakuvat.1647455

-3. За Западният Свят;

https://vitalian4v.blog.bg/politika/2021/02/15/za-zapadniiat-sviat.1749439

-4. Не е редно и нормално да си гей;

https://vitalian4v.blog.bg/politika/2021/02/13/ne-e-redno-i-normalno-da-si-gei.1749120

-5. Идеологическо робуване;

https://vitalian4v.blog.bg/politika/2020/12/14/ideologichesko-robuvane.1739847

-6. Глобализираният не-човек;

https://vitalian4v.blog.bg/politika/2020/12/12/globaliziraniiat-ne-chovek.1739524

-7. Краят на цивилизацията;

https://vitalian4v.blog.bg/politika/2020/12/03/kraiat-na-civilizaciiata.1738133

-8. Светът в нетолкова далечното бъдеще;

https://vitalian4v.blog.bg/politika/2020/12/01/svetyt-v-netolkova-dalechnoto-bydeshte.1737819

-9. Провалът на либерализмът и консервативната революция;

https://vitalian4v.blog.bg/politika/2020/06/04/provalyt-na-liberalizmyt-i-konservativnata-revoliuciia.1713761

-10. Измамата Демокрация;

https://vitalian4v.blog.bg/politika/2021/08/20/izmamata-demokraciia.1775628

-11. Безсмислена Цивилизация;

https://vitalian4v.blog.bg/politika/2021/05/17/bezsmislena-civilizaciia.1761693

* * *

И докато в САЩ и Великобритания, заедно с бившите бели колонии на британската империя, корупцията на ЛГБТИ идеологията разорява обществата им безпрепятствено, то в ЕС този процес бе възпрян благодарение на България.

Разбира се, в страни като Франция, Испания, Португалия, Гърция, Германия, Белгия, Дания и още много други западноевропейски страни тази идеология вилнее и е заразила обществата им, то официалното право на тази идеология да залегне в законодателната и конституционна власт на страните от ЕС бе спряна от България през 2018 година с отказът на страната ни да ратифицира т.нар. „Истанбулска конвенция”.

От тогава, ако забелязвате, много политици, политически сили, НПО-та, видни личности и други заговориха и започнаха да настояват за промяна на българската конституция. Това е отчасти именно защото българската конституция не допусна тази вредна идеология в законодателната власт на ЕС и нейното официализиране. Промяната на конституцията извършена от тези вредни предатели няма да донесе позитиви за България и нейният народ, нито пък за Европа. Ще им донесе само негативи, докато облагодетелства подобни маргинали и техните глобалистки господари.

Сега, истанбулската конвенция се опитва отново да проникне под нови имена и други методи. Битката за бъдещето тепърва предстои и ще се реши в България.

Г) Boy Lovers

Официално “The North American Man/Boy Love Association (NAMBLA)” – „Северноамериканска асоциация за любов между мъже и момчета” е педофилска организация бореща се за премахването на рестрикциите и законите забраняващи сексуалните отношения между пълнолетни и непълнолетни и малолетни.

*Логото на „бойловърите”*

Организацията се свързва не само с манипулация на малолетни, но и с похищения, изнасилвания и трафик на непълнолетни и малолетни.

В предишна статия отбелязах, че членове на NAMBLA се опитват да нормализират педофилията чрез лобиране в средите на ЛГБТИ движението, където вече се появи и терминът „педосексуалност” – „сексуална ориентация към деца и подрастващи”.

„Бойловърите” имат мрежа и в България, като много от случаите с педофилски организации биват свързани именно с международния бранш NAMBLA.

Редица пост-модерни социолози, психоаналитици и гей активисти вече заеха позиция, че педофилията е „една нормална сексуалност”, а някои новинарски платформи дори дадоха гласност на педофили и се опитаха да ги оправдаят.

Д) Extinction Rebellion

“Extinction Rebellion” или най-близкия му еквивалент на български – „Бунт срещу изчезването/измирането” е британска организация на радикалният еко активизъм, който се опитва да направи масови социални, икономически, политически и културни промени с цел „спасяването” на човека и земята от климатичните промени.

Тук ще се фокусирам върху това движение и неговата идеология, а за другите движение от подобен характер виж: „Краят на Цивилизацията”.

Интересното в случаят обаче е, че много от екологичните движения се съсредоточават върху културата, политиката и икономиката, отколкото върху околната среда. Такъв именно е примерът с “Extinction Rebellion” чийто съучредител Стюарт Бесден (Stuart Basden) казва следното:

-„Движението Extinction Rebellion не е за климатичните промени.”

Как така? Нали това е екологично движение, което си е поставило за цел да бори именно тези климатични промени!?

Стюарт Бесден пояснява:

-„Аз съм тук за да кажа, че Extinction Rebellion не е за климатичните промени, те са само симптом на една токсична система, която е заразила всички начини на взаимодействие. Това е засилено когато европейската ‘цивилизация’ се разпространи по земното кълбо чрез насилие и жестокост (особено) през последните 600 години на колониализъм, въпреки че корените на тази зараза могат да се издирят и по-назад във времето.

(…)

С разпространението на европейската токсичност** по света тя донесе мъчения, геноцид, кланета и страдание по всички краища на света***. Техните културни митове оправдаваха ужасите като например идеята, че местните заварени населения са животни (не-човеци) и следователно Бог им е предоставил върховенство над тях****.

(…)

Евро-Американците***** насилствено наложиха опасни заблуди, с които да оправдаят експлоатацията и да подсилят доминацията си, като в същото време цензурираха всяка критика (…) Има множество показателни доказателства, че расовата дискриминация продължава в Британия и сега. Заслужава си да се посочат тези измислени заблуди, които са закодирани в общества и институции по цял свят******.

-Заблудата за бялата върховност*******, която се центрира около белотата и елита на белия човек, създавайки и пресъздавайки мита, че живота на белия човек е много по-значим от този на цветнокожите.

-Заблудата за патриархатът********, която се центрира около мъжествеността и потиска определени като жени индивиди********* и възпира техния обществен прогрес.

(…)

-Заблудата за Евроцентризъм**********, която включва наративът че европейците знаят кое е най-доброто.

-Заблудата за хетеросексуализъм/хетеронормата***********, която пропагандира хетеросексуалността като ‘нормална’************ и че другите сексуални изразявания са ненормални.

-Заблудата за класова йерархия*************, която поддържа теорията, че богатият елит е по-добър, по-умен и по-благороден от останалата част от нас.”

В заключителните редове на статията си Бесден казва следното:

„И така, Extinction Rebellion не е за климата. Той дори не е за климатичната справедливост, въпреки че и това е важно. Ако се фокусираме единствено върху климатът, изпускаме по-дълбоките проблеми, които тровят културата ни (…) Ние сме бунт и се бунтуваме за да посочим и излекуваме лудостта, която води до нашето измиране**************.”

Като в края на статията въпросният Бесден казва следното:

„My ancestors are European, some of whom claimed to ‘own’ people as slaves. There are black people with the name Basden in the Americas, and I have begun to mobilise my (white) family to make contact in order to seek to pay reparations.”

„Предците ми са европейци, някои от които са твърдели да ‘притежават’ хора като роби. Има още и черни хора, които носят моето име Бесден в Америките. Започнах да мобилизирам (разбирай да агитира и тормози – бел. моя) моето бяло семейство, което да се свърже с тях и да заплати репарации.”

Ето и оригиналната статия:

Extinction Rebellion isn’t about the Climate - resilience

Коментар:

Статията писана от съучредителя на едно от най-видните и радикални екологични движения е един вид самопризнание и призив към същността на тази привидно „екологична” организация, а именно – революционна организация базирана на културен марксизъм и човекомразка идеология.

-*”Това е засилено когато европейската ‘цивилизация’ се разпространява по земното кълбо…” – тук няма да анализирам другите заложени теми, нито ще ги оборвам – това ще направя другаде. Тук ще посоча настроенията на идеологиите, които Бесден и неговата организация изповядват.

Тъй например ние виждаме, че Бесден е негативно настроен към Европа и нейната цивилизация, която той пише в кавички, по този начин омаловажава и отрича стойността и дори съществуването на европейската цивилизация.

-** „С разпространението на европейската токсичност по света…” – с това си изказване Бесден казва, че всички европейски народи, култури и напредък са нищо повече от едно токсично за цялото „онеправдано” човечество нещо, което сега трябва да изстрада европейския хомот.

-*** „…донесе мъчения, геноцид, кланета и страдание по всички краища на света.” – не само. Много, дори всички други раси са имали своите периоди на жестокост. Интересното е, че в исторически план белите европейци са най-хуманната раса с най-хуманна религия и най-хуманен мироглед.

Все пак да речем, че „екологът” Бесден е прав. То тогава защо всички някога потискани народи са все още живи и някои дори са много по-развити благодарение на тази „европейска токсичност”?

-**** „…че местните заварени населения са животни (не-човеци) и следователно Бог им е предоставил върховенство над тях.” – Трябва да попитам –върховенство и шовинизъм като тези, които мюсюлмани и чернокожи изпитват срещу белите християни днес ли?

Твърдението е несериозно от обективните исторически реалности. Ще го разгледам подробно друг път.

-***** „Евро-Американците насилствено наложиха опасни заблуди, с които да оправдаят експлоатацията…” – Тук авторът отново показва своята принадлежност към културно-марксисткият нео-либерализъм. Още става ясно, че омразата и расизма тук не са насочени към цялата бяла раса, а към тази от Европа и с потекло от Европа. Тоест белите популации в Азия и Африка (местните бели, не заселниците) не са обект на този анти-бял расизъм, поне тук. Англо-американският свят прочее има свои собствени субективни, но тотално грешни представи и определения за бялата раса и белият човек. Тъй например някои бели европейски страни не са считани за бели от тях. Този наратив изглежда е повече идеологически и политически инструмент, отколкото нещо друго.

-****** „Заслужава си да се посочат тези измислени заблуди, които са закодирани в общества и институции по цял свят.” – Както вече казах, ще оборя и разконспирирам всяко твърдение на този лагер друг път. Тук посочвам главните опорни точки.

„Измамните заблуди”, за които говори Бесден са по-скоро обективни аксиоми и реалности на културно-социалния и биологично-видовия живот на човечеството. Тях тепърва ще посочваме. Важното е да се разбере, че в пост-модерните нео-либерални среди е залегнала тезата за социален конструкт на всичко от нашия свят и живот, в това число и расите и половете. По същество тази теза следва догматическите схващания на културния марксизъм, според който всичко – от полове, през институциите и културата, до расите, са една огромна конспирация и конструкт с цел установяване класова доминация от една група над друга.

-******* „…бялата върховност” е нео-либерално схващане повлияно от културните теории на нео-марксизма. С него нео-либералният лагер се опитва да обясни феномени като корупция, престъпност, колониализъм, неравенство, потисничество и всяко друго зло. Идеята тук е че белият човек е „създал” расите с цел разграничение, разделение и доминация. По този начин, вярват пост-модернисти и нео-либерали, белия човек упражнява своята безусловна доминация напълно безнаказано. Тазо концепция се опитва да вмени на човечеството, че бялата раса е съществено зла с непростими грехове, за които трябва да си плати. По същество наративът за „бялата върховност” е прикрит зад множество идеологии като черния анти-бял расизъм, който цели „детронирането” на бялата раса от властта и индивидуалния социален статут и нейното премахване като вид.

-******** „Заблудата за патриархатът, която се центрира около мъжествеността (мъжкото)…”

-Това е друга една опорна точка на съвременният нео-либерален глобализъм и служи като една наистина зловеща и деградивна догматика и цел. Наративът за вездесъщ социо-културен патриархат, който безчинства като върл тиранин е насочена изключително и само срещу бялото семейство.

Тази пропаганда не се промотира сред цветнокожите или езичниците (не-християните), тя е „резервирана” единствено за белия човек и белия християнин. Този наратив също така споделя идеите за вроден грях на бялата раса и цели да елиминира расизма чрез унищожаването на белият патриархат. Поне това е заявената цел и причина. Истинската причина и цел са унищожението на семейството като ядро на обществото и културата, което да доведе до атомизиране и разделение на най-фундаментално ниво сред хората.

Борбата на нео-либерализмът срещу въпросният патриархат не е борба за права и свободи на някакви репресирани групи и населения, а борба за разрушаването на най-стабилната градивна единица на всяко общество.

Ако семейството бъде разбито, то и сплотеността, стабилността, градивността и кохерентността на цялото човешко съжителство ще бъдат разбити, което ще доведе до една огромна аморфна маса без лоялности, без морал, без семейни, религиозни и национални сантименти и принадлежности, една маса без основа и нещо, което да я обединява. Тоест, ще направи обществото не просто лесно за манипулация, но зависимо от тази манипулация и манипулатора.

Тук си проличава и истинското лице на нео-либерализма като инструмент на глобализма – една зла и подмолна система стремяща се към безкрайна експанзия и доминация.

-********* „…определени като(за)жени индивиди…” – искам да обърна внимание на този откъс от написаното от Бесден. Обърнете внимание на терминологията – „определени като/за жени индивиди” – това е така защото нео-либералната идеология не признава биологичните полове, а сексуалното самоопределение. В биологическия пол те виждат „наложеното определение от медиците при раждането, което не отговаря на реалностите на индивидуалното самоопределение”. В това е закодирана дълбоко залегналата джендър идеология на пост-модерния нео-либерализъм.

-********** „Заблудата за Евроцентризъм, която включва наративът, че европейците знаят кое е най-доброто.” – това е друга една опорна точка на анти-европейския и анти-бял расизъм – белите европейци са подмолни и налагат своето чрез измама и насилие. При по-обстоен преглед обаче, става ясно че цялата идея за евроцентризъм е невалидна – става въпрос за някогашен британоцентризъм и франкоцентризъм.

Както и да е, факт е че европейската система и отрития са обективно най-добрите, поне за периодът, за който говори авторът.

Евроцентризъм не съществува по простата причина, че глобалната система на нашето съвремие е едновременно:

А) Многонационална с различни центрове като САЩ, ЕС, Русия, Китай и други.

Б) Безлична, тоест не се зачитат различните особености на нациите, системите и държавите, в това число и на мнимия „евроцентризъм”.

В) По всичко описано дотук – агресивно анти-европейска.

-*********** „Заблудата за хетеросексуализъм/хетеронормата…” – някак си, вероятно според Бесден, сексуалността е един важен оттенък на климатичните промени! „Хетеронормата” както я наричат хомосексуалистите и нео-либералите е един от най-големите проблеми на нашето общество според този лагер. Очевидно е, че цялото движение на никак не екологичните „екологисти” е насочено към корупцията на морала и разрухата на обществото. Движението е троянски кон и измама – инструмент на нео-либерализма.

Наративът за „хетеронорма” и хомосексуализъм са залегнали във всички пост-модерни, нео-либерални и глобалистки философии, идеологии и постулати. Този наратив вече го разгледахме в предишните публикации и анализът на някои „трудове” от нео-либералният лагер.

-************ „…хетеросексуалността като нормата…” – За организация, която се представя като движение базирано на наука и данни спрямо околната среда и реалността, то изповядва най-ненаучната идеология – джендър идеологията и хомосексуализмът.

Самата идея за „измамната реалност” на хетеросексуализма като нормалната сексуална ориентация е догмата на пост-модерната псевдонаука. Ако хетеросексуалността е ненормална, то тя не би следвало да има логични последици и резултати – възпроизвеждане, разрастване на рода и вида, съхранението на вида. Щом обаче „хетеронормата” дава такъв нормален резултат, то това означава, че хетеросексуалността е наистина нормалната ориентация и обективната и полезна норма. Следователно, хомосексуализмът и трансджендъризма са ненормалните и вредни заблуди.

-************* „…класова йерархия…” – наративът представен тук не е особено далеч от истината ако бъде приет неутрално – да, има една клика, която е неизбрана и безотговорна към държавите и народите. Както е представен тук наративът обаче, показва друго – той е насочен срещу истината. Представя репресирания бял християнин като тиранин, представя обратната гледна точка на истината – измамата, като истина. Наративът е далеч от „екологизма” на движението и следва нео-марксистките постулати на пост-модерният нео-либерализъм.

-************** „…лудостта, която води до нашето измиране.”

-Това становище е многопластово и може да се изследва по следните няколко начина:

А) На първо място трябва да посочим някои неточности – лудостта, за която се говори тук е представена като реалността, която пречи на идеологическите догми на автора. Следователно поставеният тук аргумент е невалиден. Реалността е лудост – лудостта е всичко против реалността. Също, без да навлизам в подробности, но данните около „убийствения” характер на климатичните промени са твърде противоречиви. Ако трябва да се действа в тази насока е нужно да се правят неща свързани с реалността и това, което е очевидното решение, а не експериментални политики и практики базирани на противоречия. В противен случай рискуваме да погубим икономиката си, обществото си, държавата си, вида си.

Б) На второ място е идеологическата борба, която е и най-големия мотив в дейността на това движение (и на другите от този тип). А ако следваме това направление, то Бесден е прав – национализмът и консерватизмът бавно, но сигурно водят до политическата смърт на нео-либералната идеология.

В) На трето място е най-важната част от социо-културния аспект на идеологическата политика на нашето съвремие. Трансджендъризма и биологичния нео-либерализъм, които агресивно се налагат над цялата ни цивилизация ще доведат не само до нейния край, но и до изчезването ни. Подробно съм обяснил частта относно цивилизацията тук: „Краят на Цивилизацията”. Тук искам да отбележа само, че един от най-опасните странични ефекти на тези идеологии е отказът от възпроизвеждане. И както бях обяснил в статията си „Не е редно и нормално да си гей”, това би могло да доведе до изчезването на човешкия вид чрез отказът или загубата на възможността за възпроизвеждане. Имайки предвид, че според Extinction Rebellion и много други подобни движения не само споделят тези идеологии, но отявлено пропагандират, както сред обществото, така и в академичните среди идеята за колективно самоубийство на човечеството. Ще разгледам тези неща друг път. От това става ясно, че тези идеологии и движения на пост-модерния глобализъм са мизантропски.

* * *

Е) Social  Justice – Социална Справедливост

За движението Social  Justice (Warriors) вече говорих и преди. То е децентрализиран конгломерат съставен от най-различни движения и идеологии, голяма част от тях току-що обсъдени. Цялата идея зад движението „Социална Справедливост (SJW) е да създаде социална нестабилност и цели лобирането и агитацията в социо-културната и академична среди. То е само инструмент на по-големите процеси, то е нищо повече от радикално и агресивно движение с цел мнима „легитимация” на дадените идеологии и политики. С право и без преувеличение може да се каже, че SJW е съвкупността на полезните идиоти.

* * *

След като разгледах по-главните движения и философии обвързани с вече обсъдените троянски коне в българското общество, то мисля да посоча и някои по-главни противоречия в българската политика, които следват тези философии. Също ще посоча и общият мотив помежду им.

Започвам с общата обединяваща нишка между обсъдените движения и идеологии.

Често споменавам т.нар. нео-марксизъм, чиито философии се явяват в основата на голямата част от тези идеологии (в една или друга степен). Говорейки за него трябва да бъда по-конкретен, тук става въпрос за една разновидност на нео-марксизма позната като „културен марксизъм”.

Културния марксизъм се явява форма на културен анализ и критика към капитализмът, въпреки че съвременните културни марксисти си служат с капиталистически инструменти. Тази теория (културния марксизъм) вижда обществото и културата като внимателно конструирани чрез манипулация и репресия похвати за доминация. Тоест, тази теория следва марксизма в частта му за класовата борба за надмощие.

Съвременният пост-модернизъм обединява своите догматически схващания и философии с тезите на либерализма и марксизма за да създаде модерният пост-модерен нео-марксистки нео-либерализъм.

Тази комбинация води и до появата на редица философии, идеологии и движения, една част от които вече обсъдихме (частично) тук.

Такива са критичната расова теория, модерният феминизъм. Радикалните екологисти и други.

И ако класическият марксизъм се е съсредоточавал върху класовата борба – пролетариат срещу буржоазия, то пост-модерният нео-марксизъм се съсредоточава върху расовата и етно-културна борба в мултикултурните общества – малцинство и мнозинство и „изнася” тази си идеологическа борба по цял свят, дори и там където условията противоречат на тази теория.

И докато преди буржоазията бе доминиращият експлоататор, то днес това е нормалният бял християнин, а репресираният пролетариат днес са сексуалните, етническите, верските и други маргинални малцинства. И както навремето тази идеология послужи като инструмент за замяната на капиталистическата буржоазия с комунистическа буржоазия, то и днес така тази идеология служи като инструмент за премахването на старият ред и норми за да постави нов елит – елит, който е подчинен на наднационалният глобален картел.

И разбира се, в съвременните условия на прогнила демокрация, която няма общо с истинската демократичност, ние виждаме действието на глобалистката пропаганда.

Резултатите са следните:

-Глобалисткият наднационален елит успя да убеди една голяма част от обществото, че то е потискано от единственият антидот на тази олигархия – националната държава;

-Малцинството следва истинския тиранин в заблудата, че тиранинът е освободител;

-Създава се власт на тълпата, която чрез терор, принуда, манипулация и цензура да диктува обществения и държавен живот;

-Тази власт на тълпата обслужва, къде осъзнато къде не, задкулисните наднационални олигархични кръгове;

-В своята заблуда властта на тълпата не осъзнава, че по този начин легитимира установяването на една глобална тиранична власт на корпоратокрацията, криптокрацията, олигархията, демагогията и плутокрацията;

-Веднъж успешни, подобни режими предприемат редица от мерки, част от които са непосредствено след овластяването си – премахване на тези, които са спомогнали тяхното овластяване.

* * *

По-главните противоречия в българската политика базирана на тези философии и идеологии:

Такива противоречия откриваме в т.нар. „десен сектор” на нео-либералния политически модел в страната ни. Казвам „така наречен” защоот този „десен сектор” не е особено десен, нито особено ляв, той е сбъркан, типично по вида на съвременната демокрация – демагогия.

Тук визирам най-отявлените нео-либерали в българската политика. Няма да ги назовавам поименно защото този блог не е с цел политическа агитация, целта на блогът е далеч от това. Тук ще посоча само най-големите противоречия и иронията в идеологическата принадлежност на „демократичното нео-либералното общество” в нашата политика.

Това „общество” се обявява за либерално, демократично и особено анти-комунистическо. Точно тук прозира и иронията и започват противоречията.

На първо място, иронията е че следвайки своето либерално направление родните демократи се оказват в ситуация където електоратът им се използва в голямата си част с нео-либерални елементи, а самите им политици започват да обслужват едни далеч не демократични нео-марксистки идеи.

Парадоксалното в случаят е, че бидейки толкова „либерален” родния демократичен сектор започва да налага западните идеи за репресивен нео-либерализъм и по-конкретно дава пълна свобода на действие на организации като ЛГБТИ+, Антифа, BLM и други, които са изцяло изградени на нео-марксистката философия и на олигархичната пост-модерна догматика.

Тоест, в своя опит да наложат своя мироглед над българското общество, (без)родните демократи започват да си служат с репресия и да допускат безпрепятствената дейност на нео-марксистки (новолеви, квази-комунистически) движения и идеологии.

Интересни са и похватите на въпросните „демократи”. Те си служат с недемократични средства и практики, игнорирайки обществените нагласи и особено с болшевико-фашистки похвати като цензура, манипулация и персонални атаки и пр.

Вярвам въпросните нео-либерални субекти осъзнават това, но не предприемат мерки за реформата си поради една много проста причина – тяхната идеология и модел вече са силно дискредитирани и губят позиции почти навсякъде – България, ЕС, САЩ и Азия. Навярно и това е причината паниката, агресията и наглостта в тези среди да са толкова явни, нескрити и подпомагани от тези недемократични практики.

За тези практики е писал проф.инж. Йордан Начев в книгата си „Дълбоката Държава” където е обяснил и онагледил по един изключително добър и аргументиран начин тези неща.

Тук е интересно да се погледнат и заниманията на днешния нео-либерален сектор – премахване на паметници, дехуманизиране на определени идеологически, политически или етнически опоненти и прочее. Изглежда (без)родните анти-фашисти са всъщност чисти фашисти. Продължавам нататък.

Тук искам бегло да засегна по-голямата картина, тук навлизам в сфера, която може да се стори твърде противоречива на читателят, но ще се опитам да го обясня по най-добрия възможен начин.

Тук става въпрос за противоречивата и нечиста симбиоза между комунизъм и капитализъм, либерализъм и фашизъм.

За да онагледя как стават тези неща аз написах всичко по-горе, там обясних кои са инструментите и техните идеологии и основополагаща философия, обясних и техните похвати, но не посочих по-конкретен исторически анализ и не обърнах особено внимание на вече загатнатата тук наднационална клика.

Именно затова започвам отдолу нагоре.

Обсъдих в редица статии разни движения базирани на нео-либералната пост-модерна идеология и нео-марксистката философия, за които също съм писал много. С това онагледих, че главните инструменти на глобализма са базирани на левите и новолевите идеи, посочих и техният генезис, макар и бегло. От казаното дотук читателя трябва да разбере, че глобализмът използва нео-марксизма, нео-либерализма и пост-модернизма като инструменти за политическо-идеологическо влияние и културна промяна – т.е. касае се за културна идеологическа и политическа диверсия срещу народите с цел разрушаването на техния дух и стожери. В това се изразява и същността на глобалния нео-либерализъм.

Още посочих, че самите инструменти на нео-либерализма си служат чрез фашистко-болшевишки похвати – пропаганда, манипулация, репресия, агитация и радикализация. Тоест, нео-либералният модел си служи с всички репресивни похвати на тираничните режими от миналото – комунистически похвати за агитация и индоктринация и фашистки похвати за принуда и контрол.

Тоест, в лицето на съвременния пост-модерен нео-либерализъм ние виждаме комбинацията между комунизъм и фашизъм, главно защото нео-либерализма е изграден на нео-марксистка философия, а си служи с фашистки похвати. Самия модел на държавно и социално управление на нео-либералните страни го доказва.

Нео-либералния режим доведе до редица социо-културни, политически, демографски и психически проблеми чрез политиките си. Техния наратив е силно нежелан от голямата част от европейското общество, но все пак държат някак си властта и прокарват непопулярните си политики. Това се случва чрез фашистки недемократични практики. Тъй например всеки несъгласен, или идеологически враг е дехуманизиран, цензуриран и санкциониран – икономически или социално. Призиви за забрана, затвор и насилие над идеологически опоненти са често срещана практика и призиви идващи от „демократическия сектор”. А когато населението нежелае дадена политика, то тя пак бива следвана и изпълнявана – къде чрез демагогия за заблуда, къде чрез пропаганда с цел смекчаване недоволството или с цел да накара населението да повярва, че желае това, което не желае. Очевидно е, че този модел, който е един инструмент на глобализма е комунсто-фашистки, или както е по-популярен днес – либерален фашизъм.

Тоест, комунизмът в пост-модерният и нео-марксисткият му вид са ограничени до похватите за окупиране и завземане на обществеността, академичността и в някои случаи властта (с индоктринация, манипулация и агитация). Фашизмът е ограничен до похватите за запазване на властта, прокарването на непопулярни политики и цензурирането на опозицията – репресии, санкции, пропаганда.

Това е особено важно да се разбере защото всички тези движения, идеологии и философии под „чадъра” на нео-либерализма не се стремят към налагането на истински и пълен световен комунизъм. Те злоупотребяват с дадените философии като инструмент с цел постигането на дадени цели, но световната комунистическа революция не е част от тях. Те са инструменти на глобализма, а той може да съществува само в една симбиоза между нео-либерален болшевико-фашистки модел на „местно” и „ниско” ниво – т.е. институционално и социо-кулутрно, но на глобално ниво той има нужда от дивашки и безспирен, вечно разширяващ се капитализъм.

В статията си „Провалът на либерализмът и консервативната ревлюция” обясних различните видове капитализъм, а именно – глобалният финансов капитал и националният индустриален капитал.

Глобализмът е безличен, той е наднационален и анти-национален, той още е и лишен от идеологически пристрастия и сантименти, той употребява всякакви идеологии за постигането на целите си. Причината да се използва нео-либерализма е защото той е идеалното оръжие срещу единствената пречка за тоталния глобализъм – националната държава. Той разрушава семейството, разрушава социо-културните стожери, разрушава местният и национален суверенитет. Той – нео-либерализмът е само инструмент, само стъпало за тоталният глобализъм.

 

Нататък ще разгледам по-обстойно някои от по-главните нео-либерални и глобалистки диверсии срещу расите, народите и държавите – в частност България.

Следва продължение…

 

Искам да доживея до деня, в който пак ще бъде "и страшно е, майко, и весело"!
С автомата бях повече от добър.
Да основем една партия на хетеросексуалните ли?

Партии има много, даже повече отколкото си искаш, това даже не го мисли. Тук става въпрос да започнем тази обществена дискусия защото голямата част от нашето общество не знае за тези неща и дори да ги забелязва не осъзнава какво са.

колкото си искаш.
Не дискусия, а ожесточена пропаганда на нормалното с всички средства и жестоки закони срещу пропагандирането на сексуално ненормалното, ама жестоки, ти казвам!
Щом си джендър, задължително възпроизвеждане на първичните полови белези на съответния пол и толкова! Няма не искам, няма недей!
Забрана на сексуално нетрадиционните да заемат каквито и да било постове и длъжности в държавната администрация, както и да бъдат учители.
При открито нарушение солидна парична глоба и обществено порицание.
При второ нарушение - карцерен затвор, в изолатор, най-много с библиотека.
Остават им предостатъчно свободи, забележи.
Без право да осиновяват когото и да било , като нямам нищо против да се женят помежду си, ако щат и в групов брак да живеят, все ми е тая.
Да пеят, свирят, танцуват, рисуват и шият колкото си щат. Дори и да пишат и да издават, стига вътре да няма педерастия и секс с малолетни, както и комунизъм, с две думи - цензура.
По принцип ракът се лекува оперативно, но нали пуста хуманност...

Всичко написано е вярно, но само с едно не съм. Либерализмът няма общо с описаната в статията мимикрия на левицата, на комунистите. Добре известно е какво значи либерализъм от има-няма 200 и малко отгоре години, а и писаното от Джон Лок и Адам Смит е достъпно. Нека наричаме нещата с истинските им имена. Става дума за нов, леко ревизиран марксизъм, за комунизъм, анархизъм, анти-бял расизъм и социализъм. Всъщност либерализма е радикална опозиция на левичарството.

Да, разбирам за кои говориш! За новите господари на света, за новия ред на Земята В него е залеглага, като основа идеята , че големият брой жители на Земята се нужда е от редукция ! Неомалтусиазъм!Той трябва да бъде сведен до максимум един милиард?

Кои са господарите на света, от коя партия са? От партията на Господарите на света са, въпреки ,че се споменават масони, тамплиери? Никаква идеология не проповядват освен тази на големите гладни акули!? Те ще изядят милиарди земни жители, за да се чувстват сити и задоволени!
Партийната идеология е само щит и средство за заблуда
Опитаха някои неща, засега неуспешно, свидетели сме!
Но това не означава ,че никога няма да успеят! Че засега само опипват почвата, да видят частичен резултат и реакции!
В методите на действие влизат локални войни, износ на демокрация, изкуствена пролет, пандемии, миграции, изкуствени конфронтации, сеене на раздор, масивни манипулации чрез масмедиите, поръчкови правителства и какво ли още не!
Резултатът ? Като от -Времето е наше,......но парите-ваши!

Именно затова говоря за неолиберализъм и съм пояснил какво е в днешния му вид. За разликата, еволюцията или деволюцията на либерализма в неолиберализъм съм писал тук: https://vitalian4v.blog/politika/2020/06/04/provalyt-na-liberalizmyt-i-konservativnata-revoliuciia.1713761
Нео-либерализма в днешния си вид е една гнусна смесица от всевъзможни идеологии и извращения на нео-марксизма и фашизма.