Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.04.2023 14:38 - Проводници на българофобията. Пълзящата диверсия срещу България.
Автор: vitalian4v Категория: Политика   
Прочетен: 3438 Коментари: 2 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
В предишните три статии – „България колонизира Антарктида? Българите са колониални шовинисти? – твърди български учен към БАН”; „България колонизира Антарктида? Българите са колониални шовинисти? – твърди български учен към БАН – Част Втора” и „Войната срещу България” – обърнах специално внимание върху една особена личност – българският социолог Жана Цонева и някои „по-интересни” нейни статии. Също така анализирах и статията на неин „колега автор” към платформата LeftEast (Ляв Изток) и разгледах бегло по-съществените публични изяви, присъствия и асоциации на въпросната госпожа с дадените организации и пр. Направих това с конкретна цел а именно като въведение към по-големите перспективи, които се откриват когато се вгледаме в дейността, а не персоната на Жана Цонева. Именно затова отсега, когато продължавам тази поредица за изобличението на нео-либералната пета колона в България няма да обсъждам г-жа Цонева или отделни личности подробно, а ще се съсредоточа върху организациите, които поддържат и дейността им. Свързаните с тях личности ще бъдат обсъждани само в случаите, които налагат това.

Това бидейки казано мисля че е крайно време да се насоча към платформите свързани с вече обсъдената госпожа и техните действия и идеологии.

Като за начало ще предоставя главните мотиви, теории (философии) и идеологии, които се срещат в реториката на въпросната госпожа и кръговете, които тя представлява в това число и платформите и организациите свързани с нея.

Те са следните: Критична расова теория, нео-марксистка философия и по-конкретно течението на агресивния троцкизъм и идеите на Франкфуртската философска школа за нео-либерализма и по-конкретно политическия, социалния и културния им аспект. В това число влизат движенията на по-главните представители на тази идеология – модерният феминизъм, който бива културен, еко, радикален, либерален и марксисто-социалистически феминизъм, агресивния климатичен активизъм, крайно левите анти-фашистки движения като Antifa, анархичните и радикални движения като BLM и други; културния релативизъм (част от културния марксизъм и либерализъм) и крайно либертарианските движения.

*Идеологиите и движенията описани тук спадат в графата на съвременните глобални виждания за света, но не изчерпват целия спектър от философии и мирогледи, които ги съставят*

* * *

На първо място разглеждайки проводниците на гореспоменатите идеологии трябва да обърна внимание на вече споменаваната платформа KOI.

KOI (КОИ) – Колектив за обществени интервенции, се занимава с критика и се стреми към по-широка социална промяна. Провеждаме ангажирани изследвания, извършваме издателска дейност и организираме инициативи за политическо обучение. Основните ни ценности са солидарността и социалната справедливост” – цитат от сайта на KOI.
image

За незапознатия човек това не означава нищо освен една организация със социално-политическа дейност. За тези които са запознати обаче, нещата стоят иначе. Тук само ще посоча групите, към които спадат целите на KOI а по-нататък в тази поредица ще разгледам и философската им дейност подробно и с примери. Освен че KOI цели по-голяма промяна от локално ниво, т.е. социално-политическа, ние още виждаме че те искат тази промяна чрез методите на SJW движенията (Social Justice Warrior/s) – оригинално американски, но в по-широк смисъл общоевропейски (главно в западна Европа) анархически движения. Прочее поставянето му в графата „анархизъм” е хиперболизация. Движенията в същността си са смесица от анархични и не-анархични елементи, което противоречие изглежда е типично за движенията от нео-либерален тип. За да изясня нещата без да навлизам в подробности ще кажа, че SJW се стремят към определени социални и политически промени чрез анархия или отделни анархични методи.

В своето същество KOI се явява политико-идеологически мотивирана платформа, която извършва издателска и организационна дейност. Главните теми засягани от KOI са социалната и културна промяна с нюанси на еко активизъм и нео-либерална реторика и похвати. Главните идеологеми, които присъстват сред докладите, статиите и трудовете на KOI или в сътрудничество с KOI са феминизмът, критичната расова теория, джендър идеологията, нео-марксизмът, пост-модернизмът и други философски течения.

Участниците в този колектив, по това което успях да открия, главно се насочват в три посоки както следва:

1. Културна – тази посока е насочена към маргиналните сексуални и политически малцинства. Цели радикалната „реформа” на доминантната култура, чрез радикализирането на въпросните малцинства.

2. Социално-политическа – тази посока е насочена към по-широката гражданска и академична общественост. Цели радикалната „реформа” на обществото и общественият ред, чрез академични способи и инфилтрация в съответните среди.

3. Подривна – тази посока е насочена към подриването на традиционните основи и връзки на обществото със сантиментите за родолюбие, християнство, хомогенност, единство, традиции, семейство и други. Цели моралната деморализация на нацията, чрез разрушаването на невидимите нишки обединяващи народа в едно, разрухата на националната спойка с цел атомизация на обществото.

*Прочее тези подходи не са запазени само за KOI и членовете му, те са в широка употреба от множество други организации и кръгове заинтересувани от разпадането на националното чувство и спойка*

В следващите редове ще покажа извадки от различни статии, доклади и трудове публикувани от KOI и в сътрудничество с други фондации, с цел да онагледя чрез примери това за което хората от KOI се борят.

На първо място започвам с една от публикациите на самият председател на KOI Жана Цонева.
image

1. „Общината планира да върне паметника на Първа Софийска Дивизия от 1934 г. А иска ли да върне Санстефанска България и да разпусне народното събрание?”

-Няма да правя пълен анализ на тази гнусна анти-българска пропагандна статия, само ще посоча по-главните мотиви в нея.

На първо място въпросната българофобка се опитва да направи връзка между паметника вдигнат по времето на Н.В. цар Борис III и фашизма, с което някак си изсмукано от някои нечистоплътни места се опитва да „дискредитира” всяка подобна идея.

Сигурен съм, че Цонева не знае защо е вдигнат този паметник и каква е историята на Желязната дивизия. Друг въпрос е че именно тя и тези като нея нямат особено морално право да говорят за народно събрание, парламентаризъм и демокрация по очевидни причини.

Ако бях на мястото на Столичната община, то бих й отвърнал така – Да, възнамеряваме да върнем Санстефанска България.

Сякаш мечтата на поколения българи, за която се проляха реки от кръв, националното обединение на България – наратив обоснован от история, етнография, генетика, лингвистика, икономика, политика, стратегия и още много други фактори, е нещо съществено сбъркано, зло и ненужно. Може би въпросната Цонева това си и мисли, все пак е анти-национален, българофобски и продажен елемент!?

* * *

След като бегло разгледахме тази статия от „висш пилотаж” на общественото мислене и „извисения опит” на председателя на KOI е време да разнищим и останалото, или поне по-главното в тази платформа.

2. Издания на KOI (КОИ) и такива в сътрудничество между KOI и други организации и издателства:
image

А) Една друга София е възможна!

Започвам леко встрани от главната тема – идеологиите. Искам само да посоча, че в голямата си част нео-либералите се фокусират изключително върху София игнорирайки останалата част от страната. Това изглежда е една неписана традиция на българските нео-либерали, които мечтаят за един затворен метрополитен полис и „безопасен кръг” за собствените им идеали и както по-късно ще видим извращения.

-Този труд описва една изцяло „зелена” София в крак с дневния ред на климатичните промени. Разбирай не става въпрос за една физически по-зелена и красива София, а за една София на политическа коректност, липса на индустрия, състояща се от радикални еко-обвързани рестрикции. Този труд още промотира „социалната справедливост” от типа на американското SJW. Базира се основно на марксисткия бранш на нео-либерализма, предлага град където „привилигированите” (в този случай разбирай белия християнин българин и средна класа) са премахнати (физически или юридически остава неясно,но се досещаме) и „пролетариатът” (социалните отрепки и маргинални малцинства а не работещият човек по нео-либерално му) царува.

* * *

Б) Експлоатация и съпротива:

Труд на чуждестранен автор възприемащ (нео)марксистката парадигма за отношенията на работодателя-експлоататор и работника-жертва. Съсредоточава се върху (нео)марксисткия наратив за социално неравенство.

* * *

Тук вече идва наистина интересната част от дейността на KOI. Ако дотук обсъждах само издателската им дейност, то сега ще обсъдя и „културните” мероприятия на KOI.

В) София Куиър Форум 2016: Гореща Война:
image

На първо място ще обърна внимание, че типично по нео-либерално му, реториката им се опира на конспиративни теории главно във връзка с израза „Тръмпутин”, което е директен намек за вече доказаната като измама конспиративна теория за „руска намеса” (Russian collision) на изборите в САЩ през 2016 година.

Самото „мероприятие” представлява доклад и документален филм за феминизма и джендър идеологията, силно „критикуващ” по същество очернящ традиционният патриархален ред (патриархат – използвано с негативна конотация е един от любимите заучени изрази на нео-либералите, особено на радикалите сред тях), традиционализма и българският консерватизъм и национализъм – всичко това докато…проследява съдбата на такива елементи (трансджендъри, маргинали и радикални феминистки дисиденти) от Кавказ!?

*Явно съдбата на някакви си елементи от другия край на Черно море е някак си отговорност на България?*

* * *

Г) София Куиър Форум: Манифестации на личното:
image

Форум, който се явява един вид „артистична” изложба където гостите изразяват себе си и своите истории от сферите на феминизма, религията, фетишизма и др.

Ще представя някои по-съществени откъси и моменти от този доклад към това „културно” мероприятие.

·       Манифестация на личното (2014, 4) – Стефка Цанева:

Цитирам:

Концепцията манифестация на личното на тазгодишното издание на София куиър форум дойде до голяма степен от панелната дискусия ‘политика-арт-джендър’ инициирана по повод първото издание на форума през 2012 г.”

„Да, въпросите на пола, половата идентичност и сексуалността могат да бъдат възприети като лични (и аполитични?), но само в една идеална среда, лишена от конфликти. Факт е обаче, че не живеем в такава. Тук и сега (България, Европа, света, макар и в различна степен) има установени и понякога изглеждащи непоклатими позиции, както повелява хетеронормата. Отклонявайки се или не приемайки я, индивидът навлиза в пряк конфликт с морални и институционални предписания чието прекрачване е неизменно ‘политично’. Когато говорим за куиър, сюблимният момент на манифестацията на личното (т.е. превръщането му в публично) е наситен с конфликти и противоречия именно тази пълнота на смисли, значения и интерпретации е обединяващият мотив в тазгодишният форум.

Коментар:

 

-Отявлена джендър идеология комбинирана с феминизъм (културен и радикален), нео-марксистките философии на Франкфурстакта школа на нео-либерализма и социалния и културен либерализъм наедно с движението на SJW;

 

*За въведение към Франкфуртската школа и нейните философии виж статията: „Краят на цивилизацията”; за нео-либералния модел виж статията: „Провалът на либерализмът и консервативната революция”*

 

-Вменява че средата не е идеална – разбира се, тя съвсем не е идеална за подобни вредни идеологии и техните деградирали апологети, тя обаче е съвсем идеална за нормалността и обикновения нормален човек;

 

-Хетеронормата, куиър, полова идентичност, джендър идеология, език. Вижда биологичните, еволюционните, моралните и социално-културни норми като изкуствени и насила наложени съществено зли догми и сили.

 

-Манифестация – от личното към публичното, то предполага типичната за тези дегенерати арогантност и агресивна показност, нагло налагане и „навиране” на извратената си идеология и начин на живот на обществения, културен, народен и държавен живот.

 

С прости думи – те искат да се покажат и да бъдат приети, насила ако е нужно, от всички ни за това което всъщност са – дегенерати.

 

*Изложбата съдържа снимки от „представления”, в които на показ е изложена хомосексуална интимност и ексхибиционизъм*

 

·       Равенство на половете в България: Активизъм, който не говори английски, не е активизъм (2014, 8) – Боряна Росса:

-„Равенство на половете” – повече от просто феминизъм, предполага „наличието” на повече от два пола, тоест предполага трансджендъризъм (gender ideology/transgenderism);

Щом английският език е задължителен, то вече става ясно от кого и откъде очакват помощ родните дегенерати и чии идеологии и политики изпълняват. Също така е от особено значение да осъзнаем, че голямата част от използваната сред тях терминология няма български еквивалент, или поне такъв който да отговаря на точното значение, откъдето идва и нуждата от англицизми. Отделно че по традиция подобни движения разчитат на подкрепата на своите международните клонове.

-Промотира асимилация в англо-американската култура и език с цел улеснение и приемане на въпросните идеологии;

Промотира феминизъм, множество полове, политизация на личните преживявания, заблуди и лични извращения и представи. Критикува и осмива консерватизма на българското общество, пропагандира гласност и подкрепа за налагането на хомосексуализма в България, т.е. ако трябва да го опиша с тяхната терминология – искат да заменят естествената за всеки вид „хетеронорма” с неестествената и вредна, извратена „хомонорма”.

Според тях българското общество е колонизаторско – показва тоталното им невежество спрямо историята, но това още е и повторение на характерните заложени догми и фрази на нео-марксисткия ляв бранш на нео-либерализма, който чрез критичната расова теория, феминизмът и теориите на новата лява перспектива вижда всяко бяло, християнско, традиционно и развито (с условието, че трябва да става въпрос за европейско или такова от европейско потекло) общество като колонизаторско, въпреки че то или не е колонизирало никого (какъвто е случая с България) или не е колонизирало родствениците или предците на тези апологети, полезни идиоти на нео-либерализма.

Цитирам:

След като съзрем тази политика в личното, има голяма вероятност кякак да преодолеем безсмислената дилема в нашите глави относно ‘кое и къде първо се е появило’ и да го видим, да разберем, че тук и преди и сега то е съществувало, макар и различно от царуващото колонизаторско клише. Изминали пътя на самоколонизацията, през легитимацията от господстващия западен дискурс, но с намерение да я преодолеем най-сетне ще може да се вгледаме в собствените си нужди и тяхното посрещане чрез необходимите им местни практики. Тогава ще бъдем действително полезни на себе си и няма просто да изпълняваме ‘европейския план по правата на човека’, защото нуждата, както и адекватното й посрещане ще бъде намерена на местна почва, Вглеждайки се в тази наша истинска нужда, в случая свързана с равенството между половете, и разбирайки нейната политичност, няма да изтриваме собствения си опит и история в името на клишето, пък било то и световно признато, а ще можем да се съсредоточим над реални изменения. Сляпото внасяне на модели от другаде – което не винаги е ефективно, защото трудно ще намери почва в местния контекст – ще бъде преодоляно като практика. Само тогава може би ще успеем да намерим мястото си в нашата собствена история, във взаимодействие с други истории, но не и доминирани от тях.”

Коментар:

Имайки предвид, че според множество статистики, трансджендъризма е свързан с психически проблеми и тенденции към самоубийство, то можем да разберем и защо има дилема в съзнанието на родните дегенерати – самите те не са напълно в мир със себе си и собствените си извращения, аномалии и девиации от нормалните поведенчески параметри на вида си.
image
image

*Впечатление правят множеството психически разстройства, които предшестват тези сексуални тенденции и последвалите ги други психически разстройства. Още е нужно да се посочи, че съответните институции знаейки всички тези факти отказват да помагат на подрастващите към отблъскване на хомосексуалните и транс-влечения, а дори напротив – насърчават ги в тях*

-Прави впечатление че реториката на всички движения спадащи към тези специфични идеологии, включва в себе си фрази като „колонизатор” като общо определително нарицателно за цялата бяла раса без значение дали тя е относно народ, който е имал колониална империя или не.

Това е по-скоро идеологическата догма на разделението на „те” и „ние” – „те” са всички останали – бели и нормални хора, а „ние” – са онова маргинално и извратено, или неинтегрируемо и престъпно малцинство, което вижда себе си като праведният бунтар, който от висините на своята „извисена и велика моралност” и „знание” ще освободи светът от „колониалното зло” на белия човек.

Причините за употребата на този термин са сходни и с идиотската идея и термин на „самоколонизация”, което предполага едно никога несъстояло се налагане на определени норми схващане, че всички сме „облъчени” от мнимо колонизаторско мислене.

Самата употреба на подобни термини издава сектантската същност на този идеологически култ. Това е идеологическо промиване на мозъци и политическа (в това число и политкоректна) манипулация и социална пропаганда.

Постоянното говорене и налагане на „собствените нужди” подсказва за същественият егоизъм и нарцисизъм на членовете на въпросните движения и последователите на тези специфични идеологии. Те осъзнават, че са едно отхвърлено и извратено малцинство и именно затова не желаят да работят за добруването на цялото общество, народ и държава. Те искат всичко само за себе си. Разбира се, идеологическата индоктринация следва следната догма:

-Само „ние” (малцинството) имаме права защото сме жертви на мнозинството;

-Мнозинството е зло защото има „колонизаторски” норми;

-Това, което е добро за „нас” (малцинството) бива представено (чрез лъжи, манипулация, пропаганда, демагогия и репресии) като добро за всички останали;

-Мотивът за мерки кореспондиращи с „местната почва
 могат да се тълкуват много и разнообразно, но тук мислим че едно предположение е достатъчно:

·       Използване на всички малцинства за собствена изгода;

·       Твърдението, че се използват и че трябва да се използват специфични за „местната почва” мерки е демагогия.

·       Всичко – от реториките, през идеологията, организацията, мотивите, до действията се припокрива с всички останали движения от този тип по цял свят и главно в САЩ;

-Заедно но равни – е мотивът на последното изречение, но той крие истинската същност – те искат да са доминиращите, искат славата и властта за себе си.

·       Полът и неговите изпълнения в Източна Европа – Ейми Брицгел (2014, 14):

-Тази част говори за феминизма и по-конкретно неговите най-вредни метастази – радикален феминизъм, марксистки и социалистически феминизъм, културен феминизъм и еко-феминизъм (последният е и интегрална част от „философията” на председателя на KOI Жана Цонева).

-Според IWDA (International Women’s Department Agency) феминизмът е:

*цитирам*

„Истинското значение на феминизма-

И така, какво означава за нас феминизма?

Доста просто всъщност. Феминизмът е за това всички полове* да имат равни права** и възможности. Той е за уважението*** на разнообразието**** от женски изживявания, идентичности*****, знание****** и сили, и цели да даде овластяване******* на всички жени и да реализира пълноценно правата им********.”

Коментар:

*- „Всички полове” (оригинал: all genders) предполага, че те твърдят за наличието на повече от два пола – т.е. няма мъж и жена, има всякакъв вид полове;

**- „Равни права” (оригинал: equal rights) означава, че искат същите права като нормалните хора, тоест умопомрачени, нездравословни и заблудени индивиди, които споделят една опасна идеология, споделяна единствено от едно маргинално малцинство, иска власт и авторитет сред и над мнозинството.

Друго нещо, което трябва да се отбележи е че те искат равенство единствено тогава, когато е в тяхна полза – равни блага, но не и равенство в отговорността. Те искат ползите и надмощието. Самият наратив за „равни права” е нищо друго освен демагогия и инструмент за манипулация, която да бъде авангардът на тяхната идеология, която да прокарат в политиката и масовата култура. Използват играта на думи с изрази като „равни права” като оправдание за егоистичните си изисквания.

*Обърнете внимание – равни права, но не и равенство в отговорността. Равни в правата за всичко, но недосегаеми когато трябва да отговарят за постъпките си, т.е. не искат равни права а привилегии*

***-„Уважението” – ироничното тук е, че именно те изискват уважение за себе си от всички останали, но не дават това уважение от себе си на останалите.

Те са арогантни, опасни, враждебно настроени и деструктивни. И както с демагогията за „равните права”, тъй и с наративът за „уважението” те се опитват да измамят обществото в своя користна полза – искат всичко за себе си и нищо за другите. Те не разпознават и не признават уважението и правата основани на заслуги (т.е. меритокрация) а само тези основани на „идентичностите” им и личните делюзии и извращения, които искат да наложат.

****- „Разнообразието (от женски изживявания) [оригинал: diverse/diversity]- обикновено нео-либералите използват „разнообразието” като отправна точка за всичко, което не е от бялата раса, което не е християнско и всичко ненормално. Тоест, те искат мнозинството (в случая белите европейци) да бъдат подчинени на малцинството и неговата диктатура.

*****- „Идентичности” – това е явен индикатор за идеологическата догматика, която изповядват, а именно че идентичността е идентифицирането (самоопределянето) като каквато и да била произволна идентичност и самият този факт трябва да бъде приет като валиден и напълно реален факт.

По същество цялата джендър идеология е основана на тази „идентичност” и означава, че (измежду многото примери) един 50 годишен мъж може да се самоопредели като 7 годишно момиче, от мъж в жена, от хетеросексуален в пансексуален или педосексуален, дори и като „сакат” (без да има каквито и да било увреждания, макар че има движение от болни мозъци, които се осакатяват сами за да задоволят болните си извращения) и в същото време да бъдат приети сериозно и като една „нормална” част от нашето общество и обективната реалност.
image
image
image

******-„Знание” (оригинал knowledge) – отнася се за това, което по-късно един доклад към ЮНЕСКО ще определи като „лично познание” (personal knowledge) и ще настоява за неговото приемане като валиден метод и обективен научен факт, чрез овластяването на аспектите на личното и апологетите на тези доктрини сред академичните среди – по този начин излъчвайки влияние сред обществото.

*******-„Овластяване” (оригинал empower) – често срещан наратив сред левите (по-конретно новолевите) и нео-либерални среди. Както вече казах те не искат равенство, а овластяване, привилегии и по-висш статут от останалите. Този лагер (тук говорим за феминизма, но трябва да разбираме и нео-либерализма в по-широк смисъл) желае да стане доминантната група в политиката, икономиката, академията, културата, обществото и всеки друг аспект и сфера от човешкия живот.

********-„…всички жени да реализират пълноценно правата си” (оригинал: all women to realize their full rights)- освен когато тези жени не са част от това движение, не споделят идеологията на това движение и не практикуват или участват в мероприятия и начин на живот, които това движение и идеология промотират. Също както вече казах под „всички” жени трябва да разбираме и мъже, които са се самоопределили като жени, защото това движение в този му извратен вид е трансджендърна идеология.

* * *

В тази част (Полът и неговите изпълнения в Източна Европа) се говори именно за гореспоменатите неща – радикален феминизъм, хомосексуализъм и трансджендъризъм и тяхната репресия.

Особено внимание е обръща на злия „колониален християнин” и „държавно-социален патриархат”, които потискат хомоеротичността и всяко тяхно извращение.

Източна и югоизточна Европа са зли и трябва да се хомосексуализират.

Целият доклад към „Куиър” форумът е един труд на менталния ексхибиционизъм, извратен фетишизъм, манифестацията на лични комплекси и тяхното избиване, идеологическа индоктринация и политическа пропаганда и агитация. Този доклад още злепоставя България, нормалното бяло (и християнско) общество и семейство. В общи линии този форум е парад на деградацията.

* * *

По-нататък се натъкваме на един труд писан от международни автори, публикуван в онлайн платформата на KOI и съставена от един от учредителите на KOI Георги Медаров. Този труд по същество проповядва западен стил пост-модернизъм, идеите за „изкуственост” на расите и обезличаването на белите култури в едно привидно мултикултурно „общество”. Ето и част от темите обсъдени в този труд:

-Критични погледи към човешките права;

-Идентичност, желание, права;

-Толерантността като дискурс на властта;

-Заместването на „расата” и историзиране на „културата” в мултикултурализма;

Този труд и по-конкретно гореспоменатите части от него разглеждат модерната история на света като завършен и необратим процес. Те признават драстичните социални и културни промени от ново време, но прекарват незначително малко време върху причините като засягат съвсем бегло някои негативи. Те се фокусират върху хипотетичните бъдещи позитиви.

Разглеждат съдбата на западното мултикултурно общество като един нормален и универсален за всички процес. Тук те жестоко грешат. Подробностите оставям за друг път защото заслужават своя собствена тема, а не бегло споменаване и забравяне.

На първо място мултикултурализма не е нормален процес и проследяването на историята го доказва.

На второ място трябва да посочим, че далеч не всички общества са като мултикултурните западни общества. Прочее по-голямата част от света, в това число и по-голямата част от Европа (където влиза и България) са далеч от нео-либералния мултикултурен „рай”.

Подобни тези и техните апологети често забравят, че света не е Америка или Великобритания или някоя бивша колония където мултикултурализма и миграцията са нормални и субективно полезни процеси. За по-голямата част от света това са вредни и изкуствени процеси.

* * *

Продължавам нататък с един доклад публикуван към KOI: „Непредставените: Наблюдения върху всекидневието на представителната демокрация – доклад върху изследване проведено между април и юни 2014 от Института за критически социални изследвания – София в партньорство със Социален център ‘Хаспел’/Колектив за обществени интервенции, с подкрепата на фондация ‘Роза Люксембург”.

Този доклад е много по-различен от другите обнародвани от KOI доклади по това, че тук се отбелязват фактори кореспондиращи с реалността, но този позитив за иначе скрития и неоткриваем интелектуален интегритет на KOI бива подкопан от игнорирането на други съществени фактори като корупция, злоупотреба и инфилтрация от вредни агенти, за да промотира идеята че части от нашето общество са непредставени и ощетени в обществото и политиката поради систематични, икономически, културни, класови и други фактори, главно поради изрично наложени ограничения от доминантната класа.

По същество този доклад е противоречив.

Признаваме неговият интегритет към обективния поглед върху състоянието на нашето общество, но също го отричаме заради опита му да наложи идеологическите схващания на авторите върху реалността, която не кореспондира в голямата си част с нео-марксисткото и нео-либерално схващане на авторите, които те прокарват тук.

* * *

Статия в KOI: „Градски неравенства: от право на град до отвоюване на властта 17-19 юни, 2022г: Международен форум 17-19 юни 2022г.-Чешки Център, ул. Г.С. Раковски 100, София”:

Заглавието на тази статия си служи особено добре с двойното значение на думите и умело употребява похватите на Оруелския „новговор”.

Промотира правото на град, ред и власт на хората, но с една уловка а именно – право на град за всички, но някои „всички” имат повече право от други „всички” (ако трябва да използвам Оруел като аналогия).

Условието тук е, че тази идея за „право на град за всички” се фиксира върху маргиналните и всякакви други малцинства и нео-либералния модел за обществен ред. Тоест, правото на град е за тези „всички”, които не са местното и доминантно население и култура, т.е. местния народ.

Отделно от нео-либералният мултикултурамизъм, то тази статия от въпросния международен форум агитира и за еко-екстремизъм, което е цяла отделна философия сама по себе си залегнала в „ядрото” на “Agenda 2030”. За самата “Agenda 2030” ще посветя цяла поредица от статии защото темата е наистина много дълга и важна, тя още покрива и широк спектър от други сфери, които по същество поддържат съвременната глобална система.

* * *

Преди да приключа тази публикация ще обърна особено внимание на една вече няколко пъти споменавана от мен фондация. Става въпрос за фондацията сътрудник на по-големите леви нео-либерални организации в България и Европа – „Роза Люксембург”.

Тази фондация е отбелязвана от редица платформи (които и подкрепя) – от „Барикада” през LeftEast до KOI и други, т.е. тя се среща изключително сред нео-либералните организации на нео-марксистка основа.

Самата фондация подпомага организации, които промотират най-различни нео-либерални философии и по-радикални движения и идеологии базирани на расовите, етническите и класовите философии на нео-марксизма.

По същество, организациите подпомагани от фондацията „Роза Люксембург” (наедно с нея) виждат сегашните ред и общество като прогнили, потиснически и разделителни тирани –  като такива те визират нормалното, хомогенно, бяло, християнско, национално общество.

Именно заради тези си схващания настояват за радикалната промяна на този ред и общество с такива каквито искат те – нео-марксистки стил нео-либерализъм.

Всичко това наедно с идеите за нов град на KOI изглежда е особено силно вдъхновено от философията на Маркузе и идеите на Франкфуртската школа, радикалния нео-либерализъм и само отделни части от теорията на социалната дезорганизация.

Те взимат частта от Т.С.Д където се установяват фактори като голям мигрантски натиск, наплив на други култури и виждания, презастрояването и други фактори, които логично водят до разпадане на социалния ред, междучовешките отношения и културните норми. Това което избягват обаче са причините като проблем, вместо това ги заместват с типичните за нео-марксисткото схващане за класова борба и неравенство, расизъм, шовинизъм и други. Тези им идеологически схващания ги карат да отбягват самата причина за дадените проблеми, а се съсредоточават над симптомите, т.е. още в самото начало отхвърлят най-адекватния подход към проблема.

Фокусирайки се върху симптомите те започват политики на реорганизация и „препрограмиране” на обществото в опит да го пригодят към новото нормално. Този подход е груба грешка.

Самата фондация „Роза Люксембург” е продължител на идеите на идеолога на новите леви философии Розалия Люксембург (1871-1919г.). Подобно на повечето от „отците” на комунизма, марксизма и други леви идеологии, Роза Люксембург е еврейка и по-точно полска еврейка. Тя е теоретик на марксизма, социалната философия, икономиката, тя е още и публицист и революционер. Подобно на други комунисти-революционери и тя е прекарала известно време по затворите. Свързана е с множество обществени безредици и комунистически „въстания”. Може да се каже, че тя е един от пропагандаторите поставили началото на съвременният нео-марксизъм, радикален феминизъм и екстремен нео-либерализъм.

Фондацията „Роза Люксембург” оперира на територията на Германия, но излъчва влияние и предоставя подкрепа на други опасни за обществото, народа и държавата организации из цяла Европа.

Главно се занимава с политическа агитация и идеологическа индоктринация. Главните насоки на фондацията са към феминисткия бранш на нео-марксизма и нео-либерализма.

Следва продължение…




Гласувай:
2



1. dobrodan - Предай на госпожата, че аз съм лесбийка в мъжко тяло
02.04.2023 14:58
и освен това събужда садисткото начало у мен. Имам и приятели, люти фенове на фистинга с пожарогасители, искат да я поканят на среща.
Магарето на село, като й видя снимката, избяга. Не знам защо. Търсим го вече втора седмица, но се притеснявам да не се е повредило доживот. Може да опитаме с нерез?
цитирай
2. milady - ....ти си ТОТАЛНО ЗОМБИ..@@@@
02.04.2023 18:35
нз, от кой..пол си..)))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vitalian4v
Категория: Политика
Прочетен: 374774
Постинги: 110
Коментари: 369
Гласове: 3294
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031