Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.03.2023 14:47 - България колонизира Антарктида? Българите са колониални шовинисти? - твърди български учен към БАН - Част Втора
Автор: vitalian4v Категория: Политика   
Прочетен: 1113 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 22.03.2023 15:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Продължение на предишната публикация обсъждаща статията на г-жа Цонева...

Тук по-скоро искам само да посоча абсурдността на твърдението на въпросната Цонева – ако наистина искахме толкова много да боготворим старите си владетели, то нужно ли е наистина да прекосяваме цял свят за да го правим сред пингвините на най-враждебния континент на планетата?

Не е ли по-лесно и логично да го правим тук – в уюта, красотата и спокойствието на родината си?

Самото твърдение, че „почитаме ханове” на Антарктида чрез научната си експедиция (!?) там е един псевдоаргумент (по-конкретно несполучлив опит за псевдоаргумент) срещу кръщаването на местности и обекти в Антарктида на личности от българската история.

5. Тази „експанзия” на леденият континент представлява де факто една лишена от агресия колонизация:

Единственото вярно нещо в този откъс е липсата на агресия при провеждането на експедициите в Антарктида. В никакъв случай обаче не можем да определим тези експедиции като експанзия или колонизация. За да имаме колония, това означава да имаме не една база, независимо дали тя оперира целогодишно или само през лятото (какъвто е случаят с България), но ние трябва да имаме селище с колонисти, които да заселят, адаптират и експлоатират земята и ресурсите й. Също трябва да имаме и официална заповед за установяване на селища, с определен ред, както и държавни претенции за установяването на собствена суверенна власт там – нещо, което се отнася повече до по-рано упоменатите седем страни с такива претенции.

Българската мисия там е с изцяло научно-изследователска цел, а създадените паметници (на Кирилицата), православния храм (св. Иван Рилски) и кръщаването на различни локации там е една напълно нормална човешка практика. Храмът служи не само като туристическа дестинация за посетителите на далечният и самотен континент, но и като духовна утеха на работещите там. Той същи служи и като прибежище и за защита от атмосферните условия. Паметника на кирилицата служи както за знак на българското присъствие и активност там, така и за почит и признателност към историческата заслуга на България за създаването на изцяло нова човешка цивилизация чрез кирилицата. Да не говорим, че тази азбука е и считана като свещена заради своите създатели – светци, със свята цел.

Именуването е също една традиционна човешка практика, която не само съхранява родното в далечните и враждебни земи на Антарктида, но и има практическа цел – именуването на различни локации и обекти помага за ориентирането в местността.

От всичко това излиза, че твърденията за българска колонизация на Антарктида са спекулативни, политически мотивирани в резултат на завистта на други страни.

6. Иронизиране на българската мисия в Антарктида, придавайки й политически измерения с частта – “The geography in Antarctica magically condenses Bulgarian-Macedonian history and geography, the official, as well as the alt-varieties thereof” – „Географията на Антарктида магически уплътнява българо-македонската история и география, както официалната, така и алтернативните й разновидности”:

Това твърдение е в директна връзка с кръщаването на местности и обекти на български владетели, герои и личности, както от земите на днешна България, така и от земите на днешната република Северна Македония. С това си твърдение статията прокарва идеята, че единствената близост, която историята на двете страни може да има е чрез „колонизирането с имена” на Антарктида, което да „придаде легитимност” на българското виждане за историческата истина, както за историята на държавата ни, така и за историята на Македония, независимо дали става въпрос за „официалната” версия (която както вече казахме се мени доста често напоследък), така и за „алтернативните” й разновидности.

На първо място трябва да се поясни, че разделение между българска и македонска история няма как да има, защото историята на Македония е и история на България и българския народ, така и обратното.

На второ място трябва да отбележим, че българското виждане за историята няма нужда от подобен тип легитимация, защото е обективното представяне на историческата истина, без значение дали тя е „официалната” или „алтернативната” защото историческите извори, материални артефакти, лингвистиката, етнографията, генетиката и антропологията сочат именно в полза на българското виждане.

На трето място трябва да се осъзнае фактът, че нищо, което се случва на Антарктида не може да има влияние над тези въпроси и свързаните с тях процеси.

Връзката между България и Македония в частност и всички останали етнически български земи като Беломорието, Одринско, Западните покрайнини, северна Добруджа, Бесарабия и други, не е магическа за да се нуждае от магическо свързване и уплътняване или нареждане. Тя е реална, кръвна, историческа и научно доказуема връзка.

Само като малък пример можем да дадем следните епизоди от историята и тази връзка.

image
image

Битолският надпис от дн. Македония, създаден по нареждане на Самуиловите наследници и роднини (цар Иван Владислав) ясно указва тяхната народна принадлежност.

image

Плочите от Виница, датирани някъде в периода III-V/VI век са повече от показателни за етническият характер на обитателите на Македония от този времеви период.

Самото българско възраждане пък е намерило най-стабилна почва именно у Македония и нейните жители. Тази земя създаде безброй воини на България, предприемачи, политици, дипломати, академици, писатели, културни дейци, възрожденци и много други видни личности и е родината на огромна част от българският народ в състава на днешна България след установяването на чуждата окупация над тези земи и след разоренията извършени от турците.

Така че и този опит за прокарване на вредни за България идеи и раздори си остава един провален и неспоулучлив опит на споделящата сръбско-гръцктие виждания по този въпрос родна нео-марксистка феминистка.

* * *

Преди да премина към заключителната част бих искал да адресирам още един момент, за който постоянно се загатва в тази статия.

Става дума за „митологизирането” на нашата връзка с предците ни – изобщо. Самият наратив, който се прокарва тук чрез повтарянето на остарели и погрешни схващания за някаква различност между съвременните „шовинисти” българи и старите „поробителски” азиатски българи, цели да създаде една дихотомия с миналото и връзката ни с него. Това е един коварен похват, с който си служат мнозина, въпреки че е отдавна дискредитиран.

В друга своя статия ще говоря за него и ще го изоблича – такъв какъвто е/

Сега мисля да започна и своето заключение и обяснение защо въобще се реших да отговоря, макар и задочно на тази подмолна статия.

Най-напред започвам със заключението, в което ще поясня в сбит вид какво постигнахме чрез анализът и отговорите си на поставените в статията мотиви, виждани и идеологии.

-На първо място идентифицирахме идеологическите догми изповядвани от въпросната г-жа Цонева. Тя се води от идеологемите на нео-марксизма и Франкфуртският нео-либерализъм;

-На второ място идентифицирахме и чии интереси и виждания въпросната госпожа промотира в тази статия. Те са изключително анти-български сръбско-гръцки сантименти по отношение на историята, политиката, географията, лингвистиката, етнографията, културата и генетиката. Използвайки точно тези похвати обаче, ние ги изобличихме;

-На трето място установихме, че статията е изключително анти-българска. Тя не критикува и не осмива други страни и народи. Тя се фокусира единствено върху България, игнорирайки други страни, за които очевадно промотираните наративи важат;

-На четвърто място установихме незапознатостта на авторката с историята, която тя селективно и манипулативно цитира. Установихме, че „официалният” наратив, който въпросната г-жа. Цонева следва, отдавна се е изменил. Установихме още, че този „официален” наратив все повече и повече се доближава до „алтернативният” наратив – възприеман от все повече академици;

-На пето място установихме, че въпросната г-жа. Цонева, макар и самата тя социален учен, или е незапозната с цялата теория на социологията, или по-вероятният сценарий – избирателно и манипулативно е подбрала определени части от теорията и практиката и ги е представила като цялата теория и обективна истина;

-На шесто място установихме, че социалните определения зададени за българският национализъм не отговарят на критериите за да квалифицират българският национализъм с определенията, които авторката му придава;

-На седмо място ние установихме, че политическите определения зададени за българският национализъм не отговарят на критериите з ада квалифицират българският национализъм с определенията, които авторката му придава;

-На осмо място ние установихме, че културните определения зададени за българският национализъм не отговарят на критериите за да го квалифицират с определенията, които авторката му придава;

-На девето място ние установихме, че академичните определения зададени за българският национализъм не отговарят на критериите за да го квалифицират с определенията, които авторката му придава;

-На десето място ние установихме, че всички определения, които авторката придава на българският национализъм не просто не важат за него, но дори напротив – те са характерни за идеологията и групите, които въпросната г-жа. Цонева промотира и защитава;

-На единадесето място ние изобличихме грешките, заблудите и манипулативните похвати, които авторката пробутва в статията си с цел да „дискредитира” цялата българска история, политика, наука, кауза, дейност и заслуга;

-На дванадесето място ние използвахме логика, наука и обективност в представянето на фактите като контра-аргументи на тази статия, с което не само изобличихме, но и разбихме представените в нея виждания;

В заключение, ние опровергахме всяко едно твърдение на въпросната авторка в тази статия и защитихме българската кауза, история и мисия в Антарктида.

Сега е време и да обясня защо се захванах с тази статия и нейната авторка.

На първо място бе фактът, че не открих въпросната „оригинална” статия в другата сърбохърватска платформа, което може да означава, че статията е продукт на въпросната г-жа. Цонева. Също може да означава, че оригиналът е бил премахнат. Не това е важното обаче, а фактът, че г-жа Цонева я е превела и публикувала под името си, което е индикатор, че тя е носител на идеите и вижданията в тази статия, независимо дали тя или някой друг е техният създател.

Добавка: Изглежда г-жа Цонева е и оригиналният създател на тази статия във въпросната платформа Bilten, тъй като тя е автор и там.

image

В „творческото резюме” на въпросната госпожа открих множество сходни по мотив статии – всички те с анти-българска насоченост и историческа манипулация по идеологически причини.

image
image
image

Малка извадка от цялостното „авторско творчество” на въпросната родна феминистка.

Разгледах и цялата публична дейност на въпросната госпожа – от статии в дадени платформи, през участия в медии и нейните профили в социалните мрежи, та чак до движения и организации, които тя е учредила и с които има партньорство.

Най-голямата причина да се захвана обаче е фактът, че въпросната г-жа Жана Цонева работи към Института по Социология и Философия към БАН, а щом човек, който промотира вредни идеологии, анти-български теории и радикални теории за социално-културна промяна, то тогава това става проблем.

Ако въпросната госпожа беше просто поредната феминистка избиваща комплекси в онлайн словоблудство, то бих подминал писанията й с насмешка и не бих се занимавал с тях. Не такъв е случаят тук обаче. Както виждаме госпожата е влиятелна фигура в самата академичност, която злепоставя и оперира в сфера, която създава доклади, политики, идеи и движения, които влияят на обществото и държавата в цялост.

Именно поради тези причини ще започна постепенното обнародване на публикации, които да изобличат дейността на въпросната госпожа и по-важното – да обяснят нейните идеологии и виждания, защото тази тема в България е незаслужено пренебрегвана, а тя е от огромна важност за осмислянето и разбирането на социално-политическите течения и промени, които се случват и ни очакват.

Моят фокус не е и толкова до самата Жана Цонева, колкото до идеологиите и политиките, които тя промотира и начините, по които ги промотира.

Самата персона на Жана Цонева не е от такова значение, защото личностите идват и си отиват, но идеите им остават – именно идеите, на които тя се явява проводник са от значение тук – те трябва да бъдат изобличени и дискредитирани преди да са нанесли непоправими щети на българското общество, култура, държава и народ, така както тези идеи успяха да ощетят (перманентно при това) обществата на редица западни нации.

Край.





Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vitalian4v
Категория: Политика
Прочетен: 374796
Постинги: 110
Коментари: 369
Гласове: 3294
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031