За да разберем какво представлява глобализираният не-човек, ние трябва да знаем на какво е продукт този нов, но все пак познат (не) човек. Този глобализиран не-човек е продукт на местните, локални и глобални СМРАДове. Но какво е СМРАД някой ще попита и то с право. СМРАД или още СМРРАД (забележете двойното Р) е съкращение на – Средства за Масова Реклама/Разврат, Агитация и Дезинформация. Тези СМРАДове обикновено, ако не и винаги и задължително са медиите за масова информация, в случая – дезинформация, в лицето на първите три до пет главни, най-големи, известни и влиятелни „мейн стрийм” медии. Чрез пропагандните си, повтарящи се и настойчиви, изпипани до детайл практики, с годините тези СМРАДове установяват контрол и монопол над общественото мнение и публична активност, чрез похватите на представяне идеологически мантри като естествени процеси и явление от живота. Толкова за СМРАДовете, ако на някой му е интересно да научи повече, то може да извърши самостоятелно проучване по темата, започвайки от вечните три канала от телевизора.

Сега обратно на глобализираният не-човек.
Глобализираният не-човек получава всичката си информация от няколко, привидно различни и независими източници, но в действителност с еднаква информация, мантра, предоставяни по един и същ начин, с близки или общи собственици, влиятелни кръгове зад тях и интереси. Друг информационен източник на глобализираното плебейство е всеки считан за модерен, готин, възприет и „морален” (но с доста неясна моралност) индивид или група. Глобализираното не-човечество винаги се облича и купува продукти в духа на най-новият глобален тренд, консумира най-възприетите и рекламирани „възприети” корпоративни храни, напитки и атрибути. Той също си купува най-новите модели телефон в името на модерността, с вярата и убеждението, че високата цена символизира статус в обществото, въпреки че в голяма част от случаите това му е напълно ненужно и го лишава от финансите нужни за най-необходимите битови потреби в продължение на седмици. Казано накратко, глобализираният не-човек, или още нео-плебей е винаги в час с модата. Мода изкуствено създадена от тези, които го заробват душевно, умствено и финансово. Глобализираното не-човечество приема всичко описано в интернет и по медиите за чиста монета и накука, по принципа на това, което е в интернет се е случило, а това, което не е там, никога не се е случвало. Той приема всичко казано по медиите за чиста наука, просто защото е там, въпреки че, самият той не умее да чете и пише добре, функционално неграмотен е и не може да се концентрира върху едно нещо за повече от три минути.

Глобализираният не-човек е неспособен да поддържа собствено мнение, което се влияе и е плод на СМРАДовете, той също е неспособен на свободна, или каквато и да е било мисъл и най-вече, той е неспособен на каквато и да е продуктивна дейност. Глобализираният не-човек/нео-плебей е напълно зависим от технологиите на последното време, без дори да се замисля, че това може да има своя край и е напълно нехаен към знанията и уменията нужни за оцеляване и проспериране в истинският живот.

Отличителната черта на този глобализиран не-човек е неспособността му да провежда смислени, градивни, продуктивни и цивилизовани дейности, разговори, дебати и спорове. При засичане на „неправоверно” мнение, което е не просто забранено за обсъждане в информационните му източници, но е и „дискредитирано” с наукоидни подобия на факти, глобализираният не-човек навлиза в състояние на войнстващ транс. В иначе дефектният му и саботиран мозък веднага засвятква червената лампичка, вградена му чрез умствена дресировка и пропаганда и започва да бълва обичайните реплики от иначе бедният му речник – „лъжа, расизъм, дискриминация, теория на конспирацията, комунист, фашист, нацист…” и прочее.

Глобализираният не-човек има неистова нетърпимост към всеки морал, ценност и традиция, които са в тотално противоречие с деградантския му начин на живот. Оттам и истеричната и неистова омраза и ненавист към Бог, вяра и родина.

С глобализираният не-човек е невъзможно да се спори, но в случай на нужда или вече започнал спор, има няколко начина на действие и победа. На първо място не бива да се поддавате на смехът, който този глобализиран елемент ще породи със своите бръщолевения и се придържайте към истината и фактите, които не само са най-доброто и ефективно оръжие срещу тези заблудени души, но и ще ги хвърлят в пълно объркване и незнание как да продължат изливането на помията си. Тези глобализирани елементи са изгубили своят разум и това е най-голямата им слабост.

Този глобализиран елемент не вижда проблем или опасност в унищожението и изчезването на народа, расата, рода и културата му. Той не вижда и опасност в наводнението на собственото му общество и родина от чуждоземни елементи, които са често с криминални намерения. Той не се страхува от тормозът и евентуалната смърт и разруха, които същите тези елементи могат и биха причинили на него, семейството, близките, сънародниците и родината му. Не…глобализираният не-човек се страхува от това да бъде наречен, набеден и обвинен в расизъм, национализъм и тесногръда нетолерантност. Това е ужаса на глобализираният често нео-либерален плебей.

В заключение може да е каже, че както мнозина бяха придърпани в ямата на глобалната деградация и де-еволюираха в състояние на скотоподобни двуноги, така и някои от останалата част на населението се запазиха и затвърдиха като нормални и разумни човеци. За жалост обаче, мнозинството от глобализираните не-човеци никога няма да бъдат върнати към нормалността. Но пък от друга страна, те не са и основният и решаващ фактор на събитията, а просто техният напълнител. Важното е нормалната част от населението, тези със запазени здрав разум и сетива за заобикалящият ги свят, е да бъдат достатъчни на количество и качество, а това в повечето случаи не е нужно да бъде мнозинство. Достатъчно по размер и качество малцинство е достатъчно да изведе себе си и затъналото мнозинство от блатото.

Благодаря за вниманието.
Запазвайте си здравия разум.
Да живее България!

Процесът е световен. И гражданите на "развития свят" са много по-зомбирани. И монополът на масмедиите и нета е в ръцете на една клика банкстери, въоръжени със свръх-наука и свръх-технологии. И спасение може да дойде само от държави, запазили донякъде някаква независимост. Де ги тия?

Има няколко такива държави, но според мен въпросът на спасението е в самите нас и в обществата. Самите ООН са установили, че са нужни от 1 до 3% от едно население за да обърне процесите в една държава.