Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.03.2019 19:47 - I.Култура - Божества
Автор: vitalian4v Категория: Политика   
Прочетен: 267 Коментари: 0 Гласове:
1



Живеем в земи свещени,дом на древен и велик народ – народ,който има най-старите традиции в Европа и народ,познал Христа още от Светите Апостоли Павел и Андрей,това е народа български!

За разпознаването на един народ и неговото минало е нужно старателно и критично изследване на всеки аспект от неговата история и настояще,тъй щото да стане всичко ясно,но най-ярък белег на даден народ или предишен голям,може би свръх-народ,а сега пръснал се като различно множество сродни народи е културата,обичаите,нещата които съставят душата на този народ или тези народи.
С тази цел днес с Вас ще се впуснем в далечното минало на нашия народ,за да разберем колко древна е нашата култура,от кога датират всички наши обичаи,как са се наложили тези традиции и защо са важни за нас и защо е не просто от любознателна гледна точка важно да знаем историята си,а защо е животоспасяващо и неимоверно важно да знаем историята си,да я помним и да пазим традициите и вярата си,както и независимостта(суверенитетът)си на всяка цена.
Трудът ще бъде изложен в няколко части тъй като стана твърде дълъг за да бъде поместен целият в една публикация.

За нас важно сега за разбирането на колко древна е културата ни,ще използваме информацията предоставена ни от летописците,имената на местности,божества,празници,тълкуването им,предоставянето им,както и нашите народни предания.
Разбира се не всичко на този етап е разкрито,а и за жалост немалка част от нашето минало е заличено,къде от природни стихии,къде напълно целенасочено,за което бих могъл да предоставя интересни разкази на мен с мои познати и хора интересуващи се от манипулациите на нашата история,но нека се върнем сега на темата – колко древна е нашата култура!?

Този път за да бъде предоставена информацията по най-улеснения възможен начин,поне на мен ще започнем отзад напред,тоест за да ни стане ясно кои наши обичаи практикувани масово от нас в наши дни или такива,изгубени във времето, и то не само в далечното,но и в близкото – преди и по време на социалистическия режим в България,тоест ще предоставим първо имената на главните божества сред „траките” (в кавички защото това е термин,с който дедите ни са били наричани,а не са се наричали сами така),давайки тълкувание на имената им и описание на каква длъжност заемат сред пантеона на древното население,след което ще видим паралелите им с българската митология и ще стигнем до кои празници са посветени на тях,а сега са пренасочени да служат към Християнството.

Ще е редно да започнем с едно нетолкова познато божество,или поне придружаващо друго божество,а именно Ямба Дула.
Започвам с това за да бъде направена и една друга асоциация и тълкувание.
image

На мраморна плочка,открита в руините на тракийски храм,намиращ се в Рим,намираме изобразени две тракийски божества,а именно Сбелсурд (или още познат като Сбертурд) и придружаващата го на кон богиня – Ямба Дула.
Името на това божество е от изключителна важност за нас,поради няколко неща, а именно най-важните,това са тракийски божества,които както ще видите по-нататък се тълкуват със старобългарския и друго,името Дула може да бъде крачка напред към разкриването на това откъде и защо идва родственото име Дуло.
Името Дула или сродно нему се среща сред тракийците често,някои от тях например са Дулас,Дулес,Дуле,Дулус,Дулу порис,Дуларион,Дулио (представени са в работите на Д.Дечев) ,както и множество други подобни имена.
Интересен факт е,че са намерени печати в Плиска,изписващи думата или по-точно името Дулес.


*
Също така имаме български фамилни имена като Дулев,Дулов и т.н.*


От историческите извори разбираме,че Сбелсурд и Ямба Дул
a са почитани като най-значимите божества на Есквилинския хълм.
Сбелсурд или срещан и като Збелсурд е посочван като Бог на предците или на самият род (тъй като е наречен προγονικός).
Имайки предвид,че това божество се счита за родоначалник,за главно божество е логично,че го срещаме в компанията на друго божество от противоположния пол – Ямба Дула.
Тълкувание на Ямба може да се даде със ведическата дума
amba тоест майка,което е изключително показателно за това каква е била нейната роля като божество.
Втората част от името Дула според мен е най-интересното,имайки предвид връзката му с българската управляваща династия Дуло,но самото тълкувание на думата е още по-интересно.Тълкувание напълно спокойно поне на този момент може да бъде дадено със старобългарското доити(дуя диалектно)-кърмя,давам да смуча,тоест кърмещата.
Също важно сведение пак можем да почерпим от българския език с думата въмба,което значи извор,като може да се каже,че Ямба Дула би следвало да е имала смисъла на извор на рода,откърмящата,тоест че народа или рода произлиза от нея.
До тук можем да направим заключение,на поднесените данни,както и на това с което разполагаме,че Ямба Дула е считана от благородническата,управляваща династия Дуло за своя кърмачка,за своя майка,на която е именувана и династията им.
Интересно е да споменем,че самото име Дуло се среща в тракийски земи отпреди 2000 години времето
на Исперих Княз да се появи на историческата сцена.
Което взето всичко под внимание има смисъл.
По-късно отново ще се върнем към Дуло,но по-точно на неговите представители.

Друго божество,срещано при тракийците е Семела,която се явява майка на Дионис.

image

За Семела се казва,че представлява земята и земните недра.Това разбира се не бива изобщо да ни изненадва,имайки предвид,че това име е предадено чрез гръцкия език,който е лишен от някои особености и звуци на езика и писмената си,поради които предава в изопачен,пригоден за гръцка реч вид.
Името Семела се свързва с два езика,от които недвусмислено се показва кой е въвел това име и с какво значение,а именно фригийски,където се среща като
Zemelo ,със значението на Земя,Майка Земя,а другия извор е,че то се тълкува перфектно и със старобългарското землiа,което ще рече Земя.
Тук се вижда ясно осъзнаването и реализмът на тракийците,които перфектно са знаели,че Земята е плодородната градина,даваща храна и подслон на човека и че тя е свята.
А тълкуванието на тракийско божество чрез българският език е само още един показателен пример за това какви сме ние българите и кои са били нашите предци,както и какви са били те.

Друго тракийско божество е Дионис,чието име и употребата му сред различните народи и самото му значение е повече от интересно и показателно.
Сабазий,което се явява персонификация на Дионис,тоест едно и също може да се тълкува според данните останали от онова далечно време по (може би странно за някои),един начин.
Той е записван в древните времена като Сабази/Сабади,което ни звучи на пръв поглед някакво нищо не означаващо,но в същото време и познато…това е така,защото името се обяснява лесно със старобългарския език – Свободь,тоест свободен.
За да се потвърди това твърдение ни идват на помощ гръцкия и латинския език.
Най-известният епитет за Дионис на латински е Либер,а на гръцки е Елевтерос,като и двата епитета от два различни езика означават едно – свободен,като прибавим и българският стават три езика,които сочат едно и също,но само българския успява да обясни самото име с което е записван в древността.
Може би Дионис е бил виждан като свободата или пък освобождаващия,тълкувайки ролята му като божество чрез името,но за сега това са само тълкувания,ще мине време докато се разясни всичко,но сме със сигурност на прав път имайки предвид лесното тълкувание на името му чрез старобългарския.
Тълкуванието на самото име Дионис,а не на другите му имена,под които е известен,е възможно чрез няколко езика,а именно чрез старобългарските думи дивньно – дивно,чудно,диво-чудо,дивь-удивление,дивьнъ-удивителен,дивити се(н)-удивлява(м) се.
Редно е да се спомене,че в писмена от Линеар Б Дионис е срещан като Дивонусос.
Има още няколко известни нам имена за Дионис,които ще бъдат споменати сега,със следната бележка,която е много важна за разбирането на нещата – в миналото,както и в наши дни на едно божество може да се приписват много неща и то да има много роли,с чиито епитети е известно.
Например мизийския тракийски народ е наричал Дионис – Ванак,чието значение се твърди,че означава – цар,владетел,господар,което е и логично,Дионис все пак не е бил единствено божество,но и предводител.
Интересно е,че древни царе като фригийския цар Мидас е бил наричан с титлата Ванак.
Редно е да споменем,че според Страбон езикът на мизите е бил смесица между фригийски и лидийски.

Така,видяхме някои от тракийските божества,тълкуванията на техните имена и ролите,които са заемали в древността,а сега нека се впуснем в обичаите на тракийците и тези на българите от наше време и за да достигнем до извод ние трябва да видим паралелите между „двете” цивилизации.
Разглеждайки традициите на балканския народ (тракобългари) ще се споменат и други образи в пантеона на древните,както и предания за други митични същества и нещо много важно – предания,които са с образи от по-близкото минало,но съдържащи в себе си препратки към древните времена – с нови образи.

Интересен е обичаят от остров Самотраки,където е почитан богът на светлината,известен с името Ден.
Ако приемем,че българите са стари поселници - коренно население на Балканите,не бива да ни учудва защо тракийският покровител на светлината е наричан Ден,което означава същото което и днешното ден,то се тълкува и със старобългарското дьнъ-ден, тоест светлина.
Друг древен персонаж е обясним на български и има своите еквиваленти.
Това е например Херосът,наричан още Аздул,чието тълкувание се дава чрез българското яздя.

Преди да продължим по-нататък трябва да обърнем специално внимание на някои култове от миналото свързани с дотук изброените персонажи,които са останали и до ден днешен.

Ще да започнем с кукерите (за които впрочем има по-стара публикация,където с Вас прегледахме принадлежността на този обичай).

Кукерите са били срещани още от древните времена,по време на празненствата посветени на Дионис.
Римският автор Улпиан,който станал свидетел на тези дионисиеви шествия споделя,че това са хора,обличащи се като сатири,силени,бакханки ,носещи рога на главите и кози кожи,с цел прилика със спътниците на Дионис.
Също така,подобно на дионисиевите шествия,така и при кукерите се избира цар,който е возен на каруца,точно както е била и практиката при траките в техните шествия.
А самите кукери изглеждат като тези същества,които са били изобразявани в онези древни времена.

*Самото тълкувание на името кукери и по-пълна информация може да бъде намерена в статията от 08.07.2015 „Спомени във фолклора”.*

Още остатъци от дионисиевите празници се срещат сред народните обичаи и християнски празници,имащи паралели в обичайните ритуали,съпровождащи почитането на дадения празник.

Пример за това може да бъде Трифон Зарезан,който има препратки и паралели от древните времена.
Народната легенда повелява,че Трифон,имащ се за брат на Богородица,която ходила на църква 40 дни след раждането,поради присмеха си над нея той отрязал носа си. Тук се преплита и древната легенда за тракийският владетел Ликург,който прогонил Дионис и обкръжение,което породило Дионисевия гняв и той му пратил безумие,поради което Ликург в момент на умопомрачение убил своя син,мислейки си че зарязва лозята.

*Нека не забравяме и,че Дионис се почита като Бог на виното,а до ден днешен Трифон Зарезан е известен като празникът на виното.*

По Трифоновден се избира цар на лозята,който бива носен на ръце (или колесница/каруца) ,като царя носи венец,направен от лозови пръчки,както и носи букет от босилек,като царя бива носен до селото,където се спира при всяка къща,гощават се с вино и така със всяка следваща къща,а шествието завършва в домът на дадения цар на лозята.
Интересно е да се отбележи приликата с особени ритуали от дионисиевите игри,нещо което е забелязано и от доста учени и изследователи,а именно обичая да се избира цар на лозята.

Друг интересен и важен факт е голямата почит към Гергьовден от всички краища на България.
Това се дължи на народностния спомен за Хероса,известен още като Тракийският Конник или още – Аздул – Яздул,тоест този който язди,яздещия,което точно и недвусмислено отговаря и на ролята и образа му – конник.

Достатъчно показателна е почитта на народа към конника,което има своите съответствия в „тракийската” култура и българската култура,които според приведените данни може да бъде считана за една и съща култура.

За разглеждането на друг много интересен обичай,самия ритуал при извършването на който,ние трябва да се върнем отново към Сабазий/Сабади.
В някои райони от България (според Архимандрид П.Стефанов в Етрополе) в честването си към Св.Атанасий народа показва явни прилики на древен предхристиянски тракийски култ към Сабади,при което по време на шестването,хората подвикват силно „Сабой,Сабой”(!),нещо което ни дава ясна подсказка,към кое митологично същество се е извършвало това викане и почитане.
Разбира се това е нормално,имайки предвид ранното приемане на Христовата вяра от нашите предци да се преплитат езически с християнски празници и персонажи,които препокриват отдавна почитани такива.
След края на обясненото шествие край запален огън се оставя храна – нещо което,ако сте забелязали се прави от мнозинството от хората в България по време на определени празници.

Внимание сега с Вас ще обърнем и на други древни обичаи,персонажи и ритуали,в лицето на Русалийските игри,Спасовден,Коледа,нестинарството,Сирни Заговезни и самодивите.

Нека започнем подред – а именно с Русалийските игри,или по-точно летните русалии.
Известна е и практиката за лекуване с билки при почитането на Залмоксис,което се явява във формата на летните русалии,при което има паралел с билковото лекуване по Спасовден,съвпадащ с тях.
Паралелно с тях,централно място заемат самодивите,където се проявява и обичаят да се лекува,чрез русалийски танци в Северна България,Румъния както и в Южна Македония по Коледа.
Следващите данни,които ще приведем с Вас са доста важни,защото на много от нас това най-вероятно ни е познато.
Платон и Сократ свидетелстват за лекуването на Залмоксис,чрез билки и припяване,нещо което напомня за баенето,при което по-старите българки шептят редица молитви (припяване) върху болен човек (или човек с болки).
Също така е известен и танц на Залмоксис,почитан като бог на лекуването и свързан с Русалиите.

Сега е време да обърнем и специално внимание към други два големи обичая и празника у нас българите – нестинарството и Сирни Заговезни.
Като ще придадем данните за Сирни Заговезни и нестинарството на едно място,тъй като ритуалите около тях имат нещо свързващо ги,след което ще разгледаме друго древно божество.
Като ще да посочим народната повеля при изпълнението на празника и това,което имаме документирано от древните при изпълнението.
За начало трябва да споменем,че според Херодот при траките гети е бил известен обичая да се изстрелват запалени стрели към небето,което е описано от историкът като противопоставяне на боговете.
Интересното в този случай е,че на Сирни Заговезни е известен обичая да се изстрелват запалени стрели в небето,както и изстрелване на огнени стрели в дворовете на дадена мома от момъкът който я харесва,а родителите стоят будни за да загасят огъня,докато момата трябва да събере стрелите.
Също така навярно ако не всеки,то повечето от Вас знаят за въртенето на оратниците по Сирни Заговезни,което също е част от древния ритуал.
Тук може да се види как в древността един от тракийските народи,описван от множество летописци като българи е практикувал обичай известен нам днес!
Също така е известно почитанието на тракийските народи към огъня и са документирани както и открити много огнени олтари,използвани при определени ритуални дейности,като прескачане,танцуване на огън.
Нещо известно нам при нестинарството.
Нещо което е мистично и  древно.
Само от Перперикон(правилно Перперек) са открити 9 огнени олтара.
Сега е време да видим кое е това древно божество известно нам благодарение на Стефан Византийски,а именно Ώγενος – Оген!
Засвидетелствано е като „древно божество”,почитано от тракийските народи.
Интересно име е със сигурност,но още повече е показателно и ценно,именно защото е лесно обяснимо,дори при самото чуване какво е и защо е такова,а именно – бог на огъня. (Огън – диалектно огин,оген).
В нестинарството и навярно в Сирни Заговезни имаме отзвук от едно древно митологично същество,наричано от тракийските народи (нам деди) Оген!
За подсилване на гореказаното,би трябвало читателя да вземе под внимание личните имена при нас българите като Огнян,Огнен,Огняна,Огнена,както и Огньо и още куп сродни!
Темата с личностните имена,датиращи от древността,която ще бъде доразвивана с течение на този труд,както и трудовете които ще последват този на тази тема е много интересна и много показателна.

Продължение : II.Култура - Орфей






Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vitalian4v
Категория: Политика
Прочетен: 117734
Постинги: 51
Коментари: 222
Гласове: 2610
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031