Орлеанската ерес, предадена ни от монаха Павел при манастира на св. Пиер при Шартър, който разказва за рицаря Арефаст и как той успял да се внедри сред еретици-гностици и да разобличи ереста им пред френския крал на събора в Орлеан.
Действието на историята се развива през 20-те години на XI век, а самата история е записана ок. 60 години по-късно, като се предполага,че монахът Павел я е научил лично, по разкази, от самия рицар Арефаст (повече виж в: Heretic Lives. Medieval Heresy from Bogomil and the Cathars to Wyclif and Hus. Michael Frasseto, 2007, с. 22-37).

  Преводът е от английски на български по Heresies of the high Middle Ages, Wakefield, Walter L. (Walter Leggett), compiler, 1969, с. 76-81:  

-"Освен това смятам за достойно да бъде записано как споменатият по-горе Арефаст, с Божия помощ и чрез остротата на здравия си разум, не само открил, но и напълно потиснал в град Орлеан еретическото нечестие, което по онова време тайно се разпространявало и разливало отровата на нечестивата заблуда из цялата Галска земя.   Той бил от рода на нормандските херцози, човек изискан в речта, мъдър в съветите, благословен с добри нрави и поради това твърде добре познат със службата си като пратеник не само на френския крал, но и сред великите благородници. Разказва се, че по онова време в дома му имало един духовник [може би писар - б.м] на име Хериберт, който решил да отиде в град Орлеан с цел да се занимава с учение. Но всъщност, докато усърдно търсел учители на истината, той се отклонил по сляпа пътека и попаднал в яма на явна ерес. Защото по същото време в този град двама духовници, Стефан и Лизоий [или Лисоа- б.м], били прочути сред народа и се отличавали над всички други с мъдрост, изтъкнати били със святост и благочестие и щедри в милостинята. Споменатият духовник ги потърсил и след кратко време, станал послушен [техен] ученик чрез сладостта на святото слово, бил от тях упоен със смъртоносните напитки на злото.

  Уловен в безумие и дяволска заблуда, лишен от всякакво познание по богословие, той повярвал, че се е изкачил на върха на мъдростта. Когато се върнал в родината си, започнал чрез постепенни и прикрити внушения да привлича и своя господар — когото обичал с необикновена привързаност — по пътя на заблудата, твърдейки, че град Орлеан сияел повече от другите градове със светлината на мъдростта и блясъка на святостта.   Неговият господар, вслушвайки се разумно, разбрал от думите на човека, че той се е отклонил от пътя на правдата. Той незабавно уведомил херцог Ричард за случилото се, поискал от него чрез писмо да извести крал Роберт за заразата, която още се таяла в неговото кралство, преди да успее да се разпространи, и помолил краля да не отказва на същия този Арефаст необходимата помощ за нейното изкореняване.

  И така, кралят, поразен [като] от гръм от неочакваното известие, заповядал на човека бързо да потегли към Орлеан заедно със своя духовник, като му обещал всякаква помощ в това дело.

  Когато Арефаст потеглил в изпълнение на кралската заповед, той минал през Шартър с намерението да се посъветва по този въпрос с почитания прелат Фулберт. Но се случило така, че Фулберт отсъствал, защото бил отишъл в Рим да се моли. Тогава Арефаст разкрил причината за пътуването си пред един мъдър духовник на име Еврар, сакристан (служител, натоварен с грижата за сакристията, църквата и тяхното съдържание. В древни времена много задължения на сакриста са изпълнявани от вратарите, а по-късно от ковчежниците и мансионариите - б.м) на църквата в Шартър, и го помолил за благото на съвета му: как трябвало да се държи в спора и с какви оръжия можел да се укрепи срещу многобройните хитрости на дяволската измама?  

Еврар, добре познаващ мъдрия съвет, го наставил всяка сутрин, още от ранни зори, благочестиво да отива в църква, да търси помощта на Всемогъщия, да се отдава на молитва и да се укрепява чрез Пресветото Причастие с тялото и кръвта Христови. След това, защитен от знака на Светия Кръст [Кръстното Знамение], той трябвало уверено да пристъпи към слушането на еретическото нечестие. Не трябвало да противоречи на нищо от онова, което щял да чуе от тях, а, приемайки привидно ролята на ученик, мълчаливо да съхранява всичко в сърцето си.  
И така, когато Арефаст пристигнал в Орлеан, наставен по този начин и ежедневно укрепяван чрез Светото Причастие и молитва за помощ, той посещавал техните наставления под прикритието на невеж ученик и накрая бил допуснат вътре в дома на заблудата.   Когато първоначално го поучавали чрез разкази от Светото Писание и чрез някои притчи и забелязали, че слуша със смирено ухо като съвършен ученик, те му обяснили, наред с други притчи, и тази за горското дърво:

  „Ти трябва да бъдеш третиран от нас — казали те — като горско дърво, което, когато бъде пресадено в градина, се напоява обилно с вода, докато пусне здрави корени в почвата. След това от него се отрязват тръните и излишните клони, така че, когато бъде отсечено близо до земята с мотика, да може да бъде присадено с по-добра пръчка, която по-късно ще даде сладък плод.  

Така и ти, бидейки пренесен от злото светско общество в нашето свято общение, ще бъдеш добре напояван с водата на мъдростта, докато бъдеш наставен и станеш достатъчно силен, за да бъдеш освободен от тръните на злото чрез меча на Божието Слово. И когато изгоним нелепите учения от убежището на твоето сърце, ти ще можеш с чист ум да приемеш нашето учение, дарено от Светия Дух.“

  А той винаги благодарял на Бога за всяка дума, която те му изговаряли, поради което те били уверени, че той е обърнат към тяхната заблуда.  

Тогава тези безразсъдни мъже разкрили утайката на своето нечестие, дотогава скрита под думите на Светото Писание: казали, че Христос не бил роден от Дева, нито пострадал заради човеците, нито бил действително положен в гроба, нито възкръснал от мъртвите; добавили също, че в кръщението няма очистване от греховете и че няма тайнство в освещаването от свещеник на тялото и кръвта Христови. Те смятали за нищо призоваването на светите мъченици и изповедници.   Когато тези изоставени от Бога и напълно окаяни мъже изригнали от смрадните си гърди тези и други отвратителни неща, се казва, че Арефаст им отговорил така:  

„Ако в тези неща, които изброихте, както казвате, не може да има никаква от очакваната човешка надежда за спасение, умолявам ви настойчиво да ми покажете в какво човек може да се уповава, за да не би душата ми, хвърлена в съмнение, бързо да падне в гибелта на отчаянието.“

  „Без съмнение, брате — отговорили те, — досега ти си бил потопен заедно с невежите в Харибдата (страшно морско чудовище, олицетворяващо опустошителен водовъртеж - б.м) на лъжливата вяра. Но сега, издигнат на върха на цялата истина, ти започна да отваряш очите на здравия си ум към светлината на истинската вяра.  

Ние отваряме пред теб портата на спасението, чрез която, а именно чрез възлагането на ръцете ни, ако влезеш, ще бъдеш очистен от петното на всеки грях и ще бъдеш изпълнен с дара на Светия Дух, Който без остатък ще те научи на дълбочината и божественото превъзходство на всички Писания.  

Тогава, хранен с небесна храна и освежен от вътрешна пълнота, често ще виждаш заедно с нас ангелски видения, чрез чието утешение ще можеш без забавяне или трудност да посещаваш каквито места пожелаеш. И нищо няма да ти липсва, защото Богът на всичко, в Когото са съкровищата на мъдростта и богатствата, никога няма да престане да бъде твой спътник.“

  Междувременно кралят и кралица Констанция пристигнали в Орлеан заедно с множество епископи, според молбата на Арефаст. На следващия ден след пристигането им, по предложение на самия Арефаст, кралските служители измъкнали цялата тази нечестивa група от къщата, в която се били събрали, и ги отвели в църквата „Свети Кръст“, пред краля и събранието на епископи и духовници.

  Но преди да стигнем до сблъсъка, ще положа усилие да разкрия пред неосведомените нещо за онази храна, която те наричали небесна, и по какво изкуство била приготвяна.   Те се събирали в определени нощи в определена къща, всеки държейки светлина в ръцете си, и като веселяци възпявали имената на демони, докато внезапно не виждали сред тях да слиза демон в образа на някакво малко животно.  

Щом привидението станело видимо за всички, всички светлини незабавно били угасяни и всеки, с възможно най-малко забавяне, сграбчвал първата жена, която му попаднела, за да блудства с нея, без да мисли за греха. Независимо дали това била майка, сестра или монахиня, с която се съединявали, те смятали за действие на святост и благочестие да легнат с нея.   Когато от този най-мръсен съюз се раждало дете, на осмия ден след това се запалвал голям огън и детето било пречиствано чрез огън по обичая на древните езичници, а след това било изгаряно.  

Пепелта му била събирана и пазена с не по-малко почит, отколкото християнското благоговение обикновено пази тялото Христово, и била давана на болните като напътствено причастие в мига на напускането им на този свят.  

Наистина, толкова голяма била силата на дяволската измама в тази пепел, че който бил заразен със споменатата ерес и бил приел дори съвсем малка частица от нея, почти никога след това не бил способен да насочи мислите си от тази ерес обратно към пътя на истината.   Нека това кратко изложение по този въпрос бъде достатъчно, така че поклонниците на Христа да се пазят от това нечестиво дело и да не се занимават с неговото подражание чрез създаване на секти.  

Но понеже изглежда, че съм се отклонил от темата, разговорът трябва да бъде върнат там, откъдето го оставих. Жестокостта на неверниците ще бъде разказана накратко, за да не предизвика по-дългото изложение на спора отвращение у придирчивия читател.   И така, когато, както бе разказано, тези хора били доведени пред краля и събранието на епископите, Арефаст пръв се обърнал към краля, казвайки:  

„Господарю мой, кралю, аз съм рицар, човек на Ричард, вашия най-верен херцог на Нормандия, и без причина съм държан пред вас в окови и вериги.“

  Кралят му отговорил така:

  „Бързо изложи причината за присъствието си тук, за да може, когато тя бъде разкрита, да бъдеш задържан в окови като виновен или, ако се окажеш невинен и бъдеш освободен от веригите, да бъдеш пуснат.“  

Тогава човекът отговорил:

  „Като чух за мъдростта и благочестието на онези, които стоят пленници пред вас заедно с мен, реших да дойда в този град, за да мога след това да се върна у дома, станал по-добър чрез примера на техните добри дела и учение. Ето това е причината, поради която реших да напусна родината си и потърсих този град. Нека сега прелатите, които присъстват заедно с вас, разгледат и отсъдят дали по някакъв начин съм виновен в това деяние.“  

Тогава епископите казали:

  „Ако ни обясниш каква е природата на мъдростта и благочестието, които си научил от тях, лесно можем да вземем решение.“

  На това човекът [Арефаст - б.м] отговорил:  

„Нека Ваше Кралско Величество и Вашата власт заповядат на тези хора да ви разкрият нещата, на които са ме научили, така че, след като ги чуете, да бъдат преценени като достойни за похвала или предадени на забрава като недостойни.“

  Когато кралят и епископите заповядали на тези хора да отговорят и да изяснят основите на своята вяра, враговете на всяка истина — някои от които говорели от името на останалите — нямали никакво намерение да навлизат в нечистотата на своята ерес по какъвто и да било начин.

  Но подобно на змия, която толкова по-лесно се изплъзва от ръцете, колкото по-здраво е държана, колкото повече чрез своята хлъзгавост били притискани от словото на истината, толкова повече изглеждали способни да се измъкнат.

  Тогава Арефаст, виждайки как печелят време и как зад щит от думи бързат да прикрият заблудата на своята вяра, се обърнал към тях и казал:  

„Мислех, че във вас ще намеря учители на истината, а не на заблудата, когато постоянно ми проповядвахте това учение като спасително. Аз присъствах на вашите наставления, а вие ми обещахте, че никога няма да се отречете от него, за да избегнете наказание, дори и при опасност за живота си.  
А сега виждам, че от страх пред смъртта, забравили вярата, която изповядвахте, желаете да се отречете от това учение и малко се интересувате от това да изпратите мен, един необучен ученик, на смъртна опасност.  
Сега кралската заповед трябва да бъде изпълнена и подобава да се подчиним на властта на такива прелати, за да може, ако някое от нещата, които съм научил от вас, противоречи на християнското благочестие, [...], като узнаят присъдата на тези мъже, да разберат кои неща трябва да бъдат следвани и кои отхвърлени.  
Наистина, вие ме учехте, че чрез кръщението не се придобива никакво опрощение на греховете; че Христос не е бил роден от Дева; че не е страдал заради човеците; че не е бил действително погребан; че не е възкръснал от мъртвите; нито пък хлябът и виното, които на олтара в ръцете на свещениците чрез действието на Светия Дух изглеждат да се превръщат в тайнство, действително могат да бъдат променени в тяло и кръв Христови.“   Когато Арефаст изрекъл тези обвинения на висок глас, Гуарин, епископ на Бове, попитал Стефан и Лизоий [Лисоа], които изглеждали водачи на тази заблуда, дали мислите им са такива и дали вярват в нещата, изречени от Арефаст.  

Тези мъже, които вече ги очаквало обиталище в ада заедно с дявола, заявили, че изброените положения са истинни, че това е тяхното учение.
  И когато им било представено, че е възможно Христос, Който бил роден от Дева и пострадал в Своята човешка природа за нашето спасение, така че на третия ден, победил смъртта, да възкръсне в Своята божественост и да ни научи, че ние, очистени от греха, също ще възкръснем, те отговорили с ехидни езици:  

„Ние не сме били там и не можем да повярваме, че това е истина.“  

Тогава епископът ги попитал следното:  

„Вярвате ли или не вярвате в родителите по плът?“  

Когато те потвърдили, че вярват, епископът отговорил:

  „Ако вярвате, че преди да съществувате, сте били родени от своите родители, защо отказвате да повярвате в Бога, роден от Бога, без майка, преди началото на времето, и в определеното време роден от Дева чрез осеняването на Светия Дух?“  

Но те казали:   „Това, което природата отрича, винаги е в несъгласие с Твореца.“  

Тогава епископът отговорил:

  „Не вярвате ли, че преди, чрез природата да бъде създадено каквото и да било, Бог Отец е създал всичко от нищото чрез Сина?“  

На това тези изгнаници от вярата отговорили:  

„Нека по този начин разказват приказки онези, които притежават земна мъдрост и вярват на измислиците на плътски човеци, надраскани върху животински кожи. Но ние, които имаме закона, написан в сърцето от Светия Дух — и не признаваме нищо друго освен онова, което сме научили от Бога, Твореца на всичко — напразно ни разтягате излишни думи и неща, несъвместими с Божеството.

  Затова прекратете думите и направете с нас каквото пожелаете. Защото ние ще видим нашия Цар, Който царува на небесата и Който ще ни въздигне в небесни радости към вечни тържества от Своята дясна страна.“  

След като всички от първия до деветия час на деня по различни начини се опитвали да ги отвърнат от заблудата им, а те, по-твърди от желязо, не обръщали никакво внимание, било заповядано всеки от тях да бъде облечен в свещеното облекло на своя чин; и веднага епископите низвергнали всеки от съответната му длъжност.

  По заповед на краля кралица Констанция застанала пред вратите на църквата, за да не би народът да ги убие вътре в нея. Така те били изхвърлени от лоното на Светата Църква.   И докато ги извеждали, кралицата, с жезъла, който държала в ръката си, избила окото на Стефан, който преди това бил неин изповедник.  

След това, когато ги отвели извън стените на града до малка колиба, където бил запален голям огън, те били изгорени, с изключение на един духовник и една монахиня; заедно с тях била изгорена и нечестивата пепел, за която говорихме по-рано.

  Духовникът и монахинята, по Божия воля, дошли на себе си".  

На първо време нека идентифицираме ереста на групата оглавявана от Стефан и Лизоий/Лисоа. Това, което разбираме от тях е,че отричат Христовото въплъщение, което кореспондира на гностическата ерес на докетизма (от гр. δοκεῖν - привидение, приличане, изглеждане), според която Христос не се е въплътил наистина, а само е изглеждало така на околните - т.е. Христос е бил по-скоро манифестация или фантазия, фантом, а не истински Богочовек. 
След това групата еретици твърдят, че свещенодействията на свещениците нямат никаква сила и благодат, което, макар и да не знаем точната аргументация за подобно схващане на тази конкретна група еретици, то можем да предполагаме, локализирайки ги в рамките на гностическите ереси, че става дума за донатизъм - ереста, която отрича Божията благодат у недостойните (вкл. и свещници).  След това имаме преплитане на два сантимента - и двата от които отричат светите тайнства и самата Църква - това е еретическото убеждение в нереалното присъствие на Христос в Евхаристията и отричането на кръщението, оттам и опрощението на греховете посредством църковните традиции, тайнства и разпоредби. Тук идентифицираме следните еретически и секуларистични сантименти - антисакраментализъм и антиклерикализъм, и двете отричащи църковните тайнства и Църквата с нейните служения и санове.    Друг момент, на който бих искал, финално, да обърна внимание е примитивния мироглед и рационализация на разпитаните еретици, а именно - свръхдоверието в емпиризма и личния опит. Това, в наши дни народът обикновено определя като принципа "око да види, ръка да пипне". Контра-аргументът представен под формата на въпрос от прелатите на събора е много показателен - те питат - вярват ли еретиците,че са родени от родителите си - което по своето същество анулира еретическия скептицизъм. Това е така, защото сами нямаме надеждни доказателства от личен опит, освен чуждото свидетелство, за това че сме родени от някого, а не самопридобили битие.   

Ереста в Орлеан се появява като част от една генерална тенденция на запад през XI, която се охарактеризира като бум на хетеродоксалните движения в региона. Чрез победата над гностиците-дуалисти на изток (в Ромейското и Българското царства), идеите им се придвижват на запад, където пробуждат стари ереси и пускат здрав корен. Свидетелството на монаха Павел за случката с рицаря Арефаст и еретиците от Орлеан е от първите сведения за този нов "пръв контакт" с ересите в Западна Европа през зрялото средновековие.