Генетични проучвания:

Генетичните проучвания на българския народ дават много интересни и важни сведения не само за принадлежността ни, но и за времевия и географски период и ширини, по които ние, или по-точно нашите предци са се оформили като народ. Тези проучвания носят и най-тежка доказателствена част що се отнася до произхода не само на съвременните българи, но и на „прото” или „пра” българите, както и за самото заселване на Европа и формирането на различните европейски народи. Последните генетични проучвания на нашия народ са от 2008/2009, 2011, 2012, 2013, 2014/2015 и 2018, тоест от предишните две десетилетия (2000-те и 2010-те). Те, методите и използваните в тях технологии доскоро бяха от най-нов и модерен тип, а самите проучвания, учени и институти са от световно ниво – авторитетни. Преди да преминем към съществената част, а именно – обсъждането на резултатите от генетичните проучвания, ние ще отбележим, че от 2019 насам е разработена нова и по-добра технология и методология за генетично изследване – “Full Genetic Sequence”, която когато бъде използвана за проучване на българите в бъдеще, ще надгради вече установеното с много по-голяма точност и детайлни резултати.

* * * * * * * * *

Проучвания, Резултати & Дискусия:

Според тези проучвания, българите в голямата си част носят гените на хората обитавали балканите още отпреди 8000-10000 години. В тази връзка акад. Г. Велев (2016) по-късно ще сподели, че 20% от потомците на тези хора никога не са имали досег с популации отвъд Балканския полуостров.

В изследването на д-р. Сена Карачанак-Янкова от 2011 година – European Human Genetic Conference 2011- P10.80 – Y-Chromosome genetic variation of Modern Bulgarians – се казва следното:

„Около 80% от генетичните вариации при българите са представени от хаплогрупите E-M35, I-M170, J-M172, R-M17 и R-M269. Това показва, че комбинацията от хаплогрупи при българите съответства на тези на повечето европейски народи… Българите са отдалечени от турците въпреки географската близост, арабите, а и народите на Кавказ и Индия.”

Оригинал:

“The positions of Bulgarians among other populations was visualized by Principal Component (PC) analysis. About 80% of the total genetic variation in Bulgarians falls within haplogroups E-M35, I-M170, J-M172, R-M17 and R-M269. This finding shows that the Bulgarian haplogroup profile is congruent with those described for most European populations… Bulgarians are distant from Turks (despite geographical proximity), Arabic and Caucasus populations and Indians.”/Karachanak S., et al., 2011/

Характерът на определени хаплогрупи при българите показва потомство от Мезолита и Неолита когато се появява и организираното земеделие (8000-10000/12000 г. бел.моя).

-“The greatest contribution comes from the range expansion of local Mesolithic foragers triggered by adoption of agriculture introduced by cadre of Near Eastern Farmers.”

От приведеното дотук излиза, че според генетичните проучвания, една голяма част от българите и техните гени водят потомството си от Мезолита и Неолита на балканите. Година по-късно излиза друго изследване на д-р. Карачанак-Янкова – Bulgarians vs the other European populations: a Mitochondrial DNA perspective 2012 – където се казва следното:

„Може да се каже, че средиземноморското наследство се дължи на траките-местен народ, явяващ се и най-ранен обитател на Балканите. Източните приноси най-вероятно се дължат на протобългарите и славяните…” /Sena Karachanak et al., Int J Legal Med. 2012 Jul/

Интересното тук е,че по-късните изследвания ще опровергаят становището за източен ген донесен от протобългарите и славяните. Навярно това нахвърляне на имена се дължи на погрешните консултации на казионни историци. Без значение от това обаче, както казахме, по-късните изследвания опровергават това. Тук по-важното е, че изследването е установило точните носители на преобладаващия сред българите средиземноморски тип – траките.

В труд от 2013 г., същия учен и нейния колектив стигат до следното заключение:

-“On the whole, Bulgarians are distant from Altaic populations and populations residing in the north of the Pamir region and they are also distant from Kazan Tatars and Iranians, although to a lesser extent.”/Sena Karachanak et al., 2013: Y-Chromosome Diversity in Modern Bulgarians: New Clues about their Ancestry/

-„Като цяло, българите са отдалечени от алтайските народи и народите живеещи на север от Памир, отдалечени са също от казанските татари и иранците, макар и в по-малка степен.”

Този пасаж приведен тук, базиран на заключенията на генетическо проучване, е способен, самостоятелно, да дисквалифицира две от най-популярните сред казионните исторически кръгове и историография теории за произхода и принадлежността на българите – Тюркската и Ирано-персийската теории.

В една съвместна работа между учените Карачанак и Нешева от 2015 година – Distribution of East-Eurasian Y-Chromosome and Mitochondrial DNA Haplogroups across Eurasia- Insights into the Genetic Ancestry of Bulgarians – се казва следното:

-“The Modern Bulgarian mitochondrial DNA (mtDNA) and Y-Chromosome gene pools predominantly consist of Western Eurasian haplogroups…A similar pattern is observed in ancient mtDNA samples of proto-Bulgarian human remains, which belong exclusively to Western Eurasian mtDNA haplogroups.”(Nesheva et al., 2015).

Този пасаж е изключително ценен откъм разгадаването произхода на самите „пра” или както тук са наречени „прото” българи. На първо място учените Нешева и Карачанак-Янкова изтъкват, че съвременния генетичен състав на българите е почти изцяло принадлежащ на групите от Западна Евразия, като те уточняват, че те имат сходство с хаплогрупите изследвани от останките на прабългари, тоест т.нар. прабългари са от абсолютно същите (от едни и същи) хаплогрупи като траките и обитателите на Балканския полуостров от поне 10000 години. Тук е редно да се уточни, че при „пра” българите от Средновековието има хаплогрупи с по-голяма честота от тази при изследваните тракийски останки на 4000 години. Това е нормално имайки предвид големия времеви период разделящ живота на едната изследвана група, или индивид и другата. Впрочем, някои изследователи твърдят, че ако бъдат изследвани останките на траки живели от периода IV-VI век, то резултатите ще бъдат напълно идентични между траки и „пра” българи.

В друг свой труд, Карачанак казва: „Честотата на установените хаплогрупи показва, че българският Y-хромозомен генофонд е почти изцяло обхванат от западноевразийски хаплогрупи. Генетичният принос от Централна Азия (Хг C-M217), Северна Евразия (Хг N-M231) и югозападна Азия (производна на Хг Q-M242, Хг LM51 и Хг R-M124) е почти незначителен (общата честота на тези хаплогрупи е 1,5%).

* * * * * * * * *

(1) R-L23: Принадлежи на хората заселили земите ни след Ледниковия период (отпреди над 10000г. бел.моя);

(2) E-V13: Принадлежи на хора обитавали земите ни през Мезолита – ок. 12000 г., които после се заселват и по други места паралелно с разпространението на организираното земеделие;

(3) J-M241: Е от времето на Неолита – нейде отпреди 8-9 хиляди години и показва разселването на ранните земеделци от Черноморието.

*”R-L23 is present in Eastern Bulgaria since the post glacial period; haplogroup E-V13 has a Mesolithic age in Bulgaria from where it expanded after the arrival of farming; haplogroup J-M241 probably reflects the Neolithic westward expansion of farmers from the earliest cities along the Black Sea.”/Karachanak S., et al., 2013/

*Карта с разпространението на Хг E-V13*

Изследователите, а и резултатите от проучванията им установяват и подсказват, че ако трябва да се определи даден период за начален стадий на формиране дадена група хора, или етнос образно казано (може би и прото-етнос/пра-етнос), то това ще трябва да се отведе именно към периода на Мезолита и Неолита (8000-13000г.).

-“…haplogroup I-M423 is the genetic record of Balkan Mesolithic foragers and their expansion after the adoption of agriculture.”

-„…хаплогрупа I-M423 може да се проследи до балканските ловци-събирачи от Мезолита и тяхната експанзия след усвояването на организираното земеделие.”

Другата голяма хаплогрупа при нас е R1a-M17 наричана още „източна” и още определяна като „славянска” или „прабългарска”.

-“…It is worth mentioning that as previously suggested [48]-[50] haplogroup R1a-M17 could be a signal of various events ranging from early post LMG (Last Glacial Maximum или Late Glacial Maximum – бел.моя) expansions to more recent Slavic demographics.”/Karachanak S., et al., 2013/

-„…Заслужава да се отбележи, че както вече (бе) предложено (или предположено – бел. моя), хаплогрупа R1a-M17 може да сигнализира различни събития от времето на края (късната –бел.моя) ледникова епоха, до по-скорошните разселвания на славяните.”

Тоест т.нар. „славянски ген”, който впрочем някои учени приписват на „пра”българите се свързва с ранните преселения от края на Ледниковия период. Впрочем американски учени установиха, както това явно е отразено и в това изследване,че „славянският” ген в една пра-древност е тръгнал от Балканите. Оттук още излиза, че в старо време, старите славяни изначално са пребивавали край Дунава, а от друга страна и „пра”българите.

Според Европедия (Europedia, Haplogroup R1a Y-DNA, Maciamo Hay, 2011) този бранш и последвалите го негови разновидности се разделят на два или повече клона, които следователно заемат различни географски ширини. Тъй например в тази компилация от генетични проучвания се твърди, че по времето на Бронзовата епоха, клони на този ген са се установили трайно на Балканският полуостров идвайки от Изток.

Главните миграционни пътища на този клон към момента са обект на дебат, но главно се приема, че те са се разделили на две – едните прекосили земите зад Каспийско море и отправили се на северозапад към дн. Украйна и Русия, докато другия клон е преминал през дн.Турция, Мала Азия и през Босфора към балканите.

На това изображение виждаме теоретичната прародина на въпросния ген с нейните най-често срещани честоти и най-ранни разселения. Тук също са посочени и главните коридори на разселване от някогашната прародина.

Според Е. Делев (2017, с.48) браншове на този ген навлизат на балканите през Мала Азия по време на Бронзовата епоха, като негови разновидности са най-често срещани сред македонския край до Родопите и Странджа. Той допълва:

„Интересен е фактът, че повечето българи, представители на хаплогрупа R1a, се различават от тези, които живеят в Южна Полша и Украйна.”

Според генетиците това разнообразие и различност се касаят за различните пътища на миграция и самобитно развитие на носителите на тези маркери.

Отново според Европедия, славянския бранш на този ген при българите се среща в една особена разнообразност на динарския тип. Според информацията приведена в тази компилация, някои браншове на този ген са внесени при българите от обитавалите северните части на Черно море скити.

* * *

В дисертацията на същия учен се казва: „Следователно древната възраст на Хг RM458 в Източна България (12.4 ± 5 kya) и Кавказ (10.1 ± 3 kya) трябва да се интерпретира внимателно, поради това, че оценката на възрастта се повишава вследствие редица демографски епизоди.”

По-късно тя уточнява:

-„ Трета по честота е широко разпространената евразийска хаплогрупа R-M17, която е установена при 17,5% от българите, като 42,9% от тях принадлежат към типичната за Европа Хг R-M458.”

В своето изследване на стр.31, табл.10, които ще приведем отдолу, тя уточнява, че Хг R-M458 при нашия народ варира между 4100 и 12400 години. За останалата част от R-M17 не се споменава нищо, включително и идване от земите на Азия в който и да е било период (на античността и средновековието).

Относно връзката на тези хаплогрупи на траки и „пра”българи, др. Нешева казва:

„Проучените 19 представителя на траките от ранната Бронзова епоха притежават 16 различни хаплотипа, които формират 10 различни хаплогрупи. Тези хаплогрупи са разнообразни и се срещат в Европа и Азия. Част от тях присъстват при прабългарите…”

В своя труд, учените Нешева и Карачанак-Янкова (2013) представят резултатите и методите си така:

„За да дефинираме по-добре структурата и произхода на генофонда на българските мъже, ние разгледахме различията в Y-хромозомите на 808 българи. Установихме, че генетичният фонд на Y-хромозомата у съвременните българи се представлява предимно от западноевразийски хаплогрупи (около 40% принадлежи към хаплогрупите E-V13 и I-M423 и 20% към R-M17). Хаплогрупите, разпространени в Близкия Изток (J и G) и в Югозападна Азия (R-L23) се срещат в честоти съответно от 19% и 5%. Хаплогрупите C,N и Q, характерни за алтайски и централноазиатски тюркски популации, се срещат в пренебрежимата честота от само 1.5%. Анализите на основните компоненти дава на българите място сред европейските народи, генетично далеч от тюркоезичните групи от Центр. Азия и популации от Югозападна Азия. В рамките на страната генетичните вариации са обособени в западна, централна и източна България, което сочи, че Стара планина не е била преграда за придвижването на хора. Анализът на генетичното потекло дава следните интересни резултати:

1. R-L23 се среща в Източна България от края на Ледниковия период;

2. Хаплогрупа J-M241 вероятно отразява неолитната експанзия в западна посока на най-ранните земеделски общества по Черноморието. Като цяло, в светлината на последните исторически изследвания, които показват значителен прабългарски генетичен принос в съвременните българи, нашите данни показват, че общо наследство по мъжка линия между прабългарите и алтайски/централноазиатски тюркоезични групи или не е съществувало, или е било пренебрежимо малко.”

Това откритие и становище на генетиката, съчетано с вече гореописаните, е от монументално значение за българите като народ и култура и за историята и българската историография като цяло. От приведеното дотук стават ясни няколко съществени неща, а именно:

(1) Съвременните българи нямат нищо общо с народите на Азия и особено тюркоезичните такива, Памир, Иран и Индия.

(2) Старите българи, или още прабългарите, също нямат нищо общо с алтайските и/или централноазиатски и тюркоезични народи и популации.

(3) Съвременните българи, обаче носят гените на първите и едни от първите обитатели на балканите. В своето болшинство съвременните българи са по-близки (дори и направо идентични) с и до траките, отколкото до които и да било други групи.

(4) Установено бе още,че самите стари, или „пра”българи са от същите хаплогрупи, носещи гените на траките, а не на далечни азиатски или персийски народи.

(5) Установено бе още и че съвременните българи носят гените на старите „пра” българи, откъдето и правим другата връзка : (пра)българи = траки, или в по-широк смисъл балканци и черноморци. Това може би е най-важното откритие на генетиците, а именно че няма особена разлика между съвременните българи и прабългарите, от което възниква въпросът защо продължаваме да наричаме българите от античността и ранното средновековие с понятието „пра”българи?

Учените от това изследване продължават така:

-„От генетична гледна точка, последните анализи на митохондирална ДНК, както и анализите на автозомите, хромозомните вариации на съвременните българи попадат между източноевропейските и средиземноморските популации. В частност, почти целият фонд на митохондриална ДНК на българите има западноевразийски произход и включва отличителни генетични маркери от всичките европейски популационни вълни от късно-палеолитната колонизация на Европа до по-скорошната „неолитизация” на Европа.”

Сиреч, от генетична гледна точка излизат две съществени за България и Европа неща:

(1) България е дом на най-старото население, което живее в нея и до днес.

(2) Също така, че България е мястото откъдето са се разселили дедите, носители на дадени гени и хаплогрупи на съвременните европейци към днешните им родини.

Резултати и Дискусия:

-„Най-разпространените хаплогрупи при българите са I-M423 (20,2%) и E-V13 (18,1%). Те представляват автохтонните и почти ендемични подгрупи I-P37 и E-M78 в югоизточна Европа. На трето място е общата евразийска хаплогрупа R-M17, която се среща при 17,5% от българите, от които 42,9% принадлежат към специфичната за Европа подгрупа R-M458. Хаплогрупа R-L23, източния клон на западноевразийската хаплогрупа R-M269 присъства в генетичното наследство по бащина линия на 5,2% от българите (…) на следващо място е Хг I-M253 (4,3%), която е характерна за индивиди от северна Европа. Тя е последвана от две подгрупи на J-M172, а именно J-M241 и J-M530 (Средиземноморска/Егейска), наблюдавани в честота от 3,8% и 2,4% респективно. Останалите хаплогрупи са с честота по-малко от 2%. Тези открития показват, че съвременния български генофонд е подчертано хомогенен, а Стара планина вероятно не е представлявала сериозна преграда пред генетичния обмен.”

Преди да продължим нататък с дискусията и резултатите поставени от генетиците, ние трябва да отбележим тук, че според дотук известното ни – около 70% от българите, или поне ок.70% от техните гени са от автохтонен и европейски характер.

-„Схематичното представяне на спектъра на подгрупите в хаплогрупа I-M423 се характеризира със звездовидна форма с център – най-често срещания хаплотип, характерен за всички балкански популации. Типологията на хаплогрупната мрежа съответства на предишни заключение, че хаплогрупа I-M423 е генетично наследство от ловците и събирачите, обитавали балканите през Мезолита и тяхната експанзия след овладяването на земеделието. Струва си да се отбележи, че българските проби са разпръснати по целия спектър и принадлежат към разраснали се в последствие, редки и уникални хаплотипове. Това разнообразие е лесно обяснимо с оглед на голямата древност на I-M423 в България.”

Карта на експанзията на хаплогрупа I-M423

-„Изключвайки босненските хървати и македонските гърци, за които стандартната грешка е твърде голяма, най-старите образци на E-V13 на Балканите, датиращи от времето на Мезолита, се срещат в проби от Западна България (9,3 ± 3 хиляди г.). Тази стойност, която се припокрива с тази, регистрирана в Турция (10,6 ± 3 хиляди г.), показва, че E-V13 вече е била налице (освен ако не е възникнала) през Мезолита в западна България, откъдето е претърпяла експанзия заедно с прехода към земеделие.”

Самата концентрация на определен тип група или ген в даден район според изследователите не е индикатор за тяхното първично появяване там, а по-скоро като индикатор за някогашно разселване от друго място към тези земи. Такъв е случаят с земите на и около Молдова, Хърватска и Босна.

* * * * * * * * * * * *

През 2019 г., инж. Евгени Делев – ръководител на българския генетичен проект, изнесе, обясни и коментира (официално) резултатите от (вече обсъдените) генетичните проучвания на българите. Там той подробно обясни как се извършват подобни проучвания, разясни засегнатите теми, групи и епохи и показа вече установените резултати от вече изложените генетични проучвания. Там той впрочем онагледи древността на нашия народ, използвайки уникалните генетични маркери срещани у съвременните българи. В едно свое интервю за Bulgaria on Air той не скри изненадата си от резултатите. Ще си позволим да го цитираме:

-„Аз очаквах, че ще получим резултати, които потвърждават нашия степен, средноазиатски или всякакъв друг произход – че ние идваме на Балканите от някъде другаде, да кажем през Аспарухово време.”

„Но изследванията показват точно обратното – ние сме едно старо автохтонно население, което живее тук и се е развивало на местна почва от хиляди години назад и чертата, която е поставена хипотетично 681-а година трябва да бъде изтеглена много назад във времето, защото оформянето на българския народ става паралелно с оформянето на българското летоброене преди 7500 години.”

*Ще си позволим да отворим една кратка скобка – това е изключително интересно изказване от инж. Делев. Самата тема за признатия като най-стар от ЮНЕСКО – български календар, според ръководителя на българския генетичен проект съответства със самото оформяне на народа ни е твърде непроучена и незаслужено игнорирана. Тази тема е изключително интересна и важна,но слабо обсъждана. Повече усилия и изследвания са нужни в тази насока.*

-„Моят отговор е категоричен – българската история – казва инж. Делев – е подменена в периода непосредствено след Освобождението, била е написана според интересите на други велики народи – те не искат да признаят, че сме по-древни от тях.”

*Тук отново ще си позволим да отворим кратка скобка за коментар. Евгени Делев потвърждава изказаното от нас в една предишна наша статия – Тюркската теория за произхода на българите – голямата лъжа – Друг изтъкнал такова мнение е журналистът-изследовател Александър Стойчев. Същото мнение впрочем споделя още и вече покойния проф. Асен Чилингиров. На същото мнение е и акад. Георги Марков. Всички те са на мнение, че българската история е политически манипулирана с цел деморализация на народа ни, от чужди интереси, страни и агенти.*

Инж. Делев продължава:

-„Над 50% от нашите гени са от неолитното население на Балканите отпреди 7-8000 години.”

„Уникалното при нас е,че нашите гени стоят в основата на родословното дърво на европейските хаплогрупи – това означава, че голяма част от генетичните клонове са се оформили на Балканите и в последствие са се разпръснали като население, така че западноевропейците, искайки да изследват своите гени, автоматично трябва да опрат до нас.”

Коментар:

От всичко дотук изложено става ясно, че ние, на първо място трябва да дисквалифицираме Тюркската и Ирано-персийската теории за произхода на българите. На второ място ние трябва да приемем предложеното от генетичните резултати – съвременните българи носят гените на автохтонното балканско население. В същия дух, ние видяхме, че „пра” българският ген също фигурира у съвременния българин, а той още (прабългарския ген) бе и един и същ по тип с този на траките отпреди няколко хилядолетия. Още, ние научаваме, че населението на балканите е било достатъчно многобройно и наситено (гъстотата му бива запазена дори и през римско време, когато Рим набира легионите си оттук), за да може да засели други части на Европа и Евразия в една пра-древност. И както вече споменахме, най-интересно е съответствието между формирането на българското летоброене и формирането на българите като такива – датиращи отпреди ок. 7000+ години.

В такъв случай, след като изложихме всичко това, ние намираме за редно да изложим и сбито, наистина накратко методите и резултатите от тези проучвания:

(1) Изследвани са различията в Y-хромозомите на 808 български мъже;

(2) В генофонда на българите преобладават характерни за европейците хаплогрупи;

(3) 40% от днешните българи принадлежат към хаплогрупите E-V13 и I-M423, които най-вероятно са възникнали на Балканите и оттук са се разселили из цяла Европа, паралелно с овладяването на организираното земеделие.

(4) За българите са характерни автохтонни, почти ендемични, редки и уникални генни комбинации (някои го наричат „българският ген”);

(5) I-M423 (20,2%)
     E-V13 (18,1%)
     R-L23* честота 5,2%
     J-19%
    (R-M17-17% - от тези 17% - 42% са от вариацията Хг R-M458 типични за Европа. Както по-рано отбелязахме, около 70% от българите, по официални данни са от местен произход).

За да онагледим по-подробно това становище, ние ще почерпим от опита и откритията базирани над тези резултати от други изследователи. Установено е,че преобладаващите гени у българите са древните балкански гени. Това са носителите на I-M423, E-V13, J-M241 и R-L23, които са потомци на хората обитавали земите ни отпреди 8-13 хиляди години. Ако изследваме тези групи само, то стигаме до извода, че 62,5% от населението ни е техен носител.

Като имаме обаче предвид, че 17% от българите са носители на R-M17, но 42% от тези 17% са носители на типичната за Европа вариация на R-M17 – Хг R-M458, то можем да отведем 7,1% носители на местният вариант на хаплогрупата и така достигаме до 69,6%. А добавим ли и приписваната на старите ловци-събирачи група G2, срешана при ок. 2% от българите, то ние достигаме до извода, че ок. 70% от българите са потомци на първичното балканско население. Колкото до онези 10% от т.нар. „източен” клон (източната хаплогрупа на Евразийската), то ние можем да я отнесем към хора мигрирали на изток в даден момент. Все пак обаче, няма да навлизаме в спекулации тук, тъй като самите изследователи не дават информация за този „източен клон”.
Редно е обаче да се спомене, че според някои процентът варира по-нагоре, някъде между 80-90%.

Нека обаче бъдем и по-конкретни в това отношение. За тази цел ще си послужим с научния труд на ръководителя на българския генетичен проект инж. физик Евгени Делев: Популационна генетика на българите, основоположници на европейската цивилизация [Генетична генеалогия и популационна генетика на българите], 2017.

В тази своя книга Делев представя резултатите от гореописаните генетични проучвания върху българите, прави обобщаващ коментар и съчетава генетиката с историческите миграционни вълни, от което проследява процесите и периодите в които са се формирали определени групи, в това число и българите. Той проследява произхода на предците на българите, на самите българи и проследява последвалото разселване на балканските и черноморски популации из Европа и техните генетични артефакти в Азия и последвалото българско разселване из други места на балканите.

Той също така ръководи и осъществява и свое генетично проучване върху българите, което помества в книгата. Прави съпоставки между своето и другите проучвания и извежда логически заключения базирани на получените от научните подходи на генетиката резултати.

В тази си част няма да се фокусираме върху лични коментари, нито пък ще се опитваме да правим ревю на самият научен труд, а по-скоро ще представим чрез цитати откритията на самият учен.

Тъй например на страница 113 от своя труд Делев казва, че повечето от учените са на мнение, че балканското и европейското генетично наследство у българите стига до 75%, докато според други то е някъде в диапазона 80-90% (Делев, 2017, с.113).

Малко по-нататък той дава следните характеристики на генетичните групи и подгрупи, които се откриват сред българите:

„Всеки европейски или американски генетик, изследващ собствения си произход, се сблъсква с генетични доказателства за по-ранното обитаване на негови прадеди на територията на Балканите или Близкия Изток. Ако българският етнос беше новооформен, той нямаше да бъде еднороден, както са, например днешните сърби и нямаше да бъде използван от американските генетици, като референтна популация. В исторически план голяма част от хаплогрупите са оформили клони с малък брой потомци. Такива стари клони се откриват много често при българите. При тестването на първите 200 души в българския проект ние се натъкнахме на брой хаплотипове, доближаващ броя на тестваните, т.е. почти всеки тестван се разполагаше в самостоятелен генетичен клон. При западноевропейците картината е съвсем различна.” (Е. Делев, 2017, с. 125).

След което Делев предоставя няколко карти на различните исторически и доисторически миграции на различните носители или прадеди на съвременните генетични популации.

„Снипове, които се считат типични за балканското население, са броени като балкански и съответно европейски от лабораторията 23&Me, докато лабораторията Фемили Три ги причислява към малоазийското население. Това е причината да има такава съществена разлика в резултатите на двете лаборатории. Този факт класифицира българите автоматично като население с висок процент европейски гени – от 98,9 до 99,8%. Може да се счита, че средно българите носят 99,5% европейски гени. Тези 99,5% съответстват приблизително на 80%, при резултатите на Фемили Три. Европейските гени, по стандарта на 23&Me са разделени на следните категории:

Южноевропейски гени, средно около 80% от гените на българите. Делят се съответно на:

-Балкански – от 54 до 75%

-Италиански – от 2, 4 до 8%

-Иберийски – срещат се рядко, под 1%

-Южноевропейска широка зона – от 8,9 до 25%

Източноевропейски гени – от 0,8 до 15,5% при българите:

-Северозападно-европейски гени;

-Английски и Ирландски – до 0,6%

-Френски и немски – срещат се рядко под 1-2%

Северозападно-европейска широка зона – от 0,3 до 3,6%

-Европейска широка зона – от 3,5 до 7,9%

-Ашкенази – срещат се рядко – до 1%

Близкоизточните и Северноафриканските гени се срещат от 0 до 1% при българите и се делят на следните критерии:

-Близкоизточни от 0 до 0,9% от генома на българите;

-Северноафрикански от 0 до 0,1%;

-Близкоизточна и Северноафриканска широка зона – до 0,1% от българските гени.

Северноафриканските гени се срещат основно при населението, преселило се през последните столетия от днешна Гърция. Те, както и близкоизточните гени, са критерий за скорошна миграция на население от районите Морея, Епир, Атика, Тесалия, както и от йонийските острови и от районите Западна и Средна Мала Азия. Те се делят на подкатегорията: Северноафриканска широка зона – до 0,1% от гените на българи.” (Е. Делев, 2017, с.141-142).

Тук има една особеност, на която Делев обръща внимание. Както при гореописаните други генетични проучвания, така и тук е установена една древност на определените генетични групи, които присъстват при българите. Това ще рече, че тези гени присъстват при българите доста преди същите тези гени да се озоват при други европейци по-далеч от нашите географски ширини. Именно в тази насока Делев споделя, че когато има съвместимост на гени между българи и италианци, испанци, французи или други, това не се дължи на техни походи в нашите земи, където те да са оставили гените си, а напротив – дължи се на старите миграционни вълни на балканци и черноморци по техните земи, където те са оставили гените си на съвременните италианци, испанци, французи и пр.

В последната част от книгата си, Делев прави анализ на българските фамилни имена, проследява „родините” на различни български родове и анализира различните топоними на цялата ширина на Балканският полуостров, като достига до заключението, че множество от българските фамилни имена, прякори и местности носят имената на други местности, от които оригинално са тръгнали, а самите топоними на балканите имат древни паралели със съвременните български наречия и думи (с.206). Той още обръща и специално внимание на българското летоброене (с. 209).

В частта където той обсъжда постиженията на генетиката като наука и нейния принос към разкриването произхода на българите, Делев посочва, че българите са смесица от генетични групи, които са се смесили някъде преди 8 хиляди години със съответните миграционни вълни от периода. Той още твърди, че съвременните българи, наравно с прабългарите са потомци на населения, които са населили балканите и черноморския ареал в няколко праисторически периода – отпреди ок. 20 хиляди години, ок.13 хиляди години и последно някъде отпреди 8 хиляди години, като той отнася разнообразието, което по-горе обсъдихме към смесването на тези стари групи популации на балканите и последвалите им миграции на запад и изток (с.227).

„Българите, както и другите народи, са смесица от много и различни гени и хаплогрупи. Това прави народа ни генетически по-силен и многообразен. Уеднаквяването на населението се е случило в много ранен период. Това е причината промяната на процентите европейски и малоазийски гени да е плавна и последователна, от юг и югоизток към северозапад (…) Българите се явяваме ствол на родословното дърво на европейското население. Затова е логично, че сме генетично най-близки до съседните ни народи.” (Е. Делев, 2017, с.229).

От приведеното дотук можем да извлечем следната информация:

1. На първо място това са типовете гени и групи, които се срещат при българите показани по-горе;

2. На второ място това е тяхната древност. Според проучванията популациите донесли гените, които съвременните българи носят в себе си, са се установили по нашите земи, и на Балканския полуостров и край Понтът като цяло в един много стар период, когато са се извършвали първите миграции на човечеството към Европа;

3. На трето място ние виждаме, че е имало смесване на гени и групи при българите, на което се дължи и разнообразността във външен вид и други, но с уточнението, че проучванията отнасят това смесване към един много стар период – още от формирането на човешките общества по нашите земи;

4. На четвърто място това е идентифицирането към кои популации принадлежат съвременните българи. Установява се, че модерните българи са генетичните наследници на хората поселили земите ни в най-старо време;

5. На пето място е според нас най-важното откритие на проучванията, а именно, че прабългарите не спадат към азиатските генетични популации, а към европейските. При тях се срещат същите или сходни генетични групи като тези на хората поселявали балканите и черноморието в цялост от онази прадревност;

6. На шесто място е вече генетично доказаният факт, че няма съществена разлика между съвременни българи и прабългари в генетично отношение, което ще рече, че не можем да говорим за някаква дихотомия между двете групи, те се явяват практически единородни и еднакви;

7. На седмо място трябва да адресираме някои медийни заглавия, които след обнародването резултатите на генетичните проучвания върху българите написаха за заглавия на своите статии „българите са чист народ”, което не се прие добре от мнозина. Както излиза от генетичните проучвания, българите са „чист” народ дотам докъдето тяхното формиране като народност не е в резултат на постоянно смесване на разнородни групи и гени, а за едно древно смесване, което в последствие е довело до известно оеднаквяване. Процеси случили се плавно и без особен примес през последвалите векове, особено през средновековието, както доскоро се твърдеше;

8. Накрая, но не на последно място по важност е вече доказаният факт, че българите не са близки генетично до турците. Този вреден за българското самосъзнание и достойнство наратив бе много често повтарян в последните две десетилетия и втълпяван на голяма група от нашето народно общество. Оказва се, че по времето на османското владичество на българските земи не се е случило това прословуто османско генетично заливане, за което често се говореше в разни среди на нашето общество и хитро се подхвърляше по медиите. Това ще рече, че нашия народ наистина е оцелял културно, езиково и генетично през целия този времеви период, което допълнително засилва тезата за т.нар. народна имунна система.

Заключението, което можем да извлечем от резултатите на генетичните проучвания на българите, с присъщите им типове, групи и гени, е изключително интересно, важно и показателно.Това заключение е много повече и по-важно от вече изложеното такова, че българите са автохтонни обитатели на земите си, както и че прабългарите не са азиатски пришълци, а потомци на автохтонното балканско и черноморско население. Другият съществен, но бледнеещ пред същинските разкрития на тези проучвания извод е, че българите спадат към европейската раса и са от типа на средиземноморските и черноморски популации. Наистина същественото обаче идва след това. На първо място ние трябва да кажем, че българите като народ притежават едно завидно генетично богатство, оставено ни от смесването на няколко вида групи в една пра-древност (отпреди ок.13 хиляди години), като в същото време сме и един хомогенен народ в генетично отношение, което показва, че нашето развитие като народ е било плавно и многовековно (в продължение на няколко хилядолетия), което, съчетано с благоприятния климат и географско разположение на земите ни, е позволило развитието на висока цивилизация, религия, култура и философия. От друга страна, ние виждаме, че нашите гени се срещат при голяма част от другите европейски народи, това е твърде показателно в разбиването на един от многогодишните анти-български митове и заблуди, че Балканите са били един вид „бардака” на Европа, където всеки е оставял нещо от себе си. Генетичните проучвания показват противното – докато балканите са се радвали на дадено генетично богатство и в същото време хомогенност, то другите, главно западноевропейски народи – не. Както вече бе изказано от самите изследователи, в едно пра-време, част от древните обитатели на балканите са се разселили на запад, носейки със себе си своите гени, с които са обогатили обитателите на новите си земи. Това се доказва от древността на дадените гени и хаплогрупи по нашите земи и сред нашия народ, които предшестват тези от други територии и популации из Европа и Евразия. Имайки предвид, че формирането на един народ, на един етнос, отнема много дълъг период от време – хиляди години, то ние можем да твърдим, а и да се доверим на твърдението на инж. Евгени Делев, че българите като народ (или техните предци) са започнали да се формират паралелно с техния древен календар – отпреди 7500 години.

Допълнение

Тук е редно да отбележим някои по-съществени неща засягащи самия дебат около произхода на старите българи и в последствие на съвременните българи. Мнозина са скептични да приемат научно установените факти на генетиката поради преувеличените медийни заглавия и твърдения, които главно се базират на нуждата от посещения, прочитания и ангажираност сред обществото. В тази връзка много от медиите стигат до там, че преиначават и преекспонират резултатите на генетиката с цел привличане на четаемост. Това води до объркване сред читателите им и следователно лек скептицизъм.

Други пък напълно отричат генетичните проучвания като несъстоятелни защото противоречат на техните лични желания и вярвания за произхода на българите и отказват да ги коментират и обсъждат. Те просто ги игнорират. Това е нещо доста показателно за всеки дебат и спор що се отнася до произхода на българите и по-специално на старите така наречени прабългари. Винаги когато бъдат приведени генетичните проучвания и техните резултати, определени групи решават да не ги зачитат, игнорират ги и се опитват да се хванат за нещо друго и тъй отричайки една от най-точните науки, с които разполагаме като инструмент за разкриването на произхода на всеки един народ и индивид.

В едно интервю от 2018 година, на въпросът дали генетиката не противоречи на историческата наука, Десислава Нешева, участничка в повечето генетични проучвания отговаря подобаващо – генетиката е най-точната наука и не подлежи на манипулация.

Ето и откъс от нейното интервю:

Генетиката си остава един от най-валидните инструменти за детерминиране произхода на нашия народ и съставяне на съществените връзки в историко-генетичен план.

В най-общи линии според нас най-важните открития на генетиката са следните:

1. На първо място е фактът, че прабългарите са един местен за европа балканско-черноморски народ;

И

2. Няма генетична разлика между българи и прабългари, което означава, че хората определяни като прабългари, от периода IV/VII-IX/X век не са по-различни от тези българи, които живеят днес. Това и налага преосмислянето на терминологията „пра”българи.

С това възнамеряваме да приключим темата с генетиката и да се отправим към другите по-важни аспекти на нашата история и произход.

настоявам, след като пред мен стои такъв виден генетичен специалист, да получа отговор на няколко безкрайно лесни въпроса.
Къде и кога се е зародила R-хаплогрупата?
Къде и кога тази хаплогрупа се разделя на подгрупите R1a и R1b?
Колко процента от българските мъже носят ген R1a и съответните снипове?
Колко процента от българските мъже носят ген R1b и подгрупите му?
Кой и кога реши, че траките са най-старото и автохтонно балканско население?
Колко общо можем да имаме с тях, след като куп източници твърдят, че сме дошли на Балканите, а не сме тръгнали оттук?
На всеки от тия въпроси аз имам повече от смислени отговори.
Чакам Вашите.

Именно затова съм цитирал самите учени и техните работи. В самите им работи се казва,че траките били първото население, или едно от първите. Не го казвам аз. На второ място съм дал и самите източници, които обсъждат разделението на клоните - мисля сами можете да си ги проверите. На трето място идва ред на източниците - според болшинството такива българи има и по балканите и северно от Черно море. Наистина доста ще бъде интересно да видя някой да спори с генетиците. Дал съм проучванията им, дал съм източниците, дал съм и имената им - водете си споровете с тях и науката, не с мен, който е събрал тази информация и я е предал в сбит вид. Нека и аз да попитам - да не би да твърдите,че източниците за някой азиатско-алтайски произход са несъществените пу-ку, бу, гу и подобни, които нямат общо с българите,а са по-скоро наименования на местности от онези региони? Мислех си в началото да пусна някои линкове към научни исторически изследвания към коментара си, но се опомних,че няма да ги прочетете?
Нека и аз да попитам сега господин туркоман нетурков, който в описанието на блога си цитирал,че българите не са нито тюрки,нито славяни, нито никакви освен българи, а застъпващ най-дискредитираната теория за произхода ни изобщо - какви са българите? Откъде идват? Ако кажете Азия - противоречите на науката -

-така и на историческата, която вече е приела за факт,че българите са народ типичен за географските ширини на черноморието - без значение от западното, северното или източното крайбрежие.
Бих добавил още неща, но мисля няма особено смисъл.

Едната е цитат от богослова Методий Патарски.

"Както вече показахме, раннохристиянският
гръкоезичен богослов Методий Патарски, живял на границата на III - IV век, съобщава: «Магог
от сего суть вси языци иж живут на полунощи. Козари, руси, объри, болгари и ини вси. (см.
Описан. слав. рукоп. Моск. Синод. библ., отд.V, стр.31)». Тук аварите (обри) са включени в
списъка на редица тюркоезични народи от Поволжието и Прикамието."

Втори цитат.
"Ал-Масуди по
този въпрос пише: "Следните народи произлизат от Яфет: Ашбан, Рус, Бурджан, Хазрадж, Турк,
Славяни, Яджудж и Маджудж, Тарс, Мадян, обитателите на островите в морето и Булгар". Яджудж и Маджудж са Гог и Магог от Библията, мога и да Ви кажа какво означават тези названия.

Относно разселването на българите в Европа. Както вече говорихме, един от регионите на
разселване на този народ се е намирал в Средното Поволжие. Изглежда това да е тяхната
историческа прародина. Тук българите се фиксират от арабските източници като съставна част
на народа ас-сакалиба или в тюркоезична транскрипция "асаколыоба", което на нашия език се
превежда като "родът на почтените бели аси". Оттук става ясно, че българите принадлежат на
народа на асите, който от най-древни времена е обитавал обширната територия между Дон и
Приуралието.
Следващият регион, където историческите източници фиксират българи, е Западното
Предкавказие и Източното Приазовие. Това вероятно е бил единен етнически масив. Теофан
Изповедник отбелязва: "...от самото езеро (Меотийското, бел. Ю. Дроздов) и до реката Куфис,
където се лови българската риба ксистон, се простира древната Велика България и живеят
съплеменните на българите котраги". Тази Велика България просъществувала само кратък
период от време, което ни дава основание да се усъмним в дълбоките корени на нейното
население на дадената територия.

В средата на VII век Великата България в Приазовието се разпаднала. Ето какво пише
патриарх Никифор в съчинението си "Бревиария": "По времето на Константин, който умря на
запад, някой си на име Коврат, господар на тези племена, напуснал живите, като оставил петима
синове, на които завещал в никакъв случай да не се отделят един от друг, за да могат с взаимното
си благоразположение да запазят властта си. Те ни най-малко не спазили бащиното наставление,
след кратко време се разделили един с друг и всеки от тях се отделил със собствената си част от
народа. Първият от тях, именуем Баян, според бащиния си завет останал на земята на предците;
вторият, именуем Котраг, преминал реката Танаис и се заселил срещу тях; четвъртият, като
преминал реката Истър, уседнал в Панония, намираща се днес под властта на аварите, и
сключил съюз с местния народ; петият, който се обосновал край Равенския Пентакъл, станал
даанъкоплатец на ромеите. Най-накрая третият им брат на име Аспарух, след като прекосил
реките Днепър и Днестър, се установил край Истъра, като стигнал до места, удобни за
разселване...".

С други думи, Котраг с народа си се заселил на десния бряг на Нижни Дон
и никъде не се е местил оттам. Нито у Никифор, нито у Теофан няма дори и намек за това, че
Котраг с народа си е отишъл на Средна Волга, където да е основавал Българска държава. Второ.
Българите се разселили по Нижни Дон, на Балканите, в Северна Италия и Панония. Това
означава, че те са един от етническите елементи, на основата на които се сформират бъдещите
народи от тези етнотеритории. Разбира се, в тези етнотеритории българите пренесли своя
тюркски език, следи от който трябва да са останали в езиците на съвременните потомци на тези
народи. Трето. Гийом де Рубрук пряко посочва, че българите, разселили се по Дунава, навремето
са мигрирали от Поволжката Велика България: "Езикът на паскатирите и унгарците е един и
същ; те са пастири, нямащи никакъв град; страната им откъм запад се съприкосновава с Велика
България... Защото тези българи, които живеят отвъд Дунава, близо до Константинопол, са
излезли от споменатата Велика България". Това сочи и Роджър Бейкън в своето "Велико
съчинение": "И това княжество граничи на север преди всичко с Велика България, откъдето
произлизат българите, живеещи между Константинопол, Унгария и Склавония. Тази, която е
разположена в Европа, е Мала България и там говорят на езика на българите, живеещи във
Велика България, която се намира в Азия".

Имам и доста още.

Сега малко генетика, дето измълчавате най-важните неща по нея :).

https://thestrip.ru/bg/permanentnyjj/opisanie-gaplogrupp-i-izvestnye-predstaviteli-gaplogrupp-r1a-r1b-n1c-g2a/

Има доста подробна таблица, указано е процентно наличието на голям брой генетични маркери.
Можете и сам да си направите справките.

https://i0.wp.com/haplogroup.narod.ru/hap_europe_percent.jpg

Съвсем приблизително казано, носителите на R1b не говорят като основен индо-ирано-европейски език. Тоя въпрос е предмет на много дълбоко проучване, мисля, че вече е направено поне донякъде.

Съгласен съм с едно: дунавските българи сме повече от особен случай :).

Поздравления нза постинга и за вложения труд!
Не съм генетик, но по различни пътища съм стигнал до тези изводи! Дори елементарния-външен вид на Българина Другите са ,познаване на историята, езика, логиката, сравняване на източниците, например нормално ли е за едни и същи хора, цитирано е при тебе ,веднъж да са българи, друг път славяни, трети-траки Математически означава ,че става въпрос за едни и същи хора с различни имена! Поведението също! Траките, ако се обединят, казва Херодот, ще бъдат непобедими Да ,но не се обединяват Ние не сме ли като тях!?
И ред други насочващи неща
Писал съм за Делев и един негов,важен извод за обръщането на Българите в славяни І " Че от Българите са създадени изкуствено и насилствено още десет държави Знаем кои са, последната е Македония, пред очите на слепите Българи- добавката за МКД е от мен!

Всичко най-добро!

За обмяна на генетичен материал между турци и Българи съм наясно как стоят нещата от дете Българи и турци живееха мирно, но в отделни махали Смесените бракове бяха рядкост И това, след 500 години съжителство, при здрав морал, говори ясно че смесване е било малко допустимо! Особено сред простолюдието!

[quote=dobrodan]Едната е цитат от богослова Методий Патарски.

"Както вече показахме, раннохристиянският
гръкоезичен богослов Методий Патарски, живял на границата на III - IV век, съобщава: «Магог
от сего суть вси языци иж живут на полунощи. Козари, руси, объри, болгари и ини вси. (см.
Описан. слав. рукоп. Моск. Синод. библ., отд.V, стр.31)». Тук аварите (обри) са включени в
списъка на редица тюркоезични народи от Поволжието и Прикамието."

Втори цитат.
"Ал-Масуди по
този въпрос пише: "Следните народи произлизат от Яфет: Ашбан, Рус, Бурджан, Хазрадж, Турк,
Славяни, Яджудж и Маджудж, Тарс, Мадян, обитателите на островите в морето и Булгар". Яджудж и Маджудж са Гог и Магог от Библията, мога и да Ви кажа какво означават тези названия.

Относно разселването на българите в Европа. Както вече говорихме, един от регионите на
разселване на този народ се е намирал в Средното Поволжие. Изглежда това да е тяхната
историческа прародина. Тук българите се фиксират от арабските източници като съставна част
на народа ас-сакалиба или в тюркоезична транскрипция "асаколыоба", което на нашия език се
превежда като "родът на почтените бели аси". Оттук става ясно, че българите принадлежат на
народа на асите, който от най-древни времена е обитавал обширната територия между Дон и
Приуралието.
Следващият регион, където историческите източници фиксират българи, е Западното
Предкавказие и Източното Приазовие. Това вероятно е бил единен етнически масив. Теофан
Изповедник отбелязва: "...от самото езеро (Меотийското, бел. Ю. Дроздов) и до реката Куфис,
където се лови българската риба ксистон, се простира древната Велика България и живеят
съплеменните на българите котраги". Тази Велика България просъществувала само кратък
период от време, което ни дава основание да се усъмним в дълбоките корени на нейното
население на дадената територия.

В средата на VII век Великата България в Приазовието се разпаднала. Ето какво пише
патриарх Никифор в съчинението си "Бревиария": "По времето на Константин, кой

Никой не оспорва сведенията на Теофан и Никифор, но тук те говорят за Стара Велика България и събитията около Кубрат. Знаем,че преди тях има българи около и на юг от Дунав. За българи се знае южно от Дунав, северно и източно от Черно море и е факт. Тук по-скоро става въпрос,че те не са били азиатци, а народ местен за черноморския регион в това число и балканите, или поне с предци оттам генетично говорейки. Самите сведения за митичен произход на българите са както повечето за почти всички народи от периода - да се издирва някакво мнимо мииично родословие. Не можем да ги приемем безкритично защото изпадаме в патовата ситуация да издирваме произход от някакви библейски или легендарни персонажи,които сред различните автори са прародители на различни народи. Колкото до принадлежността на българите към тюркоезичните народи то това е несъстоятелно по няколко причини - на първо място нямаме сведения те да са били тюркоезични,освен ако не приемем,че нашите стари владетели са били глупци,записващи сечтоводството си за бойно снаряжение на камък (надпис който все още не е преведен цялостно или изобщо), не приемем,че силно повреден надпис дава достатъчно информация, превод който е силно критикуван от много академици или съдове,чиито надписи до днес са обект на спор относно произход и език. Преводите им нямат общо по между си,което навежда на мисълта че превод към момента е невъзможен.
Ако приемем,че българите са азиатско-турански народ,то ние ще противоречим на науката и здравия разум, защото науката твърдо е установила европейската принадлежност на прабългарите. Оттук следва да дирим произхода на българите именно към териториите на България, Румъния, Украйна и Русия - и то от районите край Черно море.
Поздрави.

Благодаря много приятелю. Нека и аз добавя,че съм от край на България където населението е смесено - българи и турци и брак помежду им е недопустим сред самите тях - не приемат българин с туркиня или обратното. Случаите са много малко където има смесени бракове и в повечето случаи (на смесен брак) хората доброволно взимат български имена. Имам семейни приятели,които допреди няколко години не знаех,че са турци. Говорят чист български,с български имена, а децата им не знаят турски.

от Стара Велика и Волжка БЛЪГАРИИ!

Ясно си пише в Именникът на българските князе!

Тези князе имаха КНАЖЕНИЕ (ДЪРЖАВА) оттатък Дунава. Сиреч, през 164-а година вече има Дунавска България, а през 380-а и оттатък Дунава на Балканите с Мизия, също и Вулгария. Това се случва непосредствено, след като престава да съществува, другата наша държава на предците ни, наричана Одрисия.

То и ромите днес викат, че са българи, а дали е така? Та същата работа е с онези из Кавказ дето само си мислят, че имат нещо общо с българите.

Че аз утре може да си дрънкам, че съм команчи и говоря юто-ацтекански, ха-ха!

Поздрави!

те се тълкуват спокойно. Не през индоевропейски език. Купе - ризница :). Впрочем, ето.

Дългичко е за четене, но е добре анализирано.

http://macedonia.kroraina.com/vb3/vb_uvod.htm

Доколко този надпис е със съответното съдържание или пък прабългарски е доста спорно. Самия наратив, който вие подържате е вече отдавна дискредитиран и отхвърлен от официалната наука. Тук бих поместил много имена, но мисля да се спра само до три от по-известните -В. Вачкова, Г. Велев (2016) и П. Павлов (2019). Знаем още и от други талантливи изследователи на българските старини, че езика на прабългарите е бил далеч от тюркския. Мога само да добавя, че отричането на една от най-точните и неподлежащи на манипулация науки - генетиката е само по себе си противоречие и е способно да дискредитира мнението и становишето на този, който ги отрича. Все пак - успех. Ние продължаваме напред с научните открития и постижения в сферата на българския произход, а който иска да търси българското минало сред тюрките - прав му път. :)

хората са го намерили.

Ето ви тракийски златни пирони :):):) за капака, а аз съм в пълното си право да се гордея, че съм стигнал до истината със съвсем малко чужда помощ.

https://www.youtube.com/watch?v=8Z-oUW7P4kE&t=1s

Рахмет сизге, тракалар!

А да, един от които доста върл тюркофил и доказано неетичен със съмнителни методики. Нещо като един някога виден антрополог,който без нужните предпоставки (като мека тъкан и др.) правеше "реконструкции" на много стари българи и ги изкарваше монголоиди. Много полезно, ха-ха. Все пак обаче не можеш да промениш фактите,че прабългарите са били европейски, европеиден народ. Мисля,че вече всеки сериозен академик, гражданин и българин е приел този факт. Особено показателен е фактът и в смяната на официалните теории. Една стъпка в правилната посока. Останалите просто отказват да го приемат. Няма как просто да не направя паралел със сектата,която още вярва,че земята е плоска! :)
Поздрави!

Преди 10 и повече години популационната генетика беше още в началото. Изводите в цитираните публикации от 2011/12 г. на д-р Сена Карачанак са правени върху изследвания на съвременни българи по мтДНК, която се предава единствено по-женска линия от майка на дъщеря.
По-късно започват да се правят и върху Y - хромозома, т.е. наследствеността от баща на син.
Днес вече се правят автозомните изследвания на, ДНК.
Според сегашните знания в нас действително има наследственост от античното население на Балканите, като това се дължи на включеното основно женско население, което българи и славяни постоянно отвличат от ромейските територии.
Изследванията на някои антични проби от 2-1 хил от Балканите показват същото: жените много често са представителки по мтДНК на старото балканско население, а мъжете по мъжка линия са потомци на мигрирали групи.
Днес има проучвания, че при викинги, готи, авари и т.н. около 30% от населението е било отвлечени зависими хора (т. нар. домашни роби). В българското общество надали е било различно. Имаме даже сведения от по-късно време за отвлечено ромейско население, заселено заедно с епископите на север от Дунав. В българското общество от езическия период е било практикувано и многоженство и вероятно често от отвлечените жени са ставали съпруги на българи и са раждали българчета.
Едва в 2022 г. излязоха първите резултати на древно ДНК взето от костен материал от некрополите от 8 век, оставени от прабългарите. Тепърва ще излезат резултатите от още проби.
Всеки изкушен от темата за произхода и въобще за миналото ни, трябва да е наясно, че само ДНК изследванията НЕ са достатъчни да дадат отговор на въпроса за етногенезата на българите. Както знаем, представители на различните раси са носители понякога на една и съща хаплогрупа. Затова винаги трябва интердисциплинарен подход.
Антропологията и археологията мисля, че отдавна са дали отговор на основния въпрос, кои са прабългарите и по-точно, че в голямата си част са потомци на сарматско население.

Здравей. Да, мисля че това което каза е така и не виждам нещо, което да не звучи логично, нито пък да е фундаментално грешно. Прав си, че прабългарите са практикували многоженство, но от изведените генетични и антропологични проучвания(нещо, което засегнах в другата си публикация) излиза, че прабългарите са били един европеиден европейски народ. Именно затова отбягвам да ги наричам точно траки, точно скити, точно славяни. По-скоро прабългарите са народ формирал се благодарение на смесването на траки и скити, но това има тепърва да се докаже и няма да спекулирам с това. Това, което е доказано обаче е, че прабългарите спадат към средиземноморския и понтийски антропологичен тип, а според генетиката са народ формирал се край черно море и балканите. Следователно, както бях казал, трябва да търсим произхода си от този ареал. Ако има нещо, което трябва да извлечем от установените факти на генетиката, антропологията и археологията (тема, която ще засегна по-нататък във времето), то излиза следното:
1. Съвременните българи не са по-различни от прабългарите;
2. Прабългарите не са били монголоидни азиатци, те са били европеидни европейци;
3. Прабългарите най-вероятно са народ формиран от смесването на популации от балканите и край черно море;

Ако провериш и следващата ми публикация може да видиш някои по-интересни данни.

Поздрави!

- Хем се коментира за "Волжка България", хем се цитира Именникът, където пише "ОТ ДРУГАТА СТРАНА" на Дунав (Румъния, Молдова, Запад).
Важно е да се уточни:
1. През годините се писаха уникални простотии за някаква си "Волжка България", за която били писали арабските пътеписци и не знам си какво, обаче какво се оказа, след критичен анализ на изворите? Оказа се, че там първо въобще не се знае дали става дума за българи, тъй като месното етническо самоопределение е "палхар", което няма абсолютно никаква историческа, етимологична, лингвистична връзка с "българи", а в арабските извори пише друго. Има версия на пътеписа на Ибн-Русте, от проф. Хволсон, 1869г. В него са сбъркали Р с Д и пишат Ибн-Даста. От страница 22 до 25 могат да се видят нещата, за които се коментира тук, а от 80-та страница са посочени и други арабски извори за..."българите".

В книгата, където са цитирани други араби, си пише БЛГАР, с Г.

Докато при изписването за което се спори, е БЛКАР и очевидно не е поради липса или сходство между К и Г, защото другото племе от съюза - есеГел си е изписано с Г.

Двойно подчертаната е Г.

غ гаин (Г)
ك каф (К)
приличат ли си?

بلغار БЛГАР
بلكار БЛКАР (както е изписано от Ибн-Русте)

Дори и да приемем, че на фарси и на урду "български" се пише بلگار
и Ибн-Русте като персиец е възможно да е писал на персийски (К с чертичка отгоре се чете Г във фарси), то просто в арабския си е отново К, а и се разминава с останалите изписвания, които споменах по-горе като пример.
Също така, по-важното е, че тези данни нищо не променят!

Едно, че се описват някакви дървени укрепления (УЖ градове)... Докато И Плиска и Преслав са каменни... Онези там не са познавали камъка като строителен материал дори до 11-12-ти век...

Освен това, до колкото си спомням Ибн-Фадлан беше писал, че "българите" до приемането на исляма не са имали централизирана власт, а въпросният Алмуш се е писал емир на берсула, а не на българите.
Трябва пак да го погледна, но като цяло и двата пътеписа са много оскъдни.
Но при всички случаи става въпрос за племенен съюз от разнородни племена, събрали се, за да контролират търговията по Волга и нищо друго. За никаква държава "Волжка България" не може да става дума, а по времето на Иван Грозни от "българите" на Волга е останал само спомен.

Той и нашият Исперих е живял в Добруджа, но контролирал територии на изток, съответно може да са търгували някъде там, но само толкова. Моето мнение е, че там българи въобще не е имало и това, което наблюдаваме са съмнителни преводи и руско ТРАНСКРИБИРАНЕ.

Има достатъчно критични изследвания, които доказаха, че "Джагфар Тарихи" и другите подобни извори са всъщност късни фалшификати от 19-20 век, направени от фамилията Ваисовци, познати като създатели на движението "Булгаризъм".
Йохан Цолов пише:
"Какво всъщност е странното явление "булгаризъм", появило се в 19-ти век и наново оживяло в началото на 90-те години в Поволжието? Кой е Багаутдин Ваисов и неговите "ваисовци"?
Сам себе си определя като "наместник на накшбандийско-муджаддийския халиф шейх Джагфар Ал-Кулаткъ, който през учителя си Абд Ал-Халика ал-Булгари и Вали Мухаммадшан, продължава силсила-духовната приемственост от знаменития кабулски шейх Фаид-хана Ал-Кабули"...
За въпросния булгарист - Багаутдин Ваисов, негов съратник (Ибрахим бин Зайнулла Ал Булгари), казва че имал документи, с които можел да докаже, че баща му е пряк потомък на Мохамед, а майка му-на българските "ханове".
(после защо бил затворен в лудница)
Създаденото от Ваисов ислямско суфитско движение "Ал-Фиркату Ан-Наджия" означава просто "Спасяваща се група" и е взето от корана, за да може все пак на някой да бъде "сердар" (пълководец), за какъвто сам се е обявил след 20 годишното си обучение за дервиш. Обвинява мюфтията и моллите в изопачаване на корана, като поддържа върховната власт на руския цар - Джагфар, е критикувал дагестанския имам Шамил, заради организирането на въоръжена съпротива. От една страна Ваисов се нарича "истински мюсюлманин", а от друга подкрепя войната на русите срещу неговите едноверци в Северен Кавказ.
Днес се измислят какви ли не глупости за мащабите на сектата, за това, че били преследвани, че Ваисов бил отровен и какво ли не...
Никой не ги е преследвал (въпреки, че са били крайни ислямисти), дори напротив - получавали са финансиране от държавата. В негово произведение "Тарик-и ходжаган" предлага услугите си на руския император срещу последователите на имам Шамил, като завършва със прослава на властта...

и подчертава, че е приемник на покойния Джагфар и представител на братството Накшбандийя. "Булгаризмът" е яхнат от ваисовците, за да се разграничат и "етнически" от останалите мюсюлмани и е вторичен, а не основен елемент на движението.
Тези "подробности" се спестяват от днешните "булгаристи"...
Багаутдин Ваисов е вкаран в лудница на 80 години, където умира на 89 (никой не би тровил старец,който е затворен от 9 години) Ваисовците, през 1909г. са били 120 на брой, в Казанска губерния и 296 в Томска губерния. Горе-долу толкова са и "булгарите" в РФ днес"

Генетиката доказа същото:
- Интервю Нешева, 2018г.: "Категорично се вижда и че траките нямат близост с тюркско-алтайските популации, а татарите НЯМАТ НИКАКВА генетична близост КАКТО СЪС съвременните българи, ТАКА И С прабългарите..."
- "Proto-Bulgarians are positioned among South-Eastern and Southern European populations including modern Bulgarians."
- "On the greatest distance from Proto-Bulgarians are Volga-Ural and Arabic populations."
(На най-голямо разстояние от прабългарите са популациите от Волго-Урал и арабско население.)

Самият факт, че прабългарите нямат никаква връзка с популациите от Волго-Урал, че даже и са на най-голямо разстояние, показват недвусмислено, че там нито е имало българи, нито са оставали, ако някога е имало преди монголското нашествие 13-ти век. С днешните популации там, не делим нито език, нито ген, нито история, нито култура, нищо общо нямаме.

[quote=gepard96] Според сегашните знания в нас действително има наследственост от античното население на Балканите, като това се дължи на включеното основно женско население, което българи и славяни постоянно отвличат от ромейските територии.
Изследванията на някои антични проби от 2-1 хил от Балканите показват същото: жените много често са представителки по мтДНК на старото балканско население, а мъжете по мъжка линия са потомци на мигрирали групи."
- Защо пишете глупости? Вие въобще наясно ли сте с генетичните изследвания и анализи или си говорите наизуст?!
1. Y-хромозомата на българите, до сега категорично е показва абсолютно същия резултат като мтДНК - БАЛКАНИ, Южна, Югоизточна Европа, не пришълци, както лъжете...
2. Как да коментирам НЕКАДЪРНИТЕ ПРОСТОТИИ с "отвличани жени" и "мигриралите мъже" т.н.?!
Нешева, Карачанак и т.н., ясно показаха, първо, че произхода на въпросните "пра"българи, е САМО ОТ Южна и Югоизточна Европа, БЕЗ МИГРАНТСКИ елемент от тюркски, ирански, кавказки и каквито се сетите още популации от Азия, второ, няма разлика между днешните българи и старите българи - оказа се, че това е една и съща група хора, а не две отделни такива. Дори има толкова минимални генетични промени, които даже не могат да оправдаят изминалото време от 8-9-10 век до сега!
3. ще продължа в нов коментар...

Защо пишете глупости? Вие въобще наясно ли сте с генетичните изследвания и анализи или си говорите наизуст?!

1. Y-хромозомата на българите, до сега категорично е показва абсолютно същия резултат като мтДНК - БАЛКАНИ, Южна, Югоизточна Европа, не пришълци, както лъжете...

2. Как да коментирам НЕКАДЪРНИТЕ ПРОСТОТИИ с "отвличани жени" и "мигриралите мъже" т.н.?!
Нешева, Карачанак и т.н., ясно показаха, първо, че произхода на въпросните "пра"българи, е САМО ОТ Южна и Югоизточна Европа, БЕЗ МИГРАНТСКИ елемент от тюркски, ирански, кавказки и каквито се сетите още популации от Азия, второ, няма разлика между днешните българи и старите българи - оказа се, че това е една и съща група хора, а не две отделни такива. Дори има толкова минимални генетични промени, които даже не могат да оправдаят изминалото време от 8-9-10 век до сега!

3. ще продължа в нов коментар...

- Тракийските проби, тествани от Нешева са на 7000 и 5000 години (5-то и 3-то хилядолетие).
- От 5000 до 3000 години назад във времето (бронзовата епоха), е имало двупосочни смесвания с хора от Балкани-Ръмъния-Молдова-Западна Украйна. Те са двупосочни, предимно от балканци! Случвали са се поетапно чак до края на бронзовата епоха. И приключват.
- Балканците, създали културата Кукутени-Триполие (5500-2750 г. пр.н.е.), на територията на днешна Румъния, Молдова и Западна Украйна, абсорбират и местен субстрат в някакъв процент и през времето на обратна миграция към Балканите, го привнасят като всичко това се хомогенизира до преди 3000 години финално. Тоест процесът на дифузно смесване, приключва през брозновата епоха.
- Българската популация е продукт от този период от бронзовата епоха, без значителни изменения след това!
- Пробите на българи от 8-10 век, средновековие, са времево много далече от чистите тракийски проби от преди 7000 и 5000, които Нешева е тествала и които все още не са засегнати от събитията през бронзовата епоха! Тракийската популация се хомогенизира и обогатява също и то чак до 4-ти век от новата ера.
- И все пак тестваните проби на траки от преди 7000 и 5000, показват близост, в пъти по-голяма, от колкото с гърците например. Нешева, го е казвала изрично в интервю, директно в лабораторията, през 2018г:
"Това се обяснява с голямата времева разлика при изследваните проби - траките са обитавали хилядолетията пр. Хр. и в новата ера данните за тях стават все по-оскъдни. НО ВСЕ ПАК СЕ ВИЖДА, ЧЕ ТЕ СА БЛИЗКИ ДО СЪВРЕМЕННИТЕ БЪЛГАРИ И ДО ПРАБЪЛГАРИТЕ, А ИНТЕРЕСНОТО Е, ЧЕ ОТ ГЪРЦИТЕ СА ПО-ОТДАЛЕЧЕНИ."
- Приликите показват сходство и близост, дори и в такъв огромен диапазон от време, а разликите обославят хомогенизацията, която се случва в последствие. Нормално.
- След като тестват тракийски проби от 1 - 4 век, те ще са 1:1 с българските от 8-10 век. То е ясно.

- Да не говорим и че късно античната култура Черняхово (2 - 3 в след н.е.), е отново от тези балкански преселения и които по-късно се връщат обратно. Техните проби са невероятно подобни на пробите от Сирмиум и Виминациум от Античност (със сигурност са български), което показва, че са близки народи, но кога те са отишли или върнали не знаем точно.
- От Средновековието имаме 4 проби само от Северна България, като едната е на скитът от Самоводене (дошъл с нашествието на Светослав в България). Остават 3 проби, които са недостатъчни за крайни изводи, но дори тези 3 проби (изключваме Самоводене), особено тези от Ряховец напълно се припокриват със съвременните български проби.
- Вече има направени дистанции на всички наши проби и Ряховец са почти идентични със съвременните българи!
- Траките = българи! Истината не можете да я скриете.