Честит празник българи! 
Днес, Трети Март празнуваме дълго бленуваното от поколения българи освобождение на нашето драгоценно отечество от турския гнет, което се осъществи в резултат на заветната и последна руско-турска освободителна война от 1877-1878 година.

В чест на този ден, а и в памет на загиналите българи, руси, украини и всички други, които под знамето на имперска Русия и това на Българското Опълчение извоюваха и паднаха за нашата свобода ще представя накратко някои от най-видните епизоди на знамето, под което е освободена нашата родина.




Самарското знаме е български боен флаг, национална светиня и един от най-важните военни символи на българската армия. То е трицветен плат - червено, бяло и синьо - отгоре надолу, като в средата има вшити златни кръстове - от едната страна страна е изобразена Божията майка с младенеца Христос, а от другата страна са изобразени светите братя Кирил и Методий. 

Знамето е създадено от монахини в руския град Самара като дар за българското опълчение през последната Руско-турска война останала за нас като освободителната война от 1877-1878 година. Самарското знаме бива церемониално предадено от великия княз Николай Николаевич на българското опълчение през Май месец 1877 година.


Съдбата му е вечно обвързана със съдбата на България и нейното освобождение, не случайно е определено като знамето, с което България бива освободена.



Историята му е драматична и се свързва най-вече с боевете при Шипка и Стара Загора, където за него се водят люти битки останали в историята под името "Битки за спасението на Самарското знаме" или "Защита на Самарското знаме".

Битката при Стара Заогра започва през лятото на 1877 година когато предният отряд с генерал-лейтенант Йосиф Гурко провежда настъпление на юг от Балкана. Паралелно с настъпването на руско-българските сили на юг е установен и контролът над Шипченският проход, който ще стане обект на ожесточени битки. С овладяването на Старопланинските проходи се поставя и началото на настъпленията на юг. На 10 юли авангардът на 9ти кавказки драгунски полк с командир Николай Лайхтенбергски влиза в Стара Загора, а два дни по-късно е установено местно самоуправление с председател Петко Славейков.



Тези действия са от особена тежест за османският противник, който всячески се опитва да облекчи положението на обсаденият Плевен. Сюлейман паша - османски генерал е прехвърлен с английски кораби от Албания до Деде Агач (дн. Александропулис), откъдето османската войска се насочва към Стара и Нова Загора.

Турската войска е с приблизителна численост от около 27 хиляди души редовна войска и около 2 хиляди башибозуци, което общо е около 29-30 хиляди души войска, която се изправя срещу руско-българските освободителни сили, наброяващи общо около 4500 души, в чийто състав влизат руските офицери, войници и българските опълченци.



Битката започва към 19/31 юли като османците напредват, докато опълчението отговаря с артилерийски залпове. Отбраната на града е под командването на полковник Фьодор Де Прерадович и подполковник Павел Калитин, на когото е поверено командването на Трета Опълченска дружина, с която поема османския удар.



В разгара на битката Стара Загора се превръща в същинско бойно поле, по чиито улици се водят ожесточени боеве.

Разразява се и битката за Самарското знаме, в която падат убити и ранени няколко знаменосци последователно. То бива предавано от ръка на ръка, от труп на труп.



Знамето пада заедно с Антон Марчин, но е грабнато от опълченеца Булаич, който пада прострелян, след него е грабнато от Цамблулюк, но той също бива покосен. Веднага след това го грабва опълченецът Стефан Минков, издига го високо и с песен повежда в боя бойните си другари, с което започва изтласкването на турските войски, но скоро след това той сам пада убит от вражески куршум. Виждайки това подполковник Калитин се втурва с коня си, грабва знамето и с боен вик: "Не бойте се, юнаци! Нашето знаме е с нас!" повежда освободителните сили в атака. Калитин пада геройски отбранявайки знамето, покосен от множество турски саби и куршуми. 



Знамето тогава бива взето от Никола Корчев.

Битката е драматична, но османците не успяват да отвлекат бойното знаме - то бива спасено. Първата битка за Стара Загора обаче бива загубена и руско-българските сили се оттеглят на север към Балкана, а с това започва и най-жестокото клане в българската история - Старозагорското клане, където редовната и нередовна османска войска избива 14500 българи, а 10000 отвежда в робство.



Градът е изгорен и обезлюден.

Според Г. Войников в своята книга "Геноцидът и холокостът над българите" представители на юдейската общност в града предават на заколение и робство на османците, укриващите се руски офицери, български опълченци и цивилни българи. Той привежда потресаващи данни, от които излизат доста малко известни подробности от тези епизоди на освободителната война.

По-късно с повторното и окончателно освобождение на Стара Загора, същите тези представители помагат на укриващи се османски офицери и войници да се изтеглят безпрепятствено от руините на града, самите те бягащи с тях.

Днес в Стара Загора се издига монументът "Бранителите на Стара Загора" - представляващ грандиозен комплекс-паметник на Самарското знаме с наредени войници и опълченци, които вечно да напомнят за този тежък, но славен епизод от освободителната война.



Особено интересен момент от битката за спасяване на Знамето е документиран известно време след войната. Става дума за предполагаемите чудеса на светата Божия майка, която тя е проявила многократно в критични ситуации в боевете за освобождението на България.

Такъв например е следната случка: твърди се, че при боевете за Стара Загора, саамата Божия майка се е явила на участващите и е взела дейно участие в защитата на Самарското знаме.

Друг такъв момент е от боевете при Шипка, където пленени османски войници казвали:
"Ние виждахме, че сте малко хора, но изведнъж неизвестно откъде при вас с озова пехота, артилерия и още кавалерия и ние бяхме принудени да отстъпим."


По-късно един руски офицер описва интересна случка на монаси от Атон: "Явна е била дивната закрила на Света Богородица над нашата войска...Тя именно се е сторила на противника голямото множество воини."



Самарското знаме е единственото българско бойно знаме наградено с орден "За Храброст" в българската история.

Не случайно избрах да пиша за Самарското знаме и по-значимите му прояви и участия по време на освободителната война. Това е така защото Самарското знаме е една светиня не само за българското оръжие, но и за българския народ. То е символът на българската свобода, която ние извоювахме рамо до рамо с освободителните войски. То е символът на българската свобода, която никога не ще угасне доде има жив българин и кръв българска в нашите вени.

Не е мит, че българското опълчение изиграва ключова роля в успеха на руската кампания на Балканите през освободителната война. Самите руски офицери при обучението на българските опълченци забелязват уменията и устремът, с който българинът се спуска към поставения пред него фес. Те не крият и впечатленията си. Битката при Стара Загора, която се явява и бойното кръщение на българското опълчение показва, че то ще бъде една интегрална част от руската войска през цялото време на войната. Българското опълчение изиграва и ключова роля в удържането на Шипченския проход в легендарните боеве срещу ордите на Сюлейман паша. И когато ние казваме, че Самарското знаме е символ на българската свобода, ние подкрепяме това твърдение с действията, подвизите и пролятата кръв на нашите опълченци, които измиха всеки срам с кръвтта и героизма си, които откупиха и отвоюваха свободата на отечеството ни.

Нека не забравяме тези, които бяха преди нас, защото техните действия предначертаха нашите съдби, от нашето учение на техните жития ние ще почерпим мъдрост и ще се поучим за бъдещето, което да посрещнем по-смели и по-готови от всякога.

Днес е денят на свободата, в най-българския месец от годината. Да живее България! Помни героите, помни историята, бъди горд българин, господар на своята съдба, земя, бъдеще и свобода.

Честит празник!

Да живее България!

Знамето било връчено на най възрастния опълченец- дядо Цеко войвода!
Той го поел и се разплакал Пожелал то да обходи всичките Български земи!