Честит трети март! Да живее България!

Отново празнуваме трети март и освобождението на България от турско робство. За всички тези години се изписаха много неща по този повод и за този празник. Изказаха се много неща, чуха се други, а трети се почувстваха. Много други ще се изпишат, изрекат, помислят и почувстват. Нека, така е редно.

Аз също съм изписал някои неща, макар и малки.

Сега отново ще го направя, или поне ще се опитам…

В такива дни и моменти, а и по принцип, когато мислиш над свободата като концепция не е възможно да не се издигнеш и ниво нагоре – живота. Живот в робия, иго и подтисничество живот ли е? Или е полу-живот? Живот твой, а всъщност не твой, не си му сам господар… И започваш да се мислиш, а какво е да живееш? Да преживяваш с храна, вода, сън и отделяне на консумирането като скот? Да преследваш цел по-висша от собствените си нужди и инстинкти? Да се посветиш някому? Да бъдеш свободен? А какво е да бъдеш свободен? Как се постига това? Как се живее свободен живот? Дълбоки и философски въпроси, над които дори да имам свои мисли (каквито имам), едва ли съм достоен да споделям пред великият подвиг – да се бориш за свобода, макар и никога да не си я вкусвал, поколения твои предци да не са я познали, и да не знаеш дали някога ти самият ще я познаеш…

Но в тази борба две неща ние, съвременните българи можем да почерпим поука – свободата никога не е дар. Животът както свободата се заслужава и е една неспирна битка, която трябва винаги да се води, със или без наше желание, защото такъв е естественият ред на нещата… Животът е борба, затова Ви пожелавам да бъдете биткаджии!

Няма значение кой от коя партия, идеология, класа или вяра е, важното е едно – всички сме българи, а наше отечество е България, в името на която ние трябва да се покажем достойни наследници на нашите предци. Предци, които живяха стотици пъти по-зле от нас в материален смисъл, хора които са били късметлии да преживеят първите пет години от своят живот, хора които от малки са поели на плещите си теглилата на живота и хомота – хора, които въпреки всичко свършиха велики дела!

А ние достойни ли сме да се наречем техни деца? Живеем в разкош, живеем и пилеем както ни дойде,а не както трябва. Та това живот ли е? Или е полу-живот? Заробени от собствените си несгоди без желание за промяна, без действие, без вяра!?

Свободата е нещо свято…а борбата за свободата е огън на свещенна война, която с думи не може да бъде описана, затова ще се опитам да Ви я опиша в картини…насладете им се и си помислете…

Бъдете здрави тялом и духом!
Бъдете българи!
Бъдете горди!
Да живее България!

Честит Трети Март ! ! !

Честит празник! Много се пише за 3-ти март. Някои го свързват с комунистите, защото те най-редовно ходят на Шипка. За свободата са си дали живота много опълченци, руски, украински, румънски и финландски войници. За това дали сега или на 22 септември или на друга дата трябва да бъде националния празник имам по-различно мнение.
Поздрави!

Разбираемо. Все пак, обаче това е определения ден за национален празник и с причина. Важното е да се почита и да се помни. Нация без самочувствие е загубена нация.