20 Април - 1876 година

-       Тази съдбовна дата е останала в историята като денят на Априлци – денят, в който избухва Априлското въстание.

Априлското въстание може да се определи и с други думи : началото на края… Началото на края на робията на предците ни, които със силата на волята и действията си от вековни роби - станаха свободни.
Действията на Априлци, които впрочем са били не повече от десет хиляди души въстаници – мъже,жени,деца и старци – въоръжени или не, които с кръвта и саможертвата си откупиха България и нейната свобода, са били съдбоносни,носещи геополитически промени, но най-вече действията им са показателни за това,че когато нашите деди са поискали нещо – не е имало какво да ги спре за да го постигнат…и нещо повече – това е изпитанието за народ, който заслужава да живее,да бъде свободен и сам да определя съдбата си.

За Априлското въстание е казано много, най-вече в книгата на Захарий Стоянов – ,,Из записки по българските въстания”, за това в днешната си публикация ще пропусна историческата обосновка и ще се фокусирам на нещо друго…на примерът който те ни дадоха и завещаха.

Техният пример и поуката, която ние трябва да си направим е,че свободата не идва даром – тя винаги е извоювана с мъка,но целта оправдава средствата…
Примерът е показателен – преди 1877 година Русия е водила десетки други войни с Османската империя и многократно е навлизала в българските земи,но никога преди това не е имала намерението да освобождава България…тогава какво се променя през съдбоносната 1877-1878!?

Разликата този път е силната заявка на българите за свобода – Априлското въстание – знак,че българите са били готови на всичко за свободата си и именно това изиграва решаващата роля на катализатор, което година по-късно се реализира като една война останала в нашата история като – Освободителна.

Свобода или смърт…тези думи не означават просто ако не сме свободни да умираме – не, тези думи означават,че без свобода няма живот, не е ли свободен човек то той не е жив, а ходещ мъртвец и това е поуката, която ние – наследниците на Априлци 144 години по-късно трябва да си направим и имайки предвид съвременните проблеми и кризи пред народът и отечеството ни – да решим – ние ще бъдем ли достойни наследници на онези, които наброяваха само 10,000 души,но които се изправиха срещу една от най-големите империи в света на онова време и извоюваха свободата си и нашата…или ще бъдем двуноги скотове!

***Робът се стреми към свобода, свободният към съвършенство***

Бенковски, гледайки Тракия потънала в пламъци посочва с пръст и заявява :

- ,,Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана,която никога няма да заздравей!”