20 Априлий е!

Днес се навършват 143 години от великия подвиг на нашите прадеди – Априлското Въстание!
В чест на нашите герои – априлци, реших да напиша нещичко за да се не забрави техния подвиг,да ги почетем,а и разбира се в духа на нашето време дори си позволих да направя един кратък исторически и логически анализ на събитията и личностите,пробудили населението,превръщайки го в осъзнат народ и довеждайки до Априлското въстание,тъй щото да станат ясни приликите на онова време с наше време!

Когато говорим за Априлското въстание ние трябва да разберем какво е довело до него,кои са тези причинно-следствени връзки и повратни точки,които са дали началото,идеята и символ веруюто да се стигне до това до което се е стигнало.
Следвайки тази логика трябва да започнем от далечната 1762 година,когато е създадено едно книжле,което е останало в историята под името История славянобългарска (макар,че в действителност в името на историята това „я” не фигурира).
Защо обаче ние гледаме толкова назад,все пак говорим за Априлското въстание!?
Отговорът е прост – защото това полага началото на нещо ново!
Това книжле хвърля светлина за миналото на отдавна поробения народ с цел той да разбере,че е имал собствена държава,какво е било нейното битие и това на народа й.

*Разбира се има и по-ранни възрожденски прояви,но в този случай трябва да започнем от това.*

Това книжле е преписвано безброй пъти,разпространявано от човек на човек,а съдържанието му от уста на уста.
Борбата за осъзнато народно освобождение е официално започнала!
Следват редица други събития на пробуждане и борби по ключови въпроси и точки.
Започва се битка за независима българска църква,която е спечелена през 1870 година с признаването на българска екзархия.

Процесът на пробуждане и освобождение е вече започнал и е необратим.
Повратен момент е една война,известна като Кримската война – нещо,което е дало не само повече надежда за свобода на българите,но и нов поглед на това как тя би могла да бъде постигната.

Споменаването на кримската война тук е ключово именно защото това е едно геополитическо разместване на плочи по онова време,което макар и да бъде белязано с победа на съюза на Османската империя,то дава един душевен тласък на поробените народи и визията,че промени могат да бъдат постигнати.

Друг аспект от българските борби е хайдушкото движение,чието начало се намира още от първите години на падането и поробването на България,което продължава чак до края на робството.

*Но тук е особено важно преди да продължа,да направя една забележка към двата вида борба – хайдушка и революционна.
Разликата е стратегически важна и обуславя не само целите,но и резултатите.
Хайдушкото движение е с ограничен брой цели,време и шир.
Обратното на това е революционната борба на апостолите,а именно – те вече нямат същото целеполагане като това на хайдушкото движение,а тяхната идея е освобождаването,възвръщането на българската национална държава.*

Бележката беше ключова защото продължаваме с Апостола на свободата – Васил Левски!
За да разберем как е успял той да извърши великият си подвиг ние трябва да видим как той израства в своите виждания относно народната борба и неговото целеполагане.
Нужно е да се каже още в самото начало нещо,което за жалост за някои хора е неизвестно,а именно че Левски никога не се е отказвал от своя дяконски сан – от своето монашество,тоест той е бил от т.н. войнстващи монаси,чийто термин на гръцки е таксидиот. Той също е и спазвал обетът си за нестяжание до края на живота си.
Дякон Левски е бил в хайдушки чети,бил е и знаменосец в легендарни чети,бил е и легионер при Раковски.
Изминавайки всичкия този път,Левски израства в своите виждания за борбата за национално освобождение и вижда най-ясно какво и как трябва да бъде сторено,така щото да бъде печелившо.
Той е основоположникът на онези апостоли,които по-късно вдигнаха Априлското въстание.
Създавайки комитетите из цяла България,Левски символично казано е бил като един добър градинар,който е засаждал фиданки с ясната мисъл,че доста няма да хванат и няма да израснат,но онези – които се захванат и успеят да израснат и засилят са надеждата и „спусъкът” с който да се отприщи всеобщо въстание.
Моделът,който е бил съставен от него за освобождение е правилният,който дори след гибелта на създателя му – успява да остане и да доведе но нещото,предизвикало една война,останала в историята като Освободителната война.

Виждайки какво и как е довело до естествената си логична кулминация е време да заговорим и за причината за написването на този пост – Априлското въстание.

Като начало трябва да се каже,че Априлското въстание избухва преждевременно и поради тази причина не е много добре подготвено.
Ако апостолите и комитетите са имали повече време за подготовка може би е можело да се развие въстанието по друг начин,но това вече са само предположения,нека сега се впуснем в подвига на априлци!

На 20 априлий свободата е оповестена с камбанен звън,развети знамена,гърмещи пушки и радостни викове!
Смели априлци поради най-различни причини и общо взето обстоятелствата вдигат въстанието преждевременно,не много добре подготвено,но без съмнение героично,смело и с ясната цел – освобождение!
От Влашко преминават чети в подкрепа на въстаниците,а из цяла България действат най-различни чети и войводи.
А знамето „Свобода или смърт” гордо се вее из въстаналите окръзи.

Въстанието с право е наречено кулминационен момент от националноосвободителното движение на българите,именно защото е родено от знанието и познанието,разбирането и желанието на нашите деди за свобода и защо ни е нужна и как да се постигне.

Разбира се то завършва с военен неуспех за съжаление,но то постига една своя друга много важна цел,а именно – да предизвика международен отзвук и да създаде нещото наречено casus belli,довело до геополитически промени с началото на руско-турската война 2 години по-късно.

Днес ние стоим спокойни в своите домове,с близките,а някои може би далеч от близките,но недокоснати и без някаква пряка опасност за живота си – днес 143 години след избухването на едно от най-значимите въстания,което в себе си преплита висш подвиг и огромна саможертва,радост,гордост и сила,но и предателство и слабост и скръб.

Днес е ден в който ние трябва да си спомним за онези 10,000 души,тези 10,000 априлци,платили високата цена на свободата със своята кръв,тези които подадоха бойния вик – Да живее България  и й вдъхнаха живот.
Днес трябва да сведем глави,с почит,молитва и гордост към онези,заради които днес ние сме тук и като народ и като отделни личности,които да се нарекат свободни българи!
Днес е ден за равносметка.

Днес е ден велик!

Нека не забравяме своите предци и техните подвизи,нека ги помним за да черпим сили и да засилваме духът си,защото без дух…не се постига нищо!
За да се въздигнем както те успяха ние първо трябва да въздигнем духа си и да се заредим с фундаментално познание и национална гордост напук на всичко,което някой друг днес се опитва да ни внуши и наложи!

За целта,мили ми българи – четете!

Приликите между онова време и нашето време са много.
Тези събития,тази храброст и тези хора са нещото,което може да даде и на най-слабия и душевно беден и материално изостанал човек сила да се възпротиви на това,което иска да го убие!

Духовното е нещото без което не може нищо друго да се постигне и то трябва да е началото на всяко едно пробуждане и днешно възраждане!

Бих Ви препоръчал като едно задължително за всеки човек  набор от четива,които дори да сте чели да прочетете отново,когато можете и да давате на вашите деца и семейства да четат.
За този дух е писал дядо Вазов в „Под игото”, в „Епопея на забравените”, също и Захари Стоянов в „Записки по българските въстания” ,както и ред други,но тези бих препоръчал в чест на предците и в името на идните поколения да бъдат прочетени!

20 АПРИЛИЙ Е!

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!

Слава на героите!