Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.07.2015 17:37 - ПРЕПОКРЪСТВАНЕТО НА НАРОДА НИ.
Автор: vitalian4v Категория: История   
Прочетен: 2600 Коментари: 4 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Здравейте,днес ще поговорим за християнството на българите,и въобще имало ли е покръстване през 9 век...
СЪСТОЯЛО ЛИ СЕ Е ПОКРЪСТВАНЕ ИЛИ ПРЕПОКРЪСТВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ПРЕЗ 9 ВЕК И ПРИ КНЯЗ БОРИС?
Като начало на тази тема,ще започнем с трудовете на Проф.Д-р.Ганчо Ценов:

МНИМОТО ПОКРЪСТВАНЕ НА БОРИС

"Езичеството на българите"

По време на иконоборството (8-9 в.) ромеите прикачват на българите прозвището "идолопоклонници", което е равнозначно на езичници. (Гръцката дума икон, икона значи същото, което означава и думата идол - образ, картина.) Понеже българите обичали да рисуват картини на Христос, Богородица и светиите - гърците през този период наричат това идолопоклонство. Затова е наричан "идолопоклонник" и българския владетел Омуртаг."
Тук проф.Ценов  ни дава интересна информация,която ни води на мисълта,че за гърците сме били нехристияни,защото видите ли сме идолопоклонници,което според тях явно е езичество.
РОМЕЙСКИТЕ ЛЕГЕНДИ ЗА ПОКРЪСТВАНЕТО НА БЪЛГАРИТЕ:
Особеното в тях е, че съвременната историография ги приема за действителност и така се ражда историята за "княз Борис-Михаил Покръстителя"(макар че историографията отрича народните предания за достоверни,а приема чуждите за верни).

ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ХУДОЖНИКА МЕТОДИЙ

Ромейската историография разказва една доста странна история:

Българският княз Борис бил страстен ловджия. Той повикал гръцкия монах и художник Методий да му нарисува една ловна сцена вкъщи. Но вместо това, Методий му нарисувал Страшния съд: как праведните блаженстват, а грешните се измъчват. Борис като видял картината, ужасил се: обзел го страх Божи и решил да приеме християнството. Кръстник му станал имп. Михаил ІІІ Пияницата и му дал своето име - Михаил. След това настанал мир между българи и ромеи.
Но тук обаче имаме противоречия,които не можем да подминем:
Със своята картина Методий показва силата на иконата (картината). Той обаче обръща иконоборческия цариградски двор към иконопочитта, а не българския - към християнство.(а както видяхме,именно гърците са били противници на идолите/иконите).
Също така,ние нямаме никакво сведение за подобно събитие,свързано с някой си Борис,единственото което имаме за някой си Борис дори не е от времето на Михаил III Пияницата,защото
Борис не живее по времето на управлението на имп. Михаил ІІІ (роден през 839 г.), а по времето на баща му имп. Теофил (управлява през 829-842). Ако Михаил Пияницата е трябвало да кръсти Борис, той е трябвало да направи това в съвсем невръстна възраст.
Какво излиза !? - нямало е никакъв Борис,че Борис-Михаил,поради простия факт-Михаил III тогава е бил в невръстна възраст,нека да продължим,нека видим как стоят нещата в
действителната:По това време Ромейската империя преминава от иконоборство към иконопочитание. По времето на имп.
Теофил (829-842) сред гърците се появява едно течение на иконопочитта, водено от цариградския монах Методий (същия художник). Разярен императора иконоборец го хвърлил в тъмница. После обаче се смилил, повикал го в двореца си и станал благосклонен към него. Методий използвал това, за да спечели за каузата си императорския двор - особено императрица Теодора. След смъртта на Теофил - последния император иконоборец, Теодора поема регенството на невръстния си син имп. Михаил ІІІ. Тя отстранява иконоборческия патриарх и поставя за патриарх Методий. Методий направил голяма кариера - от художник на ловни сцени - до патриарх Методий(св.патриарх Методий Цариградски).

И така,какво излиза !? - в легендата само едно нещо е вярно-след приемането на иконопочитта,Теодора се сближава с България.

Сега с Вас ще разгледаме още една ромейска легенда,която отново въобще не е вероятна,легендата за "страшната императрица" :

Ромейски историци разказват и втора странна версия за това как, според тях, българите трябва да са преминали към гръцката вяра:

Когато Борис научил, че империята се управлява от жена - през 842 г., той веднага съобщил на Теодора, че разваля мирните договори (сключени от Омуртаг) и смята да й обяви война. Теодора му отговорила, че ще се защитава храбро и ако той я победи, ще победи жена, а не мъж - а ако тя го победи - той ще стане за посмешище. Тези думи смирили Борис. Той се уплашил от Теодора и за да не го нападне решил да се покръсти.

Действителността е, че Теодора не "смирява" българския владетел, а отстъпва на България областта между Загора и Дебелт. От ромейският летописец Георги Амартол се научава, че българите в Тракия правели внезапни нападения. Явно това е накарало Теодора да отстъпи областта, а не защото българския владетел бил покръстен от сина й.

Какво излиза !? - цялата история с "кръщението на българите при Борис" е напълно неясна и изпълнена с противоречия. Нататък загадките стават още по-големи. От неизяснените и смутни събития на 9 в. новата историография създава един национален мит. Зад наглед ясната нейна история - една от най-известните - от хрониките излизат съвсем други неща.

Какво разказват летописците? -
Има данни, че владетелите Борис и Михаил са две различни фигури. Михаил е син на Борис и владетел на Илирийска България със столица Солун. А Дунавска България по негово време се управлява от българския владетел Владимир, крумов потомък, когото хронистите наричат
"баща на Симеон".
Сведения за две български държави:
В Северна България по това време живеят и българи от Тракия и Македония, изселени там от Крум. Тези преселници след време изявили желание да се върнат по родните си места. Ромейският летописец Амартол пише, че по времето на имп. Теофил за техен предводител бил избран Кордил. Той оставил управлението им на сина си Вардан и отишъл при императора да иска помощ за връщане на хората си в Македония. Имп. Теофил му дал кораби, които да ги превозят до Солун. Съгласен бил и българския владетел в Солун цар Михаил - експедицията е съгласувана с него. "И когато българинът Михаил в Солун излезе (от Солун), започнаха да преминават Дунав с всичко що имаха." Но владетелят на Дунавска България Владимир - крумов потомък и баща на Симеон - се възпротивил да ги пусне да заминат. Започнали сблъсъци между македонските преселници и дунавските българи. Особено се отличил младият македонец подстратегът Лъв (бащата на Кирил и Методий) - той отблъснал "хуните" и така македонците успели да се завърнат в отечеството си. Hamartolus, p. 725.(Няма нищо чудно в това в миналото да е имало братоубийствени сражения и дори войни,като това,може да вземете например и братоубийствените войни германците,или пък руснаците)
Подстратегът Лъв е македонски българин и синовете му Кирил и Методий са македонски българи, а не гърци. Хората на Лъв използват помощта на ромейския император, но отиват в държавата на българския владетел Михаил в Солун.
А в Малкото житие на Климент Охридски се казва, че князът на българите Борис бил подновил възраждането си чрез кръщение, а след него синът му Михаил пръв е наречен цар (василевс, император) на българите и при управлението си ги убедил да живеят според обичаите на християните.
А ето го и източникът : http://macedonia.kroraina.com/bugarash/ko/kratkozhitie.html

"Подновил възраждането си чрез кръщение" - текстът вероятно говори за прекръщаване на "еретик", а не за първо кръщение на Борис - ако такова нещо изобщо се е състояло.

От изворите се разбира, че цар Михаил е владетелят, който изпраща Кирил и Методий на мисия да просвещават в Панония. Цар Михаил също живее и управлява по времето на имп. Теофил (управлява през 829-842) - няма как баща му Борис да е кръстен от сина на Теофил - Михаил ІІІ. Самият цар Михаил владее Солун още по времето на Теофил и също няма как да е получил името си от сина му Михаил III. Съвременниците патриарх Фотий, Анастасий Библиотекар и други са имали отношения с Михаил и не споменават да са си имали работа с Борис. При това те наричат българския цар с името му - Михаил - още преди 865 г., годината на мнимото покръстване. Българския цар се казва Михаил по рождение и името му не е дадено от цариградския император.

И накрая какво излиза !? - няма никакви данни за първопокръстване на българският народ,а просто за едно повторно покръстване.

Време е да се заемем с културната дейност на цар Михаил,по негово време стари тракоилирийски епископи се явили на мястото, където били погребани и започнали да правят чудеса. Щом вестта за явяването им стигнала до цар Михаил, той наредил да се издигне храм в Брегалнишката епископия и да се пренесат мощите им там. Със задачата бил натоварен благородният българин Таридина (Твърдина,или по-късно известен като Константин). За храма било определено духовенство, обучено да служи само на български език. Тези сведения получаваме от архиепископ Теофилакт Охридски.

Това са сведения за борба на цар Михаил срещу гръцкото влияние. Светиите са апостол Тимотей (от 70-те апостоли на Христос - един от първите проповедници на християнството в Македония) и Евсевий и Теодор, които се считат за основатели на тракоилирийската или българската църква. Гърците ги считат за еретици. Михаил поддържа тракоилирийската църква срещу гръцката.

Това се случва по времето на имп. Теофил и опровергава легендата, че цар Михаил до 865 г. бил езичник и бил покръстен от Теодора и сина й Михаил ІІI.
Добре,видяхме как стоят нещата до тук,сега нека видим как се правят погрешните теории,които се преподават днес.
Благородникът Таридина или Твърдина в по-късните легенди започва да се нарича Константин - името му е преведено на латински: твърдина - констанция. Животът му се смесва с живота на Константин-Кирил и това намира отглас и в "Успение на св. Кирил". Константин - човекът на цар Михаил, който въвежда българско богослужение в Брегалница е Твърдина, а дейността му в Брегалница по-късно се приписва на св. Кирил. И понеже името на цар Михаил съвпада с това на ромейския император - се стига до новата версия, че св. Кирил действал по подбудата на цариградския император. Странна версия е, че погърчен Цариград, който от векове и за векове преследва българското богослужение, изведнъж праща мисии за въвеждане на българско богослужение из Средна Европа и Балканите...
А за да разберем на каква територия се е простирала българската църква,ще се наложи да разгледаме писмото на папа Николай I до цар Михаил.
Възраждането на илирийските българи и засилването на независимостта на българската църква привлякло вниманието и на папата. Той решил, че повода е добър, за да възстанови положението отпреди Първа Юстиниана, когато епископите на българската църква се ръкополагат от Рим. Николай изпраща писмо до царя на Илирийска България(860 г.)

"
До император Михаил...

Нужно е за вашето славно императорско дело ... да се възстанови във ваше време стария обичай на службата, която нашето седалище извършваше във вашите провинции посредством епископи, а именно - солунския епископ, който изпълняваше службата на Римското седалище в Епир, освен това (епископите) в Илирикум, Македония, Тесалия, Ахая, Брегова Дакия, Средиземна Дакия, Мизия, Дардания, Превала..."
Така папата също потвърждава, че цар Михаил е бил християнин преди 864-865 г. Също и че името му е Михаил отпреди това. Той описва провинциите на Първа Юстиниана. Споменава и Ахая и потвърждава казаното от Малала, че древните мирмидонци, предвождани от Ахил, по негово време се наричат българи. Ахил предвожда ахейци.
За дказателство прилагам следните документи : 
image

image

image

Нека сега продължим с разсъжденията над писмото на папа Николай,

Папата претендира за земите на Илирийска България и се връща върху събития отпреди векове. Той счита българската църква за тракоилирийска църква. Ако българите са късни заселници в тези земи, написаното в писмото става абсурдно, понеже не може да се очаква българския цар Михаил да го касаят събития, случили се по време, когато неговия народ се е катерил по планината Хиндукуш с монголците.

Папата смята, че стремежа на Михаил да възстанови силата на народната църква в тези провинции добре ще съвпадне с връщането на стария обичай за подчинение на Рим.

Писмото на папата озадачава царя и търсейки истината той се обръща към цариградския патриарх Фотий Константинополски за мнение. От отговора на Фотий се разбира, че Михаил е искал да се осветли за формулата на вярата, понеже се стреми да се постигне разбирателство в църквите по този въпрос.
image
Св.Равноапостол Фотий.
В отговора на патриарх Фотий до българския цар Михаил няма и помен, нито следа, че той е бил покръстен от гърци или от Цариград.
Напротив - ласкае го като го сравнява с Константин Велики - който приема християнството от Евсевий Никомидийски, когото гърците считат за еретик (а Михаил издига за него храма в Брегалница), подпомага и почита св. Урфил (който съставя азбуката сега използвана от Михаил) и пр.

На всичко отгоре Фотий казва, че Бог е укрепил цар Михаил в тази вяра, която изповядва - и която е приел още в детинство. За никакво кръщение на Михаил в зряла възраст не става дума.

Фотий пише, че действията на Михаил са по Божие внушение, а не пише, че са по гръцко внушение. Сведенията са от самото писмо на Фотий.

Същото от римска страна пише и Анастасий Библиотекар: че Михаил върши дейността си не защото е бил поучен от един римски духовник, а по откровение от Бога.

И Цариград и Рим казват, че българския цар Михаил е избран от Бога за велики дела и затова се обръща към тях с цел да се постигне помирение на църквите. Но това не им пречи да се изпокарат помежду си.

Понеже цар Михаил отстоява своето - българското верую, което е според казаното в Библията - Фотий по-късно се настройва срещу българската църква.

През 862 г. Фотий пише в окръжно послание до източните църкви че: "И българския варварски и христоненавиждащ народ дотолкова се наклони към богопознание, че ... се отърсиха от елинското суеверие, пренесоха се във вярата на християните."

Защо българите да напускат елинско суеверие, ако са тюрки? Защо не монголското или поне славянското суеверие? С думите си Фотий счита българите за стари тракоилирийци,а за да ни стане по-янсо какво са елините,трябва да навлезем в дълбините на древността,времената преди данайците(гърците) да доплуват от Египет на Балканите,елините са малко тесалийско племе,от тракийски(пеласгийски) произход,което с течение на времето е наложило името си над данайците,които възприели много от траките.
Елинското суеверие,
срещу което пише Фотий е манихейството, а историята е следната: неговите корени са в учението на Залмокс - царя-жрец на траките гети (готи). Това учение съживява в по-късно време скитът (българинът) Саракин,който известно време живее в Египет. Той го смесил с учението на Питагор и Емпедокъл и с християнството - и учел че има две начала: добро и зло. След смъртта му, жената при която живеел предала книгите му на някой си Кубрик, който се преселил в Персия и се нарекъл Манес. На негово име се нарекло и учението. Сведенията са на църковните историци Сократ Схоластик и св. Евсевий Цезарейски.

Понеже манихейството се основава на елински философи, Фотий го нарича "елинско суеверие". Повече от ясно е, че в тези времена в България секти като манихеите не са мнозинството от населението, което е православно - противно на това, което се опитва да внуши Фотий. За да унижи българите, в софистиките си той приравнява към "елинското суеверие" и тракоилирийската българска църква, която "учела, че Светия Дух изхожда от Сина" - една ярка клевета и измислица (българските епископи учат, че Светия дух се предава чрез Сина, както пише в Новия завет). Той пише: "Това безбожие, наред с другите, са посяли ... тамошните епископи на мрака, защото те се наричаха епископи." Фотий признава българската църква за епископална.

Става ясно, че гърците не са покръствали българския народ, а Фотий е водел спорове с български епископи. Това писмо е ярко опровержение на легендата, че българите са покръстени в 865 г. Ако българския народ е приел християнството през 865 г. - откъде тогава по това време - писмото на Фотий е с две години по-ранно - 862 г. - в неговите земи се намират "тамошни епископи"?

Така мисля да завърша статията,благодаря Ви за вниманието и лек ден. ;)






 

 




Гласувай:
7



1. balar - барсали
10.07.2015 18:26
и савири са били християни още през 4-ти 5-ти век. а и май и кан Тервел е бил християнин.
цитирай
2. vitalian4v - христянизиране
10.07.2015 18:31
българите са християни от поне IV век,може и по-рано.
епископ Урфила,превежда библията в Мизия за готите,а Мизия по негово време се наричаше България,а хората там българи,тогава за кого е превел библията той? - както се изразява проф.Ганчо Ценов.
цитирай
3. blezentuns - Дунавска и Илирийска
10.07.2015 19:52
Значи е имало две Българии по онова време на Балканите - Дунавска и Илирийска...и то втората със столица Солун. Това доста променя нещата. Би трябвало да има някаква връзка между Илирийска България и сегашните Сърбия, Хърватия, Босна. Името "Илирийска" ясно показва къде се е намирала, а щом Солун е бил столица, значи и Егейска Македония е била част от нея. Тогава по размери едва ли е била малка, била е важен фактор. Като цяло според мен е важно да се погледне "по-голямата картина", историята на Балканите като цяло.

Темата е доста интересна! :)
цитирай
4. vitalian4v - дунавска и илирийска
11.07.2015 12:01
Здравей,blezentuns,да така е,хърватите са потомци на български родове,явно и на Кувер(Кубрат),колкото до Босна,там до преди век е имало чисти български села и може би дори градове,за сърбите,мога да кажа че при първата поява на това име в историята,то се ползва като друго название на българите :Когато България се намираше под римска власт,умря князът на сърбите,който беше избягал при императорът",тоест тук се слага знак за = между нас и сърбите,защото България е под власт,а князът на робите(сърбите)е умрял при императорът.
Поздрави и лек ден. :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vitalian4v
Категория: Политика
Прочетен: 354133
Постинги: 110
Коментари: 368
Гласове: 3284
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031