Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.06.2020 22:03 - Провалът на либерализмът и консервативната революция
Автор: vitalian4v Категория: Политика   
Прочетен: 2178 Коментари: 3 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Консервативната Революция

Как тя се случва

И

Защо това е бъдещето на Европа


Здравейте, от доста време обмислях да направя един своеобразен анализ на случващото се на политическата арена и промените,които настъпиха в близките години.
Целта на този анализ е да покаже как консерватизмът или още наричан от либералните среди – популизъм, се завърна на политическата сцена със голяма сила.
Да се разберат факторите и обстоятелствата при които това се случва и най-вече защо наблюдаваме завръщането на консерватизма и национализма на политическо водещо ниво и какво това би могло да донесе на България и на Европейският Съюз.

 За да разберем защо една идеология измества друга идеология ние ще сгрешим ако съсредоточим вниманието си само в едната. За да разберем какво се случва е нужно обективно да изложим фактите както при едната така и при другата идеология. За това трябва най-напред да разберем какво в либералната система се обърка за да може консервативната идеология да се яви като алтернатива и при това радваща се на силна подкрепа сред народните маси.

Редно е да отдадем историческата заслуга на либерализма още в началото,а именно,че либерализма е бил нещо полезно в историческо време преди малко повече от век,когато са се разрушавали прогнили и надживели себе си средновековно-феодални системи като Австро-Унгарската империя, Османската Империя и донякъде,но не напълно попадаща в този контекст - Британската империя (като последната преди няколко десетилетия и с и поради други съпътстващи фактори),както и аболиционизмът довел до премахването на робовладелският строй в САЩ.
Въпреки това либерализмът в самата си основа носи нещо по-различно от очакваното,а именно не свобода за,а свобода от. Това нещо може да бъде обяснено по два начина – бърз и лесен или дълъг,по-труден за осмисляне,но за сметка на това изясняващ същността му. Кратко казано либерализма съвпада с българската дума слободия. Ако обаче трябва да сме по-точни и по-подробни трябва да разгледаме самата етимология на либерализма.  Тук ще ни е нужно да използваме езикът,от който бе изградена самата либерална идеология,а именно английският. Прави впечатление,че много хора не правят разлика между  
Freedom и Liberty, нещо което е груба грешка за този,който желае да разбере тази идеология.
Тези две думи имат различно значение една от друга,а именно –
Freedom означава свобода ЗА,тоест това е разбирането,че човекът е свободен за водене на живот,който сам реши,ето и пример : свободен за свободно изповядване своята религия, свободен за взимане на решения за собственото си съществуване; и свободен за нещо и т.н.
Колкото до думата
Liberty тя има съвсем различно значение,а именно liberty означава свободен ОТ,тоест човекът е освободен от религиозни предразсъдъци, свободен от обществени норми и ценности и т.н. С други по-прости думи казано, тези две думи -  Freedom и Liberty нямат нищо общо що се отнася до значение. Първата означава свобода,такава каквато е свободата да можеш/свободата да бъдеш,а колкото до втората това е т.н. слободия!

След като вече разгледахме тази малка,но важна подробност относно либерализма е време да се съсредоточим над неговите идеологични основатели и най-ярки фигури.
Такива са Джон Лок,който пръв представя идеята за договорното устройство на обществото,както и за разделението на властите. В своите трудове Лок отделя изключително внимание на свободите,които човек притежава,но е пренебрегван фактът,че той е бил един от крупните инвеститори в кралската африканска компания,занимаваща се с търговията на черни роби. Според доста от съвременниците на Джон Лок, той е наблюдавал развитието на американските колонии с робовладелската им система и робска експлоатация. Също така е известно,че самият той е притежавал роби,нещо което явно си противоречи с вижданията,които той предлага на обществото във формата на либерализъм.

 Говорейки за либерализъм би било груба грешка да пропуснем нещото,което е отличителният белег на либерализма,а именно – политическата икономика. Политическата икономика е основана от шотландският философ Адам Смит,живял през
XVII век,който пише небезизвестната си книга ,,Богатството на народите”. Тук можем да открием и вижданията на този иначе бележит човек относно това как би трябвало да работи светът, както и фундаментът основополагащ либерализма като цяло.


,,Ние не очакваме да получим вечерята си заради великодушието на месаря,пивоваря или хлебаря,а от това,че те гледат собствения си интерес.Ние не говорим за тяхната човечност, а за тяхното себелюбие и никога не говорим с тях за нашите собствени нужди,а за техните предимства.”

Оттук и разбирането,че либералната икономика няма нужда от излишни чувства или обяснения,а от изгода и нищо повече. За да разберем как либерализма се превърна в това,което е днес трябва да се запознаем с още някои от неговите най-видни представители. Такъв например е друг сънародник на Адам Смит – живелият век по-късно шотландец Томас Рийд, комуто се приписва основаването на теорията на прекия реализъм и здравия разум. Неговата теория в сбит преразказ гласи следното : Няма смисъл да мислим,това което виждаме е това което виждаме и толкова. Няма какво да се чудим и да разсъждаваме.

Друга също важна фигура за либерализма и за по-нататъшното му развитие е Джереми Бентъм.
Той е основател на утилитаризма, философия която гласи,че истина е това,което се харесва на човекът.

,,Истината е това което ми харесва и което е полезно. Това е истината.”

Според вижданията на Бентъм, моралната стойност на човешките дейности или поведения се определя от тяхната полза.

***
Минавайки напред трябва да отбележим развитието на капитализма, вследствие появата на либерализма.
По същество появата на капитализма все още е обект на много дебати относно кога и къде се заражда той.
Но едно е сигурно и то е,че капитализма се заражда вследствие на просвещението и либерализма,като негови ярки черти са доста противоречиви. Това са черните практики на робовладелство, както и другата му добра страна индустриалната революция. Благодарение на тези фактори се заражда т.н. индустриален капитализъм, чиято цел е натрупване на капитали (разбирай богатства) чрез създаването на нови отрасли и логическото следствие създаване на нови работни места. Практиката на индустриалният капитализъм се явява като позитив що се отнася до хората долна ръка. Благодарение на индустриализацията голяма част от населението замогва,което от своя страна води до създаването на средна класа, дори нещо повече – индустриалният капитализъм подпомага развитието на нациите и националните държави,което от своя страна води и увеличаването нивото на образованите индивиди,които да заемат държавни и индустриални позиции. До тук всичко изглежда добре,ако не и дори прекрасно. Би било много добре ако индустриалният капитализъм бе останал такъв какъвто бе,но вследствие на извлечените големи печалби се зароди една нова прослойка от обществото,която благодарение на индустриализацията и последвалата я капиталистическа система забогатява твърде много и тук трябва да се търси коренът на разривът,чиито последици наблюдаваме днес. С времето индустриалният капитализъм се превъплъти в нова форма,премина от производствен във финансов капитализъм. Финансовият капитализъм по своето същество изключва индустриалният капитализъм по една доста проста причина. За да съществува и за да се развива, индустриалният капитализъм има нужда от национални държави като сигурни и безопасни пазари и народи,които се явяват като фактор,който със всички свои особености и нужди би създавал повече търсене на все повече и нови продукти,които индустрията да произвежда. От другата страна пък, финансовият капитализъм,в лицето на своите представители,мнозинството от които безлични наднационални корпорации виждат в лицето на националните държави и народи своего рода не просто конкурент,но и противник,който би пречил развитието и умножаването на капиталът им. Тук идва и разривът между индустриален капитализъм,който по същество е национален и финансовият капитализъм,който е наднационален,безроден и безличен.
Образувалият се финансов елит,в последните няколко десетилетия изнамери като свой инструмент либералните идеи,които преобразува в неолиберална политика.
Финансовият капитализъм се осъществява чрез модифицирането на банковата система,икономиката и формата за управление.Като всяка от тези модификации преминава през определен период.
Модификацията на банковата система преминава през учредяването на федералният резерв като централната банка на САЩ през 1913 година; Отмяната на т.н. златен стандарт (тоест покритието на валутата със злато) на американският долар през 1933 година и приемането на американският долар за световна валута през 1944 година. По този начин парите се превръщат в платежно средство,което макар и одобрено от закона няма никаква стойност. Това разрешава да се печатат произволен брой банкноти,чиято цена се определя от търсенето и предлагането.
Самият финансов капитализъм няма толкова нужда от производството на някакъв продукт от индустрията,отколкото експлоатацията на ресурси от всякакъв вид,включително и човешки ресурс.Финансовият капитализъм усилено си служи с изнасянето и извършването на услуги. За това в последните години се наблюдава толкова голямо финансиране и развитие на виртуалните бизнеси и валути,като целта на финансовият капитал е да стане фактор зависещ само заради и поради себе си.
Финансовият капитал няма нужда от много работници,които и без това са трудни за контролиране,колкото има нужда от достатъчен брой манипулирани дивидууми,които биха изпълнявали всичко във фалшивата надежда,че благата,които се получават от елита някога по някакъв начин ще слязат при тях.

 Тук идва ред да споменем за двата типа политика,които са прилагани в историята,а именно реалполитиката и идеологическата политика. Реалполитиката е политика при дипломацията,основана предимно на съображения от различни обстоятелства и фактори, което е противоположното на идеологическата политика,чието име подсказва и дейността й,която се базира на провеждане на политики на базата на идеология.
За по-доброто разбиране и лесно разяснение на тези два термина ще предоставя на читателя два примера,по един за видовете политики.

1.Най-добрият пример за реалполитика е политиката на Бисмарк,провеждана в Кралство Прусия,което води до обединението на германските страни и образуването на Германската Империя. Тя представлява провеждането на политики спрямо реалностите на днешният ден,със всички останали фактори и обстоятелства. Реалполитиката е по своят род политическото олицетворение на философският реализъм и прагматизъм. Често в наши дни реалполитиката е наричана ,,прагматична политика”.

От другата страна на реалполитиката е идеологическата политика,която се обяснява така:

2.Идеологическата политика предполага провеждане на политики и вземане на решения и предприемане на действия базирани на идеологически принцип. За най-скорошен пример за което би могло да се даде войната в Ирак,често определяна като ,,война за демокрация”.
До скоро най-изявен представител на идеологическата политика бе САЩ.

 

Причината тези два вида отношения в дипломацията и видове политика бяха поместени умишлено,тъй щото да стане ясно на читателят общото между новата неолиберална реторика и провежданите от нейните представители политики със всички произтичащи от това последствия.
Наложеният ред в глобален мащаб до преди няколко години бе неолибералният модел,който усилено използваше неолибералната идеология като причина и оправдание за провежданите политики.Доскорошният естаблишмънт провеждаше идеологическа политика с простата цел да разложи колкото се може своя идеологически и финансов противник – националната държава.На мнозинството от западният свят (разбирай цяла Европа и Северна Америка) бе налагана преекспонираната лична свобода и уникалност на индивида,което иронично от своя страна доведе до уеднаквяването на едно голямо множество от обществото. Бяха наложени термини като ,,реч на омразата”,като тези които определят кое е омразна реч цензурират всеки и всичко,което е идеологически противоположно тям, а тези,които се обявяваха срещу неолибералният модел бяха обявявани за терористи,фашисти,расисти и т.н. до степен,че когато неолибералният сектор предизвика и позволи преселението на милиони мигранти от Африка и Азия в Европа,а тези,които се обявяваха срещу това бяха очерняни по всевъзможен начин,а в някои случаи (пример за това са скандинавските страни) дори провеждаха т.н. ,,срещи на засрамването”,което бе вътрешна политика,при която хора изразяващи негативно мнение към пришълците в социалните мрежи, биват посещавани от държавни служители и ,,предупреждавани” и укорявани за расизма и нетолерантността си.
Това разбира се не бе достатъчно на неолибералният сектор. Трябваше обикновеното и хомогенно западно общество да бъде разложено из корен,където се появиха и т.н. сексуални малцинства. Тези т.н. малцинства не представляват нищо друго освен сбирщина на дълбоко сбъркани и изгубени в живота хора,които по една или друга причина (ако съдим по НПО-тата поради добро заплащане до скоро) се обявяваха за ,,пансексуални”; ,,андросексуални”; ,,подвъпросни” и т.н. Докато този ценностен упадък и социална деградация вървеше се появиха и законите печално известни с отнемането на деца от семействата им по донос на когото и да било.
Печално известната истанбулска конвенция все още е в споменът на българското общество и тогава всеки осъзна какво всъщност крият тези регресивни неолиберални политики.
Също така от доста време (първоначално в САЩ),а отпосле и в други страни се наложи т.н. политика на ,,положителната дискриминация”.

Положителната дискриминация е вид идея,която твърди,че няма нищо лошо в това белите християни да бъдат систематично подлагани на всевъзможни издевателства от държавната неолиберална машина под множество форми,най-печални от които и доста познатата за нас – циганска престъпност.
На запад това се случва с негърските и мигранстки общества,които биват силно привилегировани спрямо автохтонното бяло население. В България политиката на положителната дискриминация също силно се усеща,но поради липсата на негри и арабски нашественици,това се осъществи с ,,любезното съдействие” на нашенските цигани,на които им бе позволено да деградират до степен на човекоподобни скотове без никакви морални и социални норми и ценности. Това доведе до всекидневен порив на новини за бити,изнасилени,убити и ограбени старци,младежи и цели семейства от цигански банди,както от провинцията така и от по-големите градове на страната.

Всичко това се дължи на идеите на Франкфурстката школа и по-точно тези на Херберт Маркузе,а именно,че тъй като поради множество фактори досегашният (за тогавашните години) пролетариат се е превърнал в буржоазия,то няма как лявата идея да успее,ако използва тези обуржоазени пролетариати. Тук между другото може да се предполага,че лявата идея се е изродила (разбира се давайки й заслуженият респект за предишните заслуги). Новата идея,която се заражда е,че тъй като типичният работещ пролетариат е вече обуржоазен,то ще се търси подкрепа от най-различните малцинства като сексуални малцинства, расови малцинства, религиозни малцинства, идеологически малцинства и т.н.
Неолибералният естаблишмънт,съставен изцяло от представители на финансовият капиталистически елит,както виждаме (особено от близките дни в САЩ) се възползват много добре от идеите за пролетариата на малцинствата.

Сега стигаме и до другата форма на неолиберализма,а именно биологичният неолиберализъм.
Негов апологет,ако използването на това определение е уместно, е небезизвестният британски писател,публицист,драматург и поет Олдъс Леонард Хъксли. Той е определян от мнозина като прекрасен визионер,провидял бъдещето (или може би написал сценирият). В своят антиутопичен роман ,,Прекрасният нов свят” издаден през 1932 година, Хъксли описва бъдещето на светът,където човечеството живее в материален разкош,но за сметка на това е изгубило емоционалните и нравствени качества,семейството не съществува,както и разновидността на културата.
30 години по-късно,същият Олдъс Хъскли в университета в Бъркли,Калифорния изнася лекция,озаглавена ,,Окончателната революция”,в която лекция, лекторът Хъксли представя революция като никоя до сега, тази революция няма за цел да промени заобикалящата политическа или социална среда на човека,а е набелязала промяна на човека като биологично същество.
В своята лекция, Хъксли представя изследвания правени върху мишки и малки пиленца с вградени стимуланти в мозъка,които при натискане на копче (от самите животни) изпускат ток в частите на мозъка отговорни за наслада и болка. От това става ясно,че животните,макар и да издавали силни крясъци от болка,продължавали да натискат копчето,защото им донасяло удоволствие в същото време. Писателят не губи време да спомене и употребата на тези технологии от зли диктатори и от правоверни добродетелни управници.
Интересен факт е,че Джулиън Хъксли,братът на Олдъс Хъксли е човекът,създал понятието трансхуманизъм.

Ето че и достигнахме до една от последните точки за неолиберализма,а именно трансхуманизма. Връщайки се обратно към романът на Хъксли - ,,Прекрасният нов свят” и съпоставим сюжетът му с нашето време,ще открием,че с изключение на някои нюанси,то голяма част от него се е изпълнила, като имаме предвид когнитивните технологии,биоинженерните новооткрития и откритата реторика за т.н. насилствена еволюция на човека,както и усилената работа по създаването на изкуствен интелект.
Събирайки технологичният напредък със гореописаните политики провеждани относно моралната и ценностна система на обществата ще видим че романът на Хъксли и нашата действителност почти се препокриват.


***

Описвайки началото на либерализма до неговата трансформация в неолиберализъм и пространно отговаряйки на въпроса : къде сбърка либерализма,дойде време да обсъдим и как същият този либерализъм сам предначерта падението си и защо.

Крахът на либерализмът
Трите падения на неолибералната система

  След като прегледахме всички страни на либерализма,както добрите така и лошите,дойде време да разберем защо либерализма се провали и защо вече не е доминиращата култура в западното общество.
За да разберем защо либерализма се провали ние трябва да изследваме не неговите конюнктурни загуби,а неговите загуби,които непосредствено водят до идеологическо разместване в политиката. Именно тези загуби са причините за неговото падение и изместването му от възроденият консерватизъм и национализъм.

Либералните загуби могат да се определят като три,а те са както следва:

1.Икономическа

2.Политическа

3.Морална


Икономическият крах на либерализма

Редно е да поясним кои точно са тези загуби и защо те закопаха либерализма. Ще започнем с икономическата.
Икономическата загуба на либерализма се състоя през 2008 година с прословутата световна криза,когато инвестиционната банка,конгломерат в Ню Йорк - ,,Лемън Брадърс” (
Lehman Brothers) фалира и отприщи световна финансова криза. Това бе първата и една от най-големите загуби на неолиберализма,тъй като дойде от сферата,която най-малко се очакваше – икономиката. Това показа на светът,че крахът на настоящата система е започнал.  Това се дължи също и на неспособността на системата да измисли и предложи по-добра алтернатива от съществуващото статукво.


Политическият крах на либерализма


 Политическият крах на либерализма настъпи на 20 Януари 2017 година с инаугурацията на Доналд Тръмп като президент на Съединените Американски Щати.
За да стане ясно защо точно идването на Доналд Тръмп на власт в САЩ е тази повратна точка в историческото развитие на света и защо точно това събитие се смята като политическият крах на либерализма,ние трябва да разберем какви са мотивите на Тръмп и кои са неговите противници.
В лицето на Доналд Тръмп индустриалният капитализъм намери своят проводник на политики във върховната власт на САЩ и по същество големият фактор в световните отношения,които до сега бяха на еднополюсен принцип. Кратко казано, Доналд Тръмп е представител на индустриалният капитализъм и неговата цел,както той сам казва в предизборната си кампания ,,Да направим Америка отново велика”,означава,че индустрията трябва да се върне в САЩ не само физически,но и като символ верую.
Веднага след неговото встъпване на власт,та и до ден днешен (справка бунтовете в Минеаполис,довели до апокалиптичен облик на градът) неговите противници от либералният сектор,в лицето на демократическата партия непрестанно бълват пропагандни съобщения и послания от своите масмедии и пунктове за излъчване на масово въздействие.

Пропускайки много и дълги събития, ние ще се спрем на това какво се случи в Европа след идването на Тръмп на власт.
До скоро както в САЩ така и в Европа бе немислимо за каквито и да е било движения различни от либералният наратив в политиката,но след 2017 година в Европа се наблюдават събития,които могат да се определят като нарастващи тенденции на надигаща се консервативна вълна,примери за което могат да се дадат Унгария на знаменитият Виктор Орбан,както и трите им съседни страни - Чехия,Словакия,Полша,от друга страна,донякъде в това число влизат и Италия и частично Франция със засилващата се подкрепа за Националният Фронт на Марин Льо Пен.

Явно неслучаен е фактът,че човекът за когото се твърди е помогнал Доналд Тръмп да се издигне на власт Стив Банън направи знаменита обиколка на Европа,като дори и създаде организация наречена ,,Движението”,чиято цел,както самият Банън казва е ,,Да направим европейските държави отново велики”.

Поредният удар,който либерализмът претърпя бе на последните европейски избори,когато над 30% от състава на европарламентът бе запълнен от т.н. евроскептици,по своето същество консервативни/националотговорни сили.
В това число може да се счита и напускането на Обединеното Кралство на Европейският Съюз,което представляваше един огромен удар по неолибералният естаблишмънт в Брюксел,често наричан европейският Вавилон.
Колкото до България може да се наблюдава разместване на идеологическата посока на развитие на страната.
Неслучаен е фактът,че за президент бе избран генералът от авиацията Румен Радев,който макар и от мнозина да не е виждан като алтернатива,може да служи като показател за настъпващи промени. А именно,какво каза президента(?) - ,,Ще си върнем достойнството”,което както китайската мъдрост казва – светът се управлява от символи и знаци,това е знак и отражение на местна почва за настъпващата голяма промяна.
Това говори само за едно,че ерата на либерализмът приключва и то със светкавична скорост,а ерата на консерватизма и национализма тепърва започва.

За това какво консервативната революция в Европа ще донесе както на Европа като цяло,така и на България в частност ще обсъдим по-нататък в анализа.

 

Моралният крах на либерализма


Моралният крах на либерализма не дойде като изненада за мнозинството от народите на Европа и Северна Америка,а като нещо отдавна ясно и очевидно. Това е така поради неолибералните политики спрямо социалните норми и родови традиции на народите,които бяха систематично потъпквани за сметка на различните малцинства,както бе пояснено в частта за Франкфуртската школа и Херберт Маркузе.
Създаването и спонсорирането на неправителствени организации,подкрепящи и разпространяващи идеята,че хетеросексуалността и религията са нищо повече освен вековни окови за човека и,че е пропагандата на ЛГБТИ+ организацията е единственият път за прогрес на човечеството. След години на морална и обществена деградация,обществото пое достатъчно от тази гнусна смес на нравствена разхвърляност и отричане на всичко свято и мило на нормалният бял християнин.
Всъщност моралният крах на либерализма е и най-големият провал на неолибералната идеология,който доведе до идването на власт на Доналд Тръмп и последвалият го Брекзит,когато народа на Британия предпочете животът си,пред гибелта си.В България моралният крах на либерализма се усещаше с години и подклаждаше общественото недоволство до крайна степен,което накрая се отприщи 2018-2019 година и в частност 2020 година.
Неолибералният естаблишмънт не съумя да запази и съхрани ценностите и светините на народите,които идеологически подчини и това доведе и до неговото окончателно падение.

Консерватизмът като алтернатива за народите

Преди да обсъдим защо консерватизмът е алтернатива за народите и какво би могъл да им донесе,ние трябва да дадем обяснение на въпросът какво е консерватизъм.
Консерватизъм по подразбиране се приема,че е виждането на човекът за запазване на съществуващото статукво,обявяващо се против каквито и да е било промени. Това обаче е една напълно погрешна концепция относно консерватизмът,тъй като за да го разберем по-добре ние трябва да имаме фундаменталното познание за него. Консерватизмът по същество е концепция,опираща се на вярването за естественият ред , още наричан трансцедентен ред,това е разбирането,че човешкото и обществено развитие се подчиняват и определят именно на този естествен ред,предопределен от сила,извън човешките разбирания и възможности (това може да бъде съдба,закономерност или Бог). Именно защото консерватизмът се опира на вярването в естественият ред,може да се каже,че консерватизмът е против всички опити за замяна на този естествен ред с някакъв друг неестествен ред.

Консерватизмът също така е определян и като ,,партията на реда”,поради консервативното схващане за естествения ред,от който произтичат и традициите,които не възникват за една вечер от нищото,а се разбират като даденост от Бог според религията за водителство на човечеството.
 Консерватизмът като концепция не е против промяната,той е по-скоро предпазлив що се отнася до промени,имайки предвид,че не всички промени носят добър резултат. Според консервативното схващане,промените настъпват постепенно,според закономерността на естественият ред, тоест ако нещо се случва,то трябва да се случва на етапи,така щото всичко да се нареди точно на мястото си,за да не се образува обществен,политически или какъвто и да е било хаос и вакуум. Оттук следва,че консерватизмът се обявява за положителните променим,които биха позволили по-лесното и по-свободно развитие и съхранение,разпространение и прилагане на традициите в реалният свят. Тук трябва да обърнем специално внимание на привързаността на консерватизма към традицията и моралните ценности. Тези два фактора (традиции и морални ценности) са основополагащ стожер на консервативната идея,чиято цел,както обърнахме внимание по-горе е полезното развитие на обществото според даденостите на естественият ред.
С това можем да кажем,че сме обяснили консерватизмът като идеология и концепция, от което следва,че е време да разберем как би помогнал и какво би донесъл на Европа и България при евентуалното му налагане като доминираща култура в стария континент и евентуално в северна Америка.

 

Как би се отразил консерватизмът на Европа?

Редно е да отбележим още в самото начало,че при ситуацията,в която консерватизмът побеждава в Европа,няма да има разпад на Европейският Съюз,както твърдят либералните среди,които използват повече демагогия,отколкото здрав разум и обективно представяне на фактите. По-скоро ЕС ще бъде реформиран,по начин по който да отговаря на Деголовата идея за ,,Европа на нациите”,а не на сегашното брюкселско символ верую – Европа на наднационалните корпорации.
Консерватизмът по определение,както вече бе представено на читателя по-горе,в началото на настоящата част би използвал властовите лостове за провеждане на полезни за националната държава политики,което може да означава много неща. От прекратяването на действието на чужди агенти,под формата на платени неолиберални НПО-та,чиято цел вече също бе обсъждана. Идеологическите политики,според множеството консервативни активисти биха били заместени от тези на реалполитиката,тоест действията и политиките прилагани ще бъдат ориентирани към проблемите,които Европа в действителност се сблъсква и ще се фокусира над поправянето на щетите,нанесени от последните десетилетия на неолиберален модел управление.
Това може да означава реиндустриализация на много от деиндустриализираните страни и по този начин възстановявайки индустриалният национален капитал,връщайки ресурсите в ръцете на националните държави и по същество на техните народи. Политиките на миграция,на каквато бяхме свидетели в последните години биха били преустановени,имайки предвид,че това е един изчистен опит за превземане на Европа отвътре,злоупотребявайки с механизмите на ЕС и страните членки,възползвайки се от силното лоби на либералният сектор. Тоест съчетано в няколко думи,консерватизмът ще донесе на Европа следното:

1.Дългоочакваната и нужна пълна реформа на ЕС

2.Отнемане властовите структури от узурпиралите ги наднационални кръгове

3.Реиндустриализация на националните държави, т.е. връщането на националния капитал в ръцете на неговите законни собственици – народите

4.Запазване хомогенността на автохтонното европейско християнско население

5.Прекратяване на порочните корупционни практики,водени дълги години от брюкселската неолиберална бюрокрация

7.Възвръщане държавата на нацията

8.Засилване важността на Европа,превръщайки я във незаобиколим фактор,давайки правото на ЕС да се управлява сам,чрез вишегласието на националните държави

9.Запазване на нормалността и традициите на европейските народи

10.Прекратяване политиките,провеждани от либералния сектор на ,,позитивна дискриминация” спрямо бялото население

 

Всичко това би могло да се случи,при победата на консервативната революция,която от няколко години тече както в Европа,така и в САЩ. Въздигането на консерватизъм в САЩ представлява един облагодетелстващ Европа фактор,тъй като целият неолиберален наратив на европейската политика бе диктуван от либералният естаблишмънт от Вашингтон.
Тъй като САЩ в момента се бунтува срещу либералната култура,това може да означава две взаимно допълващи се неща –

1.Европа ще бъде освободена от либералният натиск на силните наднационални кръгове,резидиращи в САЩ

2.Светът може да се поуспокои,тъй като американският консерватизъм исторически обосновано е изолационизъм,тоест ако САЩ се самоизолират,както по всичко личи от провежданата от Доналд Тръмп политика,това означава,че от еднополюсен и напрегнат свят,ще преминем към многополюсен свят,където ще има много геополитически фактори. Какво ще се случи след това обаче,само времето може да покаже.

 

Какво ще донесе консерватизмът на България?


Нека започнем анализа си за България с твърдението,че българското общество е едно от най-добре запазените морално и политически. Тук трябва да се направи важната забележка,че когато се каже,че българското общество е запазено политически трябва да се знае,че не се има предвид колониалният неолиберален режим,в лицето на всички управлявали републиката в последните три десетилетия от т.н. преход. С това твърдение се има предвид,че в българското общество има много хора,както и организации с ясни политически идеи,които до сега не можеха да ги покажат,какво остава и приложат. В последните години обаче (главно от 2017) насам,национализмът и консерватизмът в България се засили осезаемо. Въпреки т.н. чалга култура,която привидно ,,завладя” българската младеж,за мнозина е ясно,че от няколко години се наблюдава тенденцията при която все по-малко и по-малко от младите в България слушат нещото наречено чалга. В същото време се появиха множество консервативно настроени движения,клубове и организации.
Нека не забравяме и огромната вълна на недоволство,която се отприщи 2018-2019 и която още продължава,набирайки сили,относно т.н. Истанбулска Конвенция; Стратегията за детето и т.н. съглашения,пактове,законопроекти и прочее неолиберални произволи,които бяха яростно отхвърлени от цялото българско общество. Тук е мястото да отбележим и един забележителен факт – за пръв път в новата история на България, трите вероизповедания се обедниха толкова добре,срещу общият враг,а именно християнството,ислямът и юдаизмът,като всички те се обявиха против неолибералните произволи.

Поради сбор от фактори, България в целостта си се запази от много от нещата,които завладяха западният европеец,което е и един от факторите,които позволяват по-лесната консервативна революция на родна почва.

След като бе представено на читателя причините,поради които може да се съди,че в България се задава консервативна революция и дори нещо повече,че тя вече тече,е време да поясним какво точно би дал консерватизмът на България.


1.Имайки предвид колониалното и безродно корумпирано управление на страната,консервативната революция би отстранила из корен този чужд естаблишмънт на родна почва. Консервативната идея просто не търпи подобни нарушения,както бе отбелязано по-рано в статията.

2.В България общественото мнение е,че трябва да има реиндустриализация,тоест връщане на производството и поминъка на хората в техни ръце и тук в България,което би означавало,че едно консервативно управление би възстановило индустрията в страната.

3.Т.н. битова престъпност,предизвикана от провежданите политики на досегашният режим ще бъде прекратена. Това е неестествен процес,който има както фактори-причинители,така има и фактори-унищожители.

4.Гаврите с българският народ ще бъдат низвергнати,в замяна на националното достойнство и гордост.

5.Имайки предвид географското положение на България,едно милеещо за родината си управление би се възползвало от този факт за извличането на позитиви за страната.

6.Нихилизмът,който е най-големият враг на всяко общество ще бъде заменен с национализъм,което за нашата ситуация е от жизнена важност.

 

Всички тези неща,съчетани с един национално-отговорен и реформиран Европейски съюз биха предоставили нови и положителни възможности както на България,така и на останалите страни-членки на ЕС.
Всичко,което се изисква е консервативната революция,която вече тече – да победи.

В заключение може да се каже,че отговорът на въпросът – какво може да донесе на Европа и България консерватизмът е ясен, както и отговорът на въпросът как и защо либерализмът се провали,за да отстъпи път на консерватизмът,а именно непростимите щети и провали на либерализма,които предизвикаха ненавистта към самия него от народите на Европа и северна Америка доведоха до неговото падение и възраждането на консерватизма и национализма в една нова форма,която тепърва предстои да се развива и разгръща своя потенциал.



Благодаря за вниманието, Бог да е с нас и да живее България!




Гласувай:
4



1. 1997 - Отнасям се с уважение към положения труд.
05.06.2020 16:33
!!!
цитирай
2. vitalian4v - :)
05.06.2020 16:46
1997 написа:
!!!


Благодарности!
цитирай
3. krumbelosvet - Блестящ анализ.
08.06.2021 08:45
Дали годината след публикуването му се прояви още нещо, може би решаващо?
- Като конкретните подпалвачи на антибелия расизъм и РАСОВИЯТ характер на свръх-научната и свръх-технологичнс война срещу белия човек, в която ние сме първа опитна жертва?
- Като близостта на "ОКОНЧАТЕЛНОТО РЕШЕНИЕ" с насилие, със свръх-технилогични, "ЕФИРНИ", "красиви" летални оръжия, действащи със скоростта на светлината по целия глобус?
НЕ СМЕ В ЕВОЛЮЦИОНЕН ПРЕХОД, НИТО В ЕСТЕСТВЕНА БИФУРКАЦИЯ, а пред почти готовност на глобалистите да ПРЕМАХНАТ с един удар ония които са все още способни да им попречат.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vitalian4v
Категория: Политика
Прочетен: 353938
Постинги: 110
Коментари: 368
Гласове: 3284
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031