Обичаят Герман е също толкова интересен и показателен,тъй като е практикуван от тракийските народи,за дъжд.
Отново имаме и друг обичай,който е практикуван от българите по време на средновековието,а именно – жертването на кучета и вълци,нещо известно като практика сред тракийските народи.
Тук тази информация ни е дадена от Теофилакт Охридски,а именно :
„народ непознаващ Христа и служещ на скитско безумие,кланяйки се на слънцето,луната и други звезди,а даже принасяйки кучета в жертва.”
Това е нищо друго освен почитта към Зеринтия (Зверинтия,повелителката на зверовете, тракийско божество на което също ще обърнем внимание),при чиято почит са се жертвали кучета.

*Тук е редно да обърнем внимание на израза „скитско безумие” по това,че е важен показател за това,че именно българите са изпълнявали ритуал,поради своето скитско безумие,а този ритуал е тракийски,което иде да рече,че траки,българи и скити са нищо друго освен един народ,който в далечното минало е бил разпокъсан на отделни родови групи,но с един произход и от една народност и наричан с множество имена,но с ключове за равенство и еднозначност.*

Тук преди да продължим напред ще е редно да обърнем внимание на Зеринтия,повелителката на зверовете и нейните паралелни образи и роли в бита и преданията на народа ни.
Като начало ще дадем тълкувание на името й,а именно старобългарското звѣръ – звяр,а умалителната частица – инт,отговаря на старобългарската умалителна частица ѧте,използвана при множество други думи.
Каква обаче е нейната роля и какви са всички образи с които тя се преплита и какво е преданието за нея!?
-Това сега с Вас ще си изясним!
Важно е да бъде казано,че в образа на Зеринтия в народното предание е смес от още две други митологични същества,това са самодивите и Артемида (богиня на лова,зверовете и женското целомъдрие,покровителка на земята и всичко живо,както и даваща щастие в брака,макар и самата тя да е девица).

Показано кратко и просто,съответствията между самодивите,Артемида и Зеринтия могат да бъдат описани,чрез сведенията за това,че образа на самодивата и Артемида са виждани яздещи елен из горите,както и наборът от предмети,които двата образа носят със себе си.
Самата самодива в народното предание е известна като покровителка на природата и дивото и зверовете,нещо което се среща при трита образа – Зеринтия (Зверинтия),Артемида и самодивата.

С това тук с Вас се опитваме да вникнем в образа на тези три митични същества,преплитащи се в народното предание,както и за да разберем защо са били извършвани кучешките жертвоприношения при нашите предци.
С всичко казано дотук,то може да бъде предположено и дори да бъде заключено,че в народната памет има отзвук от едни далечни отминали времена,известни като „тракийска епоха”.

Тук трябва да отбележим и един друг стар обичай, засвидетелстван при българи и траки.

Това е обичаят да се прави чаша от череп.
Този обичай е засвидетелстван от Луций Флор,който разказва,че траките били жестоки към своите врагове и пиели от чаши направени от човешки черепи.
Същото казва Херидот,като практика при скитите.
(Flor. Lib.I, Bell.Thrac. XXXVIIII)
Както разбирате тази практика е известна и при българите,както при княз Крум,така и при цар Калоян.
Тук е редно да споменем,че този обичай е най-вероятно практикуван само от владетелската прослойка,но който не би могъл да бъде прехвърлен от някакъв си асимилиран и забравил кой е народ на друг,който дори езикът му не разбирал.
Между другото трябва да се отбележи,че тази практика се преписва на „иранските народи”,нещо на което често съм се натъквал,без да се отбелязва,че това е практика на тракийците.
Разбира се е най-добре да се опираме на историческите извори,а не на поръчки или на размисли,под въздействието на някакви опиати.

Сега,след като прегледахме всичко това е време да обърнем и внимание на имената на траки и българи и особено внимание е нужно да обърнем на теофорните имена срещани сред българите – какво ще рече това?
-Теофорните имена са имена на божества,които биват срещани и сред личностните имена на хората.

Както се вижда тук едно голямо количество от български лични имена са т.н. теофорни,тоест имена на тракийски божества.
Тук трябва да се направи забележката,че тук са представени само една малка част от всички теофорни имена у българите.

След като имаме и тези данни под внимание може да продължим с личните имена у българите,като ще представим (както упоменато в началото на тази публикация) имена на представители от рода Дуло,както и някои други,които ще бъдат сравнени с тракийски такива и ще бъде дадено тълкувание.

 Добре ще е да се започне с името Аспарух(Испор,Есперих).
За да разберем какво е то,ще е нужно да погледнем към някои от познатите нам имена на тракийския конник,а именно – Ут-Аспиос и Вед-Еспис,имена отговарящи на Аспарух/Есперих.
От друга страна пък имаме владетелите от  III – II век преди Христа от Добруджа,по име Хар-Аспос и Адр-Аспос,чиито монети можем да видим.

Аспар и синът му Ардабур.

Също така,от Йордан разбираме за гетът,пълководец Флавий Ардабур Аспар

Както излиза до тук името Аспар,Еспос и все подобни на Есперих княз за съществували сред средите на тракийските племена и на територията на и около балканите.
Разполагаме със сведения за пеонски владетел на име Аутл-есбис и топоним Ар-исба,нещо което би трябвало да бъде свързано с мнението на доста изследователи,че есбис и исба са едни от тракийските думи за кон.
Редно е да се каже,че в това твърдение има логика,имайки предвид,че алтернативните имена на тракийския конник съдържат в себе си частиците Аспиос и Еспис.

*Редно е да се добави,за всеки който би си помислил,че това е иранско трябва да се каже,че е известно мидийско влияние върху иранските племена,нещо което може да бъде проверено и открито в работите на Страбон (11,13.9)*.

Трябва да се добави,че има много топоними и антропоними с частта асп,които обаче сега ще пропуснем за да обърнем внимание на други,но за сметка на това много интересни лични имена.

Ще разгледаме няколко лични имена от предците на сарматите (според Плиний Стари и Диодор Сицилийски) – мидийците (които сармати впрочем според Прокопий Цезарийски са родствени на гетите).

Тези имена са,както следва – Аспабара,Аспадас,Пурушаспа и Хуаспа,имена съдържащи в себе си частицата – аспа.
Може да се твърди,че става въпрос за хора – конници,или такива които са били определени да бъдат такива,но нещо в което за сега няма да се разпростираме.

Ще бъде обаче разгледано значението или по-точно има ли съответствие тази частица в българският език и значение в него,нещо което може да бъде дадено със старобългарската дума – спехъ,което ще рече бързина,тоест нещо бързо,каквото е и конят.

Сега,след разглеждането на името Аспарух,е време да разгледаме други български имена,които заслужават преглед и са доста показателни.