Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.04.2019 19:32 - НАШИ ВРЕМЕНА
Автор: vitalian4v Категория: Поезия   
Прочетен: 804 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 02.04.2019 19:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Беше топъл юнски ден,от онези които човек има чувството,че слънцето са го прихванали някакви дяволи и го блъскат към Земята - беше си горещо,но за младия Бойо Вечников тъкмо завършил образованието си в мрачна и дъждовна Великомория денят си беше идеален - точно такъв какъвто бе и последният му ден в Сляпово, преди да го напусне четири години по-рано.
Младият тъкмо завършил юрист тъкмо се бе завърнал в родината и не бързаше да се затваря у дома си, а искаше да се разходи из родното градче - да се разтъжи със съгражданите си.
Бойо реши да мине покрай пресушената от юнската жега река,където се бяха събирали като малки с децата от махалата,там той видя своя приятел от детинство - Душко,който седеше на издигащата се над смърдящата река дига и пушеше.
Когато двамата стари другари се видяха,в тях трепна детинската радост,която ги накара да се затичат като хлапета един към друг,като си подвикваха в това време

- Ехе! Друже!

-Как си бе,островния? - попита го шеговито задъхания Душко,прехапващ догарящата си цигара.

-Е,ами както съм си бил винаги - типично в свой стил отговори Бойо,като прикани приятеля си да поседнат и изпушат по една цигара.

-На гости,а - да видиш старите!? - попита го Душко.

-Цъ,не брате,връщам се у дома - отговори му с отдих Бойо.

-Какво? - извика изненадано приятеля му - Как така бе,защо...не ти ли харесва у Великоморията?

-Не се оплаквам - замислено каза нашия герой - но родното ме дърпа - заключи Бойо,запалвайки цигарата си.

-Глупак! Да не би да не успя да си уредиш нещо добре платено там на острова!? - объркано попита Душко.

-Ех...брате - не всичко е пари,има и сакрални неща на тоя свят! - тихо,но категорично заяви Бойо,придърпвайки си от цигарата.

-Абе да ти имам и сакралните дивотии,аз да бях - ти да видиш дали нямаше и къща да съм си купил на някое тамошно крайбрежие! - извика Душко,хвърляйки цигарата си в дерето,където принципно течеше градската река и стана.

-Простодушието Душко - то ще те погуби - с болка каза Бойо и добави - Човек и богат да е,живее ли сред нещастници - щастие не ще намери - стана,загаси с крак цигарата си и си тръгна разочарован.

-Господи...защо са тъй малодушни тези люде - вървеше и си мислеше нашият герой.

След кратка разходка,Бойо се оказа в центъра на Сляпово и влезе в местната кръчма да се разхлади с една студена бира.
По това време младият курсант Иван - големия син на стария Дръжил,вече бе в отпуск от армията и допиваше бирата си в кръчмата,когато влезе Бойо,когото Иван позна и повика при себе си.

-Ей,Бойо - друже,ти си тука бе! - С радост викна Иван при вида на стария си другар Бойо.

-О,Вански - отвърна Бойо - тука съм да - как е при тебе,каква е тая военна униформа - попита Бойо.

-Постъпих в армията - гордо заяви Иван,отпивайки последната глътка бира.

-Страхотно и как е там!?

-Ами Бойо,добре е,обаче не е това което очаквах - натъжено отвърна Иван.

-Защо,какво й е на армията - та Вие служите на родината!? - учудено попита Бойо.

-Абе - замисли се Иван - служим,ама не на родината...армията е вече наемна - войниците нямат ни морал,ни кауза - на парите служим - тихо и засрамено каза Иван и наведе глава.

-Какво? - объркано и гневно попита Бойо.

-Как така бе!?

-Ей така...нямат чувство на дълг хората - каза Иван без да довърши,тъй като брат му - Лазар,който си бе сменил името на Лари го прекъсна с думите - Хей,патриотите - я се не ядосвайте - ние на запад ценим повече индивидуалната свобода - пък Вие - за Сляпово ли ще ми мрете и ревете!? - надменно рече отродилият се Лари и с ехидна усмивка ги подмина.

-Какво му е на брат ти? - попита Бойо,който не бе виждал Лазар откакто бе заминал за Великомория.

-Две години беше при дойчовците - отвърна с тъга Иван,стана и се запъти към изхода.

-Две години,а - помисли си Бойо,па си рече - Аз трябва да съм сбъркан,че не се промених за четири години - стана и се запъти и той към изхода.

-Ей Иване,чакай - провикна се Бойо,излизайки от кръчмата - В една посока сме!

-Ха-ха - прав си друже,хайде - рече Иван и се запътиха за домовете си.

Докато вървяха,Бойо видя кмета Войнев,на който бе помагал като малък през ваканциите да си построи колиба за добитъка,па си рече - Ще ида да го видя,тъкмо да видя и коя е тази младата до него - и си каза довиждане с Иван.

С доближаването си до Войнев,нашия човек дочу,че младата жена се кара с кмета -

-Абе кмете - Вие трябва,не разбирате ли!? - викаше му тя за пореден път,а стария кмет само клатеше отрицателно глава.

-Какво става кмете,коя е тази млада госпожица - попита Бойо,стигайки до тях.

-К"во ти дреме - сопнато отвърна глава младата жена и се махна,сякаш самото присъствие на младия юрист я плашеше.

-О,Бойо - моето момче - каза Войнев и продължи - Яла - журналистка,мъчи ме интервю за вестника й да съм давал.

-Па защо се дърпаш бе старши - шеговито го попита Бойо и сложи ръка на кметското рамо.

-Абе аз с лъжци вземане-даване нямам - твърдо рече стария кмет и покани Бойо да идат в кабинета му - да си поговорят за едно време и разтъжат.

-А сега старши - каза Бойо,сядайки на прашния дървен стол в кметския кабинет - каква е тази Яла?

-Уф...остави - махна с ръка Войнев и намръщи старото си лице.

-Айде бе старши,знаеш ме,като син съм ти - настоятелно рече Бойо и втренчи кафявите си очи в стария Войнев.

-Ох,Бойо Бойо - завайка се кмета - тая е престъпничка!

-Ти пък - с усмивка на лице каза Бойо,па допълни - Ядосва те,за това така говориш.

-Шт! Аз каквото кажа - не преувеличавам! - викна Войнев размахвайки пръст.

-Министър Мошевен пуснал закон за продажба на земята на някакви си компании,та тази тука иска да ме кара да говоря на хората,че да не се разбунят като им продадат земята,пък и тя да си направи репортажът - пара да вземе - отсече старецът и замлъкна.
Бойо остана безмълвен - изведнъж звън - кметския телефон се развъня.

-А,поручик Ушев,чакай малко Бойо - рече Войнев и отговори на обаждането.

Лицето му пребледня,препоти се па затвори телефона и рече на Бойо -

-Момчето ми - ходи си...

-Защо? - попита объркано Бойо.

-Ходи си! - викна кмета и отпрати събеседника си.

-Какво му е на горкия старец - зачуди се Бойо и видя на пейката пред дома си стария дядо Дръжил -стар войн,ветеран от Великата Война,офицер от стария режим и баща на Иван и Лари.
Човека живееше сам,след като жена му - Мома си отиде от този свят,а синовете му се преместиха - Иван в на дядо си вилата,а Лари купи една запустяла къща,де с нечисти пари бе подновил и там живееше.

-Здравей дядо Дръжиле - рече Бойо.

-А,Бойо - туй ти ли си бе?
-Не беше ли у Великомиря бе мойто момче?

-Връщам се днеска - отвърна Бойо,изваждайки цигара от джоба си.

-А,ми ела тука да се видим!
-Ела,ела - ще пушиш вкъщи - ела да се видим -настояваше Дръжила.

-На твоето да е капитане - рече Бойо и влязоха в съседната къща де живееше дяд Дръжила.

-Ех тоз Тиквош - рече през зъби стария Дръжил - чорбаджия беше и още да трупа иска - краде ли краде!

-Еми,дяд Дръжиле - отвърна нашия герой - като ги търпите тези - тъй ще е!

-Абе стар съм - не съм за бой - злобно рече Дръжил и сложи две чаши ракия на малката кръгла масичка в средата на стаята си.

-Младите старче,младите да се събудят трябва - заяви Бойо,свивайки ръката си в юмрук.

-Младите или избягаха без бой - рече Дръжил па се насълзиха войнишките очи - или пък повярваха на ония с акцента за модерното общество.

-Лъжи и измами са това! - викна Бойо гръмко,па се усети и се смири.

-Ох,чадо...не можем ни с Тиквош ни с Мошевен да се бием - те не армията,а умовете човешки притежават.

-Ами тях дядо - не ги ли притежават пък лихварите!? - рече Бойо и намигна на Дръжила.

В тоз момент на старата дървена врата се почука.

-Кой е? - Дръжил попита.

-Аз съм - поп Минчо - чу се отвън.

-А,ти ли си бе отче - рече засмяно стария ветеран,отваряйки вратата - Влизай,влизай.

-А добра вечер - поздрави смирено поп Минчо,па видя Бойо и рече - А,Бойче - чадо,здравей!

-Здрасти отче,какво носиш? - отвърна Бойо,усмихвайки се.

-Вино ми носи - червено - побърза да отговори дяд Дръжила и взе бутилката от попската ръка.

-А седни де,отче - рече му Дръжил.

-А,няма нужда - тихо отвърна Божият служител.

-Седни де седни - настоя Дръжил,па успя да убеди попа.

-Как сте чада мои? - смирено попита отеца,слагайки ръцете на коленете си.

-Винце носиш - добре сме значи - пак избърза да отговори дядо Дръжил.

-Нека - каза Минчо и попита Бойо - Какво те мъчи,чадо?

-Нищо - рече Бойо па запали една цигара.

-Не ме лъжи дете - познавам те от кърмаче - кръщавал съм те - каза поп Минчо и се втренчи в замислените Бойови очи.

-Родината отче,родината - и запуши младия юрист.

-Аха,ясно - каза попа и допълни -

-С гняв чадо - нищо хубаво не ще постигнеш - имаш си глава на раменете - ползвай я - рече той и млъкна.

-За яд е попе,даже за бесило - винка стария войник,сядайки до тях и отпивайки от попското вино.

-За събуждане е народа,па бесилото после - допълни Бойо,па го Минчо прекъсна и рече -

-Бог вижда - каквото става - Бог вижда и това,че сме оцелели толкоз време тук като народ,доказва Божията милост!

-Абе отче...тъй е.

-Тъй е...

-Рекоха в един глас младия Бойо и стария Дръжил.

-Ама ние ако се не вдигнем - да покажем Богу,че ни трябва помощ - никва я не вършим!
-Викна Бойо,довършвайки с израза - Човек каквото сам си направи и Бог не може да му го направи!

-Господ здраве да ти дава чадо - рече отчето и стана - Ще тръгвам.

Разтури се седянката и Бойо се прибра в дома си,в който не бе стъпвал от четири години,та всичко му се струваше някак си непознато.
По обяд на другия ден,Бойо го застигнаха слънчевите лъчи през таванското прозорче,до което спеше,па го пробудиха.

-Ехе,бая съм спал - засмяно каза нашия герой и реши да се разходи из градчето да види дали някой стар познат ще се мерне из Сляпово та да си разменят по две приказки.
След закуската си по обяд,Бойо тръгна из градчето,а улиците му бяха запустели - животът де кипеше там само до преди двадесетина години вече го нямаше,а единствените хора с които се срещна Бойо бяха или унили или както той обичаше да ги нарича - "Живи мъртъвци" - хора нихилисти - слепци с очи.
Та малко по малко той стигна до градския център,където видя кмета Войнев с племенничката си - младата Мимка,която тъкмо се бе върнала от големия задокеански град - Метропол.
Макар и да беше живяла там повече от година,Мимка бе като Бойо - с неомърсено сърце,пълно с родолюбие,та затова се върнала и тя - не й понесло странското.
Не бяха сами,на масата до тях бе родоотсъпилия Лазар-Лари и поручик Ушев - полицейския началник на града - лично протеже на чорбаджи Тиквош и министър Мошевен.
Този път Войнев мълчеше,но с усмивка на лице.
Та като се Бойо приближи,седна на близката маса с гръб към Войневата маса,запали цигара и заслуша.
Поручик Ушев искаше нещо от кмета - нещо си дето министър Мошевен бил наредил за Сляпово.
Само това успя да разбере Бойо от малкото време ,в което слушаше.
Тогава Лари нещо се ядоса,че кмета освен да клати отрицателно глава,друго не казваше и викна -

-Хайде бе кмете!
-Нашите го искат!

Изтърва се отродилият се Лазар.

-Кои са тези вашите бе,умник? - попита злобно Мимка,а пък Ушев побърза да сбуда с лакътя си ръката на Лари и този млъкна.

-Да не са лихварите? - за пръв път продума стария Войнев.

-Ние само изпълняваме,в това число и Вие господин кмет - каза тихо комендантът Ушев,придърпвайки леко мустак.

-Пък какво Ви трябва на Вас тук да знаете всичко? - рече Лари.

Като чу това,Бойо се много разлюти,но реши да не се меси,а да си допуши цигарата,пък и Мимка беше взела вече думата.

-Това засяга и нас - и жителите на Сляпово и жителите на цялата страна - трябва да знаем - каза Мимка и отпи от вече хладното си кафе.

-Абе момиченце - ядоса се безродния Лазар - ние ще решаваме - пак се изтърва Лари,който и да бе учил две години в Дойчландия - не се отличаваше с особен интелект.

-Айде-шт! - ядосано се скара Ушев на приятеля си.

-Какво бе,старшина? - нервно замрънка Лазар.

-Айде ходи си,аз ще се оправя - каза му Ушев.

След като изгониха Лари,поручик Ушев се обърна към кмета Войнев с думите -

-Виж сега кмете,ти отпрати Яла и достатъчно ядоса чорбаджи Тиквош с това си действие,но айде послушай ме мене сега,с добро ме е пратил министъра Мошевен,да вършим работа.

-Работа викаш,а не се сещаш,че това е мръсна работа - тихо рече Войнев.

-Е,нали ни плащат! - бързо отдума Ушев.

-Плащат ти на тебе - ядоса се стария кмет - Аз двадесет години съм кмет тука и пари не съм взел - няма от кого - заключи Войнев.

-Абе кой Ви плаща на Вас бе,кои са тези "вашите" за които Лазар все говори? - запита Мимка.

-А,ами виж...аз само служа,те там горе - Алианса - те си знаят,мен само ми казват и си взимам за това заплатата - тихо рече поручика Ушев и допълни - А вие кмете си помислете...язък ще е такъв хубав човек зян да стане - и понечи да става,когато Мимка гръмко каза -

-Заплашваш,а!?

-Я се огледай около себе си и виж хората - вуйчо ми ли гледат с погледи изпълнени с омраза или теб и на кого се злобно канят - на вуйчо или на тия като теб и на ония отгоре!?

Ушев замръзна - не бе очаквал да чуе подобни думи,които му припомниха за една случка още от началото на новия режим - където щяха жив да го разкъсат в едно изгубено южно градче - Долно Загубно,чиято земя новия режим продаде на черните южняци.

-Огледай се! - викна пак Мимка,а вуйчо й Войнев стоеше,с усмивка на лице,затворени очи и сякаш виждаше нещо хубаво,нещо голямо,което сякаш се случваше наяве.

-Огледай се де! - пак му се Мимка извика.

Ушев пребледнял,покрит в пот взе да разтяга яката си и да се озърта,също както се бе озъртал преди години в Долно Загубно къде без малко да загуби живота си.
Страхуваше се и то с право!
Където и да се обърнеше виждаше хората на Сляпово да го гледат с мрачни,зли и убийствени погледи - сякаш само чакаха да им падне в ръцете.
Сякаш буца му заседна в гърлото и тежко взе да преглъща.

-Само на народното търпение се дължи това,че сте още живи! - каза високо Войнев в подкрепа на младата си племенничка.

-Сляпово ще се събуди,а Вие...хм,а Вас никой няма да Ви запомни! - каза му Мимка и се втренчи в празните духом очи на Ушева.

-Аз май ще тръгвам... - хълцайки тихо рече Ушев и се лека по лека изправи.

-България преди Вас я имаше и след вас ще я има! - каза гръмко Мимка,чиито думи сякаш застреляха Мошевенското протеже,който вече едвам се държеше на крака и притреперваше от нетърпение да се махне оттам и отмие страха и срама си.
А наш Бойо,загасяйки цигарата си,вече чул всичко това - стана,обърна се и рече -

-Има надежда!





Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krumbelosvet - Не дочетох
21.02.2021 22:12
Как ще се дигнеш и срещу кого?
Тиквеш го крепят на власт "Европа", САЩ и световните банкери. Т.е. - САЩ.
Начи требе да земеме лодки и през океана да дебаркираме до Паметника на Свободата.
И там да се присъединим към умрелото движение "Окупирай Уолстрийт".
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vitalian4v
Категория: Политика
Прочетен: 354117
Постинги: 110
Коментари: 368
Гласове: 3284
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031