В българските традиции няма спомени от тюркски, монголски, номадски и азиатски обичаи. Древните и днешните българи нямат никакъв спомен за друга прародина.И за да стане по-ясно цялата картина около Аспарух и идването на български войски следващите картини са по-ценни :
И от тези две картини,от "Имменик на българските владетели" ние с Вас можем за всяка една от тях да говорим на дълго и на широко,но този път ще пропуснем дългите обяснения и само ще кажа две неща,по едно за всяка от картините.
1.Ако си направим сметките - какво излиза? - Авитохол живял еди колко си,ако сметнем излиза,че първият княз на българите - Авитохол е князувал през II век сл.Хр.
2.Първото изречение от втората картина ни дава предостатъчно информация за Исперих княз,той просто е преминал Дунава,нищо повече,а и последната част от името му - РИХ,отговаря прекрасно на тракийската благородническа титла - РИХ,РИГЕС!
Нека продължим с традициите,почти всички днешни български обичаи и традиции съвпадат с обичаите на древните жители на България. А тези обичаи и имена, които днес се наричат славянски, всъщност се срещат по-рано при "траките".
Нека погледнем някои от тях,първоначално с Кукерите:
Навсякъде присъстват маскирани мъже, облечени с животински кожи (предимно кози и овчи). Също така навсякъде кукерската дружина си избира цар. Според Иван Венедиков това трябва да е заможен човек, който да е в състояние да поеме разходите от гуляя следващ тържеството. Царят е возен на колесница (каруца) подобно на Дионис.
Според Иван Венедиков,кукерското шествие прилича на древен тракийски обичай,той ни цитира римския автор Улпиан, който е станал свидетел на дионисиивите мистерии:“Тези, които правят шествия в чест на Дионис, имат обичай да се преобличат с цел да приличат на спътниците му, едни като сатири, други като бакханки, трети като силени...”
Венедиков правилно е смятал,че именно тези сатири и други образи от Дионисиевите празненства са предшественици на нашите кукери.
Колкото до значението на думата кукери,то си има и теория - означаващо висок,ами да,вижте картинките(по-точно първата),
Коренът на думата кукер е кук, чиято по-древа форма в древността е била каук и е притежавала значение височина, кривина, високо място.
От каук идва обяснението на названието на няколко планини с име Кавказ- Caucasus. Повечето хора знаят само за този Кавказ, който е на изток от Черно Море. В древността обаче планините с подобни названия са били много. Луций Флор пише за Кавказ в Тракия, тази планина била достигната от римския пълководец Волсо по време на похода му в нашите земи.Също така в древността имаме област в Карпатите наречена Caucaland - Кавкаланд/ия,според някои експерти Кавка,в миналото на езици,близки до нашия,наречени днес "славянски" това означава - гарга,или земя на гаргите,както видяхме означава и ВИСОК.Според Прокоп - планината Кавказ започва от Понтът(Черно Море),минава през земите на илири и траки,като други автори твърдят,че стига до АДРИАТИЧЕСКОТО крайбрежие.Страбон пък разказва, че по време на похода си на изток бойците на Александър Македонски нарекли Кавказ всяка планина, която срещнали по пътя си (География, XI-8-1),защо пък не,Кавказ - каука/кавка - височина,или просто земя на гаргите.
Сродна дума срещаме в литовския език, каукарас означава връх на планина. Връзка показва също и българска дума чукари – върхове. Древната форма на чукари е била кукари, кукери, каукари.
Почнахме от кукери,минахме през Кавказ и излезе - тракийски имена са.
Сурвакането:
Върху капители, фризи и други архитектурни паметници на древните траки се вижда еднотипен мотив - той съдържа в стилизиран вид “божествено дърво” и спирала - символ на Слънцето.
Същият мотив носи българската сурвакница, която може да се схаща като "божествено дърво", на което възраждащото се на 25 декември Слънце е придало способността да превръща новогодишните благопожелания в действителност. Този мотив изобразява сцена от българската митология : “слизане на възраждащото се Слънце по дърво сред хората”, свързана с деня на зимното слънцестоене.
Същият мотив е в орнаментите на българските народни носии.
Може да се каже и още много за сурвакането,но сега няма да се простираме много над това.
Има и още много наши обичаи,които дедите ни траките са ни дали,но сега нека видим и някои личности и събития от фолклора ни,които са свързани с траките,и едва ли биха присъствали у нас ако бяхме турко-мангали.
Огромна част от митологичните сюжети и персонажи в българския фолклор са "тракийски".
Император Траян завладял "тракийския" народ даките през 106 г. В много български апокрифи, народни приказки и песни, присъства образът на Цар Траян. Смешно е да се смята, че някакви пришълци, ще пазят така упорито - десетки векове - спомени за събития, които не ги касаят.
От изворите,които проф.Асен Чилингиров е привел в книгата си "Готи и Гети",научаваме : много жители от тракийския народ, който се наричал гети, а от ІІ век готи, станали бежанци на север от Дунава при Александър Велики и по-късно при римляните.
Те имали свой учител и епископ на име Урфил, който през ІV век ги връща на юг от Дунава в родината им и превежда на техния език Библията.
При българите има спомени за него: В песните наречени "Веда словена" се споменава многократно българският "цар Урфен", който довел дедите им през Дунав. Това явно не е Орфей, който отникъде не е водил траки в Тракия, защото в неговото време те още не са били бежанци на север от Дунава.
От много хора,се смята,че "Улфила" бил превел библията на "германски",тя се пази,но е на език близък до старобългарският,за да съм по-ясен,ще ви покажа в картинка печатът на Урфила,да видим,чрез български или германски може да се разчете ?! (чете се от дясно на ляво) :
Да продължим нататък:
Сказанията във Веда Словена говорят за предславянски митологически персонажи, познати на древните траки.
Орфей е наречен Орпю във Веда Словена
Противоречията и непоследователностите в „Илиада” се считат за аргумент, че поемата е народно, а не лично творчество. При песните на Веркович е обратно - понеже са ритмично неправилни и неумело построени.Певците, от които записва „Веда Словена” в миналия век в помашкия и мървашкия край Иван Гологанов, продължават дълга традиция на низово пеене-декламиране. И днес се намират възрастни народни певци, чиито песни са в традицията на сказа на „Веда Словена”. Също както в поемите на Омир, във „Веда Словена” са се струпали и омесили пластовете на много фолклорни епохи(ако проверите в интернет,ще намерите текстовете на песните от Веда Словена,сами може да се убедите).
На старобългарски(и днес производната от ума на някои "учени" старославянски) думата вэдь означава мъдрост,тоест книга с мъдрости - славянска мъдрост,или по-точно СЛОВЕСТНА мъдрост.
Подобно е значението и на индийското понятие "веда", което обаче е лесно обяснимо с родството на индоевропейските езици. Всички изследвания върху диалекта на песните заключават, че той изглежда напълно автентичен и отговаря на Българския Диалектен Атлас.
Стефан Веркович (1827-1893 г.)
Бил голям противник на политическите фалшификации и на великодържавните стремежи на Сърбия и Гърция към Македония.
Бивш францискански монах, роден в босненското село Угляри, който се установил да учителства в Македония през 1850 г. През дългогодишния си престой там той станал страстен изследвач на нейния фолклор и етнография.
Той е видна фигура в борбите за българска църковно-национална независимост.
Иван Гологанов (1839-1895 г.)
Български учител в тогавашното помашко село Търлис, Неврокопско.Срещу скромно възнаграждение Гологанов се заел да събира народни песни от Югозападните Родопи - в продължение на 12 години - и ги предоставял на Веркович.
Гологанов и Веркович водили оживена кореспонденция
Едва ли има нужда да Ви казвам,че "Веда Словена" е най-старият фолклор на Европа.
Потомъкът на Гологанов и изследвач на творчеството му - Христо Спириев цитира откъс от негово писмо: овчарят Стоян от с. Кърчево му изпратил песен от от 22 стиха за Филип Македонски. Гологанов открил и песен за Александър Велики, записана от мечкаря Стою и Йован Стоянов. През 1884 г. той записал и текста на друга песен за Александър.
Заради своята събирателска дейност Иван Гологанов бил преследван непрекъснато от турските власти и дори прекарал известно време в кауша.
Песните съдържат знания и спомени, формирани далеч преди ислямизацията на част от българското население, но и още преди българския народ да приеме християнската вяра. Самият Веркович давал приоритет на българите пред индусите: „Нашата” Веда е по-стара от „тяхната”.
Публикуването на „Веда Словена” станало най-голямата литературна и фолклорна сензация от Русия до Франция. Правителството на Франция два пъти изпращало свои инспектори да проверяват достоверността на епоса в България – Югозападните Родопи.
„Ако ме попитат: „Колко книги имате на езикът си?”, тряба да отговорям: „Имаме две книги!”.
И наистина две книги имаме за светът и само из тия книги можем да изучим народният си език, народът си, неговата история и неговият дух – тия книги са безценните сборници от народни песни, които са събрани от Миладинова и Верковича”.Л. Каравелов
Ако приемем обемистото съчинение за фалшификат, то значи автоматично да признаем записвачът на тези 23 809 стиха Иван Гологанов за литературен гений.
Министерството на народното просвещение във Франция поръчва проверка на място на истинността на песните – там, където са записани. Във френските журнали различни специалисти правят подробни отчети за истинността на събраните от Веркович песни.
Веркович предоставя материалите пред ІV Археологически Конгрес в Казан през 1877 година. Известният археолог от Академията на науките на Русия – Измаил Иванович Срезньовски (волжки българин), представя подробен доклад за „родопското откритие”. Той нарича помашките песни поразителни по съдържание - в тях се намират и спомени за Троянската война.
Също така имаме и тракийския фолклорен мотив за змея или змията при нас е “змей горянин”, “сура ламя”, “десетоглава змия или змей”, в песните и приказките има “змейова сватба”.
Кавал,Тъпан,Гайда-това са все наследство от траките.
Мартениците също,те се срещат при нас - в България,в Македония,в Румъния и Молдова,в България и Македония за повечето е ясно,но защо ги има в Румъния и Молдова,ще се запита някой,еми има ги именно поради простия факт,че те са наследници на даките/гети/готи,тоест траки,или наши северни съседи,имаме сведения,които твърдят,че мизите изселили се на север от Дунав се нарекли гети,а гетите по планините и в свободните си земи,се наричали даки,а както Д-р.Ганчо Ценов в своите трудове ни показва цитат от древен автор,даките,или словените си менят имената в зависимост от местностите,родовете и водачите,които сменят.
Мисля това е достатъчно за сега,благодаря Ви за вниманието и лек ден. ;)
